Максин Бари
Огън и лед (26)

Глава 25

Ланс нервно подскочи, когато звънецът иззвъня. Огледа крадешком коридора, докато Моргън минаваше покрай него. Слава богу, че беше празен.

— Не ми харесва да се срещаме тук — кисело рече той. — Не можем ли да се видим на някое публично място?

— За да планираме отвличането? Не мисля, че е разумно.

Ланс се изчерви.

Моргън постави износеното си куфарче върху масичката за кафе.

— Ще ми предложиш ли кафе?

Ланс стреснато вдигна глава. Не се владееше и целият бе кълбо от нерви.

— Разбира се. Какво предпочиташ — колумбийско или от Коста Рика?

— Ще оставя това важно решение на теб — усмихна се Моргън и Ланс отново се изчерви. Отиде в кухнята и направи кафе. Нямаше друг избор.

След като Моргън бе провалил шансовете му да оплете Джина Найт, той беше изпаднал в дълбока депресия. Ако продължаваше по същия път, приятелите му скоро щяха да го изоставят. А единственият начин да се отърве от Моргън беше да изпълнява желанията му. Може би този път бе наистина достатъчно умен, за да измисли план за отвличане. Мисълта да измъкне пари от Мериън и от баща й след всичко, което му бяха причинили, му се стори изключително приятна.

Когато Ланс се върна с кафето, Моргън разглеждаше чертежите на административната сграда на „Вентура“.

— Чух, че твоята бивша съпруга си намерила нов приятел — равнодушно подхвърли Моргън, но хищният му поглед не се отделяше от лицето на Ланс. — Някакъв англичанин. Висок, красив мъж.

Ланс се вцепени, а усмивката на Моргън стана още по-широка. Добре. Ланс Прескът се изяждаше от ярост и ревност. Значи в крайна сметка информацията на Бруно се оказа доста полезна.

— И така, готов ли си да ме изслушаш? — попита Моргън, но злобният блясък в очите на Ланс достатъчно ясно говореше. — Ето какво съм измислил…

Един час по-късно, когато Моргън излезе от апартамента на Ланс, настроението му беше пролетно. Замислил бе и една малка изненада за Кинестън, в чест на откриването на новия му хотел през януари. Отмъщението щеше да бъде много сладко. Още си спомняше инжекциите и успокоителните хапчета. И часовете, прекарани в гледане на сапунени опери по телевизията. Разговорите с психиатрите. Шоковата терапия. Да, отмъщението ще бъде много сладко.

Взе метрото, а сетне по задните улички се добра до долнопробния хотел, където се беше настанил в малка мръсна стая. Отпусна се уморено върху хлътналото легло. Ланс Прескът здравата налапа стръвта и той, Моргън, вече може спокойно да се върне във Върмонт. Излегна се по гръб на леглото и впери поглед в мръсния, олющен таван. Мизерията вече не му правеше впечатление. Странно, колко го вбесяваше някога. Тъкмо това беше причината, за да поиска да избяга от онази мръсна дупка в бедняшкия квартал в Ню Йорк, която баща му наричаше „дом“. Бедността и мръсотията бяха накарали малкото момче Моргън да действа тогава, но се провали и даде възможност на Кинестън да го елиминира.

Моргън горчиво се засмя. Планът му беше добър. Щеше да сработи. И за Ванеса щеше да бъде добре. Обаче Кин се беше изплашил. Ако не се бе паникьосал, всичко щеше да бъде наред. Онези от социалните служби щяха да ги преместят в по-добро жилище, а ако не го направеха, Моргън щеше да се обърне към пресата. Те непрекъснато се ровеха из житейската мръсотия, търсейки някоя трогателна човешка история. По дяволите, можеха дори да им дадат достатъчно пари, с които да се върнат отново във Върмонт.

Но Кин отиде при полицаите и разруши чудесния му план.

Моргън знаеше, че и неговото време ще дойде — часът на разплатата приближаваше и този път той ще бъде този, който ще разруши всичко и ще спечели пари. Скоро. Много скоро.

Кинестън погледна още веднъж през бинокъла. Наблюдаваше я през цялата сутрин.

Последната седмица на ноември донесе необичайно много сняг и Стоув беше пълен с туристи, които с весели и зачервени лица се отправяха към планинските писти.

Заби щеките си в снега и умело подкара ските, оставяйки пресни следи в снега. Намираше се на един от по-ниските върхове, където начинаещите скиори упражняваха уменията си. Усмихна се, когато видя фигурата в светлорозово, която направи още едно успешно пускане. Гордееше се с нея. Повечето от хората, едва не загинали при лавина, щяха да се откажат веднъж завинаги да се качват на ски. Или поне за известно време. Но не и неговата красива, твърдоглава Бриони. В първия ден, подходящ за ски, тя беше излязла и старателно се упражняваше, макар и без инструктор.

Насочи се към нея с професионални движения. Бриони беше концентрирала цялото си внимание върху ските си и не го забеляза, докато сянката му не падна върху нея. Тя направи рязко движение, което едва ли можеше да се нарече елегантен завой.

— Би трябвало да внимавате къде карате. Аз можех… — Гласът й заглъхна, когато мъжът свали тъмните си очила и тя видя очите му. Бяха светлосини като небето над нея.

— Ти май никога не се отказваш, нали? — нежно попита Кинестън.

Бриони го погледна от упор.

— Не, никога. И ми се струва, че е по-добре да се заема с упра… жненията! — Тупна меко в снега.

— Добре ли си? — засмя се Кинестън и протегна ръце, за да й помогне да се изправи. Подхвана я под мишниците и с лекота я вдигна.

Тя се извърна и тъжно му се усмихна.

— Добре съм.

Но не беше. Ръцете му все още я държаха здраво. Тялото й се наклони към него, тъй като ските й пречеха да пази равновесие. Тя несигурно се олюля и се хвана за раменете му, за да не падне.

— Но не мисля, че сама мога да се справя със ските — призна тя. Сърцето й бясно се блъскаше в гърдите, а устата й внезапно пресъхна.

— Не съм съгласен с теб. Просто се нуждаеш от инструктор, и аз с удоволствие ти предлагам услугите си. Ще вземем няколко урока. Искам да кажа по ски — добави той, когато очите й подозрително се присвиха.

— О, това не е необходимо — бързо рече Бриони.

Уплахата в гласа й беше толкова явно изразена, че Кинестън едва се сдържа да не избухне в смях. В същото време му се искаше да я сграбчи за раменете и здравата да я разтърси.

— Искам да кажа, че смятам да се поуча от грешките си — едва промълви тя.

— Това е доста болезнен начин, Бриони — меко каза младият мъж, повдигна брадичката й с пръст и се взря в очите й. — Нима лавината не ти беше достатъчна?

За секунда двамата останаха мълчаливи, сетне той я пусна и отстъпи назад. Бриони се почувства изоставена. Поклати глава и пое дълбоко дъх. Въздишката й го накара да изтръпне, а очите му жадно се втренчиха в нея. Тя наистина изглеждаше прекрасно. Твърдите й и прекрасно заоблени гърди се очертаваха дори и под дебелия скиорски костюм. Кин си спомни как чудесно изпълваха дланите му и с усилие преглътна.

Зърната на гърдите й се втвърдиха в мига, в който погледът му се спря върху тях. Младата жена прехапа устни, за да потисне лекото стенание в гърлото си. „Мисли, по дяволите“ — викаше някакъв глас в съзнанието й.

— Чудех се дали си взел решение за фермата Колдстрийм — рече Бриони, като се изкашля и заби щеките си дълбоко в снега. — Не мога вечно да чакам — добави и му хвърли премрежен, изпълнен със скрити обещания поглед.

Усмихна се, когато от устните му се изтръгна тихо проклятие. Да, той вече играеше играта по нейните правила. Усмивката й премина в гърлен смях. Наистина се забавлявам, изненадано си помисли Бриони. Намираше се в луксозен зимен курорт в Стоув, облечена в елегантен скиорски костюм и се наслаждаваше на почивката. Беше на светлинни години далеч от Равенхайт, от старите си кафяви дрехи, от унищожителната скука на ежедневието в предишния си живот. Не можеше да повярва, че тя и Брин Уитъкър са едно и също лице. В този миг със страничното си зрение забеляза, че той прави някакво движение към нея. Това я изтръгна от мислите й и й напомни, че беше тук с Кинестън Джърмейн и че й предстоеше още доста работа.

Извърна се и отвори уста, за да каже нещо остроумно, но сърцето й сякаш се качи в гърлото, защото тялото му се притискаше в нейното, а блестящите му сини очи искряха от гняв и желание. Бриони усети как невероятно приятни тръпки разтърсват цялото й същество.

— Чудя се за какво си мислиш? — с топлота в гласа попита младият мъж и преди още тя да успее да го спре, се протегна и свали тъмните й очила. — Така е по-добре. Имаш толкова красиви очи, че аз… спират дъха ми всеки път, когато ги видя.

— Мислех си… — Бриони преглътна и пое дълбоко въздух. — Мислех си, че ако в най-скоро време не ми направиш предложение за фермата, ще трябва да я продам на някой друг — решително довърши тя и смело го погледна. — В крайна сметка и аз трябва да имам някаква печалба.

Кин злобно се изсмя. Тя искаше да го накара да й се моли за земята. Желаеше го толкова силно, че той сякаш усещаше как струи от нея. Напрежението, което я изпълваше беше толкова голямо, че всяка фибра от тялото й потръпваше, подобно на изпъната тетива. Може би вече беше крайно време да стане ясно докъде е решила да стигне. Усмивката му внезапно се промени и сега бе сладка като мед.

— О, аз всъщност не съм сигурен дали въобще искам тази ферма — безгрижно изрече той, но не пропусна смаяния поглед в очите й. — Поне засега. Тази сутрин подписах всички документи по покупката на онзи парцел земя, който граничи с хотела. Забавна история. Бившият собственик е починал преди няколко месеца и трябваше да мине известно време, докато се легализира наследството. Но най-сетне всичко се уреди. Мисля, че в момента не се нуждая от още земя.

— Благодаря ти, че ми каза — сковано рече младата жена.

По дяволите! По дяволите! Внезапно погледът й се изостри. Защо й казваше всичко това? Със сигурност не подозираше нищо. Не, не би могъл, побърза сама себе си да увери. Той просто си играеше игрички с нея. Е, тогава и тя ще се включи.

— В такъв случай ще приема другото предложение. Те… той — Нарочно се запъна. — Много силно желае да я купи. Значи мога утре да се обадя в Ню Йорк, нали?

Сега бе негов ред да се изненада. Познаваше вече твърде добре Бриони и му беше ясно, че за нея не представляваше проблем да разбере, че продажбата на земята на конкурентна компания ще го нарани най-силно. По дяволите, тя беше отмъстителна и злобна малка котка, прокле я мислено той, а стомахът му се сви на топка. Успя да се усмихне и нехайно да свие рамене. Тя също му се усмихна, а очите й блестяха като на тигрица, подушила плячка. Наистина беше прекрасна, каза си Кин и внезапното желание да я притежава го разтърси из основи. Да, тя искаше да го разкъса с тези прекрасни езически очи… О, господи, колко много я искаше! От гърлото му се изтръгна сподавено ръмжене. Бриони знаеше какво означава този звук. Тялото й моментално беше реагирало — зърната на гърдите й набъбнаха, коленете й омекнаха, а въздухът сякаш не можеше да достигне до дробовете й.

Кин внезапно се измести и ските му покриха нейните. Тя се опита да се отдръпне, но не можеше да помръдне. В същия миг ръцете му се сключиха около нея, а устните му грубо се впиха в нейните. Изглежда той очакваше тя да се противи и да се бори с него, но това беше последното, за което Бриони си мислеше в този миг. От няколко дни го чакаше да направи точно това. Сякаш времето не бе изминало, откакто двамата лежаха върху неговия диван, а телата им изгаряха от желание и крещяха за освобождение. Устните й незабавно се разтвориха, а цялото й тяло потръпна от невероятното удоволствие отново да почувства езика му. Младата жена изохка и поиска да притисне омекналото си и треперещо тяло до неговото, но ските й попречиха.

— Кин… — задъхано произнесе името му и той бавно повдига глава.

— Никакви игри повече, Бриони. — Гласът му едновременно умоляваше и заповядваше.

Все още замаяна от целувката, Бриони сковано поклати глава.

— Не, никакви игри повече.

— Ще вечеряш ли тази вечер с мен?

— Да.

Погледът му проникваше до дъното на душата й и тя внезапно се почувства така, сякаш стоеше гола пред него. За какво ли мислеше той? Дали за това, за което и тя? В една кратка и мъчителна минута тя не знаеше какво да прави. Тръсна глава и се насили да мисли. Очевидно той все още я желаеше, а тя беше решена да стигне до край. Трябва обаче по някакъв начин да се добере до папката с плановете му за новия хотел и то преди откриването му. А за да успее, трябваше да спечели напълно доверието му. Това е всичко, което трябва да направи. Просто и ясно. Освен… Сърцето й все по-лудо туптеше в гърдите, изпращайки горещи вълни във вените й.

— Добре — тихо каза той, но когато го погледна, не видя в очите му онзи нежен и замъглен поглед. Те отново бяха студени и остри като късове лед. — Ще дойда да те взема към седем. Съгласна ли си?

— Да, в седем е добре.

Проследи го с поглед, докато се отдалечаваше с уверени и силни движения. Времето минаваше и тя трябваше да направи нещо и то много скоро. Сега голяма част от успеха на плана й зависеше само от нея. А тази вечер щеше да постави едва началото. Тази вечер… те отново ще останат сами заедно. Тя отлично знаеше какво щеше да се случи между тях. Защото Кинестън Джърмейн не бе от мъжете, които можеха да чакат твърде дълго и тя трябваше да се примири с това. Бриони си припомни как тялото й беше реагирало на докосването му и отново я обля топла вълна. Няма да бъде толкова трудно да се предадеш, нали? — обади се един подигравателен глас в нея. Тя поклати ядосано глава. Трябваше да направи много повече, а не само да го… съблазнява. Мисли, повтаряше си младата жена, докато се движеше към пункта за наемане на ски. Сигурно имаше и други, които можеха да й помогнат, не само „Вентура Индъстрийз“.

Младата жена бързо се преоблече и се запъти към библиотеката. Трябваше да има още някой, готов да забие нож в компанията „Джърмейн“.

И наистина имаше такъв, подвизаваше се под помпозното наименование „Екологично дружество на щата Върмонт“.