Метаданни
Данни
- Серия
- Уайът Хънт (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Treasure Hunt, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Снежинка Вакрилова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Джон Лескроарт. Наградата
Редактор: Весела Люцкатова
Художествено оформление: Петър Чернаев
ISBN: 978-954-311-089-6
ИК Весела Люцканова, София, 2010
Печат: АСИ Принт ООД
История
- — Добавяне
4.
В събота Мики посещаваше курс по готварство в „Ла куизин“ в една голяма викторианска къща на улица „Уебстър“ между „Клей“ и „Сакраменто“. Вече беше по средата на шестседмичния професионален курс „Нож и кълцане“, осмият му официален курс през последните три години. На този етап той имаше възможност да получи Кулинарен сертификат — най-ниското професионално ниво и евентуално да бъде нает да реже лук и да пресява брашно по осем часа на ден, но чак след още две-три години.
И все пак, подготвяше се за нещо, което обичаше. До трийсетата си година, ако всичко вървеше както трябва, щеше да работи в кухня; до четирийсетата щеше да си има свое заведение. Може би малко, но негово. Беше съгласен с тези срокове.
Курсът му започваше точно в 8:00 часа и ако някой закъснееше, не го пускаха. Не се приемаха никакви извинения, дори ако си предплатил целия курс, дори ако не си намерил къде да паркираш, ако е умрял чичо ти или всичко това заедно. Марк Боле, главният готвач, заключваше входната врата точно на секундата и не я отключваше през следващите пет часа.
— Искате да придобиете опит в работата в професионална кухня? — повтаряше многократно той с все още силно изразения си френски акцент. — Трябва да се научите никога, никога да не закъснявате. Никога да не сте болни. Да не планирате прекалено много почивни дни, нито ваканции. Кухнята не е кариера. Тя е призвание, нещо свято. Никога не бъдете нещо по-малко от най-доброто, на което сте способни. В противен случай ще се окажете без работа. Защото винаги, винаги ще се намери някой, който да пожелае да има вашия шанс.
Сега Мики, цели двайсет и пет минути преди началото на часа, благодарение на най-доброто паркинг място, което някога бе намирал, влезе в преддверието с чаша „Старбъкс“ в ръка и с известно учудване установи, че дори и толкова рано, пак не е първият пристигнал. Ян Торп вдигна сините си очи с лека игрива усмивка изпод сламенорус мустак. Беше със сабо, къси гащета в цвят каки на петна и синя моряшка фланелка на хоризонтални бели ивици.
— Здрасти — каза той. — Надявах се да те хвана преди часовете.
— Мен ли? Хвана ме. Какво става?
— Видях те снощи по телевизията.
Мики леко се усмихна.
— И аз се видях — каза той. — Но само четири пъти. После ми омръзна.
— Определиха те като частен детектив.
— Зная, но тази част не са я схванали съвсем точно. Аз само работя в кантората, нещо като момче за всичко. Вдигам телефона, нося кафе, такива неща.
— По дяволите.
— Какво?
Торп въздъхна. За миг той огледа улицата зад Мики.
— Нищо особено. Надявах се, че може би… ами, че би могъл да говориш с шефовете си…
— Шефа. Единствено число. Уайът Хънт. Клуб Хънт. Имаш нужда от частен детектив ли?
— Не зная от какво имам нужда, честно казано, но някои като шефа ти може да е добра стартова точка. Трябва ми човек, който да поназнайва законите, да е наясно как се прилагат и който да не е ченге. И не става въпрос за мен. А за сестра ми. Тя работеше за Доминик Комо.
— Така ли? Какво работеше?
Но точно в този момент от ъгъла се зададоха други двама от съкурсниците им.
— Ще може ли да поговорим след часовете? — попита Торп. — Навит ли си?
Мики сви рамене.
— Разбира се — отговори той. — Защо не?
След часовете, отново в най-близкия „Старбъкс“, Мики махна пластмасовата капачка на чашата си, подуха и отпи от кафето.
— Значи — каза той, — сестра ти.
Торп кимна.
— Алиша.
— Колко по-малка е от теб?
— Три години. На двайсет и пет е. Предполагам, че се притеснявам за нея толкова много, защото всъщност е цялото ми семейство.
Мики остави чашата си.
— И аз имам сестра, която заедно с дядо ни, също е цялото ми семейство. — Не виждаше причина да включва шефа си Уайът Хънт, който на свой ред бе отгледан в приемно семейство, макар че на времето, докато работеше в градската служба за закрила на детето, именно той бе издирил Джим Пар и го бе убедил да се срещне със забравените си и изоставени внуци. В резултат точно на тази среща в крайна сметка се бе стигнало до работата на Джим като шофьор на Доминик Комо, а също и до осиновяването на Мики и Тамара по-малко от година по-късно. Мики продължи: — Както и да е, баща ми слава Богу изчезна, когато бях на около две години. А майка ми почина от свръхдоза, когато станах на седем. Хероин.
— Хероин — повтори Торп. — Мразя тези лайна, а имай предвид, че говориш с човек, който знае какво е. — Той вдигна очи и продължи с неочаквано равен тон: — Баща ми застреля майка ми, а после се самоуби, когато бях на дванайсет. Не беше много забавно.
— Да. И не звучи забавно. — Мики млъкна за миг и изпусна кратка въздишка. — Тази история е по-лоша от моята или поне дяволски подобна. А не чувам често такива неща. И ето че сега ние двамата се обучаваме за готвачи. Някой трябва да направи изследване. Сираци и готвачи.
— Ние искаме да готвим за хората, ’щото не е имало кой да готви за нас.
— Добра теория. А вие двамата никакви други роднини ли не сте имали?
— Една леля в Тексас. Чичо във Флорида. Нито един не се заинтересува.
— А как останахте свързани със сестра ти? — попита Мики.
— Най-вече благодарение на Алиша, тя никога не се отказа. И двамата доста ни мотаха. По приемни домове, нали разбираш. И вие ли така?
Мики поклати глава.
— С нас не стана така. Дядо ми се появи и ни взе. Спаси ни, няма две мнения. А може би и себе си междувременно.
— Е, ние с Алиша бяхме разделени и отгледани в различни семейства. Аз се забърках в разни бели, съчетани с наркотици и се озовах в поправителна ферма за младежи до седемнайсетата си година. Колкото до Алиша, тя смени три-четири различни семейства, но си имаше свои проблеми — предимно с мъже — и затова не се задържа при никое от тях. Но тя някак си успяваше да следи къде ходя, какво правя и накрая ме убеди да се включа в младежкия проект „Сънсет“.
Мики кимна.
— Една от благотворителните организации на Доминик Комо.
— Точно така. Главната, всъщност. Както и да е, благодарение на това място и усилията на Алиша да не върша глупости, аз най-накрая се оправих, върнах се в училище, а после записах дори и колеж. Истинско чудо.
— Но казваш, че сега сестра ти има нужда от частен детектив във връзка със смъртта на Доминик?
Торп кимна.
— Тя беше доброволка в „Сънсет“ и през последните няколко месеца с него бяха станали доста близки. Вчера ченгетата дойдоха и говориха с нея. Тя останала с впечатлението, че по някакъв начин е заподозряна.
Мики помълча за момент да осмисли това. Накрая вдигна чашата си и отпи.
— Колко близки е доста близки?
— Не зная със сигурност.
— Но какво предполагаш?
Торп се намръщи, после сви рамене.
— Бих казал, че не е невъзможно да са имали авантюра, въпреки че Алиша постоянно твърди, че никога повече не би излязла с женен мъж.
— Повече?
— Казах ти, мъжете винаги са били нейния проблем. Тя е хубавичка, а като се има предвид, че баща и е самоубиец, си има и известни проблеми със зарязването и самочувствието. Иска да докаже, че е привлекателна за мъжете. Човек би казал, че след първите петдесет проблемът би трябвало да отшуми. Но в случая с Доминик, нито я питах, нито ми каза. Каза ми обаче, че не го е убила.
— Ти ли я попита?
Той кимна.
— Направо. Исках да зная с какво си имаме работа.
— Вярваш ли й?
— Абсолютно. Тя никога не би ме излъгала. Убеден съм в това.
— Добре.
— Освен това, само да беше я видял. Когато най-накрая се разбра, че той наистина е мъртъв, а не просто изчезнал, след като ти го намери в лагуната… Искам да кажа, че оттогава не е спряла да плаче.
Дори и с ограничения си опит в криминалните дела, Мики бе научил, че плачът не е гаранция за невинност, нито за каквото и да било друго. Уайът Хънт му беше казвал, че повечето хора, които са убили някой свой близък, впоследствие известно време плачат по една или друга причина — от искрено разкаяние за стореното от тях или пък от самосъжаление за белята, в която са се забъркали.
— И така, какво искаш да направи за теб един частен детектив? — попита Мики.
— Не съм сигурен, честно казано. Тази възможност ми хрумна, едва когато те видях по телевизията и казаха с какво се занимаваш. Зная, че не сме кой знае колко близки с теб. Но си помислих, че може да взимаш по-евтино от някой адвокат.
Тези думи предизвикаха кратък смях.
— Напълно вярно. През повечето време работим за адвокати. Това ни е основният ангажимент. Тъй че си прав, по-евтино взимаме. Въпреки че най-вероятно няма да се окажем онова, от което тя има нужда.
— Ами, аз си помислих, че поне не си ченге и няма да я накиснеш. Надявах се да можеш да откриеш истината.
— Обикновено не е толкова лесно. Но ти трябва да знаеш, че ченгетата няма да тръгнат да я накисват, освен ако нямат някакви улики, които насочват към нея. Освен това, истината може да не се окаже такава, каквато на теб ти се иска, въпреки онова, което ти е казала или не ти е казала.
— Разбирам. Но имам чувството… искам да кажа, ние говорихме за това и двамата смятаме, че трябва да направим нещо. Не можем просто да си седим и да чакаме ченгетата да си подредят случая около нея. Особено след като го е направил някой друг.
Мики разтегли устни в усмивка.
— Значи ти всъщност искаш ние да открием кой го е убил?
— Или поне да елиминирате Алиша от списъка на заподозрените.
— Да, но ако тя наистина е заподозряна, това от което действително се нуждаете, е адвокат.
— Само че и това е проблем.
— Защо?
— Пари. — Торп се приведе напред и подпря лакти на масата. — Искам да кажа, ние имаме около хиляда долара, но това е всичко. Няма да можем да намерим повече.
Мики се облегна назад и бавно постави чашата си на масата.
— Всъщност — проговори той накрая, — ако толкова са всичките ви пари, това в известен смисъл е добра новина.
— Как така?
— Не можете да си позволите дори и най-евтиния адвокат. А и никой уважаван детектив няма да се захване с подобен несигурен случай за такива пари. Затова няма нужда да давате каквото и да било. И ако някой — адвокат или детектив — ви предложи да се заеме срещу толкова нисък хонорар, трябва да знаете, че си имате работа с мошеник.
Раменете на Торп увиснаха.
— Друга добра новина — продължи Мики. — Ако срещу Алиша бъдат повдигнати обвинения, съдът ще й назначи служебен защитник. Нали знаеш това?
Но Торп поклати глава.
— Ако й повдигнат обвинения, това няма да е добра новина, независимо от всичко. Когато бях малък прекарах известно време в ареста. Мисля, че истинският затвор ще я убие. Не можем да допуснем да попадне там. Тя не е убила Доминик, заклевам се.
Мики разпери извинително ръце.
— В такъв случай, съмнявам се че ще се стигне до арест. Но аз не… — Внезапно той млъкна. В главата му почна да се оформя някаква идея.
Убийството на Доминик Комо бе злободневно и широкоотразявано събитие. Би могло да се очаква, че голямата и щедра благотворителна общност на Сан Франциско, както и много от организациите, с които е бил ангажиран Комо, ще имат законен интерес убиецът му да бъде разкрит. Но като цяло, тъкмо тези хора хранеха дълбоко недоверие, ако не и истинска омраза, към полицията и силите на реда изобщо. В този случай най-левичарският голям град в страната по-скоро би оставил убийството на един от своите неразкрито, отколкото да съдейства на униформените. На свой ред полицията, а навярно и самата кметица, щяха да търсят бързо разрешаване на случая Комо и поне един арест. Повечето от онези обаче, които биха знаели най-много, едва ли щяха да искат да говорят с ченгетата.
Не можеше ли, запита се Мики, клубът „Хънт“ да изпълни ролята на посредническо звено между хората с информация, полицията, която се нуждаеше от тази информация и институциите, готови да платят за нея? Не би ли могъл той да подхвърли идеята за „обществена награда“ за информация, свързана със смъртта на Комо?
Теоретично това би могло да послужи за много цели: щяха да се осигурят ценни сведения за полицията; по-широка част от обществеността щеше да бъде въвлечена в разследването; и разбира се, най-важното — свидетел, който иначе не би желал да свидетелства, сега би бил мотивиран да го направи. В по-личен план, клубът „Хънт“ щеше да продължи да работи, обслужвайки горещата линия на наградата. Ако наградата представляваше значителна сума, щяха да се намерят доста ненормални, които да се обаждат на благотворителните организации, обещали парите, с невярна или направо нелепа и погрешна информация.
Клубът „Хънт“ щеше да се окаже много ценен в управляването на потока информация към полицията като препраща истинските следи и отсява смахнатите съобщения. Тази работа би могла да спести на ченгетата стотици човекочасове безсмислен труд по пресяване на житото от сламата.
Благотворителните организации биха имали интерес тази работа да се свърши, но те не бяха в състояние да я свършат сами, докато двамата с Хънт можеха да го направят и със затворени очи. Мики си помисли, че има поне няколко евентуални клиенти, които биха платили за услугите на клуба „Хънт“. Работата по намирането им щеше да прилича малко на търсене на съкровище, но когато го направеше, Мики щеше да може да даде на Хънт няколко месеца отсрочка, преди да закрие бизнеса.
Колкото повече го обмисляше, толкова по-убеден ставаше Мики, че парите са някъде там; той трябваше просто да ги намери. А ако свършеха работата както трябва и постигнеха успех, може би дори щяха да успеят да възстановят авторитета на клуба „Хънт“ пред юридическата общност. Всъщност, това можеше да се окаже едно ново начало за Хънт, та дори и за Тамара. Освен това, Мики, който бе склонен да хареса Ян Торп, заради сходните им вкусове и съдба, може би щеше да успее да помогне и на двамата със сестра му да си отдъхнат.
Всичко това завладя Мики толкова внезапно, че очите му се облещиха. В продължение на няколко секунди той седя като вкаменен, докато Торп не потропа по масата пред него.
— Мики? Добре ли си?
Той се съвзе и леко се усмихна.
— Знаеш ли какво — започна, — наистина не мога да ти обещая нищо конкретно, но не виждам какво ще навреди, ако поговоря със сестра ти и поне се опитам да я окуража относно задаващите се седмици. Ако смяташ, че тя ще иска да говори с мен.
— Ако смятам, че ще иска да говори с теб ли? Майтапиш ли се?
Ян Торп вече бе извадил мобилния си телефон. И набираше номера.