Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До Джон Хансън

Нюстед, Нотингамшир, 18 ноември 1808 г.

 

„Любезни господине,

Истински се радвам, че отново сте в добро здраве. Що се отнася до моите работи, сигурен съм, че ще направите всичко, което е по силите ви, и въпреки че с радост бих се отървал от ланкаширския си имот срещу паричната му стойност, няма да предприемам нищо, без да се вслушам в добър съвети и без разумно да обмисля нещата.

Заминавам за чужбина (както вече ви казах) през пролетта. За това имам много причини. На първо място, искам да се запозная с Индия, с азиатската политика и нрави. Аз съм млад, достатъчно енергичен и умерен в начина си на живот. Не изпитвам удоволствие от модните увлечения в разгул и съм решил да вида повече неща, отколкото обикновените пътешественици. Ако се завърна, преценките ми ще бъдат по-зрели, но все пак още ще съм достатъчно млад, за да се захвана с политика. Що се отнася до разноските, пътуването в Ориента е по-скоро неудобно, отколкото скъпо. То не е като обиколката на Европа. Човек се сблъсква с трудности, но няма кой знае каква опасност да се охарчи. Остана ли да живея тук, трябва да имам собствена къща в града и отделна къща за госпожа Байрон. Трябва да поддържам коне и пр. Когато замина за чужбина, ще изпратя госпожа Байрон в Нюстед (един голям разход ще се спести) и няма да държа коне. Пътуването до Индия ще ми отнеме шест месеца и даже да взема със себе си дузина придружители, пак няма да ми струва повече от петстотин лири. Ще се съгласите, че ако прекарам същото време в Англия, разходите ми ще бъдат четворно повече. Направих официални постъпки за правителствени писма и разрешение от Компанията[1]. Както виждате, имам съвсем сериозни намерения.

Вие плащате дълговете ми. Те възлизат може би на 12 хиляди лири и сигурно при заминаването ще ми трябват три-четири хиляди с кредит при някой бенгалски агент. Ще трябва да го уредите. Ако моите средства не са достатъчни, ще се наложи да продавам, само че не Нюстед. Поне това ще оставя на следващия лорд. По възможност дълговете ми трябва да бъдат платени през февруари. Ще оставя работите си на грижите на попечители, за един от които, с ваше съгласие, посочвам вас, другият ще бъде господин Паркър[2] а за останалите двама още не съм решил.

Моля ви, пишете ми скоро. Поздравете госпожа Хансън, която се надявам да видя, когато се върне. Предайте моите почитания на младата дама. Оставам ваш:

Байрон“

Бележки

[1] Източно-Индийската компания, основана през 1600 г. от английското правителство, за да организира търговията с Индия.

[2] Питър Паркър — братовчед на Байрон по бащина линия.