Джордж Байрон
Писма и дневници (54)

До Джон Мъри

„Уважаеми господине,

Изглежда, е минало времето, когато (както е казал д-р Джонсън) човек можеше със сигурност да «чуе истината от издателя си». Вие ме отрупахте с толкова комплименти, че ако не бях най-обикновеният драскач на земята, сигурно щях да се обидя. И понеже приемам похвалите ви, съвсем естествено е да се отнеса със същото или даже по-голямо внимание към вашите възражения, още повече, че ги считам за основателни. Колкото до политическите или метафизическите моменти, страхувам се, че няма да мога нищо да променя, но в подкрепа на грешките си мога да се позова на един много авторитетен образец: дори «Енеидата» е била политическа поема, написана с политическа цел. Що се отнася пък до неподходящите ми възгледи върху някои по-значителни въпроси, в тях съм вложил твърде голяма искреност, за да ги отхвърля. По въпроса за Испания съм казал онова, което съм видял, и с всеки изминал ден се убеждавам в правотата на мнението си, което оформих на място. Дори си мисля, че честният Джон Бул^[1] почва малко по малко да се връща към онова трезвомислие, което отстъплението на Масена беше поразмътило^[2] — естествена последица от един неестествен успех. Тъй че, видите ли, не мога да променя отношението си, но ако желаете да внеса някои изменения в стихотворния строй, мога да добавя рими, да съчиня още строфи — колкото искате. Що се отнася до «ортодоксалните»^[3], да се надяваме, че те нарочно ще купят творбата ми, за да я охулят. Ще трябва да им простите едното, ако сторят другото. Добре разбирате, че нищо, което се ражда изпод перото ми, няма да бъде пощадено по много причини и въпреки че сегашното ми произведение е много различно от предишното, не трябва да сме оптимистично настроени. Не ми отговорихте на въпроса — кажете ми честно, показахте ли ръкописа на някой от вашия корпус? Изпратих встъпителна строфа на господин Далъс, за да ви я предаде. Без нея поемата започва изведнъж. По-добре е строфите да се номерират с римски цифри. Има един трактат върху литературата на днешните гърци и някои по-кратки стихотворения, които ще дойдат накрая. Те са още в Нюстед, но своевременно ще ви бъдат изпратени. Ако господин Далъс е загубил строфата и прикрепената към нея бележка, пишете ми да ви я изпратя. Препоръчвате ми да добавя две песни, но вместо това мисля да навестя моите въглищни мини в Ланкашир на петнайсети. Това е толкова непоетично занимание, че повече нямам какво да добавя. Оставам, сър, ваш покорен и смирен слуга:

Б.“