Максин Бари
Огън и лед (31)

Глава 30

Леч, Австрия

Гщаад бе прекрасен, но много по-малък, отколкото Ейдриън очакваше. Изненада го и духа на сплотеност, установен между местните жители. През цялото време Мериън беше дяволски заета, не оставяше на мира агентите на недвижими имоти, ровеше из местните регистри, убеждаваше хората, които ги развеждаха, че двамата с Ейдриън се интересуват от „истинския“ Гщаад. Успяха да набележат десетина ферми, подходящи за техния бъдещ проект. Не им се тръгваше от красивия Гщаад, но трябваше преди коледните празници да посетят и Леч. Не беше за вярване, че Коледа е само след четири дни, помисли си Ейдриън, докато двамата се регистрираха в хотела, в който беше отсядала и принцеса Даяна.

Двамата бяха твърде развълнувани, затова само оставиха багажа в стаята си и веднага излязоха, за да разгледат града. Ейдриън непрекъснато правеше снимки, докато се разхождаха из живописните улици. Повечето от стените на къщите бяха украсени с красиви фрески и изящни стенописи.

— Не прилича на забутано алпийско селце — замислено каза Ейдриън, прегърнал Мериън през кръста. — Какви ли са селата горе в планините?

— Има едно по-голямо градче, нарича се Оберлех — отвърна Мериън, която се беше подготвила с подробна информация за областта. — Мисля, че е по-добре да отидем първо там. Можем да вземем кабинковия лифт.

Пистите и ски съоръженията в Леч бяха в отлично състояние и Ейдриън през цялото време си водеше бележки.

 

 

На няколко километра от тях един самолет кацна на летището в Цюрих. Не след дълго, лимузината на Лесли Вентура го отвеждаше в Леч. Той вече предвкусваше победата си. Ейдриън Болтън не беше сгрешил — богатият магнат не си беше губил времето в Стоув. Освен разследванията за възможностите за присъединяване на компанията „Джърмейн“ към империята „Вентура“, Лесли беше направил и други проучвания. От мига, в който Бриони Роуз му каза, че Ейдриън Болтън е неин братовчед, той подуши нещо нередно. Какво правеше тази английска красавица с Кинестън Джърмейн? И защо Ейдриън Болтън беше решил да работи за „Вентура“? Всички факти му приличаха на добре планиран заговор и Лесли вече беше наел цяла армия частни детективи, които да се ровят в мръсотията.

Лесли разбра също така, че работите около фермата Колдстрийм напредват много бързо и се възхити от идеите на дъщеря си. Тя наистина се беше превърнала в бизнес дама. И това пътуване до Европа беше още едно доказателство за способностите й. Въпреки че вече не бе под закрилата на богатството и властта на Вентура, Мериън сама се беше справила много добре и ставаше все по-силна и уверена. Агентите му го бяха информирали, че Болтън участва с цялата си енергия и знания в амбициозния проект на Мериън. Този мъж се беше оказал истински гений в счетоводството. Но всички мисли за бизнес излетяха от главата му, когато узна подробностите около случилото се в Йоркшир. Бяха успели да се доберат до всички подробности и по ирония на съдбата, дори си бяха пресекли пътищата с частните детективи, наети от Кинестън Джърмейн. Но според доклада, детективите на Джърмейн се интересували повече от мъртвата сестра на Бриони Роуз.

Лесли потръпна, въпреки че лимузината му беше отлично отоплена. Той научи, че също като Кийт и Кати Уитъкър се е самоубила.

Е, той ще се погрижи за Мериън. Каквото и да му струва това. Сега, след като бе разбрал всичко за Ейдриън Болтън и за дяволското му предателство, би трябвало да се чувства щастлив. Много скоро ще си върне дъщерята и завинаги ще отстрани онзи англичанин от живота й. Би трябвало да си тананика от радост, но вместо това се чувстваше потиснат и безкрайно уморен.

 

 

В хотелската стая Ейдриън лежеше с дрехите върху леглото и наблюдаваше как Мериън се гримира. Обичаше да я гледа, когато се приготвя за излизане. Мериън видя лицето му в огледалото и му се усмихна.

Внезапно на вратата се почука. И двамата подскочиха при резкия и нетърпелив звук. Ейдриън стана от леглото и отвори вратата. Застина от изненада, когато високият мъж мина покрай него. Внезапно стомахът му се присви, сякаш се беше качил на скоростен асансьор.

Лесли спря като закован в средата на стаята. Обстановката беше обикновена — нямаше луксозна баня, само малка тоалетна с душкабина, които зърна през полуотворената врата. Запита се как Мериън се примирява със загубата на лукса, който я бе обграждал от мига на раждането й.

— Татко! — щастливо възкликна младата жена, не по-малко изненадана от Ейдриън.

— Мериън — промълви Лесли, внезапно почувствал неудобство пред собствената си дъщеря. Една от причините да работи толкова упорито и да трупа пари, бе желанието да осигури безгрижен живот за децата си, да им даде всичко, което биха могли да поискат.

— Едва ли може да се каже, че си свикнала да живееш в подобна обстановка — каза Лесли, без да поглежда към Ейдриън, който бавно затвори вратата след него и зачака неканеният гост да продължи.

Лесли Вентура имаше вид на мъж, поставил си определена цел и сърцето на Ейдриън започна да тупти бързо с глухи и мъчителни удари.

Мериън озадачено се огледа.

— Какво й е на стаята?

Лесли смаяно се втренчи в дъщеря си.

— Предполагам, че нищо й няма — рече накрая, питайки се защо, по дяволите, разговарят за някаква си стая, след като той имаше много по-важни неща, които трябваше да й каже. — Искам да си опаковаш багажа и да се върнеш в Стоув с мен. Имам да ти кажа някои неща.

Странно, но не му се искаше да се сблъсква с англичанина. Удостои го само с един поглед. Приятелят на дъщеря му беше висок и красив, както си го спомняше. Ейдриън продължаваше да го гледа без следа от страх, със същото безразличие, както при първата им среща. Това дразнеше Лесли, но едновременно с това го караше да уважава този млад мъж много повече, отколкото всеки от досегашните ухажори на Мериън.

— Татко — въздъхна Мериън и погледна към Ейдриън, изненадана и смутена от тревожната бръчка между веждите му. — Няма да се върна в Стоув, докато не си свършим работата тук. Ейдриън и аз…

— Знам всичко за твоя проект — припряно я прекъсна баща й, — но не за това искам да говорим. Искам да си колкото се може по-далеч от него — кимна с глава по посока на Ейдриън, но не го удостои с поглед, — когато чуеш, каквото имам да ти казвам.

Ейдриън се отпусна върху най-близкия стол. Чувстваше се като човек, когото щяха да екзекутират само след няколко минути, защото отлично знаеше какво се кани да й довери Лесли Вентура.

— За какво говориш? — остро попита младата жена, много по-разтревожена от внезапната бледност, покрила лицето на любимия й, отколкото от странните заплашителни думи на баща си.

— Говоря за истинската причина, заради която Болтън се е появил в живота ти — каза Лесли, питайки се защо изведнъж целият му гняв се беше изпарил.

Вместо да се чувства като победител, той вече се чувстваше безкрайно нещастен. Погледна в питащите, уплашени очи на дъщеря си и разбра защо това е така. Мериън обичаше този млад мъж. А той, Лесли Вентура, се канеше да смачка тяхната любов. За един кратък момент се запита дали да не се откаже и да си тръгне. Но Мериън веднъж вече беше измамена от Ланс Прескът и баща й не желаеше тя отново да се хвърля слепешком в брак, който окончателно можеше да разбие сърцето й.

— Той не е кандидатствал в моята компания само заради работата. Така ли е, Болтън?

Ейдриън не трепна.

— Да — уморено отвърна младият мъж. Знаеше, че рано или късно Мериън трябва да узнае истината.

Мериън усети как паниката в гърдите й нараства. Усещаше как уютният й и толкова прекрасен свят започва да се разпада, както земята се пука и пропада при земетресение.

— Какво искаш да кажеш? — Гласът й звучеше тихо и беше изпълнен със страх.

— Той съвсем съзнателно е избрал нашата компания — с нежелание започна Лесли, — за да помогне на братовчедка си да си отмъсти на Кинестън Джърмейн. Правилно ли съм разбрал, Болтън? — Обърна се към англичанина и за пръв път го погледна в очите.

Ейдриън отвърна на погледа му. Лицето му остана безизразно. Само потъмнелите му очи и стиснатите юмруци издаваха болката, която изпитваше младият мъж. И Лесли се почувства още по-зле. В мига, в който погледите на двамата мъже се срещнаха, Лесли окончателно разбра, че този млад мъж наистина обича дъщеря му.

— Да, правилно сте разбрали — глухо отвърна Ейдриън.

— Бриони? — смаяно попита Мериън. — Какво общо има Бриони с всичко това?

— Ти ли ще й кажеш или аз? — попита Лесли, забил поглед в стената над главата на англичанина.

Ейдриън въздъхна.

— Нали си спомняш, че ти разказах за Равенхайт? — тихо я попита той, взирайки се в очите й. С цялото си сърце искаше да я накара да разбере колко страдаше той сега. Когато тя кимна, Ейдриън пое дълбоко въздух и продължи: — Това, което не ти казах беше, че компанията Джърмейн купи фермата и шокът от загубата бе причината за сърдечния удар, който уби нейния баща. Моят вуйчо Джон.

— О, господи, но това е ужасно! — простена Мериън и сърцето й се сви от мъка за новата й приятелка.

— Има и по-лошо — продължи разказа си Ейдриън. — Сестрата на Бриони, другата ми братовчедка Кати… — Гласът му затрепери и той отново пое дълбоко въздух. — Тя живееше в Лондон, но работите й не вървяха много добре и тя отчаяно имаше нужда да се върне у дома, но… Равенхайт беше изгубен. Накратко — рязко завърши той — тя се самоуби.

Мериън ужасено ахна, а Лесли се намръщи.

— След тяхната смърт Бриони сякаш се разпадна. Но след като я взех да живее с мен в апартамента ми в Йорк, тя започна да се оправя или поне така изглеждаше. Подложи се на унищожителна диета и свали всичките си наднормени килограми. Сложи си контактни лещи, отряза си косата и си направи нова прическа. Аз реших, че травмата й е излекувана и че тя най-после е добре. Това, което не знаех и разбрах едва когато тя внезапно изчезна, беше дълбоката й омраза към Кинестън, когото обвиняваше за всички нещастия в живота си.

Мериън поклати глава.

— Но аз си мислех, че тя се среща с Кинестън. Видяхме ги двамата в Стоув, нали? Изглеждаха толкова щастливи заедно…

— Тя се преструва — мрачно каза Ейдриън. Тонът му издаваше колко неприятна му е цялата ситуация. — Единственото, което Бриони иска, е да го унищожи. Защото според нея, той е унищожил семейството й и е откраднал дома й.

— А ти си искал да й помогнеш, нали, Болтън? — остро се намеси Лесли. — Именно заради това си я последвал в Америка. Заради нея ти постъпи на работа във „Вентура Индъстрийз“ и започна да ухажваш дъщеря ми. Смятал си, че можеш да ускориш поглъщането на компанията „Джърмейн“ от нашата корпорация.

Мериън внезапно притихна. Лицето й беше мъртвешки бледо.

— Планът е бил ти да действаш чрез „Вентура“, а Бриони в Стоув, и така с общи усилия двамата сте се надявали, че ще унищожите компанията „Джърмейн“. И тъкмо заради това си се насочил към нас, нали? — Докато говореше гневът му все повече се разпалваше. — От самото начало. От първия миг, в който си срещнал Мериън ти си я използвал. Не е ли това…?

Не успя да довърши. От гърдите на Мериън се изтръгна кратко и мъчително ридание и тя се втурна към вратата. Ейдриън скочи, за да я последва, но една силна ръка се вкопчи в неговата и го спря. Беше на крачка от изопнатото гневно лице на Лесли Вентура.

— Остави я на спокойствие, Болтън — озъби се той. — Не й ли причини достатъчно страдания?

Ейдриън отвори уста, но отново я затвори. Бавно издърпа ръката си от хватката на Лесли. Отиде до прозореца и се вгледа в тъмнината.

Мериън слезе като обезумяла по стълбите, спусна се към вратата и спря. През замъгления си от сълзите поглед видя голямата лимузина, паркирана отпред и въпреки че мозъкът й бе вцепенен от шока и болката, осъзна, че това е колата на баща й. Пристъпи с олюляващи се стъпки към задната врата, която шофьорът пъргаво отвори и тактично извърна глава от красивата жена с обляно в сълзи лице.

От прозореца Ейдриън я видя как влезе колата.

— Ще я оставя на спокойствие — тихо рече той, макар че сърцето му се свиваше от мъка. — Поне докато се успокои.

— Ще стоиш настрани от живота й. За нейно добро е — мрачно заяви Лесли. Никога не беше виждал Мериън толкова нещастна и всичките му добри чувства към англичанина се бяха изпарили. — Сега аз ще се грижа за нея. Тя ще се върне във „Вентура“ като моя наследница — добави. — Тя доказа, че го заслужава.

Ейдриън бавно извърна към него изпълнените си с тъга очи.

— Вие не познавате собствената си дъщеря, нали? — меко промълви младият мъж. — Тя винаги е била способна да ръководи „Вентура“. А колкото до това, че ще се грижите за нея… — Поклати глава. — Струва ми се, че аз много повече вярвам в нея, отколкото вие.

— Какво означава това? — изсумтя Лесли.

— Искам да кажа, мистър Вентура, че когато тя се успокои, ще започне да мисли. И тогава ще разбере, че нещата никак не се вписват в този малък, мръсен сценарий, който й представихте. Мисля, че когато се съвземе от този ненужен шок, който вие й причинихте, тя ще си спомни колко много ме обича. И колко много аз я обичам.

Леели смаяно се втренчи в англичанина. Този мъж наистина си вярваше.

— Ти си луд — грубо изръмжа той.

— Не — уморено възрази Ейдриън. — Просто познавам Мериън. И знам колко силна е нашата любов. Тя само за кратко е забравила това и когато се опомни ще се върне при мен.

— Готов ли си да се обзаложиш за това? — попита Лесли, опитвайки се напразно гласът му да прозвучи заплашително.

Вярата на този англичанин беше някак си странно непоклатима и в същото време — смирена и покорна.

— Вече го направих — твърдо отвърна Ейдриън и се извърна от прозореца.

Представяше си своята любима сама в огромната кола, разтърсвана от сълзите и болката от разбитите илюзии. Мисли, скъпа, вътрешно се помоли той. Мисли.

— Готов съм да заложа живота си — тихо добави той, защото без Мериън, каза си Ейдриън, изобщо не би искал да живее.

 

 

Стоув

Бриони лесно намери къщата по указанията на Майк Удс, но човекът, който отвори вратата не беше Майк. Този мъж бе висок, с отлични мускули, дълга тъмна коса и красиво лице, което обаче й се стори някак си странно злокобно.

— Здравейте. Аз съм Моргън — представи се мъжът и протегна ръка. — Надявам се, че Майк ви е споменал за мен?

— О, да — отвърна Бриони и пое ръката му.

— Моля, заповядайте. — Моргън посочи към малка, но чиста и подредена дневна. Седна до масичката за кафе и й наля чаша чай. — Бисквити? Опасявам се, че Майк излезе преди малко. — Беше я огледал много внимателно и бе впечатлен от външността й. — Всъщност, аз бях този, който ви покани на чай, но не за да обсъждаме фермата Колдстрийм — мазно продължи Моргън, — а нещо съвсем различно. — Кажете ми, дали тази ферма е някакъв ваш мимолетен каприз или наистина обичате живота в провинцията?

— О, наистина го обичам. Израсла съм във ферма и съм живяла там, докато… докато не ни я отнеха.

— Простете ми, ако грешно съм ви разбрал, но смятам, че можете да бъдете много полезна на нашето дружество, мис Роуз. Ще бъда напълно откровен с вас. От много години компанията „Джърмейн“ е причина за нашите тревоги.

— О, но аз мислех, че те имат отлична репутация — каза Бриони, внезапно почувствала гняв, че някой се осмелява да говори против Кин.

— Такава е официалната версия. Но въпреки че знаем за варварските мероприятия, които се подготвят от тази компания и които ще нанесат непоправима вреда на околната среда, ние за съжаление все още не можем да го докажем. Така че много се развълнувахме, когато узнахме за тайната среща на членовете на управителния съвет на компанията. — Моргън внимателно наблюдаваше лицето й. Не беше сгрешил! Тя искаше да се добере до Кин! За това недвусмислено говореше пламъка в очите й.

— Така ли? И кога е тази среща? — Бриони за пръв път чуваше за подобно нещо.

— О, мистър Джърмейн е много умен — лукаво отвърна Моргън. — Ще използва за прикритие откриването на новия хотел. Докато всички се веселят на новогодишния бал, знаем го от сигурен източник — излъга Моргън, — членовете на управителния съвет ще се съберат в залата за конференции, за да обсъдят разширяването дейността на компанията. Ще участват в разработването на открити рудници в Аржентина.

— Открити рудници в Аржентина? — смая се Бриони. — Но защо една компания за отдих и развлечения, каквато е компанията „Джърмейн“ ще се занимава с мини?

Моргън се усмихна.

— Ние сме убедени, че компанията Джърмейн е въвлечена в много тъмни дейности, които биха навредили на околната среда. Бедата е в това, че се нуждаем от солидно документирано доказателство, с което сега не разполагаме. И тъкмо тук е вашата роля, мис Роуз. Или много се надявам, че ще бъде.

Бриони недоверчиво примигна.

— И какво искате да направя?

— Вие сте поканена на празненството по случай откриването, нали? — Тя кимна. — Ние бихме желали вие да поставите скрита камера в залата за конференции. Тя не е голяма — побърза да я увери Моргън. — Спокойно може да се побере в по-голяма дамска чанта. Всичко, което трябва да направите, е да се измъкнете незабелязано от тържеството и да поставите камерата върху една от страничните маси, които гледат към заседателната маса. Ще я скриете зад нещо, но ще трябва да сте сигурна, че малкото черно прозорче е насочено към масата. Това всъщност е обективът на камерата — умело продължи с лъжите си Моргън.

Бриони усети как гърлото й пресъхва. Сега, когато имаше възможност да докаже алчността на Кинестън, тя изпита желание да се разплаче. Но не можеше да си позволи подобна слабост. Кин не беше слаб и тя не биваше да бъде. Затова кимна в знак на съгласие.

— Добре. — Гласът й беше тих. — Имам подходяща чанта, където бих могла да скрия камерата. Ще се измъкна, докато Кин е сред гостите. Така ще съм сигурна, че залата за конференции е празна.

— Добро момиче — похвали я Моргън.

Кин щеше да бъде унищожен от собствената си любовница. Пет минути преди бомбата да избухне Моргън ще направи съобщение и така никой няма да бъде ранен. Но затова пък новият му, скъп хотел ще бъде разрушен, а любимата му Бриони ще е тази, която ще постави бомбата. Случилото се ще се разчуе и никой повече няма да пожелае да отседне в някой от хотелите на веригата „Джърмейн“. Кинестън ще бъде свършен.

Бриони се изправи. Коленете й трепереха.

— Добре, а сега трябва да тръгвам. Къде ще се срещнем, за да взема кутията? — След като всичко беше уговорено, тя искаше да се махне колкото се може по-бързо от този загадъчен Моргън. И от празната къща.

— Тук — отвърна съучастникът й.

— Тръгна ли си вече? — Гласът беше тънък и приличаше на глас на робот.

Младата жена подскочи и нервно се огледа. Не видя никого.

— Извинете ме за прекъсването — побърза да я успокои Моргън, като гневно стисна зъби. — Идва от таванските помещения. Там имаме работилница — добави, след което бързо се приближи към една малка кутия на стената и натисна някакво копче. — Не още — сърдито каза той.

Не я беше излъгал за работилницата. Това, което не можеше да й каже бе, че там в момента живее Грег, който довършваше бомбата.

— Позволете да ви изпратя до вратата — топло се усмихна Моргън и я побутна навън. Искаше му се да убие Грег, който за малко не беше развалил плана му.

Но Бриони не се замисли повече за гласа, който случайно беше чула по интеркома. Най-после държеше Кинестън в ръцете си. Щеше да помогне да бъде разобличен пред света като лъжец и изкусен манипулатор, какъвто си беше.

Но утре беше решила, че ще замине с него за Аспен и ще му стане любовница.