Джоана Линдзи
Сърцето на воина (41)

Глава 40

Беше минало доста време, откакто Британи се бе чувствала толкова засрамена, че единственото, което искаше, бе да скрие лицето си. Далден от своя страна щеше да се пръсне от удоволствие. С действията си успя да я накара да забрави, че трябва да се оглежда наоколо за всичко, което я заобикаля, да забрави, че се намира на гърба на животно и че около тях яздят и други хора.

Той бе горд от себе си, че може да я накара да забрави абсолютно всичко и всеки. Далден превърна сладката им целувка в пламтяща от страст клада или поне тя така се чувстваше. По някое време се бе обърнала цялата към него, бе се покатерила в скута му, краката й бяха широко разтворени, обгръщайки кръста му, цялата се бе изгубила в този прекрасен момент…

Гласът на Марта ги прекъсна сухо.

— Можех да се закълна, че се интересуваше от архитектурата ни.

Кодос, яздещ от едната им страна, се хилеше към Британи. От другата им страна, седяща до Фалон, Шанел извъртя очи. Слава на небесата, че родителите им, които яздеха заедно един хатаар, бяха застанали начело на процесията и не бяха забелязали нищо, иначе унижението й щеше да е пълно.

Тя се намръщи към Далден.

— Ако разбера, че си го направил нарочно, много ще загазиш.

Ако можеше да се съди по широката му усмивка, той се забавляваше искрено с думите й.

— Дефинирай „загазиш“?

— Като за начало — заяви тя, забивайки пръст в гърдите му, — никога повече няма да ти проговоря.

— Това няма да ти бъде позволено — простичко каза той.

— Няма да ми бъде… — Тя не успя да довърши. — Нека цитирам Марта: „Искаш ли да се обзаложим“? И не си мисли, че може да се шегуваш с мен по този въпрос. На света няма по-упорити от ирландските американци, а аз съм точно такава. Инат е второто ми име.

— Мислех, че второто ти име, е Мъжкарана.

— О, сладко, много сладко. Преструвай се, че не разбираш какво, по дяволите, ти говоря.

Той изрази несъгласието си.

— Ти ми казваш, че по природа си упорита. Това е в природата на повечето жени, затова воините го разбират и го намират за много забавно.

— Защо пък ви е забавно?

— Защото е нещо, с което жените тук нямат голям успех.

— Може би още сега ще е добре да преосмислиш това свое виждане.

Той се засмя, прегърна я и й обясни защо изведнъж се е почувствал толкова доволен.

— Ти и Марта настоявате, че си различна, защото не си родена тук, керима, но твоята реакция към уроците е абсолютно еднаква с тази на Ша-Ка’анските жени.

Тя се отблъсна от него и присви леко очи, наблюдавайки го.

— Уроци ли? И кога си се опитвал да ме научиш на нещо? Нима според теб това значи да ме засрамваш всеки път, щом кажа нещо, което не ти допада?

— Не съм имал намерението да те засрамвам.

— Тогава как би трябвало да се почувствам?

— Трябваше да почувстваш точно това, което почувства.

Тя бе почувствала страстна нужда да се люби с него веднага на момента.

— Не разбирам.

Той не й отговори и това я ядоса допълнително.

— Марта, двете с теб ще трябва да си поговорим надълго и нашироко по този въпрос, още преди да е свършил деня.

Вместо това сега Далден й отговори:

— Уроците се учат по-добре, когато се дава нагледен пример, а не като се изричат с думи.

Британи се изчерви силно и сега Марта реши да се намеси:

— Далден, да не би този чист Ша-Ка’ански въздух да е повредил ума ти? До сега се справяше много добре, като имаше едно на ум, че тя не е Ша-Ка’анка. Не оплесквай всичко, само защото вече си у дома, и не се дръж с нея така, както би се държал с останалите жени тук, защото тя е способна на реакции, каквито не си виждал никога преди. Някои от нещата, които за теб са нормални и правилни, и които са лично твоя отговорност, тя няма да бъде съгласна да толерира. Нека културните различия, за които те предупредих, сега да забият силно предупредителна камбана, защото то е истинско, голямо и ще причини проблеми, с които никой воин, дори и баща ти, докато се справяше с Тедра, не се е сблъсквал.

Британи се скова, чувствайки, че има някаква заплаха, която я плашеше. Далден също се скова, но по-различна причина. Тя не бе доволна да чуе, че именно тя ще причини дрязги помежду им. А той не бе доволен да чуе, че според Марта, няма да бъде способен да реши проблемите, които биха възникнали.

Неочаквано Британи го прегърна силно, когато страха превзе ума й.

— Каквото и да се случи, ние ще се справим с него. Каквото и да е това, което според нея ще намразя… аз… аз ще се опитам да не го мразя. Двамата с теб ще се справим, Далден.

Той също я прегърна и я стисна малко по-силно от обикновено.

— Благодарен съм за думите ти, но не е нужно да даваш обещания за проблем, който не знаем дали ще възникне и какъв ще бъде той. Но каквото и да се случи, ние наистина ще се справим с него. Няма да позволя да се случи нещо друго.

Непоколебимостта му понякога наистина я забавляваше. Щяха да са добре, само защото той казваше така. Без значение обстоятелствата и без значение какво ще се случи, нищо нямаше значение. Той не бе оставил на съдбата никакъв шанс, просто нямаше да й позволи да провали връзката им. Искаше й се да може да сграбчи тази негова увереност и да я приеме присърце. И все пак, думите му я успокоиха и прогониха страховете й.

— Споменах ли архитектурата наоколо? — чу се гласа на Марта.

Британи избухна в смях и останалото напрежение се изпари напълно.