Джордж Байрон
Писма и дневници (32)

До Огъста Лий

„Мила моя Огъста,

Съжалявам, че съм принуден да те обезпокоя още един път, но се налага да те помоля да уведомиш полковник Лий, че ако до няколко дни не се получи съгласието на принца, после ще бъде късно за господин Уолъс, който трябва да се присъедини към 17-и полк след десет дена. Полкът му е разположен в Индия и тъй като той е служил там цели девет години, не му се иска да се връща пак на същото място. Много ще бъда задължен на полковник Лий, ако се намеси, защото мисля, че той може да повлияе на принца да даде съгласието си. Нямам обичай да искам услуги или да ходатайствувам, но в дадения случай държа да окажа съдействие на Уолъс и заради това те моля да ме извиниш. Треванионови ме запознаха с Джулия Байрон^[1] в операта. Тя е хубавичка, но не съм възхитен от нея, тъй като в лицето й има нещо много байроновско. Чух, че е умна — голям дефект за жена, защото от това тя става надменна. Нямам намерение да задълбочавам запознанството. Видях се със стария си приятел Джордж, който май ще излезе най-свестният от семейството и един ден ще стане лорд Байрон^[2]. Хич не ме е грижа дали ще е скоро. Моля те, кръсти племенника ми на чичо му. Трябва непременно да е племенник (не искам племенница). Ще го направя свой наследник, защото никога няма да се оженя, освен ако съвсем се разоря и тогава наследството му няма да е кой знае колко голямо. Джордж ще наследи титлата и лаврите. Имотите си (ако изобщо нещо остане след пет години) ще завещая на когото си искам, а твоят син ще бъде наследникът. Сбогом.

Вечно твой:

Байрон“