Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До лейди Каролайн Лам

Вторник, 19 май 1812 г.

 

„Трябва да отговориш на бележката, защото нейният автор се чувствува нещастен. А когато човек е в такова състояние, всяко незачитане се усеща двойно по-болезнено. Тръгвам в дванайсет, но ми изпрати билет, за който най-добросъвестно ще заплатя. Няма да се отбивам, защото не виждам нещата да се подобряват при нашите срещи. Защо изпрати момчето? Бях излязъл и понеже съм винаги много зает сутрин, дори да си бях у дома, пак нямаше да мога да го видя, независимо от желанието си. Видях се със съпругата на Мур; красива е и има възможно най-тъмните очи. Те напуснаха града. Мур е много притеснен заради нас и хората наистина говорят, сякаш в цял Лондон няма друга нелепа двойка освен нас. Тежко е да търпим всичко това без причина, но още по-лошо е сами да даваме повод за него. Нашето лекомислие имаше последиците на едно истинско прегрешение. Аз се съобразих с общественото мнение и бих могъл да се съобразявам, ако ми помогнеш, но не мога да те гледам нещастна и съм непрекъснато нащрек да не би да се опиташ и мен да направиш нещастен. Трябва да положим усилия, този сън, този двумесечен делириум трябва да премине; ние всъщност не се познаваме, едно отсъствие от един месец ще ни възвърне разума; знам, че не мислиш така. И двамата сме имали хиляди подобни увлечения, ще се преборим и с това и дори ще се срамуваме от него според максимата на Рошфуко[1]. Но по-добре е аз да напусна града, отколкото ти. Ще направя една обиколка или ще отида в Кеймбридж или Единбург. Моля те, не ме обиждай, недей смята, че съм се променил. Именно защото не съм и не мога да се променя. Решил съм да го направя, за да престанат глупаците да говорят, приятелите да страдат, а умниците да изпитват съжаление.

Твой любящ и искрен:

Б.“

Бележки

[1] Максима 71: Няма много хора, които да не се срамят, че са се обичали, след като са престанали да се обичат.