Джордж Байрон
Писма и дневници (162)

До Негова светлост полковник Станхоуп

„Драги Станхоуп,

Току-що пристигнахме тук, т.е. част от хората ми и аз плюс някои неща, които по-добре да не уточнявам в писмо (има известен риск писмото да бъде заловено). Гамба и конете ми, негърът, стюардът, пресата и всички комитетски неща, освен това около осем хиляди долара мои пари (все едно,имаме още, нали разбирате) са пленени от турските фрегати, а моята група и аз самият попаднахме в доста опасна ситуация с друг кораб снощи (бяхме доближили кърмата им и те нададоха викове, но ние не отговорихме и се отдалечихме), както и тая сутрин. И ето ни сега тук, в едно хубаво малко пристанище, слънцето грее и времето се прояснява. Дали обаче нашите турски приятели няма да изпратят корабите си и да ни измъкнат оттук (защото нямаме никакво оръжие освен двете карабини и няколко пищова и според мен не повече от четирима боеспособни мъже), това вече е друг въпрос, особено ако се заседим по-дълго, тъй като прекият вход към Месолонги е блокиран.

Най-добре изпратете моя приятел Джордж Дрейк (Дракона) и една група сулиоти, за да ни придружат по суша или по каналите, и то възможно най-бързо. Предполагам, че Гамба и бойният кораб са откарани в Патра и трябва да нападнем турците, за да ги освободим; но къде, по дяволите, изчезна тая флота? Имам предвид гръцката. Оставиха ни да влезем, без изобщо да ни предупредят, че мюсюлманите пак са в открито море.

Предайте моите почитания на Маврокордатос и му кажете, че съм на негово разположение. Не съм спокоен тук. Не толкова заради себе си, а по-скоро заради едно гърче, което е с мен, защото знаете каква би била съдбата му. По-скоро бих го насякъл на парчета, себе си също, отколкото да позволя да го отведат онези варвари. Всички сме много добре.

Н. Б.

Р.Ѕ. Бойният кораб беше на дванадесет мили в открито море, когато го завзеха. Поне така изглеждаше (ако действително са го завзели, което не е съвсем сигурно). Трябваше да избягаме от един друг кораб, който стоеше точно между нас и пристанището.“