Джордж Байрон
Писма и дневници (33)

До лорд Грей де Рутин

„Драги ми лорде,

Много съм ви задължен за сведенията, които получих от вашето писмо, и ще се възползувам от тях както подобава, макар да нямах съмнение, че дивечът е добре опазен. Ще се радвам да купя лодката при уговорените условия, но що се отнася до пазача, още не мога да реша, въпреки че препоръката на ваша светлост ще изиграе значителна роля. Съжалявам, че човек на служба при мен е постъпил по начина, който споменавате, и ако разбера, че сте правилно осведомен за постъпките на Мийли, непременно ще взема необходимите мерки. Но тъй като вие не уточнявате подробностите, а говорите изобщо за неговото лошо поведение, бих се радвал да науча основанията за оплакванията на ваша светлост. Искам да ви уверя, че ако те не произтичат от неверните показания на някой прислужник (знаем, че слугите могат да твърдят каквото си поискат), ще се погрижа той да понесе наказание, което да ви удовлетвори. Не мога да завърша, без да се позова на някои обстоятелства, които, макар отдавна отминали и твърде деликатни, за да ги засягам тук, не са престанали да ме занимават. Негова светлост сигурно прекрасно знае особените причини, които ме накараха да възприема такава линия на поведение, която, макар и мъчителна — тя наистина бе мъчителна за мене, все пак беше неизбежна. Няма да се спирам подробно на тях, нито пък обсъждането им ще бъде приятно, а и не са необходими повече обяснения. Въпреки че поради тези и други причини честите контакти помежду ни трябва да се прекратят, аз все още пазя благодарни спомени за многото добрини, които сте ми направили, като бях момче, и когато се срещнем, ще бъда щастлив, ако се държим като приятели и се опитаме да забравим, че е било другояче. Когато някой път пак се отбиете в Нотингамшир, надявам се, ще посетите Нюстед. Ще бъда там от септември до януари. Този месец ще прекарам в Брайтън.

Оставам искрено ваш:

Байрон“