Максин Бари
Огън и лед (14)

Глава 13

Моргън влезе в „Трап Фемили Лодж“ и без затруднение откри виенската сладкарница. Беше облечен в тъмнозелени панталони и черен пуловер на зелени ивици. Гъстата му черна коса бе сресана назад и откриваше красивото му лице с великолепен тен. Изглеждаше много елегантен и самоуверен. Без особени усилия се настани на масата, за която помоли, и която се намираше точно срещу тази на Мериън Вентура. Повече от месец тя беше в Стоув и Моргън беше сигурен, че това не е случайно. Ски сезонът отдавна приключи, а тя все още не си тръгваше. Имаше нещо целенасочено в действията на Мериън Вентура, което не съответстваше на външния й вид. Сега, когато я гледаше отблизо, Моргън усети как в тялото му се събуждат типично мъжки желания. Очите й бяха тъмни и загадъчни и Моргън подушваше женското й сексуално излъчване. То беше силно, но добре контролирано.

Зимният сезон беше закрит, и тя би трябвало да си замине, но беше останала и по всичко личеше, че проявява делови интерес към курорта. Беше обиколила всички хотели с три звезди, бе посетила туристическата агенция. Не беше отминала и гребната база за лодки под наем. Само преди седмица се бе разходила и до минералния извор, край който имаше комплекс със закрит басейн с гореща минерална вода, тенис кортове и приятни и уютни заведения за хранене.

Действията й бяха заинтригували и разтревожили Моргън, а информацията, която получи от агентката си в Ню Йорк засили съмненията му. Мериън Вентура току-що беше преживяла неприятен развод и изглежда бе решила активно да се включи в управлението на „Вентура Индъстрийз“, явно след като изучи всички тънкости на бизнеса. Моргън не можеше да допусне такава могъща компания като „Вентура Индъстрийз“ да си пъха носа във Върмонт.

Той стана и се приближи до масата й.

Мериън погледна високия, красив непознат, който приятелски й се усмихваше.

— Здравейте.

— Здравейте — любезно отвърна тя и също се усмихна.

— Ще имате ли нещо против, ако за малко седна при вас?

Мериън се поколеба. Инстинктивно предусети страх и това я обезпокои.

— Ами, аз не съм…

— Искам да разговаряме за бизнес. Кълна се. — Моргън притисна ръка към сърцето си и усмивката му стана още по-широка. — Аз съм представител на „Зеленото дружество на щата Върмонт“. Мисля, че двамата с вас бихме могли да работим заедно. Какво ще кажете?

Очите на Мериън се присвиха подозрително и Моргън усети как приятна тръпка прониза слабините му. Винаги бе харесвал силните жени… В това отношение приличаше на Кин — уважаваше и се възхищаваше на силните и красиви жени.

— Звучи ми като екологическа група — тихо каза Мериън.

— Точно така — потвърди Моргън и без да чака покана се настани на нейната маса.

Мериън отпи от чая си и се замисли. От една страна би било глупаво и непрактично да не използва възможността да се запознае с представител на местните „зелени“. Сметна, че би било проява на бизнесменски усет. Освен това тя бе съгласна с доста голяма част от действията на зелените патрули. Обаче от друга страна… Вдигна поглед към непознатия и стомахът й се сви на топка. Инстинктът й нашепваше, че той е опасен мъж.

— Не съм много сигурна какво бих могла да направя за вас или за вашето общество, мистър…?

— Моргън. Наричайте ме Моргън.

Предупредителните звънци в главата й се усилиха. Защо не се представи с фамилното си име?

— Както вече казах, не разбирам защо се обръщате точно към мен. Освен ако не искате да ме вербувате за организацията си?

Моргън се наведе напред бавно и съсредоточено като коварна змия и Мериън инстинктивно се отдръпна назад, опитвайки се да си поеме дъх. Усмивката на мъжа срещу нея бе на човек, осъзнаващ силата си.

— Нищо не би ми доставило такова удоволствие, както присъединяването ви към нашата група. — Гласът му беше мазен и сладникав. — Ако спечелим Мериън Вентура за каузата на „зелените“, ще можем да решим голяма част от глобалните проблеми на природата.

Мериън не можа да се сдържи и избухна в смях. Примигна отчаяно, опитвайки се да разбере къде е уловката в това невероятно предложение.

— Не бих казала точно това!

— Аз пък бих. Вентура е един гигант. Той изхвърля огромни количества отпадъци в реките и отровни газове в атмосферата, превръща горите ни в строителен материал, изкопава от недрата на земята милиони тонове минерали и природни богатства. Представете си колко ценно би било за нас, ако имаме в нашите редици един от висшите ръководители на този гигант?

Моргън не съзнаваше, но докато говореше цялото му тяло, лицето, дори гласът му се бяха променили. Преследващото изражение на очите му и подигравателният тон бяха изчезнали и на тяхно място се бе появила откровеност — целенасочена и разрушителна. Въпреки че желанията на Моргън бяха подчинени на единствената цел да унищожи Кин, той с цялото си сърце ненавиждаше всички промишлени гиганти, които тровят земята и въздуха.

Мериън смаяно го изгледа, забравила първоначалните си подозрения.

— Вие наистина го мислите, нали? — тихо попита тя, а гласът й потрепери от изненада.

Мъжът примигна, наведе се напред и преди тя да успее да го спре, взе ръката й.

— Разбира се, че го мисля. — Стисна китката й и младата жена усети как стотици иглички пробождат кожата й.

Бързо се отдръпна, а очите й заблестяха от гняв и възмущение. Обля я вълна на студена ярост.

— Не бих искала да ви разочаровам, Моргън — студено каза тя, — но аз вече съм съмишленик на „зелените“ и дори съм набелязала някои мерки, които ще неутрализират вредното влияние на нашата компания върху околната среда. Ние не сме само кръстоносци, безогледно завладяващи всичко, което се изпречи на пътя им.

— Мисля, че сте точно такива — провлачено отвърна Моргън, изненадан от грубия й отказ. — Знам какво сте замислили. Обикаляте и душите наоколо, проверявате хотелите. Наистина ли си мислите, че няма да го разбера, мис Вентура?

Мериън усети как кръвта се вледенява във вените й. Нима наистина действията й са били толкова очевидни? Ако този мъж се беше досетил, нима не се бяха досетили и други хора? Беше ли проявила прекалено нетърпение да научи всичко, преди да започне да действа?

— Не разбирам за какво говорите — студено заяви тя.

— Така ли? — Моргън се облегна назад, а ръцете му здраво стиснаха облегалките на креслото, представяйки си, че това са гърдите й. — Да не би да се опитвате да ме уверите, че „Вентура Индъстрийз“ не възнамерява да насочи интереса си към пазара на зимните развлечение и курорти? В момента те се занимават предимно със строежи на летни курортни селища, не е ли така?

Това беше именно една от причините за нетърпеливото желание на баща й да се сдобие с един от най-добрите и процъфтяващи зимни курорти.

— Аз все още не разбирам защо това би трябвало да интересува вас или вашето общество, мистър… ъъ… забравих името ви. Май нямате фамилно име, така ли? Питам се дали властите биха се заинтересували да го научат?

Ударът й попадна право в целта. Видя как зениците му се разшириха и тялото му се напрегна. Моргън бавно се изправи, а Мериън отстъпи крачка назад. Той беше много по-висок, отколкото й се бе сторило. Въздухът между тях натежа от напрежение.

Мъжът бавно се усмихна, въпреки че очите му останаха студени.

— Очаквах много повече от принцесата на Вентура — бавно рече той и с удоволствие видя, как устните й се свиха при споменаването на омразния й прякор. — Смятам, че бъдещият президент на „Вентура Индъстрийз“ трябва да притежава повече кураж и решителност. Би трябвало да очаквате, че ще се натъкнете на противници, мис Вентура. И ако построите едно от чудовищата си върху тази земя, ви гарантирам, че ще си спечелите много опасни противници.

Мериън се усмихна.

— Може би не сте толкова добре информиран, колкото си мислите — меко отвърна тя и облекчено въздъхна. Все пак този Моргън не бе толкова непогрешим, за какъвто го беше помислила.

— Какво искате да кажете? — остро попита мъжът.

— Искам да кажа, мистър… Моргън — отново наблегна на отсъствието на фамилно име, сякаш това беше нещо като психологическо оръжие срещу него, — че ние не възнамеряваме да строим друг хотел в Стоув. Всъщност, мисля, че тези, които вече са построени, са напълно достатъчни, не сте ли съгласен с мен?

Моргън присви очи. Тази среща не бе протекла така, както я беше планирал. Мериън Вентура не бе лесен противник. Може би ще трябва да я убеди по някакъв начин?

— Нима очаквате да ви повярвам? Наистина ли смятате, че сме толкова глупави?

Младата жена се изчерви.

— Вече ви казах, че съм съгласна с повечето от исканията на зелените патрули. Освен това има и други начини корпорацията Вентура да навлезе в бизнеса със зимни курорти, не е задължително да строи… — Гласът й замря. Внезапно осъзна, че бе казала твърде много. Грабна чантата си, и решително се изправи, но по изражението на лицето му разбра, че беше направила огромна грешка.

— Вие планирате поглъщане — веднага съобрази той.

— Никога не съм казвала подобно нещо — студено отвърна тя.

— Кой? — остро попита Моргън, като през това време мислено изброяваше всички компании в туристическия и развлекателен бизнес. От „Вентура Индъстрийз“ не биха се заинтересували от някоя малка компания, която осигурява отдиха на средната класа на Америка. Не, те щяха да поискат нещо, което е на върха в този бизнес, а в Стоув това означаваше… — „Кинестън Джърмейн“ — тихо продължи той и видя смайването, проблеснало в красивите й тъмнокафяви очи, преди да успее да го потули.

— Никога не съм казвала подобно нещо — безпомощно повтори Мериън.

Господи, каква каша беше забъркала! Успя да потисне гнева си, насочен към самата нея и се концентрира върху мъжа срещу нея. Той беше пребледнял, сякаш му бяха нанесли смъртоносна рана. Очите му внезапно потъмняха, а ирисите му се свиха до малки точици. Това беше поглед на луд човек. Мериън уплашено отстъпи назад.

Моргън тръсна глава, сякаш искаше да пропъди някакво кошмарно видение.

— Не! — каза най-сетне той и ръцете му се свиха в юмруци. Тя нямаше да се добере до компанията Джърмейн, нямаше да й позволи. Само той ще унищожи Кинестън. Той, Моргън, ще му отнеме скъпоценната компания и ще го гледа как страда. — Не мога да ви позволя да направите това — застрашително повиши глас и злобно се втренчи в жената, която се опитваше да му отмъкне под носа блестящата златна награда.

Мериън отстъпи още една крачка.

— Вече трябва да тръгвам — нервно каза тя, притисна чантата към гърдите си, внимателно заобиколи масата и с бързи крачки се насочи към вратата. Искаше й се да побегне и час по-скоро да се махне от този мъж.

Моргън я наблюдаваше как се отдалечава, тялото му се отпусна, а мислите му бясно заработиха. Той трябваше да спре тази жена, не биваше да й позволява да отнеме компанията на Кинестън. Но как? Групата на „тъмнозелените“ не притежава достатъчно сила, за да се изправят срещу подобен силен противник. Трябва им за съюзник някой, който се движи в същата орбита, в която се движи и Вентура. Необходими са им важни хора, които преследват собствени скрити цели. Може би бившият съпруг на Мериън Вентура ще им свърши добра работа.

 

 

Моргън не беше единственият, който мислеше за Мериън Вентура. Седнал в кабинета си, Кинестън Джърмейн отмести встрани месечния отчет на хотела, който беше много обнадеждаващ. Закритият купол е завършен и изкуствената ски писта ще влезе в действие след няколко дни. Приключи и преустройството на фермата Равенхайт. Мисълта за внезапната смърт на Джон Уитъкър го накара да се намръщи. По дяволите, къде беше тя? Брин Уитъкър. Дали би трябвало да я открие и… И защо? Не можеше да й върне семейството. Внезапно почувства студ и потрепери. Докога ще го преследва видението на онези невероятни, изгарящи, златисти очи? Уморено разтри челото си. Искаше да се върне у дома, Върмонт ужасно му липсваше и внезапно изпита силен копнеж отново да види онези високи и красиви планини. Отпъди мислите за Брин Уитъкър, протегна се през бюрото, взе последния доклад на Роджър Гиб и го прочете за четвърти път.

Мериън Вентура се намираше в Стоув, града, където бе построен един от последните хотели на Джърмейн и изглежда вършеше доста странни неща. Роджър Гиб смяташе, че тя изпълнява тайна мисия на „Вентура Индъстрийз“ и Кин с неохота бе принуден да се съгласи с констатацията в доклада. Очевидно мис Вентура възнамерява да поеме семейния бизнес и присъствието й в Стоув е доказателство, че тя започва оттам, докъдето бе стигнал брат й. А това означава, че планира да му отнеме компанията. Кинестън неохотно се протегна към телефона, за да си поръча място в самолета до Ню Йорк.

 

 

— В началото ще се чувствате малко странно — внимателно я предупреди младият мъж, надвесен над нея, а топлият му дъх опари бузата й. — Очите са един от най-чувствителните човешки органи, но аз съм сигурен, че скоро ще свикнете с контактните лещи. Отпуснете се…

Час и половина по-късно Бриони напусна кабинета на очния лекар, казвайки сбогом на грозните тежки очила с масивни черни рамки. Още една част от старата Брин Уитъкър бе заличена и младата жена доволно се усмихна, докато влизаше в апартамента, където Линет нетърпеливо я очакваше.

— Чакай да те погледна… О, Бриони, изглеждаш фантастично! — Тя щастливо помъкна приятелката си към огледалото. — Виж колко си променена. Преди половината ти лице бе закрито от онези ужасни очила, а сега отлично се виждат откъде започват и свършват скулите ти, както и носът ти — между другото имаш много хубава линия на носа. А очите ти… Бриони, те са изключителни!

— И очният лекар каза същото — срамежливо се изчерви Бриони.

Линет разбиращо кимна.

— Тепърва ще получаваш комплименти за тях — убедено заяви тя. — Ще видиш. — Протегна ръце и силно прегърна приятелката си. — След като свалиш още пет килограма ще отрежем косата ти. Фризьорката ще прецени каква прическа ще ти отива най-много.

Бриони кимна. Можеше да чака. В крайна сметка Кинестън Джърмейн нямаше да се изпари.