Джордж Байрон
Писма и дневници (114)

До господин Мъри

„Тук бяха господин Кинърд и брат му лорд Кинърд, но вече си отидоха. Всичките ви пратки пристигнаха с изключение на праха за зъби, от който ви моля при удобен случай да ми изпратите още. Пратете също така магнезиев карбонат и содени прахове, които тук са голям лукс и при местните търговци се намират трудно или съвсем никак.

В «Животът на…» долових нападки срещу тогавашния Съвет на «Друри Лейн», задето са поставили «Бертрам», както и нападки срещу самия «Бертрам» на Матюрин, че е бил поставен. В края на краищата това е и неблагодарно, и некрасиво от страна на достопочтения биограф. Щях да му отговоря, ако сам не се бях опитал да му направя услуга. Като оставим настрана усилията ми да прокарам възгледите му, Подсъветът имаше най-доброто желание да пусне всяка негова пиеса, стига да е подходяща за поставяне. Пиесата, която той предложи, макар и поетична, не беше сценично изпълнима, а «Бертрам» беше. Оттук и дългата тирада, която съставлява последната глава на неговия безделнически живот.

Колкото до «Бертрам», Матюрин може и сам да защити своето отроче, ако си го харесва достатъчно. Оставям ирландският свещеник и новият оратор Хенли^[1] да решат въпроса в единоборство, доволен, че направих и за двамата най-доброто, което можах. Казвам го на вас, защото го знаете.

Нека господин… да се утешава с възторга, с почти религиозния възторг на своите последователи и последователи на У… както ги нарича. Ако това според него е доказателство за техните достойнства, аз мога да му посоча точно толкова «възторжени излияния» във възхвала на Ричард Брадърс и Джоана Сауткът, колкото са били изричани над неговите страници или около домашната му камина.

Сигурно вече сте получили отговора ми относно вашето предложение за Четвъртата песен. Очаквам вашия. Може би няма да се договорим. Оттогава съм написал една поема (от 84 октави)^[2], хумористична, във или по подобие на прекрасния стил на господин Уисълкрафт^[3] (който мисля, че е Фрер^[4]); тя използува един венециански анекдот, който много ми хареса. Но докато не получа вашия отговор, не мога нищо повече да ви кажа.

Господин Хобхаус няма да се връща в Англия през ноември, както възнамеряваше, а ще презимува тук и тъй като той ще донесе поемата или поемите — може да станат повече от споменатите две (впрочем вероятно няма да ги включа в същото издание или към същото споразумение), няма да мога да ги издам толкова скоро. Надявам се, че това забавяне няма да навреди кой знае колко.

Подписах и изпратих предишното авторско право по господин Кинърд, но без разписката, защото парите още не са платени. Господин Кинърд е упълномощен да се подписва вместо мен и ще се подпише, когато е нужно.

Благодарности за «Единбург Ривю», който се отзовава много ласкаво за «Манфред» и защищава неговата оригиналност: не знаех, че е била подложена на нападки. Никога не съм чул и даже не съм сигурен, че изобщо ми е попадал Марлоувия Фауст,^[5] не съм имал и нямам тук драматически произведения на английски, ако не се смятат нещата, които наскоро ми изпратихте. Единствено миналото лято чух някои сцени на Гьотевия Фауст от господин Луис, който ги превеждаше устно (едни бяха добри, други лоши), и това е всичко, което знам за историята на тази магическа личност. Що се отнася до кълновете на Манфред, те могат да се намерят в Дневника, който изпратих на госпожа Лий (части от него видяхте), когато за първи път посетих Дан дьо Жаман, после Венген или Венгенбергските Алпи и Шайдек и обиколих Юнгфрау, Щрекхорн и т.н., малко преди да напусна Швейцария. Виждам пред себе си цялата обстановка в «Манфред», сякаш че беше вчера, и мога да я покажа местенце по местенце, с водопадите му и т.н.

Есхиловият Прометей обичах страстно като момче (а това беше една от пиесите, която четяхме три пъти годишно в Хароу). Всъщност с изключение на «Седем срещу Тива»^[6], тя и «Медея»^[7] бяха единствените, които ми доставяха удоволствие. Що се отнася до Марлоувия «Фауст», нито съм го чел, нито съм го чул, нито съм го видял — а още по-малко пък съм мислил за него. Само, струва ми се, господин Гифърд бе споменал нещо за връзката в своята бележка, която вие ми изпратихте, без обаче да твърди, че има нещо общо с моята, която може и да прилича, може да не прилича — знам ли?

Прометей Винаги е бил, ако не в конкретния замисъл, то в главата ми и мога лесно да си представя, че е оказал влияние върху всичко, което съм написал, но за Марлоу и неговото отроче отричам и ви моля и вие да направите същото.

Ако ви е възможно, изпратете ми статията, за която споменава «Единбург Ривю». Казвате, че отзивът в списанието е от Уилсън? В него веднага се усеща поетът и много ми хареса. Рецензията в «Единбург Ривю» трябва да е от Джефри, защото е много любезна. Чудя се, че са сметнали за необходимо да напишат още една статия, толкова скоро след първата. По всичко изглежда обаче, че е било с добри намерения.

Оня ден видях Хопнър^[8], чиято къща на Есте съм наел за две години. Ако решите да дойдете следващото лято, моля ви, известете ме навреме. Поздрави на Гифърд.

Винаги ваш…“