Максин Бари
Огън и лед (24)

Глава 23

Ейдриън огледа празната стая. В единия ъгъл имаше мивка и готварска печка. Големият прозорец гледаше към улицата, а стените бяха боядисани в тъмносиня боя, която на места се лющеше.

— Ще наема апартамента — обърна се той към агента по недвижими имоти, който щастливо се усмихна.

— Договорът за наем е за три месеца, мистър Болтън. Трябва да знаете, че договорите за по-дълъг срок са по-изгодни като финансова инвестиция.

— Естествено — сухо отвърна Ейдриън, но подписа документите.

Агентът му даде ключовете и си тръгна. Ейдриън въздъхна и се зае с инспекция на новия си дом. Имаше течаща вода, а когато вдигна телефона, чу сигнал „свободно“. Бързо набра номера, който вече знаеше наизуст.

— Ало, аз съм.

— Здравей. — Гласът й бе топъл и гальовен и младият мъж усети приятни тръпки по тялото си.

— Мисля, че ти дадох достатъчно време, за да се освежиш. — Ейдриън се беше срещнал с агента по недвижими имоти веднага след като бе завършил първият му работен ден в корпорация „Вентура“. Главата му още гъмжеше от цифри и таблици.

— Измъкна ме от банята, негоднико.

Цифрите моментално избледняха и той си я представи топла и порозовяла от банята, застанала в средата на просторната си гостна, загърната в пухкава кърпа, а сапунената пяна се плъзга по красивите и рамене и блести между гърдите й.

— Това не е честно — меко рече Ейдриън. — Представям си те как си излязла от банята — мокра и със стичаща се сапунена пяна, а аз стоя тук сам и единствената ми компания са телефонът и лющещите се тапети.

— Намерил си жилище! — възбудено извика Мериън. — Как успя толкова бързо?

— Настанил съм се в един елегантен апартамент — засмя се той и се огледа. — Предполагам, че няма да мога да те убедя да вземеш няколко кутии боя от някой магазин „Направи си сам“ и да дойдеш, за да ми помогнеш да боядисаме стените?

— Дай ми половин час и ще бъда при теб — нежно отвърна тя. — Кой е любимият ти цвят?

Ейдриън примигна.

— Ами… светложълт, предполагам, защо?

— Искаш да боядисаш апартамента си в светложълто? — смаяно попита младата жена. — Е, всеки си има своите предпочитания. Ще се видим след малко.

Ейдриън й даде адреса и затвори телефона. На устните му играеше лека усмивка. Тя беше пълна с изненади. Направи си чаша чай и се замисли за изпълнения с напрежение ден във „Вентура Индъстрийз“. След като по чудо оцеля в претъпкания асансьор, той успя да намери счетоводния отдел, разположен на четвъртия етаж. Състоеше се от малки кабини, разделени със стъклени прегради. Хърб Лоурънс, неговият шеф, го настани в една от празните кабинки и веднага му връчи дебела папка с балансови отчети, които трябваше да обобщи. Ейдриън не каза нищо и се зае с работа. След няколко часа бе запознат с огромните суми, с които оперираше корпорацията „Вентура“.

Ейдриън замислено поклати глава. Дали тя наистина ще донесе боя? Мериън Вентура, принцесата на Вентура?

Отиде до големия прозорец и погледна навън. Светлините на Манхатън проблясваха, а величествените сгради с офиси и апартаменти се издигаха високо в небето. Внезапно мисълта за Бриони проблесна в съзнанието му. Вече знаеше къде се намира. Мериън му се беше оплакала как баща й, без да й каже, е изпратил потвърждение, че се интересува от покупката на ферма във Върмонт. Не му беше трудно, тъжно си помисли Ейдриън, да изкопчи още информация от Мериън и да разбере, че Бриони Роуз е купила тази ферма. Не се съмняваше, че тя я е предложила на Вентура, за да засили интереса на корпорацията към поглъщането на компанията „Джърмейн“. Ейдриън не беше сигурен дали да се радва или да съжалява, загдето Мериън не желаеше да придобие компанията Джърмейн, а искаше да си изгради собствена компания, като започне от начало. Не искаше да избира между тези две жени, които обичаше. Поне вече знаеше къде се намира Бриони — в град Стоув. Но дали се чувстваше добре?

Намръщи се, защото изведнъж се почувства неспокоен. Бриони се беше превърнала в красива жена. И ако е успяла да се запознае с Кинестън Джърмейн (Ейдриън не се съмняваше, че го е сторила), кой знае какво би могъл да й причини той? Но Ейдриън знаеше, че няма никакъв смисъл да я убеждава да промени намеренията си и да си замине от Върмонт. Тя беше решила да накара Джърмейн да си плати за това, което й бе причинил. Беше насъбрала твърде много гняв и горчивина и изцяло обзета от желанието си за отмъщение. А може би това щеше да я спаси, каза си Ейдриън, докато гледаше небето, обсипано със звезди. А може би Джърмейн е този, който е в опасност.

— Бъди внимателна, Брин — тихо промърмори той и усети как стомахът му се присвива от тревога. — За бога, бъди много внимателна.

 

 

Кин мина покрай нея и завъртя ключа в ключалката.

— Най-сетне у дома — рече той и внимателно затвори вратата зад себе си.

Бяха прекарали целия ден заедно и Брин беше направила всичко възможно, за да бъде забавна и очарователна. Беше му позволила да я води за ръка по заледените пътеки и нито веднъж не се отдръпна при докосването му. Бяха вечеряли в интимна обстановка, а сега се намираха в дома му. Защо, о, господи, защо прие поканата му да пийнат по чашка? Домът му се оказа голяма дървена хижа в покрайнините на града. Тя си играеше с огъня и отлично го съзнаваше.

— Тук е много уютно — каза Бриони и се огледа.

До стената имаше голяма тухлена камина, Кин сложи вътре няколко изсушени борови цепеници и скоро огънят лумна.

На стената над камината, точно до една картина на Рубенс, беше закачено знаменцето от колежа на сестра му. Не знаеше защо, но синьо-белият копринен флаг я подразни и тя бързо отмести поглед. Мебелите бяха солидни и удобни. Беше очаквала да види скъпи френски мебели, с които богатите обикновено демонстрират възможностите си. От прозорците се откриваше панорама към града и младата жена застана пред тях. Кин, който внимателно следеше всяко нейно движение, я изпревари и дръпна тежките завеси. Бриони замръзна на мястото си.

— Не харесваш ли изгледа? — попита тя и облиза пресъхналите си устни.

— Напротив, нали затова купих това място. Обаче не споделям местните навици да не спускам завесите, когато вътре свети. Ценя уединението си.

Бриони го погледна. Дали нарочно не се опитваше да я изплаши? За всяка обиграна светска красавица не би било необичайно да бъде сама в дома на един мъж. Но защо имаше чувството, че той… я подлага на някакъв тест? Дали не я предизвикваше нарочно, за да види докъде ще стигне?

— Ако не греша, бяхме се спрели на горещ шоколад, нали? — меко попита Кин, а Бриони кимна и въздъхна облекчено, когато той излезе и я остави сама.

Не след дълго Кин се върна с две чаши и се настани върху дългия кожен диван, близо до огъня. Видя паниката в очите й и мрачно се усмихна.

— Там ли ще стоиш през цялата вечер? Диваните са, за да се сяда на тях и тъкмо затова някой ги е измислил.

Тя сковано кимна и неохотно седна до него. Кин се взря в напрегнатия й профил и въздъхна. Изглеждаше толкова нещастна, че той усети как в гърдите му се надига гняв. Все пак всичко това беше нейна идея, нали? Младият мъж бавно се извърна и вдигна ръка. Бриони видя движението му и цялото й тяло се стегна.

Кин сви устни. Колко ли дълго ще издържи тя, помисли си той.

— Знаеш ли, косата ти е много хубава — нежно рече Кин и повдигна един лъскав кичур. Пръстите му съвсем леко докоснаха крайчеца на ухото й и тя потрепери.

— Благодаря — успя да промълви с дрезгав глас.

— И кожата ти е прекрасна — меко добави Кин и леко плъзна пръст по меката кожа. — Наистина приличаш на английска роза — бледорозова кожа, кадифена и мека като коприна. Но ти сигурно много добре го знаеш. — Коляното му предпазливо докосна нейното. — Навярно много мъже са ти го казвали.

Запита се дали въобще е имало някакъв мъж в живота й. Едва ли в затънтената йоркширска ферма е срещала много мъже. Почувства как слабините му се напрегнаха при мисълта, че може би е девствена. Пръстите му нежно погалиха бузата й, след това той неохотно отдръпна ръката си. Това, което беше започнало като игра на котка и мишка, вече не му се струваше толкова забавно. Тя бе убедена, че е котката, която използва всичките си оръжия, за да забие малките си бели зъби в плътта му. Докато той през цялото време бе сигурен, че именно той е котката, която знае малката й хитра игра и е с поне няколко крачки пред нея. Бриони имаше отвратителния навик в последната минута да издърпва килима изпод краката му, а фактът, че го правеше без никакво усилие, го караше да усеща студена тръпка по гърба си.

— Шоколадът е много вкусен — промълви младата жена и бързо отпи от топлата течност.

— Радвам се, че ти харесва — кисело отвърна той.

Защо се притесняваше за нея? Защо изобщо го беше грижа…?

— Наистина много ми харесва — повтори Бриони. Усещаше, че говори несвързано и смутено млъкна.

— Добре. — Гласът му бе дълбок и галещ. — Обичам да правя неща, които ти харесват — добави младият мъж и постави ръката си върху нейната. Усети ускореното туптене на пулса й. — Но, предполагам, че и това не е изненада за теб, нали, Бриони Роуз?

Тя рязко вдигна глава и погледите им се кръстосаха. Как изобщо й бе хрумнало, че очите му са студени като лед? Те бяха топли, изгарящи, проникващи до дъното на душата й.

— Аз… не разбирам какво искаш да кажеш — задавено промълви тя.

Кинестън се усмихна. Тя вероятно не разбираше, но щеше да разбере. О, да, щеше.

— Искам да кажа, че една жена, която изглежда като теб, една толкова красива жена, лесно може да накара мъжете да изпълняват желанията й.

Сърцето й ускорено заби. Нима не беше искала точно това? Нима не си бе представяла как Кинестън Джърмейн се влюбва в нея? И я желае? Нима тайно не се беше надявала да има върху него онази власт, която жените имат върху мъжете от Сътворението на света?

— Не съм забелязала — отвърна тя и кокетно се засмя.

Така трябваше да се държи — да флиртува, да си играе с него и през цялото време да владее ситуацията…

Кин присви очи.

— Ти ме изненадваш. Вземи например мен. Ти искаш да те желая и аз наистина те желая. И то толкова много, че ме боли. Но нали тъкмо това искаш?

Тя преглътна с усилие и се облегна назад.

— Аз… да, тъкмо това искам. — Гласът й внезапно бе станал силен и властен.

Бързо го погледна и долови изненадата, проблеснала за миг в очите му. И тогава, без добре да си дава сметка какво прави, младата жена се притисна до него, пръстите й се плъзнаха по широките му гърди, погалиха зърната му и сетне се вдигнаха нагоре и се обвиха около врата му. Косата му се зави около тях, мека и хладна като коприна.

Неочакваната й ласка го сепна. Тялото му се напрегна от желание, каквото не беше изпитвал никога досега. Ръцете му светкавично се протегнаха към нея и той я сграбчи в прегръдките си. Бриони простена, гърдите й се притиснаха в неговите, а устните й се сляха с неговите.

Кръвта забушува във вените й, когато езикът му се стрелна навътре в устата й и се преплете с нейния. Тя изохка, почувствала силното желание изгарящо тялото му, желание, което караше кръвта й да пулсира. Ръцете му погалиха врата й и Бриони потръпна, когато приятна топлина се разля по цялото й тяло. Втвърдените зърна на гърдите й се търкаха в мускулестата му плът, всички мисли излетяха от главата й, остана само пламтящият копнеж да се слее с него. Внезапно усети как се плъзга надолу и в следващата секунда той бе върху нея. Устните му не се откъсваха от нейните, а силното му тяло я притискаше, но тя не усещаше тежестта му. Някакъв огън се зароди ниско долу, тя усети как слабините й пламнаха и вагината й се навлажнява. Твърдият му член се притискаше между краката й и тя инстинктивно разтвори бедра. Ужасена от силната и непозната реакция на организма си, Бриони тихо извика и целувката му моментално стана по-нежна. Кин отвори очи. Този път те светеха с непозната светлина. Устните му отново потърсиха нейните, но много по-нежно. От гърдите й се изтръгна въздишка, когато устните му леко се плъзнаха надолу по шията й. Бриони погали широките му рамене, а сетне ръцете й се плъзнаха по гърба му. Болезненото желание в нея не бе угаснало, но беше някак си по-нежно, сякаш топла течност бавно се плъзгаше по вените й. Езикът му се плъзна в ухото й и младата жена потрепери от невероятно сладките тръпки, преминали като електрически ток по тялото й. Тя простена, а ръцете му бавно и любящо се плъзнаха надолу. Пръстите му нежно погалиха щръкналите зърна на гърдите й.

Пълните й заоблени твърди гърди го изпълниха с невероятно желание и устните му жадно засмукаха ту едното, ту другото розово зърно. От гърдите му се изтръгна хриптящ звук.

Най-после и той я желаеше толкова силно, колкото и тя него. Най-после тя не беше сама в този непознат и нов свят. Само че един тъничък гласец някъде дълбоко в нея й нашепваше, че за него това не е нов и непознат свят. Той го бе правил безброй пъти с други жени… като онази, с която го бе видяла в галерията в Йорк — тъмнокосата, елегантна красавица. Бриони замръзна.

— Не, не. Почакай… аз не съм… готова.

Кин се вцепени. Бавно и с голямо усилие на волята изправи глава, надигна се и се подпря на лакът. Гърдите му учестено се повдигаха и тя забеляза нещо, което я изпълни с невероятна радост — за пръв път, откакто го познаваше очите му бяха замъглени и някак си отнесени.

— За какво говориш? — Най-сетне Кин се изправи, опитвайки се да събере мислите си. Още малко и щеше да бъде изгубен, тя щеше да го победи. Очите му отново се превърнаха в познатите късчета лед. — Каква игра играеш сега, Бриони? — Гласът му бе нисък и пресипнал от незадоволеното желание.

Младата жена поклати глава. Имаше опасност да изгуби всичко и то само защото се беше изплашила.

— Аз… не искам да кажа, че не те желая… — отчаяно промълви тя, опитвайки се да си припомни съветите на Линет относно мъжете и тяхното его. — Просто не съм… готова. Нали разбираш… подготвена. Предпазни мерки и такива неща… — нещастно добави, като се чудеше дали да се радва или да плаче, когато той бавно се отдръпна от нея, стана от дивана и прокара ръка през разрошената си коса.

Бриони пъргаво се изправи и приглади измачканите си дрехи. Беше й студено, въпреки буйния огън в камината. Сякаш когато той бе станал, бе взел цялата топлина със себе си. Нервно прехапа долната си устна и се втренчи в широкия му гръб. Изглеждаше толкова напрегнат и сърдит.

— Съжалявам. — Гласът й потрепери и заглъхна.

Кин поклати глава.

— Аз пък не.

Бриони усети как внезапно й стана горещо, а сетне я обзе студ.

— Какво искаш да кажеш? Не ме… не ме ли искаш повече?

Устните му се извиха в горчива усмивка. Дали не я иска? Та тялото му крещеше за освобождение, а мислите объркано се блъскаха в главата му. Никога досега не бе пожелавал толкова силно друга жена. Никоя жена не го бе карала да се чувства толкова уязвим и безпомощен. Тъкмо в това беше бедата.

— Хайде ела, ще те закарам до дома ти — уморено рече Кин.

Трябваше да обмисли доста неща.