Джордж Байрон
Писма и дневници (52)

До Джон Мъри

„Господине,

Сполетялата ме беда със смъртта на близка моя роднина ме възпрепятствува досега да ви пиша по един въпрос, на който е посветено това писмо. Моят приятел Далъс ви е дал ръкописа на една поема, написана от мен в Гърция, която, както той ми каза, вие нямате нищо против да публикувате. Той също така ме осведоми в Лондон, че искате да изпратите ръкописа на господин Гифърд. Но въпреки че бих се радвал повече от всеки друг на възможността да чуя неговото мнение, подобно действие едва ли не проси комплименти, които нито моята гордост, нито каквото щете го наречете, биха приели. Господин Г. е не само най-добрият съвременен сатирик, но и редактор на едно от водещите списания. Бидейки такъв, той е последният човек, чиято критика бих се мъчил да отбягна (колкото и да ми се иска) по такъв прикрит начин. Затуй задръжте ръкописа при вас, а ако наистина трябва да го покажете някому, изпратете го на друг. Макар че много-много не търпя критика, бих приел охотно и най-малката похвала, която моите стихове честно заслужават, но във всеки случай не чрез изнудване или чрез смирени ходатайства за някакъв подмятан насам-натам ръкопис. Сигурен съм, че ако помислите, ще видите, че това би било погрешно. В случай че все пак се решите да публикувате, аз имам някои по-кратки стихотворения (които никога не са излизали), няколко бележки и един малък трактат върху литературата на днешните гърци (написани в Атина), който може да се тури на края. Ако настоящата поема има успех, имам намерение по-късно да издам откъси от първата си творба — една сатира, още една сатира в почти същия обем, както и някои други неща заедно с ръкописа, който е у вас, и всичко да се побере в два тома. Но за това по-късно. Ще ви моля да ме уведомите за вашето решение.

Оставам, сър, ваш покорен слуга:

Байрон“