Максин Бари
Огън и лед (25)

Глава 24

— Мисля, че си по-хубава с жълт нос.

— Какво? — Мериън рязко се извърна.

В едната ръка държеше мече за боядисване, а очите й бяха широко отворени. Беше облечена с работен дочен комбинезон и обикновена бяла тениска, а косата й беше вързана на опашка. Целият й нос бе изплескан с боя.

Ейдриън никога не я беше виждал по-красива.

— Говоря за жълтия ти нос. Харесва ми.

— О, прекрасно — измърмори младата жена, а очите й заискриха. — Може би ще въведа нова модна линия.

Ейдриън наклони глава на една страна и присви очи.

— Струва ми се, че зеленото ще подхожда повече на дрехите ти. Какво мислиш, о, законодателко на модата?

— Мисля, че е по-добре да си довършиш стената, иначе аз ще те изпреваря. И тогава какво ще правиш?

— Ще се свия в един ъгъл и мълчаливо ще страдам. Или пък по-добре ще бъде да ти взема това мече и да те изнасиля на пода.

— О, ами тогава всичко е наред. — Тя се извърна към стената.

На устните й играеше лека усмивка. Странно, но ремонтът на апартамента се оказа много забавно нещо. Когато преди седмица за пръв път видя това място, се ядоса. Никак не беше честно любимият й да живее в подобна мизерна дупка. Тя можеше да му осигури много по-добро жилище. Но беше достатъчно разумна, за да не предлага да му купи по-голям апартамент. Освен това той съвсем искрено я помоли за съвета й как да направи малкото жилище по-приятно и уютно. За пръв път някой я молеше за помощ. От този миг „проектът апартамент“ бе изцяло под нейно ръководство.

Стените трябваше да се изчистят и да се шпакловат. Двамата решиха, че подът трябва да се изстърже и полира с лак. Мериън, която никога досега в живота си не беше вършила физическа работа, няколко дена прилежно стържеше дъските, коленичила на пода. Ако баща й можеше да я види отнякъде, сигурно щеше да получи сърдечен удар. Ноктите й се изпочупиха, коленете й се покриха със синини и я боляха, гърбът също я болеше, вратът й се схвана, а колкото до ръцете й…

Разбира се, всичко това нямаше значение, както и това, че носът й е покрит с жълта боя. През цялото време Ейдриън беше до нея и непрекъснато се оплакваше, типично по мъжки, че цялото му тяло се е схванало и болките му са по-силни от нейните. Неудобствата нямаха значение, защото всяка вечер, след като свършеха работата за деня, двамата сядаха върху възглавничките, които Мериън купи и които бяха единствените мебели в квартирата, пиеха кафе от единствената им чаша, разговаряха, смееха се и се целуваха до полунощ. Никога досега в живота си младата жена не беше се чувствала по-щастлива.

— Ето това е. Свърших. — Гласът на Ейдриън я изтръгна от мислите й.

Тя се извърна и критично огледа стената, гладка и влажна от прясната боя.

— Сигурно се шегуваш.

— Глупости. — Младият мъж отметна тъмнокосата си глава. — Ти просто не искаш да си признаеш, че загуби. Аз те изпреварих.

— Искаш ли да излея останалата боя върху теб?

— И все пак се сърдиш, когато губиш — засмя се той. Но когато тя замахна с кутията към него, Ейдриън умиротворително вдигна ръце. — Добре, добре. Ще направя кафе. Може би кофеинът ще те укроти. Престани да се цупиш!

Докато шеташе из малката кухня, той тихо си мърмореше под нос. Мериън прокара мечето за последен път и се усмихна. Най-сетне беше готова!

Денят й в офиса беше доста натоварен. След вечерята с Кинестън Джърмейн, тя се зае да проучва всички детайли по изграждането и оборудването на хотели. Оказа се, че това е огромна и тежка работа. Вече разбираше какво искаше да й каже Кинестън, когато говореше за създаването на собствена компания. Но тя щеше да се пробва и беше уверена, че ще се справи, нямаше да се откаже.

— Приличаш ми на котка, която току-що е открила канарче в паничката си — каза Ейдриън, отпи от чашата и й я подаде.

Тя я пое и отпи голяма глътка. Беше ароматно и вкусно, въпреки че беше от най-евтините марки.

— Тъкмо си мислех каква огромна работа хвърлих в тази проклета дупка — отвърна младата жена и се огледа.

— Колко скромно от твоя страна. Но като се замисля…

Погледът му се плъзна по прясно боядисаните стени.

Сега стаята изглеждаше два пъти по-голяма и светла. Оставаше само да изберат подходящи мебели.

— Какво ще кажеш, дали да не постелем килимите?

— Давай — въодушевено заяви Мериън.

Бяха ги избрали заедно през една съботна сутрин в близкия битпазар. Бяха втора употреба, но в добро състояние и Ейдриън веднага бе харесал единия от тях, тъмносиния, с големи бели и жълти цветя. Отначало Мериън беше скептично настроена, но когато го постлаха върху пода, тя призна, че Ейдриън има право. Тъмносиньото придаваше дълбочина на стаята, а белите и жълти цветя чудесно хармонираха с боята по стените.

— Трябва много да внимаваме при избора на мебелите — замислено се обади Мериън. — И ми подай тази чаша, преди да си я изпил до дъно, лакомник такъв.

— Винаги съм подозирал, че имаш очи и на гърба си — измърмори Ейдриън, но й подаде полупразната чаша студено кафе.

Тя го изпи и го погледна.

— Ще дойдеш ли с мен, за да купим легло? — предложи той и многозначително я изгледа.

Ако нещата потръгнеха, може би щеше да се установи за постоянно в Ню Йорк и тогава трябваше да си купи диван и може би една-две маси. Внезапно почувства как приповдигнатото му настроение бавно се изпарява, както ставаше винаги, когато се замислеше за бъдещето. Толкова много зависеше от Бриони. И от Мериън. И от самия него, разбира се. Както и от работата му във „Вентура Индъстрийз“. Младият мъж унило поклати глава. Нямаше смисъл да се заблуждава — бъдещето му беше толкова несигурно, че в сравнение с него фондовата борса изглеждаше стабилна и непоклатима.

— Какво има? — меко попита Мериън, приближи се и сложи глава на гърба му, а ръцете й го прегърнаха през кръста. — Изглеждаш толкова тъжен.

И преди бе виждала това изражение върху лицето му. И винаги бе изпитвала тревога. Въпреки че успяха да преодолеят най-голямото препятствие помежду им — нейното богатство — и тя му бе повярвала, че в живота му няма друга жена, Мериън предчувстваше, че нещо го измъчва. Искаше й се да знае какво е то. Имаше чувството, че е нещо много важно. Усети как мускулите на гърба му се стегнаха. Тя изненадано вдигна глава.

— Студено ли ти е? Според мен отоплението е нормално.

— Така е — пресипнало рече той. — Защо ме питаш?

— Почувствах, че потрепери.

— Аха… И фактът, че си се притиснала до мен и ме подлудяваш от желание, няма нищо общо с това, така ли?

Мериън внезапно усети как зърната на гърдите й, опрени в гърба му, се втвърдяват и напрягат. Ръцете й бяха на кръста му и ако ги отпуснеше само няколко сантиметра по-надолу… Усети как пръстите й изтръпват в очакване.

Младата жена внезапно осъзна колко силно го желае. Не само като мъж и не просто заради секса. Жадуваше за Ейдриън! Копнееше да докосне всеки сантиметър от тялото му, да разбере дали има бенки или белези. Искаше да го вкуси, да го чуе да стене и охка от желание. Искаше да го почувства в себе си, да я изпълни цялата, да я накара да се гърчи от удоволствие… Тя бавно се отдръпна и свали ръце от кръста му. Ейдриън се извърна и я погледна. Мериън разбра, че и той мисли за същото.

— Мериън. — Той произнесе името й като въпрос, като трепетно очакване и любовно признание.

— Ела — тихо рече тя и взе ръката му, която трепереше също както и нейната.

Мериън знаеше колко силни са тези ръце — беше ги виждала как забиват гвоздеи, как уверено стържат пода и размахват чука. И ето че сега тези негови ръце трепереха в малките й длани. Тя се наведе и нежно започна да целува кокалчетата им, но очите й останаха втренчени в неговите. Видя как зениците му се разшириха, а устните му леко се отвориха.

— Струва ми се — нежно продължи младата жена, — че е крайно време да осветим този килим.

Ейдриън преглътна с усилие. Знаеше, че трябва да каже нещо — мигът беше за него твърде скъп, твърде желан. Но думите не идваха. Той обърна ръцете й и започна да целува нежно дланите й. Мериън тихо простена.

Двамата бавно се отпуснаха върху килима. Устните им се сляха в дълга целувка, която беше пълна с обещания за цял живот. Ейдриън бавно разкопча копчетата на раменете й и презрамките на дочения работен комбинезон паднаха. Зърната на гърдите й под бялата тениска бяха набъбнали и молеха за нежна игра. Когато широката му длан покри едната й гърда, а палецът му нежно погали щръкналото зърно, Мериън задавено извика.

— Мериън… — Повтори няколко пъти името й, без да спира да целува меките й червени устни. Езикът му се стрелна в устата й и когато се преплете с нейния, сякаш електрически ток премина през тялото му.

Тя хвана свободната му ръка, сложи я върху другата си гърда и я притисна към нежната плът. Сега той лежеше върху нея, но тя не усещаше тежестта му. Ейдриън леко се отмести, за да не я притиска. Очите му бяха широко отворени и нито за миг не се отделяха от лицето й. За пръв път Мериън видя любов в нечии очи.

О, тя знаеше, че баща й я обича. Майка й и Кийт също я бяха обичали. Но никога досега не бе преживявала такава любов. Сега вече разбираше защо хората са готови да убиват заради нея, защо поетите я възвисяват в стиховете си, защо певците я възпяват в песните си. Нищо друго нямаше значение, освен неговите влюбени очи. Сърцето й радостно трепна, когато си помисли, че той може би вижда същата любов и в нейните очи.

Мериън вече знаеше, че досега никого не бе обичала така, както обичаше този мъж.

— Ейдриън… О, Ейдриън, обичам те — прошепна младата жена.

— Аз също те обичам — нежно долетя отговорът му.

Тя усети как горещи, щастливи сълзи се стичат по страните й. В следващия миг Ейдриън я повдигна, притисна я до гърдите си и я залюля като малко дете. Душата й, сърцето й бяха негови. Сега жадуваше да му отдаде и тялото си. Пръстите й трескаво започнаха да разкопчават копчетата на ризата му, разтвориха я и се плъзнаха по гладката му кожа. Поиграха си с тъмните косъмчета по гърдите му, а сетне леко погалиха тъмните зърна.

Ейдриън изохка. Ръцете й вече бяха на раменете му и бързо сваляха ризата. Устните й се плъзнаха по шията му, по раменете и плоския крем. Ейдриън потрепери, а твърдата му мъжественост болезнено изпълни тесните джинси.

Той вдигна краищата на тениската й и припряно я изхлузи през главата й. За миг остана втренчен в изящното й тяло. Малките й, стегнати гърди бяха прекрасно оформени, а щръкналите им розови връхчета бяха неустоими. От гърдите му се изтръгна дрезгаво стенание. Той наведе глава и устните му жадно засмукаха едното зърно, а ръката му галеше другата й гърда.

Мериън извика, притисна се върху него и отметна глава назад. Устните му пуснаха розовото зърно и се плъзнаха по деликатната й шия. Той бавно я обърна по гръб, надвеси се над нея и засмука другото зърно.

Мериън затвори очи. Дишането й се учести и когато ръцете му започнаха да смъкват дрехите й, тя се повдигна, за да му помогне, прималяла от невероятното усещане на ръцете му върху голата й кожа. Когато устните му целунаха единия пръст на крака й, Мериън смаяно отвори очи. С невероятна нежност и любов, Ейдриън целуна глезените й, сетне устните му се устремиха нагоре. Мериън потръпна и бързо свали и последното бельо от себе си. Ейдриън беше толкова трогнат от неподправеното й желание да му се отдаде изцяло, че сълзи запариха в очите му. Бавно се наведе над влажната й, очакваща го женственост. Разтвори бедрата й и започна нежно да я ближе. Мериън се изви и простена от желание, което като мощна вълна се разля по тялото й. Ейдриън бързо смъкна джинсите си и големият му възбуден пенис най-сетне бе на свобода. Мериън протегна ръка и го погали. Беше удивена от силата на неговото желание и от кадифената копринена мекота на мъжкия му орган. Тя го обхвана с две ръце и видя как Ейдриън се напрегна и затвори очи. Мериън повдигна главата си и целуна първо устните му, после върха на носа и най-накрая затворените очи. Ланс никога не й позволяваше да го докосва в такъв момент и сега вече разбираше защо. Той не се интересуваше дали тя го желае или не. Но Ейдриън я обичаше и тя с готовност му отдаваше тялото си. И двамата споделяха мига на взаимното си разбиране и доверие, на страстта и щастието си.

Очите му широко се отвориха. Мериън видя бушуващият огън в тях в мига, в който устните му се впиха в нейните. Ръцете му трескаво разтвориха бедрата й и пенисът му проникна в нея. Ейдриън го тласна навътре и извика високо, когато тясната и влажна кадифена мекота го обгърна и прие докрай. Краката й се сключиха на кръста му, а тялото й се изви във вечния ритъм на любовта.

Мериън извика и отметна глава. Той бе толкова голям, че я изпълни цялата. Ейдриън бавно се движеше с дълбоки и силни тласъци, за разлика от небрежните движения на Ланс. Двамата с Ейдриън се наслаждаваха на пълния синхрон на телата и сетивата си.

— Ейдриън! — извика Мериън, когато първият оргазъм я прониза.

Не съзнаваше, че ноктите й се бяха забили в гърба му, че телата им се извиваха в страст, която само любовта можеше да породи.

Ейдриън изкрещя името й и топлото му семе се изля в нея.

Двамата останаха да лежат дълго с преплетени и потни тела. Сетне бавно се разделиха и изтощени се отпуснаха върху килима, ала пръстите на ръцете им останаха преплетени, а очите им гледаха към боядисания в бяло таван, който едва вчера бяха довършили заедно.

— Никога досега не съм се любила — каза Мериън и се запита дали ще я разбере. — Искам да кажа…

— Знам какво искаш да кажеш — тихо промърмори Ейдриън. — Не мисля, че и аз съм се любил някога. Никога не е било както сега.

Двамата останаха да лежат мълчаливи за миг. Сетне Мериън бавно се извърна на една страна и нежно прокара пръст по лицето му.

— Моля те, никога не ме напускай — промълви тя и внезапно обзелият я страх я накара да потръпне.

— Няма — обеща той. — Не бих могъл, дори и да искам.

— И няма да обичаш никоя друга.

— Не, никоя друга.

Мериън кимна. Не знаеше точно защо му казваше всичко това. Дълбоко в сърцето си беше сигурна, че Ейдриън никога няма да я нарани. Но част от душата й се страхуваше. Може би заради тъжния поглед, който се появяваше понякога в очите му.

Ейдриън се замисли за Бриони. Видя я във въображението си — сама, в единоборство с Кинестън Джърмейн и собствените си демони. Замисли се за това, което трябва да направи, за да й помогне. Спомни си колко й беше задължен. И това го изплаши, защото трябваше да използва Мериън. Тази мисъл го накара да потрепери. Без да каже нищо, той се протегна и погали малкото тяло на Мериън, доверчиво свито до неговото. Ако младата жена беше погледнала в очите му, тя отново щеше да види тъжния поглед, който я плашеше толкова много.

 

 

Отвън на тротоара Бруно бързо драскаше нещо в тетрадката си. Вече знаеше името на Ейдриън. Беше разбрал, че работи във „Вентура Индъстрийз“. Освен това беше проучил всичко и за апартамента, който мъжът бе наел. Бруно спря да пише, вдигна глава и потърси с поглед прозорците на англичанина. В тази сграда нямаше портиер, нито пък охранителна система. Трябваше по-скоро да докладва на Моргън.

 

 

Седнал зад масивното бюро в кабинета си, Лесли Вентура съсредоточено четеше дебелата папка, копие на тази, върху която дъщеря му работеше. И подозренията му се оправдаха — това не беше план за поглъщането на компанията Джърмейн. Нищо подобно. Вътре се намираха чертежи на нови хотели, които Мериън очевидно искаше да построи и добави към неговата компания. Лесли въздъхна. Работата бе компетентна и добра. Изследванията й бяха задълбочени, а идеите — смели и интересни. Обаче той не й беше възложил точно това.

Въздъхна още по-дълбоко. Трябваше да знае със сигурност, че идеята да сложи жена за президент на „Вентура Индъстрийз“, няма да проработи. Жените не притежават инстинкта на убиеца. Една вечеря с Кинестън Джърмейн и тя очевидно се е размекнала. Всеки мъж би преследвал жертвата си докрай. Както би направил и самият той. Неговият доверен човек му беше докладвал, че фермата Колдстрийм е доста добра инвестиция и той веднага уведоми с телеграма Бриони Роуз, че се интересува от предложението й. Смяташе да организира широкомащабна кампания и да рекламира мястото като „истинският Върмонт“, в който например, обучени коне ще теглят шейни. Или пък ще се отглеждат крави и говеда, ще се произвежда мляко за туристите, както впрочем биха могли да развъдят и кокошки, които да осигуряват пресни яйца… Да, звучеше изключително примамливо. И тази придобивка един ден щеше да добави към компанията „Джърмейн“, когато стане негова.

Лесли отново въздъхна. Трябваше да й отнеме проекта. Да й даде друга работа, по-подходяща за таланта й. Дали да не й предложи да оглави рекламния отдел?

Керъл го подкани да слиза и да си ляга, защото вече било много късно.

— Идвам — отвърна Лесли, все още загледан в дебелата папка. — Имах малко работа, но свърших.