Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До лорд Холанд
Сейнт Джеймс Стрийт № 8, 25 февруари 1812 г.
„Имам чест да върна писмото на ваша светлост от Нотингамшир с най-големи благодарности. Прочетох го внимателно, но не смятам, че ще посмея да се възползувам от съдържанието му, тъй като моят възглед по въпроса се различава малко от този на господин Колдъм. Надявам се, че не съм несправедлив към него, но възраженията му срещу проектозакона според мен се основават на известни опасения, че той и неговите съмишленици са сгрешили по отношение на “първоначалните инициатори" (ще си послужа със собствените му думи) на тази мярка. Що се отнася до моето мнение, аз гледам на работниците като на една много онеправдана група хора, жертва на представите на някои люде, обогатили се чрез дейности, които са лишили тъкачите от работа например чрез въвеждането на някакво ново устройство един работник извършва работата на седмина, поради което шест са изхвърлени на улицата. Трябва да се отбележи обаче, че така извършената работа е много по-лошокачествена, трудно намира пазар в страната и набързо се приготвя за износ. Наистина, милорд, колкото и да се радваме на постиженията на техниката, която може да принася полза на човечеството, не трябва да допускаме хората да се принасят в жертва на машините. Животът и благоденствието на отрудените хора са по-важни за нашето общество, отколкото обогатяването на няколко монополисти чрез усъвършенствуване на оръдията за производство, което лишава работника от хляб и прави труженика „недостоен за своята плата“. Съображенията ми да се възпротивя на закона произтичат от неговата явна несправедливост и неговата несъмнена безрезултатност. Познавам положението на тези нещастни хорица и то е позорно петно за една цивилизована страна. Техните крайни прояви трябва да се осъждат, но не бива да ни изненадват. А сегашният закон положително ще ги накара да се разбунтуват. Няколкото думи, които ще си позволя да предложа на основават на тия възгледи, оформени от непосредствени наблюдения. От по-раншни сведения съм убеден, че тия хора могат да бъдат върнати на работа, а на областта да бъде върнато спокойствието[1]. Може би все още не е късно и положително си струва да се опита. Никога не е късно да се използува сила при подобни обстоятелства. Вероятно ваша светлост не споделя изцяло моето мнение по тези въпроси И аз най-охотно и искрено съм готов да подкрепя вашата по-зряла преценка и опит и да изразя по друг начин възраженията си против закона. Бих могъл и да се въздържа от изказване, стига да ме посъветвате. Като осъждам, както всеки би трябвало да осъди, поведението на тези нещастници, аз все пак вярвам, че имат и основателни оплаквания, които изискват по-скоро съчувствие, отколкото наказание.
Имам чест, милорд, да бъда с дълбоко уважение покорен слуга на ваша светлост:
Р.Ѕ. Малко се боя, че ваша светлост ще ме помисли за твърде мек към тези хора, едва ли не половин разбивач на станове."