Джоана Линдзи
Сърцето на воина (26)

Глава 25

— Имаме проблем — чу се гласа на Марта от свръзката, закачена на колана на Далден.

— Какъв, накърненото ти самолюбие ли? — попита подигравателно Далден, влизайки в лобито на кметството.

— Не само това. Има някакво странно раздвижване наоколо, което прави невъзможно осъществяването на Трансфер. Забеляза ли нещо необичайно?

Далден се огледа бързо, преди да попита.

— Нещо друго, освен че Британи не е наоколо?

— Да, нещо друго. Странна екипировка? Електрическа буря?

— Визьорите ти не работят ли?

— Само от време на време, което е неприемливо. Корд II е на път към теб с някои най-необходими неща. След няколко минути ще е при теб, тъй като трябваше да го спусна на известно разстояние от кметството заради електрическите вълни, които заглушават сигнала.

— По-важното, кажи ми къде е Британи — заповяда й Далден.

Чу се въздишка.

— Тя все още е в офиса на кмета.

— Защо?

— Вероятно защото и Джоран е там. Спри на място! Ако сега нахълташ, тя може да пострада. За момента е напълно невредима.

— Няма да я оставя там, Марта.

Той изрече това толкова категорично, че само глупак би спорил. Глупак… или компютър.

— Тя е добре, хлапе, наистина нищо й няма. Не успях да доловя целият разговор с всичките тези смущения, но от това, което чух, разбрах, че тя ги е убедила, че е на тяхна страна и че ще им бъде от полза. Освен това, той няма да я нарани, защото смята, че е интересна.

— Аз намирам дърветата, които растат навън, за интересни. Но това не значи, че не бих ги отсякъл.

— Под интересна имам предвид интересна за креватна забава… Стой на място! Не можеш да скочиш да го убиваш само заради това, което си мисли. Той не е предприел абсолютно нищо. А Британи дори не подозира, че е привлечен от нея. Той не е от типа хора, които споделят емоциите си, защото смята, че това е негова слабост, и че ще го използват срещу него.

— Бавиш ме прекалено дълго, Марта.

— Далден, сладурче — започна тя с подкупващ глас, — почти успяхме. До края на деня ще пътуваме за дома. Не проваляй всичко, тъй като си нетърпелив да го стиснеш за гърлото. Ако чуем, че тя е в пряка опасност, ще ти дам зелена светлина. Но точно сега искаме той да мисли, че контролира положението, за да се махне оттук и да се оправиш с него без толкова много хора, които да станат свидетели на схватката ви. Тук повече от четиридесет човека ще скочат да го защитават.

— Той е внедрил толкова много от хората си тук?

— Не, но ти продължаваш да забравяш какво ти казах за хората в тази държава. Те са доста агресивни. Ще се намесят в битката, само защото могат да го направят.

— Не и ако ги зашеметя всичките.

Отново се чу въздишка, този път по-дълга, изпълнена с раздразнение.

— Тедра би могла да го стори, но ти нямаш никакъв опит с нейната свръзка и не би могъл да ги зашеметиш всичките. Ако тълпата е спокойна, би могъл да се справиш, но ако всички бързат към теб, за да те заловят, ще пропуснеш поне няколко и ще рискуваш зашеметяващия лъч да се отрази в някоя повърхност и да порази теб. Но ако не си го осъзнал досега, не само Трансфера е засегнат от това магнитно поле, а и твоето оръжие.

— Тогава какво предлагаш да направим?

— Нека първо да се отървем от смущението в електрониката. И, моля те, не забравяй, че не бива да убиваш Джоран, колкото и да ти е приятна тази мисъл. Ако го премахнем, ще изгубим следите на останалите палки. Все още на дневен ред е оригиналният ни план да обезвредиш щита му, за да мога да го трансферирам на кораба, но да не го правиш на място, където има много хора, за да не подтикваме местните да се изкушат да се включат във веселбата. Преимуществото все още е на наша страна, защото Джоран не подозира, че сме тук. Това е много добре. — След това се чу дълбока въздишка на облекчение.

— Какво?

— Корд II току-що пристигна и неутрализира магнитното поле, макар че не го направи много изискано — оплака се Марта. — Трябва да си поговоря с него, че не бива да заплашва хората, че ще им счупи крайниците, само защото не искат да му съдействат, и да спре да оставя потрошени тела след себе си. Ще трябва да се справим с това, хлапе. Имаме час, преди тези с палките да се домъкнат и да отприщят ада.

Далден се ухили.

— Трябва да му благодаря, че ме освободи от твоите окови.

— Ако преди това не изпържа платките му — промърмори Марта. — Вече всичките ни системи отново работят на пълна мощност. И този камерен оператор, който влиза в сградата, все още не е осъзнал, че връзката на живото им предаване бе прекъсната. Ако този представител на медията може да бъде считан за предизвестие, то значи Джоран се задава. Време е за шоу.

— За какво е време?

— Време е ти да се заловиш за работа, воине.

Няколко човека излязоха от приемната на кмета. Далден сякаш не виждаше никой от тях, докато оглеждаше Британи, за да се убеди, че тя е добре. Джоран я следваше. Той изглеждаше доста безобиден, облечен в дрехи като местните хора, вместо в някоя от кралските одежди, но Далден знаеше колко може да бъде опасен, особено ако в джоба на костюма си носеше пулсатор. Дали е решил, че оръжието ще му бъде нужно или смяташе, че Променящата палка ще е единственото оръжие, което ще му потрябва?

Следваха ги поне дванадесет души, в това число и кмета.

— Колко са хората на Джоран? — попита Далден.

— Трима — отвърна Марта. — Останалите са хората на кмета, но вероятно всички са били третирани с палките. Главната ти грижа е да се постараеш никой да не използва палка върху теб самия.

— Може да направим така, че да не разбирам какво ми казват, както направи Брок, когато бяхме на Съндър и се опитаха да ме накарат да забравя сестра си.

— Това ще подейства, но да премахнем езиците, които знаеш, ще изисква много време и докато се занимаваме с това, може да се докопат до теб. Затова просто стой настрана от тези проклети палки!

— Това може да помогне — каза Корд II, когато застана до него. — Инструментите за спешни случаи, които изпрати Марта, само в случай, че не успеем да изключим магнитното поле. Не че сега имаме нужда от тях, но е добре да имаме точното оборудване под ръка.

Инструментите за спешни случаи бяха меча на Далден и специалният му ръчен щит. Марта мърмореше за това, че на хората наоколо ще им се наложи да носят очила след този ден, но Далден не й обърна внимание. Той свали ризата си и постави ръчния щит, така че стоманата Торено се обви около ръката му от лакътя до китката. Това бе цялата му защита, но нямаше нужда от повече, след като имаше под ръка огромния, дълъг над един метър, двойно заточен меч. Дрода… Беше прекрасно да почувства отново дръжката на меча в ръката си.

— Длъжник съм ти — обърна се Далден към андроида.

— Да, така е — ухили се Корд II. — Просто не го забравяй следващият път, когато флиртувам с другарката ти в живота.

Това го накара да се намръщи, но точно тогава Марта реши да се намеси в разговора.

— Поне можеш да направиш опит да скриеш това огромно смъртоносно оръжие, докато се доближиш достатъчно до Джоран, за да го използваш.

— Марта е много предпазлива, когато случващото се засяга собствените й деца — посочи Корд II, по-скоро напомняйки го на Марта, тъй като Далден вече го знаеше от собствен опит. — Не може да я обвиняваш за това. Срещу настройките й е да не предотврати нещо, което би могло да разстрои Тедра по някакъв начин. Но сега, след като локализирахме мишената си, няма причина да не го заловим веднага. Аз ще се погрижа останалите да не се намесят.

— И никакво зашеметяване на хора, ако не е крайно наложително — Марта предупреди Корд II.

Той просто се ухили и отвърна.

— Конфискувах три палки.

— Тогава защо не ги използва, за да спреш останалите мъже?

— Защото имаме нужда от точно определена времева рамка, която ни бе осигурена от зашеметяването на хората. Ако бях използвал палките, можеше някой да даде други заповеди на мъжете и те да поправят машината, като включат отново магнитното поле и тогава…

— Добре де, добре, разбрах становището ти. Нека се залавяме за работа, деца.