Джоана Линдзи
Сърцето на воина (50)

Глава 49

— Наистина ли са толкова глупави? — изкрещя Тедра към свръзката в ръката си. — Да обявиш война на планета под закрилата на Лигата е все едно да обявиш война на цялата Конфедерация.

— Не са глупави — спокойно отвърна Марта. — Просто прекалено примитивни, за да мислят с главата си.

Тедра беше бясна, и то не защото тези тъпанари от Сентура III се бяха домъкнали да създават проблеми, а защото Чалън приемаше всичко това твърде сериозно, и нямаше търпение да се хвърли в една старомодна кървава война. Но точно в тази война нямаше нищо старомодно. Сентурианците нямаха намерение да се хвърлят в ръкопашен бой, вместо това възнамеряваха да ги атакуват от космоса.

Очевидно Джоран доста е ревал и се е оплаквал, когато се е добрал до дома си. Това, че не е бил в най-добро здравословно състояние, леко деформиран от накриво зарасналите счупвания, очевидно бе ядосало достатъчно семейството му, че да ги накара да пожелаят да отмъстят за него. Все пак не може някой да се държи така с един крал и да очаква да няма последици.

Най-висшия крал от всички, Кайден, глава на кралското им семейство, беше конфискувал всички кораби, посетили планетата им, общо двадесет и три на брой, от обикновени търговски кораби до един личен боен кораб. Внушителна флотилия, вероятно си бе казал Кайден. Мъжът мислеше, че с това ще ги уплаши.

Марта бе въздъхнала раздразнено.

— Ръждиви кофи — бе нарекла тя флотилията и бе обяснила, че корабите са толкова древни, че източника им на мощ дори не е крисилиум, та какво остава да се захранват от Гаалски камъни. Поради тази причина тя не бе никак притеснена, бе все още на борда на Андровия и просто чакаше разрешение да изпрати Сентурианците там, откъдето са дошли.

Чалън отказваше да даде позволение, което вероятно бе добро решение. Лигата Сентура се стараеше да избягва войните, преди първо да използва всички други опции, като оставяха войната за последна мярка. Лигата очакваше планетите под нейната защита да следват същия закон. Тедра знаеше това и щеше да го посочи, ако не приемаше всичко толкова лично. Чалън също го приемаше лично, но по съвсем други причини.

Исканията бяха направени. Ако не се изпълнеха, щеше да бъде обявена война. Дотук те бяха преговаряли със сентурианците, които настояваха за главата на Далден, както и за тази на жена му. Далден обаче не бе наоколо, тъй като бе отвел другарката си в живота някъде, където да се усамотят. Дори да знаеха къде са, щеше да им отнеме време да ги доведат обратно. Не че Тедра би му казала, че на масата за преговори искат неговата глава, тъй като й бе известно, че Далден е мъж на честа и в името на тази чест би направил каквато и да е саможертва.

Не това, че искаха смъртта на Далден и Британи като отплата за оскърблението към Джоран, караше Чалън да иска да им обяви война. Това дори не го тревожеше. Той виждаше всичко през очите на воин, не през очите на баща. Сентурианците дръзваха да обявят война на Ша-Ка’ан. А на тази планета не съществуваше воин, който не би се обидил дълбоко от подобно нещо и не би вдигнал с радост оръжието си, за да го докаже.

На планетата засега никой друг не знаеше за случващото се. Исканията бяха изпратени в посетителския център и съответно веднага отнесени към Чалън посредством комуникатора в центъра. Един от сентурианските кораби бе успял да заблуди центъра и да влезе в пространството на планетата, преди да пристигнат останалите. Директорът на центъра сега бе в ръцете им, а глобалният щит бе изключен.

Щеше да има много поражения и смърт, ако някой от бластерите на сентурианците бъде насочен към планетата. Точно по тази причина засега Чалън се сдържаше. Искаше време, за да могат воините му да проникнат в центъра.

Тедра, от своя страна, искаше малко време, за да помисли над всичко това, преди да спомене, че не е нужно да отиват при сентурианците, и че тези, завзели центъра, могат да бъдат доведени при тях за един миг посредством Трансфер, което можеше да се случи и със самия Кайден. Но когато Чалън започнеше да се държи по своя воински начин, той очевидно забравяше на какво е способен супермодерният компютър Мок II, или просто не желаеше да си спомня, и искаше да направи всичко по своя си начин.

И той бе на път да стори именно това — да отиде с воините си, които бе повикал в палата. Тедра се придвижи бързо, за да блокира пътя му.

Нужно му бе само да зърне упоритото й изражение, за да я предупреди:

— Не се намесвай, жено.

Което значеше, че ако не го послуша, ще загази. Но той не й каза да мълчи, затова тя не го направи.

— Кое ще е по-задоволително за теб? Клайдън да лежи в локва кръв или да реве в краката ти, молейки за прошка, че е дошъл тук?

— Мъжът е водач на народа си — заяви й Чалън. — Няма да се преборя с него, като го унижа. Ще му предложа да умре с чест.

— Но кое ще те накара да се почувстваш доволен? — настоя Тедра.

Той я погледна замислено. Тя се възползва от момента и добави:

— Той не е в центъра. Само Джоран и неговият екипаж са там. Крал Кайден е горе в най-големият им кораб, криейки се там, където според тях е най-безопасно.

— И Джоран не е в центъра — обади се Марта. — Може би ще е добре да се сдържиш и да не вършиш нищо, здравеняко. Току-що с мен се свърза Джоран, който поиска да подготвим спешен Трансфер към Медитех.

— За него? — изненадано попита Тедра.

— Не, за снаха ви.

Тедра пребледня.

— След колко време?

— Неопределено, засега — отвърна Марта. — Изгубила е много кръв, едва се държи. — Изминаха осем агонизиращи минути, преди Марта да добави: — Добре, Трансфера е успешен. Вън от опасност е. Мразя се, че го казвам, но Джоран спаси живота й, свързвайки се с мен. Официално сте длъжници на този тъпак.

Тедра започна да проклина. Чалън се приближи до нея и я прегърна.

— Без съмнение не го е направил безкористно — каза той. — Какво иска, Марта?

— Естествено, че не е безкористно. Искал да намери Британи, за да я отведе у дома заедно с него. Тези идиоти били решили да я трансферират на един от корабите си. Успели да я засекат, като сканирали планетата за форми на живот, използващи родния й език. Трансферирал се на координатите й, убил са’абото, което я разкъсвало на парчета, и осъзнал, че единствения начин да я спаси е Медитех. Но на никой от техните кораби няма такъв, затова се обърна към мен.

— Къде, по дяволите, е Далден?

— Сканирам периметъра в опит да го открия — отвърна Марта. — Но тъй като той не говори, ми е трудно да го локализирам. Със сигурност няма да успея да го открия, ако стигне до лагера и го намери целия, окъпан в кръвта на Британи, а нея да я няма. Затова изпратих долу Корд II, за да го изчака и да му обясни какво се е случило.

— Сигурна ли си, че Джоран не го е трансферирал някъде? — попита Тедра.

— Джоран се кълне, че Далден не е бил там, когато е пристигнал. Склонна съм да му вярвам. Доста е разтреперан.

— Нима?

— А и Британи нямаше да се бори сама с онова са’або, ако Далден беше наоколо — посочи Марта.

Това бе вярно, ето защо Тедра се поуспокои за безопасността на сина си. Което ги водеше към следващия проблем, че не могат да се отнесат сурово с него сега, когато му бяха задължени.

— Защо ги е търсил? — попита Тедра. — Нима заплахите им са били само блъф?

— Вероятностите ми казват, че Джоран не е споменал на роднините си за мен и Андровия. Кралят е в правото си да тръгне срещу нас, един от нашия дом е обидил един от неговия. Но Джоран знае от първа ръка срещу какво се изправят и че единствения начин да вземе това, което иска, е като се промъкне тайно, докато ние се занимаваме с флотилията на Кайден.

— Значи е довел тук роднините си, знаейки, че ще ги победим? Защо?

— Когато споменах, че той е харесал Британи, не сметнах, че е нужно да обяснявам колко много я е харесал. Всички факти сочеха, че повече няма да се срещнем с него, затова мислех, че не е нужно да изпадам в детайли.

Тедра се намръщи.

— И колкото точно я харесва?

— Той я иска за своя кралица, и тъй като тя няма да му донесе никаква земя, статус, облаги и влияние, нито пък ще допринесе с някакви много значими гени, то бих казала, че интереса му е напълно личен.

— Проклятие — промърмори Тедра.

— Той се отказа от преимуществото си, за да я спаси, като ни даде координатите й. Ако ги бе открил сами, със сигурност щеше да ги трансферира на кораба си и сега да пътува към дома си, използвайки Далден срещу нас, за да не ги последваме. А това пътуване нямаше да е никак приятно за Далден. Откривайки Британи на крачка от смъртта, провали плановете на Джоран. Състоянието й вероятно спаси Далден от безкрайни мъчения. Надявам се момчето да вземе това предвид, преди да се заеме да я накаже, задето се е „заиграла“ с онова са’або.

— Имала ли е избор?

— Това са’або е прекалено глупаво, за да успее само да влезе в палатката. Има ли нужда да казвам повече?

— Не, но взимайки предвид, че едва не загина, мисля, че е страдала достатъчно.

— Че кога това, колко си изстрадал, е имало значение, когато един воин реши да даде урок на жена си? Това само ще засили убеждението им, че налагайки наказание, ще са сигурни, че подобна ситуация няма да се повтори, и много добре знаем, че е така.

Чувайки това, Чалън изгледа пронизващо Тедра. След това се ухили широко на другарката си в живота и Марта знаеше, че това, което бе казала, е самата истина.