Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (24)

24
Славните неполучени думи

1 април

Скъпи неотговарящи,

Повърхността на залива се поклаща леко, необезпокоявана от нищо, освен от носа на „Алонсо Б.“, на чийто борд, днес, Деня на лъжата, аз седя с химикалка и бележник, с крака, увиснали над водата, докато се опитвам да прочистя измъчената си глава с нежния полъх на вятъра.

„Алонсо Б.“ все още вони на риба. Някогашно риболовно корабче, сега то превозва хора между Просперо и Голфито — банановото пристанище от другата страна на залива, към което бавно се нося. Там може да се намери функциониращ телефон. Може би ще успея да установя контакт с далечната приказна страна, с мистичния Ванкувър, който, като Атлантида, може да е потънал в океана. Докаран почти до безсловесност от най-жестокия махмурлук в човешката памет, ще се опитам да намеря и факс, така че да ви изпратя и тези бележки.

Добре, Джон, можеш да запалиш една дълга, дебела „Корона“. Ето я цялата злокобна история.

Не знаех аз, че Грозната смърт е станала на крак…

Не, ще го разкажа хронологично. Докъде стигнах снощи? Не съм сигурен. Някакво събитие от миналата вечер човърка ума ми… не мога да си го спомня.

Започвам със сънищата. Цяла нощ се лутах пиян от сюжет на сюжет, между истории, които нямат допирни точки, чийто объркан герой съм аз, кошмари, гуаро-мари, кама, блестяща в светлината на лампата; героят адвокат — самият автор — лежи в локва кръв, страниците на ръкописа, хвърлени във въздуха, падат като листа в морето.

Към десет часа се събудих от страшното звънтене и тропот на барабани и цимбали в главата ми. Героично потиснах импулса си да повърна и когато вдигнах невиждащи очи, зърнах Франциско да пише нещо в бележник. Изглеждаше уморен, недоспал. Измъкнах се не особено грациозно от хамака и съборих празната бутилка от гуаро — снощният разтворител на страданията, който жадно бях погълнал.

Франциско ми каза, че в къщата ми е умрял човек.

Вгледах се в него, без да разбирам. Опитах се да охладя главата си под пулсиращата струя на външния душ. Погледнах рибарските лодки, порещи вълните на залива и се вслушах в писъка на птиците, патрулиращи над близките блата.

След това попитах Франциско, дали правилно съм чул. Бях.

Неговият разказ. Командосите нападнали къщата малко след полунощ, заедно с Франциско и чуждестранния съветник, за който ви казах вчера. Той е — хванете се някъде — Евърит Къдлип, от нашата собствена полиция. Нарушителите са Уотсън Дванайсетте пръста и бандата му — единайсет мъже и три жени, дошли да натъпчат кокаина от спуснатата с парашут пратка в куфари с двойни дъна, докато полицаите наблюдавали.

Наредили им да застанат с лице към стената — всички, с изключение на Розалинд Финч, която Къдлип отделил от стадото. Дори я прегърнал повече за този фарс, по-късно. Познавам Къдлип и си мисля, че просто е искал да жегне Уотсън. След това му казал, че Роузи му е в кърпа вързана и че „добре го е прецакала“.

Гняв или тъга, кой знае, но ченгетата все още не били претърсили Уотсън и той се обърнал към тях с малък пистолет в ръка. За да покаже, че не се шегува, Къдлип изстрелял три куршума в гърдите му.

Тази смърт е заобиколена от противоречия, Франциско не е видял добре какво става, но е доста сигурен, че Уотсън не е насочил оръжието. Шефът на OIJ твърди, че го е насочил към Роузи Финч. Къдлип е бил помолен да остане в Пуерто Просперо, докато се уредят формалностите.

Допълнително усложнение: Франциско ми каза, че у Уотсън са намерени документи, от които е видно, че имота му се прехвърля на мое име. Имало и писмо от адвоката му в Сан Хосе, с което ме молел да се отбия при него, за да уредим прехвърлянето. Бровак, неграмотна свиня такава, ще ми обясниш ли какво става тук?

Слава Богу, Франциско е успял да убеди шефа на OIJ, че съм негов информатор, който се ползва с огромно доверие. Благодарих му, казах му, че е чудо човек. Той отвърна, че ще се опита да запомни израза, за да го употребява в бъдеще, но освен всичко това ми съобщи и още един, достоен за съжаление факт — не беше успял да намери ръкописа ми. Според него, някой го е взел.

Изчаках няколко секунди, за да му дам възможност да изреве: „Първоаприлска, хвана ли се!“ и ми призля. Последва петминутно дране. Ужас — дали ръкописът ми бе прибран заедно с другите доказателства или бе унищожен, разпръснат в морето, както в кошмара ми? Франциско нямаше как да ме откара до вилата, така че взех велосипеда на големия му син. Полетях на него. С широкото кормило, оранжевите гуми и зелените пластмасови спици се чувствах като избягал от цирка, не ме интересува дали някой се е смял. Бях изпаднал в умопомрачение.

Когато стигнах до къщата, заварих един полицейски фотограф и още едно ченге да си събират нещата. Втурнах се към бюрото, но те не ми обърнаха никакво внимание.

Ръкописът ми наистина го нямаше.

Търсих навсякъде. Полицаите не знаеха нищо. Предположиха, че е сред нещата, занесени в участъка.

Отново полетях на велосипеда и колелата му се въртяха като самолетни перки. Стигнах до Просперо, обвит в облак тъга. Момчетата от OIJ си спомниха, че са надникнали в бюрото, но не са открили там нищо интересно.

Помислих си, че сигурно Къдлип знае. Намерих го в бара на Хорват, седнал на маса край прозореца, загледан в зеленината отвън. До почти празната му чаша концентрат имаше почти празна бутилка бира — разредител.

Хорват — дълъг конски тестис, провиснал между бедрото и крачола на шортите му — седеше зад бара и от време на време поглеждаше към чашата на Къдлип, за да види дали има нужда от допълване. Поръчах си уиски, седнах до него и го попитах, дали има нужда от адвокат.

Къдлип ме погледна тъпо, с алено оцветени очи — може би никога не ме е виждал извън съдебната зала, без костюм или тога. Предполагам, че изглеждам доста неугледно — не съм се бръснал няколко седмици.

Къдлип, който с единия крак беше в торбата, най-накрая ме позна и започна да се жалва, че не го пускат да си отиде от шибаната бананова република. Казах му, че затворите не са чак толкова лоши, ако успееш да свикнеш с въшките.

Той се впусна в трескава защитна реч. Уотсън се канел да застреля Роузи Финч. Извадил пистолет. Имало свидетели. Може би не приятелят ми, капитан Сиера, но поне половината от останалите. След това премина към рафинирани заплахи. Вчера цял товар лайна кацнал в новозакупената ми земя. Бровак бил затънал до уши. Когато спомена името ти, Джон, долових лека нотка на неодобрение.

От егоистични подбуди реших да потърся доброто у него и му изказах съжаленията си. Но не — не беше присъствал, когато са претърсвали къщата, не беше виждал моя ръкопис. Трябвало да проверя при началника на OIJ в Голфито, където разпитвали контрабандистите.

Обезсърчен го попитах какво е станало с процеса срещу Уотсън.

— Никой ли не ти пише? — попита той.

Добре де, не попита, но все едно беше ужасен от неведението ми.

Не бях чул, че миналия месец Бровак е закопал Лерой Люки заради някаква проститутка и че всички обвинения са отпаднали. Не бях чул, че някакъв безумец, наречен „Екзекутора“ се е опитал да ти види сметката, Джон. Или че в петък са прерязали гърлото на Еди Коен. Все едно съм в страната Оз.

Сега научих, че и моето име е било в едно от писмата на Екзекутора. Набелязан съм да умра, но кой дава пет пари, а? Благодаря ви, че не пишете. Не исках да знам това.

Стига толкова. Назад към бара. Както и да е. Влезе Розалинд Финч — сънлива и с прозевки, току-що станала от леглото — и седна на коленете на Къдлип, след което последва поредица неприлични целувки и пощипвания. Камерата отбелязва игривостта му. Панорама към Ланс Валънтайн в ролята — Брайън Померой, който повръща. Стоп кадър.

КЪДЛИП: С тях имаше една непозната жена. Мисля, че е експерт по стоката.

РОУЗИ: Тя не е замесена.

КЪДЛИП: Не е замесена? Когато влязохме, държеше пред скапания си нос лъжица с прах.

Външен кадър: Померой излиза от бара на Хорват и тръгва в огнения пек на тропическото слънце. Личи си, че се чувства зле и е объркан, когато се препъва нататък по кея.

Това, приятели, е филмът на седмицата, заснет на брега над необятните дълбини на Голфо Дулче, чиито приказни води канят залитащия странник с примамливите си зелени очи.

Дявол да го вземе!

Спомних си.

Карълайн. Касетата.

Събитията от деня толкова ме извадиха от равновесие, че забравих за нея. О, ужас, струва ми се, че я напъхах в един плик и надписах адреса.

Невероятно забърканото излияние за жена ми, продиктувано снощи, когато бях наквасен. Цялата гадна…

Започвам да схващам връзката…

Абигейл, привидението в пиянската нощ… непознатата дама… експерт на Уотсън?

Да, да. Наистина. Би било типично за нея да се появи на прага ми с документите за развод и Бог я бе възнаградил удивително добре, ако е попаднала в гнездото на осите.

Нима, в този Ден на лъжата, Бог така е отредил, че не аз, а някой друг да играе ролята на шута?

Сега влизаме в малък залив. Появяват се паянтовите къщурки на Голфито, накацали като гривна, като пънкарски талисман по брега, в подножието на покритите с гори възвишения. Близо до кея има работещ телефон…