Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ragtime, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2014)
Разпознаване, корекция и форматиране
vog (2014)

Издание:

Едгар Лорънс Доктороу. Рагтайм

Златна колекция XX век, Дневен труд и 24 часа

Превела от английски: Людмила Колечкова

© E. L. Doctorow, 1974, 1975

© Ludmilla Kolechkova. All rights reserved.

© 2005 Mediasat Rights Kft./Mediasat Group, S.A.

Книгата е отпечатана в Германия

ISBN: 84–9819–406–7

Фотография: © Brand X Pictures/Burke/Triolo Productions

Дизайн: La Repubblica — Italia

История

  1. — Добавяне

18

Така художникът даде нова насока на живота си и го вля в потока на американската енергия. Работниците можеха да стачкуват и да умират, но из улиците на градовете се срещаха предприемчиви люде, които варяха сладки картофи в казани върху жарава и ги продаваха за един или два цента. Вечно усмихнат, латернаджията пълнеше шапката си. Без да се плаши от снега, Фил, цигуларят, отрязал пръстите на ръкавицата си, свиреше под осветените прозорци на богаташките къщи. Франк, касиерчето, дебнеше дали не се е подплашил конят на дъщерята на някой акционер от Уолстрийт. По целия континент търговците натискаха големи кръгли клавиши на автоматичните каси. Стойността на това достойно изобретение навсякъде бе надлежно оценена. Всеки град си имаше свой павилион от белгийски мрамор за сладолед и газирана вода. Навсякъде новите таблетки „Паркър“ обещаваха да ви спасят от зъбобол. В Хайланд парк, щата Мичиган, първият автомобил модел Т, монтиран на конвейер, се плъзна по рампата и се спря в тревата под ясното небе. Беше черен и неугледен и стърчеше високо над земята. Неговият създател го наблюдаваше от разстояние. Шапката му бе килната назад. Дъвчеше сламка. В лявата си ръка държеше джобен часовник. Работодател на много хора, голяма част от тях чужденци, той отдавна се беше убедил, че повечето човешки същества на тая земя са твърде тъпи, за да си уредят сносно живота. На него му хрумна идеята да раздроби работните операции по монтажа на автомобила на най-елементарните им съставки, така че всеки глупак да е в състояние да ги върши. Вместо да кара един човек да изучи изцяло стотиците детайли и операции при изработването на автомобила, вместо да го разкарва напред-назад да събира всички части по общия опис, защо да не го остави да си стои на едно място и да извършва една и съща работа, а частите да пристигат при него на движеща се лента. Така умствените възможности на работника нямаше да са от значение. „Онзи, който поставя болта, не поставя гайката — казваше изобретателят на съдружниците си. — А този, който поставя гайката, не я затяга.“ Знаеше как да си служи с думите. Вдъхновението му бе дошло, след като посети един концерн за разфасоване на говеждо месо, където кравите минаваха из целия завод, закачени на ченгели върху подвижни въжета. Местеше с език сламката от единия край на устата си в другия. Отново погледна часовника си. Геният му се проявяваше и в това, че умееше пред подчинените и конкурентите си да се прави на много по-бавномислещ от тях. Докосваше леко тревата с върха на обувката си. Точно шест минути след като първият автомобил слезе от рампата, друг, абсолютно същият, се появи на върха й, задържа се за миг, насочен към студеното утринно слънце, после се плъзна надолу и чукна задницата на първия. Някога Хенри Форд бе обикновен автомобилен техник. Сега се радваше на възторг и преклонение, каквито не са били засвидетелствани на никой американец преди него, дори и на Томас Джеферсън[1]. Беше изобретил как една машина да се самовъзпроизвежда безкрайно. Неговите подчинени, помощници и управители се струпаха наоколо да му стиснат ръката. В очите им заблестяха сълзи. Той отдели точно шейсет секунди по джобния си часовник за чувствоизлияния. После отпрати всички обратно по работните им места. Знаеше, че могат да се направят подобрения, и беше прав. Контролирайки скоростта на конвейерните ленти, можеше да контролира производителността на труда. Не желаеше работникът да се навежда или да прави повече от крачка встрани от работното си място. Работникът трябва да оползотворява всяка необходима секунда в работа, но нито една повече от необходимото. От тези принципи Форд изгради теорията за индустриалното производство — не само частите на готовия продукт да бъдат заменяеми, но работниците, които ги произвеждат, да представляват заменяеми се части. Скоро започна да произвежда по три хиляди автомобила на месец и да ги продава на масите. Щеше да живее дълъг и активен живот. Обичаше птиците и животните и сред приятелите му беше и Джон Бъроуз, стар природоизпитател, който изучаваше живота на кротките горски обитатели — катеричките, миещите се мечки, стърчиопашките, орехчетата и синигерчетата.

Бележки

[1] Томас Джеферсън (1743–1826) — третият президент на Съединените щати (1801–1809). — Б.пр.