Джордж Байрон
Писма и дневници (3)

До госпожа Катерин Гордън Байрон

„Мила мамо,

Днес, преди да дойде Уилям^[1], изпратих при вас Мийли^[2], но сега сам ви пиша и ви давам частната си дума, че утре следобед ще дойда. Не исках да се противя на заповедите ви и наистина имах сериозното намерение да дойда утре, след като получих последното ви писмо. Знаете не по-зле от мен, че не присъствието ви не ми харесва, а мястото, където живеете. Знам, че е време да отида в Хароу. Това ще ме разстрои, но ще се подчиня. Единственото нещо, което желая, за което ви моля, е този ден и кълна се в честта си, утре ще дойда при вас — следобед или вечерта. Съжалявам, че не одобрявате моите приятели. Във всеки случай те са първите, които това място ми предложи, и освен това са мои равни във всяко отношение. Ще ми позволите сам да си ги избирам. Аз самият никога няма да се меся във вашите отношения, тъй че ще ви помоля да не ми досаждате и вие. Ако ми направите тази услуга и не ме безпокоите поне през този единствен ден, вашият нещастен син Байрон ще ви бъде вечно задължен.

Няма да ви се извинявам, тъй като и вие не искате това. Само ви умолявам, не като майка, а като мой настойник, да ми разрешите този един ден. Онези, които най-много обичам, живеят в тази област и затова, в името на Милосърдието, позволете ми този ден да бъда свободен, а после ще дойда отново при вас в Саутуел^[3], за да отпътувам оттам за едно друго място, където… Но повече няма да пиша, защото само ще се разгневите. Сбогом. Утре пристигам.“