Джоана Линдзи
Сърцето на воина (13)

Глава 12

— Не може ли да изключиш това нещо?

Британи се изчерви в мига, в който зададе въпроса. Не биваш да пита. Така се издаде, че иска да остане насаме с Далден.

Той обаче сякаш не забеляза мотивите, скрити зад въпроса й, и просто отвърна.

— Мога само частично да заглуша Марта. Устройството може да бъде включено на режим, в който тя да не може да говори, но няма начин да й забраня да чува.

Британи предположи, че нещо се бе объркало по време на превода, защото звучеше така, сякаш Марта имаше контрол над малкото му устройство и го подслушваше, когато й бе удобно, а тази мисъл наведе на друга — че малкото устройство е някакъв вид шпионски подслушвател, което, разбира се, бе абсурдно. С тази параноя скоро щеше да започне да наднича под масите за подслушвателни устройства.

Така или иначе не можаха да говорят повече по тази тема, защото зад тях от стаята на Джан се чуха звуци, и след миг вратата се отвори и през нея премина замаяната Джан, която потъркваше очите си с ръка. Първо забеляза само Британи, затова й каза:

— Имах най-странният сън… — И в следващия миг видя и Далден, седнал на дивана. — Добре, не е било сън. Кой…

Тя не успя да продължи, стоеше и поглъщаше Далден с поглед, който с всеки изминал миг ставаше все по-горещ. Джан сякаш го изпиваше с поглед. Това бе така, докато Далден не стана от дивана и не се обърна към нея лице в лице, вместо да я гледа през рамо.

Този път бе ред на Джан да си изкриви врата. Джан бе дребничка и ако стоеше близо до Британи, й се налагаше да вдигне глава нагоре, за да я погледне в очите, но това бе нищо в сравнение с това да се изправи пред двуметровия Далден. Тя бе изумена от красивата му външност, но размерите му направя я вцепениха и тя заотстъпва назад, като едва не влезе отново в стаята си.

Тя се подпря на рамката на вратата и каза:

— Милостиви боже! — След това изрече предположението, което й бе хрумнало първо: — Това е някой от братята ти, нали? Можеше да ме предупредиш, че ще идва.

Джан никога не бе срещала някой от братята на Британи, но по някаква причина бе предположила, че те ще са по-високи от сестра си. Но това всъщност не бе така. Най-високият беше Йорк, малко над метър и осемдесет, но Кен и Девън бяха доста по-ниски.

Британи отвърна.

— Радвам се да кажа, че не ми е роднина.

— А? — Джан погледна към Британи и виждайки, че приятелката й се е изчервила, добави: — Ооо! — което накара Британи да се изчерви още повече.

Британи ги запозна и набързо обясни защо Далден е в дома им. След това избяга в кухнята с извинението, че трябва да направи вечерята, и остана там, докато зачервените й бузи се охладиха. Осъзна, че за този един ден се бе изчервявала повече пъти, отколкото през последните няколко години.

Поне не трябваше да се тревожи, че оставя Джан насаме с Далден. Дългото „Оооо“ на приятелката й показа, че Джан напълно съзнава какво изпитва Британи към Далден. Джан дори си измисли извинение да изчезне нанякъде и да я няма през по-голямата част от вечерта. Призванието й бе да се прави на сватовница, все пак през трите години, откакто деляха един апартамент, тя се бе опитала да уреди Британи с един или друг мъж и нямаше намерение точно тази нощ да бъде трето колело, след като бе осъзнала, че Британи е привлечена от госта им.

Британи приготви най-изисканите ястия, които бе правила някога. Дори отвори готварската книга, за да е сигурна, че не е объркала нещо. Едва след време, когато осъзна, че влага повече старание, само и само да впечатли Далден, тя се отврати от себе си. Ако той не можеше да я хареса такава, каквато е, тогава нямаше шанс дори да обмисля да има връзка с него, макар и краткотрайна. Нямаше намерение да се променя за никой, бе напълно доволна от живота и целите си.

Той бе впечатлен от вечерята, или поне така смяташе, след като на два пъти изпразни чинията си. Тя знаеше, че мъж с неговите размери има нужда от доста храна, братята й бяха пример за това, и все пак бе изумена от количеството храна, което погълна Далден. За щастие бе приготвила достатъчно, че да не го остави гладен. Не бе останала и трохичка от яденето, което бе приготвила, а освен него, имаха и половин шоколадова торта за десерт, тъй като Джан си падаше по сладкото. След нейната вечеря и половината торта, придружени с цяла бутилка прясно мляко, тя бе сигурна, че госта й е напълно заситен.

И тогава започна да се тревожи.

Реши, че е напълно нормално да мисли за секс, след като имаше няколко часа на разположение, преди да дойде време за лягане. Макар че трябваше да бъде честна поне пред себе си, мисълта да прави секс с Далден се въртеше в ума й през целия ден, тъй като досега не бе срещала мъж, към който да изпитва толкова силно привличане. И тъй като това привличане бе взаимно, тя очакваше по някое време вечерта Далден да направи своя ход.

За да се поразсее, тя се обърна към телевизора. Не за пръв път използваше тази тактика, за да снеме напрежението при ново запознанство. Но Далден изглежда въобще не бе заинтересован от телевизията, вместо това, той се бе вторачил в нея, което засилваше нервността й.

— Какво искаш да гледаш? — попита тя.

Той се засмя.

— Не е ли очевидно?

Бузите й на мига се оцветиха в розово.

— Имах предвид телевизията — обясни тя.

Той най-после проследи накъде му кимна тя и за момент заоглежда машината, която стоеше пред тях, а не това, което имаше на екрана.

— Този компютър изглежда доста странно.

— Това не е компютър. — Тя млъкна, осенена от невероятна мисъл. — О, хайде, не ми казвай, че знаеш всичко за компютрите, но досега не си виждал телевизор, след като телевизорите са измислени много преди да измислят компютъра.

— Казвали са ми, че се използва за представления.

— Но ти не го знаеше, докато Марта не ти го каза току-що, нали? Как е възможно? — попита тя и след миг сама си отговори: — Добре, вероятно живееш на някое затънтено място и сигурно в селото ви няма дори електричество. Но как е възможно да знаеш за едното, но не и за другото, след като в най-обикновеното домакинство има един, два, дори три телевизора и ги е имало още преди да се изобрети компютъра?

Той не й отговори. Изправи се на крака, застана пред нея и я вдигна, тя също да се изправи. Постави едната си ръка на бузата й, така че да повдигне главата й назад и погледа му да срещне нейният. Само това бе достатъчно да накара всяка мисъл да се изпари от съзнанието й. По-късно сигурно щеше да се зачуди дали го е направил умишлено, за да избегне да й даде отговор, но точно сега тя бе цялата в очакване на следващия му ход и просто не я бе грижа.

— Харесва ми това, на което казваш среща, вече разбрах какво имаше предвид — каза й той. — Но смятам, че ще харесаш повече моето разбиране за забавление. Всеки от нас знае какво иска другият, затова предлагам да оставим твоята среща за момента, след като се забавляваме за пръв път.

Тя едва можеше да се съсредоточи над дешифрирането на думите му, но успя да каже:

— Мисля си, че имаш много странна дефиниция за думата забавление.

— Въобще не е странна — отвърна й той. — Май вие го наричате правене на любов, но трябва да се съгласиш, че каквато и дума да се използва, то си е забавно.

— Аз… аз съм съгласна, че може би си прав, но все пак да попитам, да не би да ми предлагаш да прескочим частта, в която се опознаваме, и направо да стигнем до края?

Той й се усмихна пленително.

— Ако това значи да ме заведеш на мястото, където спиш, значи да, точно това предлагам.