Джоана Линдзи
Сърцето на воина (34)

Глава 33

— Тедра не е от Ша-Ка’ан?

— Всъщност, не, тя е излюпена на планета, наречена Кистран, в звездната система Сентура, за твой късмет, кукло. Сигурна съм, че тя с радост ще ти покаже всичките модерни технологии, на които толкова много се радва, и до които повечето Ша-Ка’анци отказват дори да се доближат. Кистран е голям износител на луксозни стоки и е член на Лигата на Обединените Планети на Сентура.

Британи се бе настанила на един стол близо до вратата на Стаята за почивка, а до нея имаше огромен монитор. Нямаше намерение да се разкарва из залата, където се смеят всички тези гиганти, докато Далден е бог знае къде. Беше почувствала, че стола й се раздвижи в мига, в който седна на него, но нямаше намерение да коментира това.

Марта, обаче, както винаги знаеше какво точно занимава мислите й в момента и веднага се бе обадила:

— И леглата на кораба са приспособяващи, нагласяйки големината си спрямо тялото на този, който лежи на него. Казвам ти го само информативно. Когато дойде момента, в който ще успееш да се добереш до някое легло, няма да имам време да ти обясня това.

Британи не пожела да й благодари за предупреждението. Бе прекалено заета да се опитва да се успокои, заобиколена от стая, пълна с грамадни мъже. Мъжете в повечето случаи я игнорираха, но това не й помагаше особено. Някои от мъжете гледаха нещо, приличащо на военен филм, на един наистина огромен екран. Други си организираха мачове по канадска борба. А трети се упражняваха на тепиха. Като цяло вършеха занимания, които повече подхождаха за правене в някоя спортна зала…

— Те мразят фитнес салона — обади се Марта, сякаш прочела мислите й. — Той е пълен с уреди, които не познават, и, подобно на Далден, мразят всичко, което не е напълно естествено. Играят военни игри на корабната система за забавление, защото разбират, че това е само игра, но когато става въпрос за тренировки, те ги правят по свой собствен начин. Сега щяха да размахват мечове, както биха правили у дома, ако не им бях забранила.

Воини с мечове. Британи още не можеше да повярва в това, както не можеше да разбере и откъде са събрали всичките тези здравеняци, за да ги включат в проекта си. Всички те изглежда бяха над два метра високи.

Много й се искаше да попита колко е висока майката на Далден, но успя да се въздържи. Обаче израза „излюпена“ нямаше как да го подмине.

— Сега да не се опитваш да ме убедиш, че твоята Тедра не е човек?

— Спри се, девойче — възкликна Марта, имитирайки изненадан тон. — От кое си направи подобно погрешно заключение?

— Ти използва думата „излюпена“, вместо „родена“. Или не знаеш, че „излюпен“ се отнася за живо същество, излизащо от яйце, в което дълбоко се съмнявам, или просто обичаш да се правиш на остроумна и да ме объркваш.

Идеална имитация на сумтене се чу от конзолата.

— Няма да отрека, че си имам някои много остроумни моменти — засмя се Марта. — Но в случая използвам тази дума, защото простите факти са такива. Кистранците са народ, който отдавна е загърбил нормалното износване и раждане на деца.

— Не е възможно. Ако е така, те просто ще спрат да съществуват, но ти не говориш за тях в минало време.

— Те едва не изчезнаха преди много години, когато бе Големият недостиг на вода. Загубиха голяма част от живота на планетата си, растенията и животните най-вече. Но не изоставиха дома си. Адаптираха се, защото бяха силни, създадоха бани, в които не се използва вода, намериха нови източници за храна, кислород и вода, и с най-лошото, дойде и нещо добро. Сега те са една от най-добре развитите технологични планети в Соларната ни система.

— А ти получаваш шест плюс по разсейване, Марта.

— Сега кой се прави на остроумен? Не избягвах отговора, просто ти предадох малък урок по Кистранска история. Те решиха да се откажат от нормалното износване и раждане на деца по простата причина, че е твърде болезнено и твърде опасно. Освен това, така контролират раждаемостта, тъй като Кистранците предпочитат децата, които се раждат, да бъдат най-интелигентните в своето поколение.

— Но как?

— Замисли се за миг — отвърна й Марта, — вероятно ще успееш да се досетиш, тъй като на вашата планета вече се използват подобни методи.

— Клониране?

— Близо си. Вие го наричате изкуствено осеменяване. Но Кистранците не са спрели дотук и са спестили на жените риска и болката от износване на децата, изобретявайки изкуствени утроби. Добави към това и факта, че контролът над раждаемостта не е личен избор на гражданите, а противозачатъчни субстанции са вложени във всичко, което ядат и пият кистранците. А за новото поколение донорите са селектирани от най-интелигентните индивиди на планетата. Целият този процес се управлява от звеното Контрол на Популацията. Децата биват отглеждани в Детски Центрове, докато стане време да започнат обучението си.

— Всичко това звучи толкова студено.

— Тедра не би се съгласила с теб. Детските Центрове осигуряват всичко, от което може да се нуждае едно дете. Единственото, което не могат да осигурят на децата е това, което осигуряват родителите. На Тедра й се наложи да отиде чак до Ша-Ка’ан, за да го разбере.

— Говориш за любов, нали?

— Именно.

— Тогава сама си противоречиш — бързо посочи Британи. — Защото ако отново се опиташ да ме убедиш, че Ша-Ка’анците крият чувствата си, или че са напълно безчувствени, няма да се хвана, тъй като току-що ми каза, че те обичат децата си.

— Мъжете нямат емоции, но жените имат — посочи й Марта. — Обаче смятам да ти издам една малка тайна. Воините обикновено се опитват да убедят самите себе си, че не могат да изпитват любов. Грижа, да, но не и толкова силна емоция като любовта. Но моята Тедра прекара своят другар в живота Чалън през ада, за да го накара да се разкрие. Колкото и да се дърпаше в началото, той призна, че обича своята жена. Това й бе липсвало през целия й живот. Надявам се, че не си си помислила дори за миг, че бих я оставила да живее на онази планета, ако не знаех, че грамадният й другар в живота я обича повече от всичко на този свят. За нещастие, тя едва не умря, преди да го накара да й разкрие чувства си. Затова приготви се за доста работа, ако смяташ да накараш твоя воин да признае, че те обича.

— Много мерси — изсумтя Британи. — Точно това имах нужда да чуя.

— Хайде, не се обезсърчавай, кукло. Харесвам те. Никога не бих те подлъгала. Аз ти давам едно огромно преимущество пред твоя воин. Той може да се опита да те убеди, че воините не могат да изпитват любов, но сега ти вече знаеш, че това не е така. Само ще те посъветвам да не го притискаш прекалено. Все пак той е син на Тедра, което го прави малко по-различен от обикновените Ша-Ка’анци, затова съществува вероятността сам да се досети какво изпитва към теб, нещо, което обикновен воин не би могъл да разбере без чужда помощ. Дори жените им не знаят как стоят нещата в действителност. Налага се една чужденка от друга планета да им покаже, че техният начин не е най-правилния.

— И какво, моята роля ще бъде да им покажа грешките ли?

Марта се засмя.

— Това беше добро, но дори не се доближава до това, което имах предвид. На тези мъже не им допада някой да им казва как да вършат каквото и да е било. Според тях, техният подход е най-правилен. Преди миг имах предвид, че трябва да покажеш правилният начин на своя другар в живота, не на всички хора на планетата. Тедра се опита да го направи, но не постигна нищо. Повярвай ми, тя мрази техните правила и закони толкова много, колкото ще ги намразиш и ти. Но ще ти се наложи да свикнеш с тях, защото на техните жени дори не им хрумва да променят това положение. Дори хората на твоята планета е трябвало да извървят този път на пълна мъжка доминация, докато на жените не им е писнало да се отнасят с тях като с деца и не са сторили нужното, за да може нещата да се променят. Ша-Ка’анските жени просто все още не са стигнали до разклоняващата се пътека.

— Разговорите с теб могат да бъдат наистина депресиращи, Марта. Благодаря на бога, че нищо от това не е истинско.

Марта въздъхна.

— Ако това ще те успокои, моята Тедра е много щастлива всичките тези години със своя другар в живота. Тя не би искала да живее никъде другаде, освен там, където е — до него.

— С други думи, тя се е научила да живее като тях, вместо те да се учат от нея.

— Няма начин. Тя просто знае кога да си затвори очите за нещата, които не може да промени, и да помага там, където може. Тя дори помогна на няколко жени да напуснат планетата и да живеят там, където се чувстват полезни и нужни.

— Което е грешният подход. Нужно е недоволството на много хора, за да има промени. Ако помага на всички, които не са доволни, да напуснат планетата, никога няма да настъпят промени.

Марта отново се засмя.

— Разбирам това, и очевидно ти също го разбираш, но моята Тедра има нужда да прави нещо, с което да помага на хората, затова двете с теб няма да й отваряме очите по този въпрос.

— Няма ли? Искаш ли да се обзаложим?

— Нима смяташ да й плеснеш този факт направо в очите?

— Вместо да рискуваш това да се случи, може да ме върнеш обратно у дома — предложи Британи.

Марта се изкиска.

— Изнудваш ли ме?

— По-скоро се пазаря.

— Продължаваш да забравяш, че си имаш работа с компютър, който може много точно да ти каже какъв ще е изхода от всичко това. Пращам те у дома, а Далден се връща обратно на Ша-Ка’ан без теб, тъй като много добре се знае кой управлява този кораб. Но тогава ще имаме един много ядосан воин и един много ядосан Чалън, който ще настоява, че съм надвишила правата си. В такъв случай вероятно ще бъда изключена, а Далден ще вземе друг кораб и ще се върне да те прибере, тъй като няма да позволи на нищо да го разделя с неговата другарка в живота. И така, ти ще успееш да се спасиш от този нов живот, който те очаква, само за около шест месеца, но този път ще ти се наложи да пътуваш с един много разярен другар в живота, вместо с такъв, който ще прави всичко по силите си, за да те зарадва и да останеш доволна. А сега, кажи ми, коя от двете възможности ти допада повече?

— О, разкарай се.

— Не мога да го направя. В най-добрия случай няма да говоря. Но ако си мълча, ти ще си стоиш там и ще мислиш над всичко, в което не вярваш, и тъй като е по-здравословно да поспориш с мен, познай кое ще получиш?

— Аз не съм Тедра — озъби се Британи. — Не съм твоя отговорност.

— Напротив, кукло. Когато Далден те направи своя другарка в живота, ти стана част от семейството на Тедра, и мисля, че вече обсъждахме тази тема. Нейното семейство, всеки негов член, е моя отговорност. Тя е много грижовна жена. Много се разстройва, когато някой, който обича, не е щастлив. Тя чувства болката на другите.

— А кой е с приоритет, когато двама от хората, които обича, не са щастливи един с друг?

— Приоритет се дава на някой след внимателна дискусия с всички замесени — отвърна Марта. — Това означава, че някой ще трябва да отстъпи малко, но компромисите са идеалното решение на всякакви несъгласия.

— Защо имам чувството, че ако се стигне до това, аз ще съм тази, която ще трябва да прави компромисите?

— Не си дори близо до истината. Познавам Далден през целия му живот, а ти по-малко от седмица, повярвай ми, щом ти казвам. Наистина грешиш. Далден винаги е бил подложен на голям натиск. Винаги се е стремял да следва само един път, загърбвайки половината си същност. И това винаги му е носело много мъка, а аз искам да сложа край на това. Той ще бъде в мир в себе си и ще се харесва такъв, какъвто е, в мига, щом приеме, че не е просто обикновен Ша-Ка’ански воин.