Максин Бари
Огън и лед (30)

Глава 29

Моргън беше бесен. И двамата — Лесли и Мериън Вентура, бяха в Стоув! Той гневно крачеше напред-назад из гаража. Бруно се беше свил в ъгъла и чоплеше зъбите си със зловеща на вид, малка и остра кама. В другия ъгъл се беше настанил Грег и чоплеше нещо в часовниковия механизъм. Моргън едва се овладя да не се разкрещи.

На вратата се почука, последва пауза и сетне още три почуквания. Беше германецът.

Клаус се огледа и внезапно се почувства неспокоен. Знаеше, че нещо в Ню Йорк се бе объркало и Моргън беше много ядосан, но не знаеше точно какво. Пък и нямаше намерение да любопитства. Надяваше се, че последните новини, които носеше относно малката Джърмейн ще поправят настроението на водача им. Запъти се към масата, за да си налее кафе.

— Видя ли фермата? — Гласът на Моргън сякаш разсече тишината и Клаус едва не изпусна лъжичката със захар, която се канеше да изсипе в чашата си.

— Да — кимна германецът. — Цялото място е пълно с работници — дърводелци, майстори за покрива, електротехници.

— Тази май не си губи времето? — Гласът на Моргън излизаше със съскане през стиснатите му зъби.

— Да се заема ли с нея? — с надежда попита Бруно.

— Не — остро отвърна шефът му. — Имаме нужда от пари за нашата кауза. — Отстраняването на компанията „Джърмейн“ от Върмонт е само началото. Трябва да направим така, че всички да научат за идеите ни. А за това ще ни е нужен вестник. Трябва да купим и някои държавни чиновници и политици. Но за да осъществим плановете си, ще ни трябват пари в брой. Парите на Вентура.

— Това няма да бъде трудно — обади се Грег, надвесен над жиците, детонатора и часовниковия механизъм. — Имам предвид купуването на политици.

Смутен от развоя на нещата, Клаус реши да предаде информацията си и да се маха по-скоро.

— Момичето ми каза, че брат й е влюбен — небрежно изрече той, напълно неподготвен за реакцията на Моргън.

— Какво? — изкрещя той, скочи от стола си и дори Бруно подскочи от изненада.

Клаус нервно примигна.

— Сестрата — Ванеса. Както вече ти казах, успях да се сближа с нея. Аз…

— По дяволите сестрата! — Моргън беше почервенял от гняв. — Какво беше това, което каза, че Кин бил влюбен? Този мъж никога досега, през целия си живот не е бил влюбен. Чука и бяга, това е неговото хоби.

Клаус поклати глава.

— Не и този път. Ванеса ми каза, че той я е запознал с момичето, нещо, което никога досега не е правил и тя смята, че е сериозно влюбен.

Моргън се отпусна на стола. Коленете му трепереха.

— Не, никога досега не е запознавал някоя от любовниците си с Ванеса — промърмори той.

Бруно и Клаус си размениха озадачени погледи, питайки се доколко Моргън познава Кинестън Джърмейн. Наведен над детонатора, Грег самодоволно се ухили. Разбира се, той знаеше. Знаеше всички тайни на Моргън. Но никога нямаше да ги разкрие. Никога.

— Какво още каза момичето? — попита Моргън. — Коя е тя? Местна ли е?

Клаус отпи от кафето си. Гърлото му внезапно пресъхна. Усещаше някакво зловещо напрежение и студенина във въздуха. Той обичаше тази страна — планините, чистия въздух и ските. Мразеше предприемачите, които разрушаваха природата и замърсяваха реките и въздуха. Не обичаше празните приказки и беше човек на действието. А сега вече се питаше дали не бе сбъркал като се бе присъединил към групата на „тъмнозелените“ във Върмонт.

— Името й е Бриони Роуз.

Моргън смаяно се втренчи в него.

— Същата Бриони Роуз, която продаде фермата Колдстрийм на онази кучка Мериън Вентура?

— Така мисля.

Моргън се намръщи.

— Не разбирам. Защо ще продава на Вентура, а не на Кин?

Клаус сви рамене.

— Не знам. Знам само това, което Ванеса ми каза. Според нея Бриони Роуз е от Йоркшир в Англия, а брат й Кинестън бил луд по нея.

Моргън изръмжа.

— Кин. Влюбен… — Толкова му беше трудно да повярва. Но ако това беше истина, дали не би могъл да го използва в плана си за отмъщението? Подуши възможността да забие смъртоносния си кинжал още по-дълбоко в омразното сърце на Кинестън. Може би имаше начин да увеличи удоволствието от дългоочакваната саморазправа. Моргън замислено втренчи поглед в пространството.

Германецът бързо изпи кафето си и напусна гаража. Може би бе дошло времето да напусне групата. С тази мисъл в главата си, Клаус вдигна ципа на якето и закрачи към града.

Вътре в тясната стаичка Моргън се намръщи. Вече бе чувал името на Бриони Роуз. Кой му беше говорил за нея? И тогава си спомни. Майк Удс, пенсионираният учител, който беше благоприличната фасада на дружеството. Да, той му бе кавал, че преди няколко дни Бриони Роуз го посетила в офиса му. Моргън бързо набра номера на Майк.

— Здравей, Майк. Моргън се обажда.

— Здравей, Моргън. Чу ли за изхвърлените отпадъци в… — Моргън го остави да приказва, а след това много внимателно насочи разговора към фермата Колдстрийм. — О, без съмнение това е едно от най-големите ни постижения! — ентусиазирано възкликна Майк. — Компанията, която я е купила, е съвсем нова. Видях плановете за преустройството й и мога да те уверя, че не се канят да строят нови сгради.

— Да, знам — излъга Моргън. — Това, което ме интересува, е, защо последният собственик — мис Бриони Роуз е продала фермата на Мериън Вентура?

— Е, и аз съм доста изненадан — бавно рече Майк. — Всъщност мис Роуз искаше да продаде фермата на някоя известна компания и доста подробно ме разпитва за компанията „Джърмейн“.

Моргън се напрегна.

— Искала е да я продаде на тях ли?

— Не. Тъкмо обратното. Стори ми се, че тя дори не ми повярва, когато й казах, че компанията „Джърмейн“ е уважавана и с доста добро име. Всъщност… Може и да греша, разбира се, но ми се стори, че мис Роуз е доста настроена против „Джърмейн“, въпреки че се стараеше да го прикрие. Както и да е, радвам се, че е продала мястото на тази нова компания. Те дори са задържали стария Елиа…

— Да, благодаря ти, Майк — нетърпеливо го прекъсна Моргън. — Това ме успокоява.

Замислено присви очи. Кин бил влюбен в Бриони Роуз. Обаче какво точно се мътеше в главата на тази жена? Трябваше да го разбере и то много бързо.

— Майк, може би днес следобед ще можеш да поканиш на чай мис Роуз. Бих искал да се запозная с нея, особено, ако тя смята да купува и други земи наоколо. Не би било зле да я привлечем в нашия лагер.

— Разбира се. Веднага ще й се обадя да я поканя. Вярвам, че ще ти достави удоволствие да се запознаеш с нея. Тя наистина е много красива.

Моргън се усмихна. Трябва да е нещо много специално, щом беше успяла да оплете Кин в мрежите си. Нямаше търпение да се срещне с жената, която най-сетне беше успяла да покори Кинестън Джърмейн. Освен това трябваше да пипне и Мериън Вентура, за да се добере до парите на баща й.

Като се замислеше, всъщност нещата не вървяха толкова зле. Може би щеше да е по-добре да отвлече Мериън тук — едва ли ще имат някакви свидетели, тъй като фермата е доста отдалечена. А Лесли Вентура сам му беше паднал в ръцете, тъй като бе последвал дъщеря си във Върмонт. Това означаваше, че много лесно ще се свърже с него и бързо ще прибере парите. В главата му бързо започна да се оформя нов план. Трябваше да накара Ланс да дойде тук. Нямаше да е трудно, нали „беше наследил“ малка вила в Стоув, като част от споразумението си за развода.

Грег, който не откъсваше поглед от лицето му, се усмихна. Щом Моргън е щастлив и той беше щастлив.

Бруно събу ботушите и чорапите си и започна внимателно да чопли ноктите на краката си.

 

 

Ейдриън прокара ръка по голия й крак и нежно я погали по прасеца.

— Хммм — измърмори Мериън.

Двамата бяха наели дървена вила в покрайнините на града. В момента лежаха голи пред камината. Пламъците хвърляха дълги сенки върху голия бял гръб на Мериън. Ейдриън се наведе и я целуна по гърба.

— Хммм — отново сластно измърмори младата жена.

— Това ли е всичко, което можеш да кажеш? — Пръстите му се плъзнаха и погалиха малките й стегнати гърди.

— Хммм.

— Ще трябва да разберем какво е намислил твоя скъп баща. Нямаме никаква вест от него.

— Хммм… Ейдриън! — простена тя, разтвори крака и езикът му бързо се плъзна дълбоко в нея, а ръцете му леко я повдигнаха от килима. Белите й бедра потрепваха безпомощно, но той не спря, докато от устните й не се изтръгна тих вик на върховен екстаз, от който малкото й тяло потръпна от удоволствие. Мериън пое дълбоко въздух и се извърна към него. Лицето й беше зачервено от току-що преживяния оргазъм. Бавно протегна ръка и леко погали зърното на едната му гърда. — Не е честно — каза тя.

— Дай ме под съд.

— Ще направя нещо повече — застрашително заяви тя и ръката й внезапно обхвана трептящия му набъбнал член и нежно го стисна.

Ейдриън отметна глава назад и изохка. Мериън се надвеси над него, а другата й ръка погали меките му като коприна тестиси. Ейдриън замята глава, а лицето му леко се изкриви от нарастващата страст. Мериън обичаше да го гледа как губи контрол. Устните му се разтвориха, очите му потъмняха, страните му се зачервиха, а когато той отново простена, Мериън потрепери. По вените й сякаш потече гореща лава. Не можеше да се сдържа повече, разтвори крака и бавно се отпусна върху огромния твърд пенис. Ейдриън се изви, обхвана кръста й, претърколи я върху килима и тласна дълбоко в нея.

— Мериън! Мериън! — извика той, докато продължаваше бясно да се движи в нея.

Мериън се беше вкопчила в него, а тялото й се разтърси в невероятен оргазъм. Усети как топлата му сперма се изля в нея, а тя притисна треперещото си тяло до мокрите му от пот гърди.

— Все още ли настояваш да отидем да видим как върви работата във фермата? — попита тя и закачливо се усмихна, като потърка лице в гладката му кожа.

— Да, но не точно сега — изръмжа Ейдриън.

— Не, не точно сега — съгласи се младата жена.

Вече беше сигурна, че фермата ще стане точно такава, каквато двамата с Ейдриън искаха. Беше наела отличен архитект, който щеше да направи проекта за реконструкцията на основната сграда. Щяха да построят нова конюшня, а Елиа П. Елсуорти бе взел нещата в свои ръце и Мериън напълно му се доверяваше. Нямаше нужда непрекъснато да стои там и да надзирава ремонта. Имаше и други неща, за които да мисли.

— Ейдриън, мислех си къде ще отидем, след като приключим с тази ферма.

— Хммм.

— Ще заминем за Гщаад и Леч. — Зарови глава в рамото му и тихо добави: — Утре.

Той дълбоко въздъхна.

— И ще благоволиш ли да ми кажеш защо?

— Доста мислих — въодушевено започна тя. — Щом като тук има хора като мистър Елсуорти, защо да няма и в Гщаад, в Леч или пък в Сен Мориц, както и в други подобни курорти?

Ейдриън лениво протегна ръка и я потупа по влажния от пот гръб.

— Продължавай — заинтригувано рече той.

— Добре. Какво според теб желаят не особено богатите хора?

— Предавам се — засмя се той. — Какво желаят не особено богатите хора?

— Да живеят така, сякаш са богати, разбира се. Поне две седмици в годината. Тези хора не могат да си позволят да отседнат в гранд хотел. Но… Какво ще кажеш, ако се свържем с някои от собствениците на просторни къщи в планините, които имат три или четири свободни спални и… сключим сделка?

— Каква сделка?

Мериън извърна глава и подпря брадичка на мускулестите му гърди. Пръстите й нехайно се заиграха с черните косъмчета по тях.

— Представи си, че ти и съпругата ти сте възрастна двойка и живеете в планината. Децата са пораснали и всеки е поел по своя път. И ето че вие двамата сте сами в много излишни стаи и притежавате все още действаща ферма. Но тя ви носи малко печалба. А сега си представи, че идва някой и ви предлага да обзаведе наново спалните, като ги снабди с всички удобства — отделни бани с топла вода, позлатени кранове, мраморни плочки. Този някой иска да построи тераси към стаите, ако нямат, както и всичко останало. Тоест, да обнови изцяло къщата от долу до горе и да я превърне в луксозен хотел за гости. Какво ще кажеш?

— Ще кажа, да, моля, заповядайте. Обаче се питам какво ще спечелят стопаните от цялата тази работа.

— Ще вземем седемдесет процента от печалбата, а за собствениците ще останат останалите тридесет, плюс нова и луксозно обзаведена къща. А когато остареят и не могат да се справят с посрещането на гостите, децата им могат да поемат работата. А на нашите клиенти ще предлагаме почивка в луксозна обстановка, при това в „истинска“ австрийска или швейцарска ферма. Ние ще си изградим репутацията на фирма, която включва и „етнически“ елемент в бизнеса си. Това ще бъде ново и интересно преживяване за туристите. Какво мислиш?

— Първо трябва да направим някои проучвания — отвърна той и прокара пръст по стегнатото й задниче. — Баща ти ще бъде горд с теб.

Мериън невярващо изсумтя.

— Съмнявам се. Вероятно още ми е сърдит и крои планове как да погълне компанията „Джърмейн“.

 

 

Бриони отвори сгънатата бележка, която й донесоха на ръка, и с изненада установи, че е от екологичното дружество. Канеха я на чай. От Мериън знаеше, че баща й не се е отказал от плановете си да присъедини компанията „Джърмейн“ към „Вентура Индъстрийз“, но съвсем не беше лошо, ако привлече още някой на своя страна, като например това дружество на „тъмнозелените“. Бързо написа, че приема поканата. Телефонът иззвъня. Преди да го вдигне знаеше кой се обажда и сърцето й се сви.

— Здравей, любима. Не си забравила, че тази вечер ще вечеряме заедно у дома, нали?

Бриони тъжно се усмихна.

— Не. Разбира се, че не съм.

— Добре. Между другото, имаш ли нещо предвид за Коледа? — внезапно попита Кинестън. — Ще бъде нашата първа Коледа заедно — нежно добави той. — Питах се дали не бих могъл да те изкуша да дойдеш с мен в Аспен за една седмица. Трябва да отида да проверя как вървят приготовленията за големия коледен бал, който всяка година даваме в нашия първокласен хотел.

— В Аспен? — смаяно попита тя, опитвайки се да се съвземе от изненадата. — Но какво ще стане с откриването на новия ти хотел тук?

— Всичко вече е готово. Ще го открием на Нова година с голямо парти. На двадесет и осми ще се върнем от Аспен. Кажи, че дойдеш с мен, Бриони. — Гласът му стана дрезгав. — Искам непременно да дойдеш с мен — добави толкова меко той, че гласът му приличаше повече на страстен шепот.

— Добре — каза тя и пое дълбоко дъх.

— Чудесно. Ще се видим довечера. — Кинестън затвори телефона.

Тя долови радостните нотки в гласа му и това би трябвало да я ощастливява, но не беше така. Той вече смяташе, че двамата са двойка и беше дяволски щастлив. Младата жена бавно приближи до прозореца и погледна навън. Вече беше свикнала със снега и бе обикнала Върмонт. Красивите коледни светлини придаваха приказна тайнственост на нощта. Високи коледни дървета, украсени с разноцветни лампички, се издигаха почти пред всяка къща. Спомни си Коледата в Равенхайт, украсата над камината, голямото дърво в преддверието, угоената пуйка, която обикновено приготвяше. Кати винаги си идваше за Коледа от Лондон, понякога пристигаше още на Бъдни вечер и си заминаваше на втория ден след Коледа, но винаги идваше. А тази година нямаше да празнуват нито Кати, нито Джон Уитъкър. Само тя и Кинестън Джърмейн. Мъжът, когото обичаше и мразеше. Мъжът, когото щеше да унищожи. И мъжът, с когото щеше да се люби.

Бриони вече беше решила, че ще се люби с него. Искаше го толкова силно, че я болеше. И ако не го направеше сега, нямаше да го направи никога, защото много скоро той щеше да я мрази. Знаеше, че никога повече в живота й няма да има друг мъж. Не, тя нямаше друг избор.

Щеше да се люби с него само веднъж, а след това ще го унищожи.