Джоана Линдзи
Сърцето на воина (15)

Глава 14

Британи се събуди на зазоряване, когато птиците, накацали по двете дървета пред апартамента й, започнаха да се поздравяват с весели песни. Тя не стана веднага, а просто отвори очи, и се опита да осмисли факта, че лежи върху едно много голямо тяло, и факта, че е напълно доволна, че се намира там.

По някое време през нощта Далден се бе свлякъл от стола, и вече не седеше, а по-скоро се бе излегнал, което бе причината и тя да не седи. Всъщност тя направо се бе излегнала върху него, единия й крак бе преметнат през бедрото му, а другият се губеше заедно с неговите крака някъде под масичката пред стола.

Зачуди се какво ли си е помислила Джан, като се е прибрала и ги е заварила в тази поза. Сега лампите и телевизора бяха изключени, което показваше, че Джан тихо е преминала през стаята, без да ги събуди. Британи и Далден вероятно щяха да са готови за излизане много преди Джан да стане от леглото, тъй като тя започваше работа много по-късно, отколкото Британи, което й напомни, че трябва да се обади в „Арбър“ и в спацентъра, за да ги предупреди, че ще си вземе кратка ваканция.

— Добре ли спа, керима?

Тя вдигна глава, за да открие тези прелестни кехлибарени очи, насочени към нея.

— И теб ли те събудиха птиците?

— Не, мъркането ти ме събуди.

Тя хлъцна, изчерви се и се изкиска едновременно.

— Аз не съм… не съм правила такова нещо.

Той й се усмихна сияйно.

— Тогава сигурно съм бил аз. Не бих искал нищо друго, освен да се събуждам и да те откривам в прегръдките си всяка сутрин, докато съм жив.

Британи бе малко шокирана, всъщност, много шокирана. Той говореше за нещо дълготрайно, за вечност, за това, че иска да са заедно завинаги. Това са неща, които една жена би казала или мислила, но мъж? На мъжете им бе нужно дяволски много време, преди дори да си помислят нещо подобно, какво остава да го кажат гласно. И все пак, ето той каза думичката „искам“, което караше думите му да звучат искрено. Но той не казваше „хайде да се венчаем“. Той просто бе непостоянен.

Тази констатация ядоса Британи, и то достатъчно, че да се дръпне от него.

— Внимавай, здравеняко, или ще получиш точно това, което искаш.

Тя не успя да стигне далече. Ръцете му се обвиха около нея, и тя много бързо разбра, че е безсмислено да се бори с него. Затова му хвърли поглед, който казваше „пусни ме или ще…“. Е, в неговия случай не можеше да измисли какво ще направи, ако не я пусне, но бе сигурна, че той схвана посланието. Не че имаше някакъв успех. Той не й позволи да мръдне на милиметър от него.

— Кое те подразни? — попита я той.

— Не съм раздразнена — изръмжа тя.

— Кое те подразни? — повтори той, без да приеме думите й за истина.

— Добре, сам си го търсиш. Наистина мразя, когато мъжете казват неща, които не мислят.

— А жените не го ли правят?

— Не толкова често, освен това…

— Преди миг не каза ли нещо, което не мислеше — за това, че не си раздразнена?

— Не, това беше плоска лъжа. И не е същото. Говоря за онези неща между мъжете и жените, които могат да наранят нечии чувства, говоря за лъжите, върху които се градят надежди и мечти, когато някой смята, че гради връзка, а се оказва, че е нищо повече от лъжа.

— Цялото това негодувание е заради онова, което искам да ти дам? — Изведнъж от слушалката в ухото му се чуха силни викове, напомняйки на Британи, че не са сами. — Казаха ми, че ти искаш нещо, което аз не мога да реша сам, без твоето позволение.

— За какво говориш? — попита тя.

— Различия в културите ни, и то такива, с които не съм склонен да се съглася. Трябва да бъде зададен точно определен въпрос, но ако отговора не е правилен, ще направя всичко, както изискват Ша-Ка’анските традиции.

Чак сега тя осъзна, че вероятно не говори на нея, а на Марта. Раздразнението му бе осезаемо, не се долавяше в тона или изражението му, и все пак, тя осъзнаваше съвсем ясно, че е раздразнен. На него явно също не му допадаше намесата на Марта.

Тя се зачуди защо досега той никога не бе говорил директно на госпожа учителката. Ако жената можеше да чуе всяка тяхна дума, и може да му говори директно в слушалката, нямаше ли да е по-лесно да поиска от Марта да му обясни нещата, които не му бяха ясни миналата вечер, вместо да я кара да гадае какво иска да й каже?

Британи усети мига, в който пълното му внимание отново се насочи към нея. Очите му сякаш я поглъщаха. Както очевидно и тялото му, о, Господи, подутината отново се появи. Той дори я нагласи така, че тялото й да се опира в тази част от анатомията му, която изискваше внимание.

Тръпки на желание се разстлаха в корема й, затова все едно я поля със студена вода, когато го чу да пита:

— Какво е значението на пчелите?

Този път тя успя да се откъсне от него, забивайки лакът в стомаха му, докато се изправяше.

— Знам, че ме чуваш, Марта. Защо не хванеш да му обясниш — изръмжа Британи, преди да се запъти към кухнята, за да направи кафе и да се обади на „Арбър“. Обаждането до спацентъра щеше да изчака още няколко часа, докато отвори.

Когато се насочи обратно към дневната с две чаши кафе в ръцете си, вече бе успяла да обуздае страстта, пулсираща в тялото й. Не успя да стигне далеч. Далден блокираше вратата. Беше преметнал обикновена кърпа за баня около врата, която на мъж с неговия размер приличаше на малка кърпа за ръце. Беше свалил туниката си. Не беше минало достатъчно време, че да се бе изкъпал, и все пак, той изглеждаше много добре, адски добре, толкова добре, че да й се прииска да се отърка в прелестното му тяло.

Вече бе видяла голяма част от гърдите му през отворената част на туниката, но не бе като да види целият му гръден кош. Мъжът беше дяволски грамаден. Никога не бе виждала някой, дори приблизително толкова голям, колкото него, дори и на снимка. Ако не гледаше ръста му, той изглеждаше доста странно, но като се добави и той, мъжът беше направо огромен. Фантастичен гигант, дойде й наум. И щеше да се усмихне на тази своя мисъл, ако не бе прекалено запленена от цялата тази гола златиста плът.

Никакви опънати мускули или разтегната кожа, свидетелстващи за прекомерно ползване на фитнес уредите, само естествени издутини, съразмерни контури и спокойна поза с извънгабаритна големина. И тези огромни ръце, по-големи от всичко, което някога бе виждала и неприкрити от ръкавите на туниката. Силата, скрита в тях, бе направо изумителна. Тя се зачуди дали са регистрирани като смъртоносни оръжия. И точно тези ръце я бяха държали толкова нежно през цялата нощ. Нейният нежен гигант.

Този път тя се усмихна, но мислите й се изпариха, когато Далден каза:

— Марта каза, че докато се обръщаш директно към нея, ще ти позволи да чуваш гласа й.

— Уау, късметлийката аз — саркастично каза Британи и бутна чаша с кафе в ръцете му.

— Може да потиснеш тази ревност, кукло — чу се чист глас от устройството, закачено на кръста на Далден, и Британи така се стресна, че едва не изпусна чашата с кафето си. — Аз не съм такава, за каквато ме мислиш. Нека ти кажа нещо. Аз бях до майка му в деня, в който той се роди, дори помагах. Това успокоява ли те? Да, виждам, че е така.

Лицето на Британи пламна в яркочервено. Господи, бе ревнувала от едно име, от глас, жена без лице, без дори да се замисли, че дамата може да е достатъчно възрастна, че да бъде баба на Далден.

Тя прикри неудобството си, като попита:

— Как може да ме виждаш?

— Има шест визьора на свръзката на колана на Далден, по една за всеки ъгъл, затова без значение накъде е обърнат той, мога да виждам всичко, което става около него.

— Това нещо като камера ли е?

— Може и така да го наречеш. Всъщност, защо да не кажем, че това е нов модел на това, което наричате клетъчен телефон, но експериментална версия, която очевидно се проваля. Сега разбирам, че трябваше да го снабдя с някой по-стар модел, тъй като забелязах, че бизнесмените се разхождат наоколо с малки устройства, закачени за ухото им. Ако бях снабдила Далден с такова устройство, нямаше да привлича толкова голямо внимание към себе си.

— Без да привлича внимание ли? — попита Британи. — Сигурно се шегуваш?

От свръзката му се чу тихо кикотене.

— Разбира се, като оставим настрани външността му. Той не бива да привлича голямо внимание върху себе си. Не искаме Джоран да разбере, че сме наоколо и да има време да избяга.

— Тогава може да минем през мола и да му купим по-нормални дрехи. Рокерският му вид може добре да се котира в Лос Анжелис, където се очаква знаменитостите да носят странни дрехи, но тук в Сийвю нямаме много известни личности.

Никоя от камерите не можеше да запише обърканото изражение на Далден и все пак Марта знаеше, че трябва да му обясни.

— Тя говори за развлекателната им индустрия, Далден, казано накратко, ще ти купи дрехи като тези, които носят мъжете от местното население.

Британи премигна.

— Ще му купя ли? Добре, явно ще го направя, но докато си на телефона, защо не ми кажеш как така той няма никакви истински пари в себе си, нима сте го изпратили в страната без никаква валута?

— Това е нещо, което е трудно за обяснение, хлапе. За този негов пропуск имаме добро обяснение, но сега не е времето да го обсъждаме.

До тук беше с обясненията. Британи се зачуди дали Марта чака тя да зададе други въпроси. Но точно сега тя не се сещаше за друго, което да попита, след като вече бе задала въпроса си, за който й сервираха, че било прекалено сложно за обяснение. Е… имаше и още нещо…

— Забелязах, че нямаш неговият акцент, не сте ли от една държава?

— Не, моите предци са много далеч от неговите. Но гласа, който използвам, може да симулира всеки акцент или език, който съществува. Това, което чуваш, се използва само за твое улеснение.

Британи бе впечатлена.

— Майстор лингвист, значи, или просто импресионист?

Явно Далден се беше почувствал пренебрегнат, защото привлече пълното внимание на Британи с думите:

— Ще приготвиш ли пак храна, която да ни даде сили за през деня?

Британи му се усмихна.

— Защо си мисля, че купа зърнен микс и мляко няма да са ти достатъчни? Няма значение, ще изпържа яйца и други неща, подходящи за закуска, докато се изкъпеш.

— Първо ще трябва да ми покажеш как се пуска водата.

Тя повдигна едната си вежда, въпреки че не биваше да се изненадва. Село без електричество вероятно нямаше и читава водопроводна система.

И все пак не искаше да гадае, а да чуе верен отговор, затова попита.

— Няма ли душове там, от където идваш?

— Ние се къпем в големи басейни.

Тя си представи голям басейн, ограден само от няколко палми и две-три растения, оазис, камили. Скоро наистина щеше да разбере къде се намира тази страна, за която никога не бе чувала. Представата за палатки в пустинята не й помагаше да си представи, че биха могли да имат нещо общо. Тя и палатките не се разбираха много добре.

Заведе го до малката баня и застана до душа, за да му покаже как да си нагласи водата с единствената дръжка, която имаше душа. Хазяинът бе подменил душа едва миналата година и сега той разполагаше с едно от онези ултрамодерни устройства, които караха водата да се включва, когато застанеш под душа. Ако не знаеш къде е поставено това устройство, никога не би могъл да го намериш, затова тя много добре разбираше защо този път Марта не бе могла да му помогне.

— Майка ми използва друг метод за къпане. Соларна баня — каза той, докато стоеше до душа и чакаше горещата вода да се покачи по тръбите.

— Соларна баня? Е, това е нещо доста модерно, и спестява много пари. Решила съм да сложа соларни панели на къщата, която ще построя, най-вече заради топлата вода. Освен това съм запланувала една наистина огромна баня, вероятно ще е голяма, колкото сегашната ми спалня. Мечтая за това от мига, в който влязох в тази миниатюрна баня.

— Аз съм свикнал банята да е в стаята, в която спя — отвърна той.

Басейн в спалнята? Сега тя си представи мястото като огромно имение.

Тя се обърна, за да го попита отново от коя държава е, но го намери плътно до нея, деляха ги едва няколко сантиметра. Това не бе изненадващо, след като банята бе наистина малка. Тя не можеше да се обърне в нея, без да си удари някой лакът. А след като и той бе вътре, просто нямаше никакво място и бе невъзможно да не се докоснат.

Беше й трудно да се съсредоточи, докато той бе толкова близо до нея, но някак успя да излезе.

— Поне можеш да ми кажеш на кой континент се намира държавата ти, не мислиш ли? За да не гледам като малоумна, като ми съобщаваш факти като този, че имате басейни вместо вани и…

Успя да каже само това. Да бъде вдигната във въздуха и нацелувана, вършеше идеална работа, за да я накара да забрави всичките си тревоги. Тя бе обгърната от тялото му, от уханието и вкуса му.

Сетивата й започнаха да се борят с морала, на който толкова държеше, и бяха на път да вземат надмощие. Тогава той я пусна и я избута назад.

— Махни се веднага от погледа ми, керима, освен ако не искаш да споделиш и водата и тялото си с мен.

Той бе кристално ясен, току-що бе достигнал границите на сексуалното си търпение. Тя избяга от банята колкото можа по-бързо.