Максин Бари
Огън и лед (33)

Глава 32

Ейдриън влезе в наетата в Стоув хижа и запали лампата. Стъкми огъня в камината. Светлината от пламъците трептеше по лицето му, подчертавайки дълбоките сенки под очите, мрачните им дълбини. Погледна часовника си. Беше почти девет. Дали тя знаеше, че се е върнал? Отиде до телефона и набра номера.

От хижата си Ланс също набра номера на бившата си съпруга. В другия край на града Ейдриън чуваше само сигнала „заето“. В хотела Мериън вдигна слушалката.

— Ало? — Гласът й звучеше уморено.

Ланс преглътна буцата, заседнала в гърлото му.

— Ало, Мериън? Обажда се Ланс. Намирам се във вилата. Светът е малък, нали? — Моргън нетърпеливо му посочи часовника. — Виж, трябва да се видим, Мериън. Важно е.

Мериън въздъхна.

— Не мога. Трябва да проведа много важен разговор.

Бавно се отпусна върху дивана в просторната дневна на луксозния апартамент на хотела. Не лъжеше. През целия ден беше звъняла в хижата на Ейдриън. Откакто се върна от Леч тя прекара много часове в плач. След като сълзите й пресъхнаха, Мериън започна да мисли. Онзи ден в алпийския курорт баща й беше говорил почти през цялото време. Ейдриън тогава каза съвсем малко. В началото младата жена беше ядосана. Защо той не отрече всичко? А ако беше истина? Но след това тя започна да сглобява късчетата от мозайката и в един мъчителен миг прозря празнините и несъответствията в историята, която баща й разказа тогава.

Когато Ейдриън за пръв път я срещна и я спаси от онази смешна кучешка битка, той дори не подозираше коя е тя. Беше сигурна в това. А всичко между тях започна именно от онази първа среща. И в това беше съвсем уверена. Сетне започна да мисли в какво точно би могъл да я излъже той. През изминалата нощ бе изровила от паметта си отново всеки миг, който бяха преживели заедно. И не можа да го уличи в нито една лъжа. Той й бе разказал всичко за Бриони, единствено бе пропуснал да спомене връзката й с Кинестън Джърмейн. С изключение на тази подробност, той бе напълно честен с нея. А върху това се градеше и главното обвинение на баща й — че Ейдриън я е използвал, за да му помогне в унищожаването на компанията „Джърмейн“. Само дето той не беше сторил нищо, с което да окуражи Бриони Роуз в тази насока, осъзна Мериън.

Но безумната й радост не трая дълго. Защо тя не му повярва тогава в Леч? Младата жена си спомни изопнатото му, пребледняло лице, умоляващите очи… Защо бе послушала баща си, а не гласа на сърцето си? Защо бе избягала от него? Нима принцесата на Вентура отново се втурна към трона си? Как да му се извини? Как да измоли прошка за това предателство? Той никога не би повярвал в нищо лошо по неин адрес, без значение кой го е казал, защото й вярваше. На всяка цена трябваше да го види и да му обясни…

— Виж, Ланс, трябва да затварям. Вече ти казах, че ми предстои важен разговор.

В малката дървена вила Ланс хвърли нервен поглед към Моргън.

— Мериън, трябва да ти кажа нещо много важно. Отнася се за Бриони Роуз. Тя е в голяма беда. Въвлякла се е в нещо и… Но не мога да говоря по телефона. Искаш ли да се срещнем на някое тихо място? Какво ще кажеш за новата ти ферма? Пътят до там е разчистен, нали?

— Така мисля. Ланс, откъде…

— Ще те чакам там след половин час. — Ланс бързо затвори. След няколко минути вече беше на път за Ню Йорк.

Мериън мина на пръсти покрай открехната врата на стаята на баща си. Чу го как диктува нещо в миниатюрния си касетофон.

Въпреки това, Лесли разбра, че външната врата на апартамента се отвори и затвори. И дълбоко въздъхна. Тревожеше се за дъщеря си. Внезапно си припомни, че днес Болтън се връща. Лесли ядосано грабна сакото си.

На другия край на града Ейдриън отново набра номера на Мериън. Този път телефонът даде свободно, и въпреки че го остави дълго звъни, никой не вдигна слушалката.

Мериън се качи в едно такси, но когато светлините на града останаха зад гърба й, започна да се безпокои. Какво точно искаше да каже Ланс с думите, че Бриони Роуз била в беда? И откъде Ланс знаеше за това?

 

 

Бруно пристигна във фермата и паркира колата си встрани от пътя, в сянката на високите борове. Знаеше отлично плана и бързо се запъти към една най-отдалечените стари „конюшни“, която вече беше ремонтирана и превърната в дървена хижа. Бруно се съгласи отвличането да стане във фермата, защото мястото бе пусто и отдалечено. След няколко минути и Моргън се присъедини към него.

— Всичко е уредено — увери го шефът му.

Обясни му, че ще се върне при колите, в случай че нещо се обърка и момичето се изплъзне от Бруно. Но дори и тогава тя нямаше да успее да избяга.

— Ще пристигне всеки момент. Всичко върви по план.

Но нито един от заговорниците не се сети за Елиа П. Елсуорти.

 

 

Гневни удари се посипаха по вратата на самотната хижа на Ейдриън и той мигновено скочи на крака и се спусна към вратата.

— Къде е тя? — Лесли Вентура връхлетя като ураган през отворената врата.

 

 

Във фермата кучето на Елиа изръмжа. Възрастният мъж, който се беше настанил удобно пред камината, погледна учудено към хрътката и съвсем ясно видя как животното настръхна. Бавно остави книгата си. Елиа вярваше на кучетата и когато неговата хрътка беше нервна, той също се изнервяше. Приближи до прозореца и внимателно открехна завесата. Тъмнина и сняг. Но… ето там… Виждаше се някаква светлина. Идваше откъм конюшните.

Елиа пусна завесата, а умът му бързо заработи. Крадци? Погледна към кучето, което беше застанало до него, очаквайки заповедите на господаря си. Старецът отмести поглед към ловджийската пушка. Взе оръжието, провери дали е заредено и спря. Погледна още веднъж към вярното си куче. Не искаше животното да бъде убито. Не искаше и да има нищо общо с полицаите. Внезапно си спомни за англичанина. Той харесваше Ейдриън Болтън. Имаше нещо солидно у този едър йоркширец, с отлично чувство за хумор. А и семейството му се беше занимавало с отглеждане на добитък. Да, англичанинът щеше да знае какво трябва да се направи. Освен това, фермата всъщност вече принадлежеше на него и на хубавата му малка дама.

 

 

Моргън и Бруно още веднъж преговориха плана си.

— Запомни, че тя сигурно ще пристигне с такси. Ако помоли шофьора да я почака, аз ще се погрижа за него. Ти само трябва да не я изпускаш. Набави ли си необходимото? — Бруно измъкна шишенце с безцветна течност и една чиста носна кърпа. Моргън кимна. — Не отваряй шишето, преди тя да влезе вътре. Ако подуши нещо, може да се изплаши и да побегне.

Бруно енергично закима. Цялото му тяло се тресеше от вълнение.

— Добре, Моргън — бързо добави той. Ама че забавление предстоеше!

 

 

В хижата си Ейдриън се втренчи смаяно в Лесли Вентура.

— Какво става?

Лесли бързо се огледа.

— Мериън. Къде е тя? Знам, че е дошла тук.

Англичанинът тъжно се усмихна.

— Бих искал да е дошла. Ако тя… — Млъкна, тъй като телефонът иззвъня. Звукът бе остър и пронизителен. Ейдриън веднага го вдигна. — Да?

— Мистър Болтън? Обажда се Елиа. От фермата. Вижте, мистър Болтън, тук има някой. Навън, в старите конюшни.

— Мериън? — рязко попита младият мъж. Какво правеше тя там?

— Не, не мисля. Моето куче харесва вашата малка дама, но в момента то ръмжи и се зъби, готово да нападне, а това никак не ми харесва, мистър Болтън — каза Елиа и сякаш тревогата в гласа му се предаде на Ейдриън.

Не знаеше защо, но по гърба му полазиха студени тръпки и космите на врата му настръхнаха. Със страничното си зрение видя, че Лесли се връща в дневната, след като беше претърсил цялата хижа.

— Стой там — отсечено нареди Ейдриън. — Не излизай навън и не ги предизвиквай. Аз тръгвам веднага.

Тръшна слушалката. Сърцето му бясно туптеше, а ледените тръпки на страха пропълзяха в стомаха му. Погледна към Лесли Вентура. Ако предчувствието му не го лъжеше, Мериън беше в опасност и щеше да се нуждае от помощ.

— Елате с мен — рязко рече той и Лесли, който тъкмо се канеше още един път да му заяви, че трябва да остави дъщеря му на мира, смаяно примигна.

— Какво? Виж сега… — започна той, но Ейдриън вече крачеше към вратата.

— Мисля, че Мериън е в опасност — каза през рамо той. — Имате ли кола?

Лесли кимна и последва англичанина. Отвори дясната врата, а в това време Ейдриън се настани на шофьорското място.

— Какво става? — попита той, когато колата рязко потегли. — Какви са всички тези приказки за Мериън? — Ейдриън накратко му разказа за телефонното обаждане от фермата.

— Но това може да не означава нищо. Ние дори не сме сигурни, че моята дъщеря е там — презрително възрази Лесли, но гласът му прозвуча неубедително дори и в собствените му уши.

Ейдриън му хвърли кос поглед.

— Имам лошо предчувствие, Лесли.

Лесли отвори уста, но сетне отново я затвори. Кимна. На светлината на уличните лампи лицето му внезапно придоби ястребов вид.

— Карай — мрачно рече той.

 

 

Мериън слезе от таксито и подаде десет долара на шофьора.

— Моля ви, почакайте ме — тихо каза тя и се отдалечи от колата.

Не се виждаше никаква светлина, но Елиа сигурно си беше у дома, предположи младата жена. Изненада се, че голямото куче не излезе да я посрещне. Приятелското отношение на животното й бе помогнало да превъзмогне страха си от кучетата. Но къде беше Ланс?

Ботушите й скърцаха в снега. Притаен в сенките на старата конюшня, Бруно усещаше как сърцето му бие като парен чук в гърдите. Нервно стискаше шишенцето с хлороформ. Стъпките на Мериън се забавиха. Цялото място изглеждаше някак си зловещо тихо. Може би първо тя щеше да отиде до голямата къща и да се обади на Елиа.

Бруно бързо надзърна навън. Фаровете на таксито светеха и той видя как жената спря и погледна към къщата. Понечи да се запъти натам, когато някакъв странен звук я накара да се закове на място. Дали си въобразяваше или й се стори, че чу тихо ръмжене? Надигна се и се взря през дърветата, но видя само таксито и шофьора, който тъкмо в този миг се облегна назад. Главата му, изкривена под странен ъгъл, бе отпусната на облегалката. Без съмнение бедният човечец е решил да подремне. Едва ли му е много забавно да работи на Бъдни вечер.

 

 

Ейдриън усети как предните колела поднасят и бързо завъртя кормилото. Караше безразсъдно бързо, но седналият до него Лесли не се оплакваше. С всяка секунда тревожното усещане загнездило се в стомаха му се увеличаваше. Мериън, мислено я призова той, Мериън, където и да си внимавай и се пази.

 

 

Мериън се усмихна при вида на заспалия шофьор и отново се извърна към къщата.

— Пет, пет — ясно се чу и младата жена се извърна.

Звукът идваше от тъмния скелет на сградата от дясната й страна и тя разпозна стария хамбар.

— Ланс? — тихо извика тя и изпъна шия, за да вижда по-добре, но не постигна особен успех. Всичко наоколо тънеше в непрогледен мрак.

Елиа П. Елсуорти открехна завесата, присви очи и се втренчи навън. Прокле отслабналото си зрение. Зърна слаба фигурка, осветена от фаровете на таксито. Предпазливо се промъкна до задната врата и леко я открехна. Кучето пъхна муцуна в процепа, побутна вратата и побягна навън.

— Глупаво животно — промърмори Елиа, но сърцето му се изпълни с гордост към храброто псе.

Мериън приближи към конюшните.

— Ланс, това е абсурдно — извика тя. Чувстваше се глупаво, но едновременно с това сърцето й се сви от страх. — За какво е всичко това?

Отвътре Бруно рязко вдигна факлата си нагоре и я заслепи. Сетне пусна факлата на земята. Вдигна ръка и мълчаливо й махна да влезе, като не забравяше предупреждението на Моргън да не отваря устата си. Жената щеше да познае по гласа, че това не е бившият й съпруг.

Мериън въздъхна. Типично бе за Ланс да се държи толкова театрално. Отново въздъхна и се насочи към отворената врата.

 

 

Ейдриън видя отбивката за фермата и зави. Колелата изскърцаха. Оставаха около три километра. Устните на Лесли бяха стиснати в тънка линия. Също като англичанина и той бе започнал да има лошо предчувствие. Ако нещо се случеше с Мериън…

 

 

Кучето внезапно спря. Беше подушило единствената позната миризма на жената. Харесваше я. Тя му даваше бисквити. Но то подушваше и друга миризма близо до дърветата. На кучето не допадна тази миризма. Бавно се насочи по дирята й. Зад себе си чу гласа на жената, но пред него имаше нещо скрито.

Моргън, който бе повалил изненадания шофьор с един бърз каратистки удар, нетърпеливо чакаше да види как ще се развият нещата. Пристъпи напред и видя, че Мериън се насочва към конюшните. Това беше много добре, защото никоя жена нямаше шанс пред Бруно, освен… Мислите му внезапно секнаха. Той чу шум на кола. Бързо извърна глава и се взря в мрака. През дърветата видя светлините на приближаващ се автомобил. По дяволите! Погледна към таксито. Дали би могъл да блокира пътя им с него?

 

 

Елиа обу ботушите си. Навън беше тихо. Защо това глупаво псе още не е захапало крадците по задниците?

 

 

Мериън пристъпи през отворената врата и се втренчи в непрогледния мрак.

— Ланс, за какво е всичко това? — До ноздрите й достигна някаква остра и дразнеща миризма и страхът внезапно я обзе, сякаш нещо ужасно пристъпваше в тъмнината към нея. Инстинктът й заповядваше да се обърне и да побегне, но в следващата секунда разбра, че вече е късно. Съобрази бързо и клекна като притисна глава към коленете си.

Бруно я изгуби от поглед. В един миг тя стоеше на прага, а в следващия я нямаше. Гневно изръмжа, бързо пристъпи напред и се спъна в нещо меко. Мериън вече бе разбрала, че Ланс не би могъл да издаде този твърде дълбок и гневен, твърде… примитивен звук. От гърдите й се изтръгна уплашено стенание и тя се сви още повече, когато нещо огромно и твърдо се хвърли върху нея. Усети как някаква ръка я сграбчва за врата. Жената извика.

 

 

Ейдриън спря колата в двора на фермата и изключи двигателя.

— Чу ли нещо? — рязко се обърна към Лесли, който беше отворил вратата и тъкмо се канеше да слезе, но изведнъж замръзна на мястото си.

— Мисля, че да. Да. Беше вик. — За миг двамата мъже се втренчиха един в друг.

Мериън отново извика. Двете груби ръце я повдигнаха без усилие от земята, сякаш беше перце. Елиа чу отчаяния женски писък и се спусна към вратата. Претърколи се и се спря до старото корито за поене на добитъка. Старецът бе участвал в две войни. Бе остарял и артритът го измъчваше, но не бе забравил как да се придвижва. Някои неща никога не се забравят…

Моргън невярващо се втренчи в двете мъжки фигури, които пресякоха на бегом двора и хукнаха по посока на виковете. Разбра, че трябва да се спасява и побягна към таксито. Отвори вратата, измъкна изпадналия в безсъзнание шофьор и го хвърли върху заснежения път.

Бруно се засмя. Вълнението му попречи да чуе звука от приближаването на другата кола.

— Какво има, малка хубава лейди? — презрително се ухили той, като държеше лицето й близо до своето, за да може да се наслади на страха в огромните й тъмни очи. Накъсаното й уплашено дишане го изпълваше със задоволство. — Май очакваше някой друг, а?

Моргън се плъзна на шофьорската седалка и трескаво затърси ключовете на колата. Внезапно нещо тъмнокафяво и бяло се мерна пред погледа му и в следващия миг зърна оголените зъби на кучето. Мъжът извика от болка, когато резците на животното се забиха в ръката му, но дебело подплатеното му палто го предпази. От устните му се изтръгна гневно проклятие и той яростно изрита кучето с обутия си в ботуш крак. Животното изръмжа и отслаби хватката си. Моргън отново го ритна. Кучето се ядоса и светкавично захапа най-близкия предмет — глезена на Моргън. Този път нищо не го предпази и мъжът изрева от болка.

Елиа, Лесли и Ейдриън го чуха, но Лесли и Ейдриън бяха уверени, че Мериън е някъде в тъмните сгради и не му обърнаха внимание. Елиа видя, че Ейдриън Болтън тича към конюшните, последван от още някакъв мъж, извърна се и бавно започна да се изправя на крака. Насочи се по посока на яростните проклятия и зловещото кучешко ръмжене. Значи псето все пак бе докопало някого.

Мериън усети някаква кърпа върху устата си и острата миризма я задави. Задърпа се неистово, разбрала най-сетне какво става. Това бе кошмарът на всеки богат човек — отвличаха я. Внезапно в гърдите й се надигна гняв и тя яростно ритна напосоки. Острият връх на ботуша й се заби в пищяла на мъжа и той я пусна. Мериън падна, но бързо се претърколи настрани и запълзя по посока на вратата.

В този миг Лесли и Ейдриън я видяха. Една груба фигура се хвърли върху нея, сграбчи я за палтото и едва не го скъса. Ейдриън наддаде силен вик на ярост. Бруно се сепна и отново я пусна. Двама големи мъже се бяха появили отнякъде. Откъде, по дяволите, се бяха взели?

Моргън ритна силно кучето и го запрати в снега. Завъртя ключа в стартера и колата с рев се понесе по пътя. Елиа побесня, като видя кучето си да се търкаля в снега, а единият от злосторниците да изчезва, прицели се и стреля в колата. Силният откат го повали на земята, редом с кучето. Чу шум на строшено стъкло и раздробен метал, но колата не спря. Кучето облиза лицето на господаря си.

— Ти си едно много добро псе — измърмори Елиа, но бързо се извърна, тъй като до слуха му долетяха гневни викове. Грабна пушката си и хукна към конюшните.

— Мериън, стани! — изкрещя Ейдриън.

Тя лежеше неподвижно в снега, а грубата фигура застрашително се залюля към нея. При звука на гласа му Мериън усети прилив на сили. Сетне думите му стигнаха до съзнанието й и тя започна да се вдига, но краката й се хлъзгаха в замръзналата земя. Изправи се и отчаяно заби токовете на ботушите си в ледената пръст. Всичко в нея крещеше да бърза колкото може.

По-възрастният и по-бавен Лесли бе на няколко крачки зад Ейдриън, когато видя как квадратната фигура пусна палтото, но в следващия миг измъкна нещо и размаха ръка. Елиа отвори вратата и на светлината Лесли зърна проблясъка на острие.

— Нож! — извика той. Не му достигнаха сили да каже или направи нещо повече.

Ейдриън видя ножа в мига, в който чу вика на Лесли. Елиа също чу предупреждението и това го разгневи още повече. Проклети негодници! Мразеше страхливците, които използваха ножове. Но скоро щяха да разберат, че ножът не можеше да се мери с пушката!

Мериън продължаваше да тича напред, без да откъсва поглед от Ейдриън, който се спусна към нея, глух за всичко. Младата жена знаеше само, че трябва да стигне до любимия си и тогава всичко щеше да бъде наред.

Бруно разбра, че момичето му се изплъзва и едновременно с това осъзна, че бе провалил Моргън и че го чака затвор. Нямаше какво да губи, затова стисна ножа и вдигна ръка. Лесли видя ужасяващото движение и разбра, че на дъщеря му й остава само секунда живот. Сърцето му крещеше от отчаяние, никога досега в живота си не се беше чувствал толкова безпомощен, толкова изплашен до смърт.

Ейдриън също видя движението на ръката на Бруно, но вече бе стигнал до Мериън. Всичко ставаше за секунди, но умът му бе бистър, а мислите — трезви и ясни. Ако веднага не направеше нещо, ножът щеше да се забие в гърба на Мериън.

— Не! — изкрещя той.

Пръстите му се вкопчиха в ръката й. Младият мъж я дръпна към себе си и я завъртя с всичка сила. Мериън извика от изненада, когато внезапно нещо я похлупи. Ейдриън се намираше между любимата си и ножа.

Лесли видя всичко. Видя как англичанинът обгърна с тялото си дъщеря му, за да я защити от смъртта. Видя как младият мъж изпъна гръб, очаквайки смъртоносното острие.

— Не! — извън себе си от отчаяние изкрещя Лесли.

Бруно не обърна внимание на вика му. Тази нощ някой трябваше да умре. И не сгреши. Елиа повдигна дулото на пушката, прицели се и стреля. Върху гърдите на Бруно разцъфна голямо кърваво цвете и той се свлече надолу, опръсквайки белия сняг с кръвта си.

Мериън извика при звука от експлозията, а Елиа отново се намери на земята. Кучето му се хвърли върху него и усилено започна да го ближе по лицето.

Ейдриън едва не се свлече на земята, когато някой го докосна по рамото, но това беше Лесли.

— Всичко е наред. Копелето е мъртво — каза той с пребледняло лице.

Ейдриън пое дълбоко въздух.

— Слава богу. Обичам те, Мериън — задавено прошепна той, а пръстите му отметнаха кичурите, полепнали по мокрото й лице.

Притисна я силно към гърдите си. Всичко беше наред. Тя отчаяно се опитваше да отвори уста и да му каже нещо изключително важно, да го помоли да я приеме обратно и без него би предпочела да умре, но шокът сковаваше гърлото й и тя не можеше да издаде нито звук.

— Всичко е наред — нежно промълви Ейдриън, инстинктивно разбрал какво се опитва да му каже. — Знам, че и ти ме обичаш.

Нежно повдигна брадичката й и я целуна.