Джон Лескроарт
Наградата (33)

34.

— Госпожа Комо? Здравейте. Аз съм Уайът Хънт.

— Случило ли се е нещо? Кажете ми, че са я арестували.

— Ако имате предвид Алиша, не, мадам. Не още.

Хънт я чу да въздиша.

— Не мога да разбера защо се бавят толкова, когато за мен е така ясно.

— Ами, точно затова се обаждам. Инспекторите споделят вашето раздразнение. Особено при положение, че според тях, притежават всичко необходимо, за да навържат нещата.

— Какво тогава ги задържа?

— Там е въпросът. Видях се с тях днес следобед и те мислят, че може би ще успеят да придвижат нещата малко по-бързо, ако вие и някои от другите свидетели се съгласите да се срещнете с тях отново, заедно, на едно място и всички прегледате дадената от вас информация в малко повече подробности.

— Не мога да си представя как ще стане. Вече ви казах всичко, което зная.

— Това ми е ясно. Но както сама се изразихте, вие сте го казали на мен. Което означава, че полицията го е научила от втора ръка. Може да не съм ви задал правилните въпроси. Или пък да не съм сглобил както трябва информацията от всички останали източници. — Той помълча. — Става дума за не повече от час-два.

— А кои са другите свидетели?

— Ал Картър. Лорейн Хес. Джими и Лола Санчес.

— Какво за тях?

— Ами всички те в някаква степен са подпомогнали полицията.

— С информация срещу онова момиче Торп, искате да кажете?

— Не мога напълно да потвърдя това, докато арестът не стане факт, госпожа Комо. Инспекторите не желаят информацията да излиза, докато заподозряната не бъде задържана, което — смятам, ще се съгласите, — е разбираемо.

— Ами, да. Предполагам, че е така.

Хънт още не бе сигурен, дали я е спечелил, затова реши да опита друг начин да смекчи детайлите.

— Остава и въпросът за наградата — каза той.

По линията натежа тишина.

— Какво за наградата? — попита тя.

— Нали си спомняте, че по време на нашия разговор, вие казахте, че ако предоставената от вас информация се окаже полезна за разследването, искате уверения, че ще сте предвидена за наградата? Е, изглежда, ще има множество претенденти. Знаете ли, че Лен Търнър отговаря за разпределението й?

— Разбира се. Аз също му дадох парите си, ако не си спомняте.

— Точно така. Вижте, господин Търнър смята, и аз съм съгласен с него, че си струва основните претенденти да дадат показания за протокола в присъствието на инспекторите, за да няма по-късно спорове относно степента на приноса на всеки за решаването на случая. Но има нещо, в което не съм съгласен с господин Търнър, а именно, той изглежда не мисли, че вашата информация за връзката на госпожица Торп със съпруга ви и последвалото уволнение в последния ден представлява реално доказателство.

— Това е смешно — каза тя. — Че кое е по-реално?

— Разбира се — съгласи се Хънт. — И аз го чувствам така. Ето защо реших, че ще проявите желание да присъствате и да защитите позицията си. Може би не би трябвало да ви казвам, но смятам, че е необходимо да бъдете уведомена, че господин Картър потвърди факта, че съпругът ви е уволнил госпожица Торп в онзи ден, затова и той ще претендира за наградата на основание на същата информация, която вие първа ни съобщихте.

— Това просто не е редно.

— Вярно е, мадам, не е.

— Е, къде ще е тази среща? И по кое време?

Той и съобщи, после затвори и огледа събраната от него група — Алиша, Мики, Ал Картър и Джина Роейк, в качеството си на адвокат на Алиша, ако стане нужда. — Е — каза им, — това беше номер три. Остават още двама. И Девин.

— Понякога, Уайът, ме притеснява това — заяви Роейк, — колко лесно манипулираш, мамиш и лъжеш.

Коментарът имаше за цел просто да стопи напрежението и донякъде подейства. Поне доведе до началото на усмивка на лицето на Хънт.

— Това може и да е проблем — каза той, — но ще се постарая да не ме провали.

Хънт каза:

— Вдигни, Девин. Важно е.

След няколко секунди се чу гласът на инспектора:

— Насред вечерята си съм, Уайът, затова най-добре да си струва.

— И още как — увери го Хънт. — Какво, ако ти кажа, че съм намерил Алиша?

— Наистина ли?

— Аз попитах пръв. Какво?

— Щях да ти кажа да я държиш под око, докато пристигна там, където е, и й сложа белезниците. Къде е тя?

— Ще я арестуваш ли? Дори и без да притежаваш ДНК от шала?

— Получихме резултатите, точно преди да се прибера вкъщи. На Комо е. Така, че я пипнахме.

— Само дето, както се оказва, все още не знаете къде е.

— Но ти знаеш.

— Никога не съм го твърдял.

— Не ми се прави на умник, Уайът. Къде е тя?

— Мога да я накарам да дойде тук.

— Последен път. Къде е?

— Тук. В къщи. На склада.

— Добре. Направи, каквото ти казах.

— Ще се опитам. — Хънт направи пауза. — При условие, че няма да я арестуваш.

Смехът на Джул експлодира в слушалката.

— И защо, за Бога, да се съглася с това?

— Защото също така ще ти доставя и убиеца.

— О, нима? И кой е той?

— Мога да ти кажа, но няма да е в услуга нито на мен, нито на Алиша.

— Значи вече е Алиша, така ли?

— А също и моя клиентка.

— Каква?

— Чу ме.

— И кога се случи това?

— Няма никакво значение. Не и за теб. Има значение да обещаеш, че няма да я арестуваш.

— Докога?

— Докато не ти доставя убиеца.

Още един изблик на смях.

— А кога ще стане това?

— Може би тази нощ.

— Тази нощ. Добро предложение. Но аз имам по-добро — заяви Джул. — Какво ще кажеш първо да арестувам Торп?

— Не. Тогава всички обещания отпадат.

— Твърдиш, че знаеш кой е убиецът?

— Твърдя, че ако ти искаш да разбереш, трябва да обещаеш да не я арестуваш. Край на историята.

— Ами ако грешиш?

— Не греша.

— Значи отвеждаме Алиша и ако ти докажеш, че грешим, я пускаме.

— Добър опит, Дев. Но в действителност ще стане така, че ако веднъж я задържиш, ще е невъзможно да арестуваш другиго. Защо ли? Защото направо ще изградиш защитата на следващия си заподозрян: „О, Ваша чест, миналата седмица беше Алиша Торп, но тази седмица вече е клиентът ми Х, той го е направил“. Да не говорим, че втори арест за едно и също престъпление ще изкара и двама ви със Сара глупаци.

— Не, това не би…

— Глупости. Чуй ме. Ако сега я арестуваш, ще й повдигнат цял куп обвинения в серийно убийство и няма да й се полага гаранция. Окръжният прокурор ще каже, че тя може да отхвърля обвиненията чак на процеса, но процесът ще се върти около физическите доказателства, а те сочат нея. Междувременно, докато Алиша е в затвора, истинският убиец ще има достъп до всички доказателства и ще си затвърди версията, ако преди това не напусне града. Така ще стане в действителност, Дев и ти дяволски добре го знаеш. Затова не мога да ти кажа кой е убиецът. Защото ти ще кажеш само „Благодаря за участието“ и ще арестуваш моята клиентка. Налага се да те убедя. А аз мога да го направя. Но първо ми трябва думата ти. Никакъв арест. Не подлежи на обсъждане.

Дълго мълчание. После:

— Къде е тя сега?

— Няма значение — отговори Хънт. — На тайно място. Мики я намери. Но важното е, че го накарах да я доведе тук.

— А тя защо ще го прави? Да идва там?

— Защото Мики я е убедил, че това е най-безопасното място за нея. А тя вярва на Мики.

— Мамка му.

— Все това повтаряш.

— А знаеш ли защо? Защото все е подходящо. Мамка му, мамка му, мамка му. И какво трябва да направя със Сара?

— Не съм сигурен, дали тя ще се съгласи с условията.

— Значи трябва да отрежа и партньорката си. Зная, че не си ченге, Уайът, но на подобно поведение не гледат никак с добро око там, в управлението.

— Ами, виж, давам си сметка. Но важните неща стават сега. Това е всичко, което мога да ти кажа.

Уайът чу тиха въздишка на примирение и взето решение.

— Добре — каза Джул. — Между двайсет минути и половин час.

— Трябва да свършат работа — съгласи се Хънт.

 

 

До осем и половина мястото беше подредено така, както Хънт го искаше: хубав демократичен кръг от единайсет сгъваеми стола, разположени на баскетболното му игрище. В крайна сметка бе успял да придума, прилъже или по друг начин да убеди всички главни герои да се съберат в неговия склад в девет часа, така че, в зависимост от това, какво им бе казал Хънт, да могат да дадат по-подробна информация, да се борят за своя дял от наградата, да си потвърдят алибитата или просто да се осведомят за напредъка на разследването. Или в крайна сметка, в случая с Джул — да арестува истинския убиец.

Сега Хънт се върна в жилищната част, в кухнята, където още седяха около масата Роейк, Картър, Алиша и Мики и около тях витаеше осезаемо напрежение.

— Почти е време — небрежно отбеляза Хънт. Собствените му нерви бяха опънати до краен предел, но не можеше да си позволи да го покаже, не и в момента. — Продължавате ли всички да искате да се позабавляваме?

Всъщност, никой нямаше такъв вид. Напротив, изглеждаха, сякаш си бяха говорили за смъртоносно важни неща, докато той си подреждаше столовете. Роейк, мълчаливо признатата говорителка на групата, огледа масата и вдигна очи към него.

— Помислихме си, че в крайна сметка може би е по-добре, ако Алиша не присъства, Уайът.

Хънт бързо си пое дъх.

— Ако не присъства — произнесе с колкото се може по-разумен тон, — ще я арестуват, където и да я намерят навън. А за тук имам думата на Девин, че няма да я закачат.

— И вие вярвате на това? — попита Картър.

— Абсолютно.

Картър поклати глава с изразителна гримаса.

— Представи си обаче, Уайът — каза Роейк. — Ами ако той се е обадил на Русо и й е казал? Тя нищо не ти е обещавала. Влиза тук с него, а той само свива рамене и казва, че не е в неговата власт.

— Няма да стане така.

— Ами ако стане, Уайът? И отведат Алиша? Като неин адвокат, не съм сигурна, че с чиста съвест мога да й позволя да остане.

— Като неин адвокат — възрази Хънт, — трябва да настояваш да остане. Това е единственият й шанс да не попадне в затвора.

— Но, Уайът — намеси се Мики, — ако й намерим друго скривалище, пак няма да я арестуват.

— Приятели, разберете. В мига, в който тя не е тук, отново става първостепенен заподозрян и тогава ще е само въпрос на време. — Хънт се изопна в целия си ръст. — Това вече го преговорихме. Оценявам всичките ви съображения, но Алиша трябва да е тук, за да постигнем ефект. Ако Джул дойде и нея я няма, той ще си излезе и цялото това упражнение отива по дяволите. Единствената причина, поради която той ще дойде, е, че ако идеята ми не свърши работа, тогава и само тогава, той ще може да й сложи белезниците.

— По дяволите — каза Мики.

— Това обаче няма да стане — заяви Хънт. — Ако всички дойдат, нещата си идват на мястото.

— А ако не дойдат? — Намери гласа си най-накрая Алиша. — Тогава какво?

— Достатъчно ги мотивирах всичките — обясни Хънт. — Не може да не дойдат.

— Има още нещо — намеси се Джина. — Ако си прав, един от тези хора, които си поканил тук тази нощ, вече е убил двама. Не мислиш ли, че съществува известен риск?

— Има елемент на риск, дори когато пресичаш улицата. Склонен съм да вярвам, че ще имаме числено превъзходство, ако някой излезе извън релси. А и не забравяйте, че Джул ще е въоръжен. Както и аз.

Роейк превъртя очи.

— Значи и ти смяташ, че може нещо да се случи?

— Сигурен съм, че нещо може да се случи, Джина. Винаги може да се случи нещо неочаквано. Но тази нощ и тук се съмнявам, че ще е проява на насилие. Нося си пистолета само, защото искам да се уверя, че е напълно безопасно. Просто спазвам основните правила, предвиждам непредвидените обстоятелства.

— Да обмислиш добре един план, не означава непременно, че той няма да се провали.

— Така е — каза Хънт, — зная. Разбира се, че не. Но това е най-добрия ни шанс да измъкнем Алиша от този товар на подозрения и да й върнем собствения живот. Преди няколко часа всички се съгласихме, че е така. Трябва да стане по този начин. И трябва да стане сега. Алиша — обърна се към нея той. — Оставаш ли с нас?

Тя се насили да изобрази слаба усмивка.

— След всичко, което каза, не виждам какъв друг избор имам.

— Това е правилният отговор — потвърди Хънт.

Чу се звънецът на задната врата. В затвореното пространство на кухнята той прозвуча силно като клаксон. Всички, събрали се около масата реагираха — дори Хънт подскочи инстинктивно и после се засмя на реакцията си.

— Ето, почна се — каза той, отиде до вратата, погледна през шпионката и отвори на Девин Джул в цялото му великолепие.

 

 

Джул мразеше това.

Вече си представяше, че се намира пред Полицейската комисия и обяснява как се е озовал въвлечен в тази недоправена операция. И то, без партньорката си или друго подкрепление. Не се правеше така, да се подлагат на риск и несигурност всички участници. Чудеше се и искрено се съмняваше, че познава друго ченге, което да даде на Хънт подобно на неговото обещание; надали имаше друг инспектор в отдела, който със сигурна заповед за арест на главния си заподозрян в джоба, щеше да отложи момента и да се навие на този аматьорски цирк. Единствената му утеха бе, че когато сценарият на Хънт се провалеше, а това неминуемо щеше да се случи, той щеше да пипне онази жена Торп. Естествено, фактът, че Хънт бе поканил Роейк, щеше да усложни ареста, но не до невъзможност. И все пак, Джул се дразнеше, че Хънт изобщо не спомена за присъствието на Роейк, в качеството й на адвокат на Торп, когато говориха по телефона. Всъщност, всичко в тази ситуация му се струваше погрешно. Но така е, помисли си той, като се доверяваш на приятелите си.

И после хората се чудят защо след време ченгетата стават толкова апатични. Защото или си в братството, или не си. Или играеш по правилата, или не.

Хънт някакси бе успял да го накара да премине границата. И това, повече от всичко друго, засилваше гнева и смущението му.

Почти веднага с идването на Джул, Хънт бе предложил всички да излязат на баскетболното игрище. Сега Роейк, Торп, Мики Дейд и Картър седяха на столове един до друг, а Джул застана зад тях с кръстосани ръце и разкопчан кобур под рамото, за да може да ги държи под око, както и да вижда кой влиза през вратата от улица „Бренън“. Лампите бяха светнати; температурата доста ниска, около петнайсет градуса, както Хънт обичаше да я поддържа.

Не бяха почакали и три-четири минути, когато на вратата към тази част от склада се позвъни, Хънт се отправи натам, отвори и поздрави Лен Търнър и един висок, слаб, добре облечен чернокож младеж, за който Джул се досети, че трябва да е Кейдриън Мугиса.

Джул попипа с ръка дръжката на служебния си револвер в якето.

 

 

Хънт не беше канил Кейдриън на тази среща, затова се наложи да прибавят още един стол към кръга. Търнър, след като кимна не съвсем топло на Хънт, изпадна в обичайната си роля на словоохотлив приятел, особено след като разпозна Картър и Джул. Лорейн Хес се беше срещнала с Джейми и Лола Санчес отвън на улицата и тримата влязоха заедно няколко минути след Търнър. Последната пристигнала и единствена, която можеше да направи някакви сцени — когато види, че Алиша Торп присъства, бе Елън Комо. Хънт обаче я успокои и я настани до себе си, от дясната си страна. Джул седна от лявата. И така, в кръга се бяха подредили последователно Джул, Роейк, Алиша, Мики, Ал Картър, Лорейн Хес, Джейми и Лола Санчес, Търнър, Кейдриън, Елън Комо и Уайът Хънт. Всички новопристигнали си стояха с палтата, тъй като бе сравнително студено.

Тихото бръмчене на разговорите постепенно се стопи в тишина и всички очи се вдигнаха към Уайът.

— Бих искал да благодаря на всички ви, че дойдохте тук тази нощ — започна той, — но истината е, че никой от вас всъщност не го направи, понеже аз съм ви помолил. Фактически всеки един от вас е тук по собствени солидни причини, свързани изцяло с личния ви интерес. Някои от вас — господин Картър, госпожа Комо, госпожа Хес, — претендират за цялата или част от наградата. Други — господин Търнър, господин Мугиса, господин и госпожа Санчес, както и отново господин Картър, — искат да се уверят, че полицията разбира и вярва на алибитата им за нощите на двете убийства, тъй като не бива да се заблуждаваме — един и същи човек е убил Доминик Комо и Нанси Нешек.

— Точно така. И тя е тук в момента — изтърси Елън Комо. — Всички го знаем. — Погледна към Джул и посочи Алиша. — Не разбирам защо не я арестувате, инспекторе, защо вече не сте го направили. Има ли някакво съмнение още? Всички сме наясно какво е направила и защо…

Хънт протегна ръка към нея.

— Госпожа Комо, моля ви.

— Не, тя е права, Хънт — каза Джейми Санчес. — Защо, по дяволите?

Хънт огледа втренчено кръга.

— Добре, инспектор Джул е тук, за да извърши арест тази нощ, но той обеща това да не е Алиша Торп, освен ако не докажем, че е някой друг.

— Какви ги говорите? — възмути се Търнър. — Че някой от нас…?

— Мисля, че и сам можете да се досетите, сър — отговори Хънт.

Елън Комо се изправи от дясната му страна.

— Не съм дошла тук да ме обиждат по този начин. Аз съм жертвата в този случай. Убитият бе мой съпруг. На никой ли не му пука за това? Нямам намерение да участвам в тази работа. — Избута стола си и се обърна към вратата.

— Госпожа Комо! — Спря я Хънт. — Никой не ви обвинява в нищо. Седнете обратно. Моля ви, нуждаем се от всички тук, ако искаме да стигнем до истината.

Точно отсреща на Хънт Лорейн Хес каза:

— Наистина ли твърдите, че някой от нас е убил Доминик? А също и Нанси?

— Да, госпожо — потвърди Хънт. — Един от вас.

— Но аз бях… бях със сина ми…

— Не съм казал, че сте вие, госпожо Хес — Хънт огледа групата, — нито пък всички вие. Казах един от вас.

— И имате намерение да докажете това — каза Търнър, — така че да убедите Джул? Тук и сега? И как смятате да го направите?

— Като сравним историите, които разказахте и видим къде са противоречията. Но също така — отговори Хънт, — малко и чрез процеса на елиминиране. Например вие, господин Търнър. Господин Мугиса ви е откарал вкъщи веднага, след срещата на ОВ в нощта, когато бе убита Нанси Нешек. Синът ви, жена ви и другите деца, които са били у вас да подготвят декорите за представлението си, ще се закълнат, че сте били там с тях до лягането си. Никой не допуска, че сте направили нещо различно и вие можете да го докажете. Значи, не сте убили госпожа Нешек, а следователно и Доминик.

Търнър се облегна назад, поклащайки глава подигравателно.

— Ами, естествено, че не съм. Нелепа идея.

— Цялата концепция е нелепа — намеси се Джейми Санчес. — Лола и аз отидохме на вечеря след срещата и после се прибрахме заедно.

— Къде отидохте на вечеря? — попита Хънт.

— В „Хейс вали грил“. От Градската зала отидохме право там. В заведението ни познават. Сигурен съм дори, че си пазя касовата бележка от кредитната карта.

— А след това?

— Исусе! — Търнър вдигна ръце като за призив. — Инспектор Джул, с подобни разпити ли смята господин Хънт да стигнем до някъде? Имате ли причина да смятате, че Джими и Лола Санчес са дори и потенциални заподозрени за което и да е от тези убийства?

Джул отвърна:

— Не, сър. Нямам. — Той се обърна към Хънт. — Ако това е идеята ти за разрешаване на случая, Уайът, може би е по-добре да пратиш тези добри хора да си идат у дома и да ме оставиш да си свърша работата като арестувам заподозряната.

Хънт запази самообладание.

— Господин Санчес — продължи той, — поднасям извиненията си на вас и съпругата ви. Използвах ви като пример към въпроса на господин Търнър относно процеса на елиминиране, който, всички сме съгласни, не е съвсем удовлетворителен. Много по-добре стои въпросът за информацията, която вече сме получили и противоречията между казаното от един човек и от друг. — Сега Хънт се извъртя на стола си. — Например, вие, госпожа Комо. Вие ми казахте, че съпругът ви е бил влюбен в госпожица Торп и че…

Елън го прекъсна, като се сопна:

— Така беше. Сам ми призна. Няма никакво съмнение в това.

— Не, не за голия факт. Да, съпругът ви е бил влюбен в нея. Но Алиша се кълне, че не са имали физическа връзка.

— Ами, тя лъже. Вие какво очаквахте?

— Не лъжа — възрази Алиша, но Роейк я възпря с ръка.

— Откъде знаете, че лъже? — продължи Хънт.

— Защото са ги хванали в офиса.

— Да правят любов, имате предвид?

— Да се чукат, имам предвид. Чукали са се, не са правили любов. Не се опитвайте да го разкрасявате.

— И къде са го правили?

— Какво? Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, в чисто физически смисъл, къде са правили секс в офиса, когато са ги хванали?

— Не зная. Откъде бих могла да зная?

— А как изобщо узнахте за това?

— Ами — челото й се смръщи, после се проясни. — Лорейн ми каза. Мисля, че дори ви го казах, не е ли така, господин Хънт?

— Да, така е. И така, госпожо Хес. — Той се обърна към нея. — Позволете да ви попитам. Къде в офиса видяхте господин Комо и Алиша да правят секс?

Хес бе изпънала гръб и седеше с ръце в скута.

— Не зная — поклати глава тя. — Всъщност, не ги видях лично. Някой от хората ми беше, една от младите жени.

— А помните ли коя по-точно?

— Не. Като че ли по едно време вече всички знаеха. Сещате се как става в офисите.

— Значи, вие, госпожо Хес, не сте знаели със сигурност от първа ръка за тази физическа страна от връзката между Алиша и Доминик?

— Не. Не от първа ръка, не.

— Но все пак сте предали тази информация на госпожа Комо?

— Мислех, че трябва да знае.

Елън Комо отново се намеси.

— Трябваше да зная, по дяволите.

— Да, а госпожа Хес се е погрижила това да стане, нали така?

— Тя ми е приятелка. Разбира се, че ще се погрижи.

— Разбира се. — Хънт си пое дъх и отново се размърда на стола си. — Господин Картър, като шофьор на Доминик, вие сте били наясно с много от личните му неща, дори с тайните, така ли е?

— Лаская се от мисълта, че е така.

— Имало ли е случай, да сте го чували да говори за госпожица Торп?

— Да, често, откакто тя почна да го вози сутрин.

— Той беше ли влюбен в нея?

— Да. Поне сам така ми каза.

— А разказваше ли ви също някакви подробности от любовния си живот с нея, ако е имало такъв?

Картър сухо се засмя.

— Само факта, че не е имал никакъв любовен живот с нея.

— Това не е вярно! — възкликна госпожа Комо. — Зная, че той…

— Не, мадам. Истина е и аз го зная. — Картър се оживи и продължи да информира останалите. — Той се шегуваше как изпитва такава чиста любов, а никой от двамата няма да направи нищо за нея. Говорили са за това. Как да я вижда всеки ден, но да не може да я докосне и да знае, че никога няма да може, това късало сърцето му.

Елън отново не повярва.

— Глупости, Ал! — викна му тя. — Това са чисти глупости.

— Не, мадам. Той ми го каза.

— Добре, Ал — каза Хънт. — Нека те попитам. През осемте години, в които си возил Доминик, известно ли ти е било той да се е виждал с други жени?

Тук Картър се поколеба, погледна първо към Елън Комо, после към Лорейн Хес.

— Да — отговори той. — Много пъти.

— Мамка му! Това копеле. Това шибано копеле!

Хънт настоя.

— С някоя друга от „Сънсет“?

Нова пауза, този път по-дълга. Накрая пак погледна наляво и сви рамене.

— Когато постъпих, двамата с Лорейн имаха нещо.

Елън Комо изкрещя:

— Какво? Лорейн! — и скочи на крака.

Хес също се изстреля от мястото си и протегна ръка, сякаш да възпре Елън.

— Това е лъжа, Елън! Това е мръсна лъжа, Ал!

Джул също бе на крака, с протегнати към двете жени ръце, сякаш бе рефер в боксов мач. Той посочи към Хес.

— Седнете! — А после и към Комо. — Вие също, ако обичате, мадам, веднага.

Но никоя от жените не седна. Продължаваха да се взират една в друга през кръга.

— Лорейн — почти шепнешком попита Елън Комо. — Вярно ли е? — Обърна се. — Ал?

Шофьорът мрачно кимна.

— Лорейн? — За последен път я попита Елън. — Ти си била. Възможно ли е да си била ти?

Сега вече и Хънт стоеше до Джул. Пристъпи към Хес.

— Искате ли да ни разкажете и за вашия дял от федералните пари, Лорейн? За личния сейф на Доминик? Той не само е скъсал с вас, открил е, че взимате и от парите, нали? Щял е също да ви уволни от „Сънсет“.

Лорейн Хес пъхна ръце в джобовете на скиорското си яке, с което беше облечена, после извади дясната. В нея държеше револвер. Заварен напълно неподготвен, Джул посегна към кобура под рамото си, но преди да успее да извади оръжието, Лорейн Хес пусна пистолета на пода на баскетболното игрище в краката си.

Тя се взираше в Джул с жално, покрито с петна лице, увеси глава и печално я завъртя. После отново погледна към него.

— Слава Богу — промълви накрая. — Слава Богу. Най-сетне всичко свърши. — Срещна погледа на Джул. — Никога не съм искала… но вече няма значение какво съм искала, нали?

Хънт бе пресякъл през средата на кръга и бе взел оръжието. След като опасността вече бе премахната, той погледна нагоре към нея.

— Лорейн — заговори. — Джим Пар. Къде е Джим Пар?

Вместо да отговори, Хес се обърна някак отнесено към Джул и го загледа почти с копнеж.

— Чудя се, дали не можете да изпратите някого да провери, дали синът ми Гари е добре? Все се притеснявам от тези хапчета, които му давам, когато искам да заспи, да не съм му дала прекалено много.