Уилям Девъръл
Убийте всички адвокати (10)

10
Ето, идва съдията

Уентуърт Чанс усети пълната сила на азиатската трева, която му даде Бровак, чак двайсет минути по-късно, когато се качваше в таксито с останалите, за да отидат до хотел „Тропикана“. Докато гледаше размазаното зимно улично осветление на площада, усети, че се вцепенява от страх.

Параноя. Угризения. Трябваше да се бори с предчувствията за катастрофа, които го бяха обзели изцяло. Споменът за Минет в нейното любовно гнездо…

— Хайде, хлапе, качвай се!

Влезе в таксито при шефовете си и се застави да бъде спокоен. Понесоха се надолу по Хейстингс стрийт в Ийст Енд.

За първи път щеше да види това тайно светилище на адвокатите — обществото „Дела и грешки“, за което се разказваха истории дори в правния факултет на университета. Историите бяха за разврат, за клевети, за юмручни боеве между съдии и адвокати.

Мястото на събитието беше трапезарията на един малък хотел в работническия Ийст Енд, наречен „Тропикана“. Допускаха се само съдии и адвокати — никакви съпрузи и съпруги. Никакви журналисти. Никакви магнетофони. Никакви камери. Никакви външни лица, освен келнерите и техните подноси с гумени пилета.

Тук съдиите нямаха ранг. По традиция на тези сбирки можеше да се говори всичко — обиди, скандали, мръсотии. На следващия ден трябваше да се забрави всичко, дори и да си съдия, независимо колко жестоко са те обидили. Когато Уентуърт влезе, заведението вече бе пълно — тълпа изправени и строени пред бара адвокати. Отекването на гласовете в задната стена, изрисувана с олющен полинезийски пейзаж — палми и така нататък, — сякаш го замайваше допълнително и той се мушна сред тълпата от мъже и жени, но не преди Бровак да напъха в ръката му двойно уиски.

Уентуърт се опита да фокусира. Тук, в тази зала бяха всички негови герои. Сайръс Смайт-Болдуин — достопочтения гигант на криминалните дела, все още жизнен, все още на линия, въпреки осемдесетте си години. Сладкогласният прелъстител на съдебни заседатели Артър Бокъм, потънал в разговор с фостър Коб — царят на кръстосания разпит.

И ето го сред тях Уентуърт Чанс — защитник на нарушителите на пътни знаци, замаян от трева, вече неспасяемо корумпиран.

Макс Макартър беше в един ъгъл, където го бе заклещил баща му.

— Майка ти страшно се обиди, когато се обади, че няма да дойдеш на вечерята.

— Чувствах се ужасно, татко.

— Тя смята, че това е дело на Рут.

— Беше мое дело. — Макс се опита да промени темата. — Новини от Отава?

— В първия списък съм — отговори баща му.

Във Върховния съд се бе освободило място и Макс знаеше, че баща му — всички го наричаха Макс Мак Втори — се бори с нокти и зъби и е пуснал в действие всичките си връзки, за да се изкачи на най-високата юридическа кула. Досега никой Макартър не бе стигал до Върховния съд.

— На вечерята, която ти толкова необмислено пропусна, беше и Том Хоусгуд. Знаеш, че се пенсионира.

— Ами? Сериозно ли?

— „Ъпшоу, Пендергаст и Хоусгуд“ ще имат свободно място, за пълноправен съдружник. Чух, че като начало давали някъде към четиристотин хиляди годишно.

— Татко, харесва ми фирмата, в която съм.

— О, да! Прекрасна фирма. Брайън Померой, който защитава терористи и позволява на вестниците да пълнят страниците си с историите му с онази непочтена жена, да не говорим за Джон Бровак, позволил си да изнесе най-безсрамното представление в историята на съдилищата.

Макс се извини и отиде да търси по-добронамерена компания.

 

 

Абигейл Хичинс беше горе-долу единствената персона, която караше Огъстина Сейдж да се чувства старомодна и не на място. Тази вечер Абигейл беше опакована в нещо супер шик, което можеше някога да е украсявало и френски фотомодел, с огромно деколте.

Стана дума за едно от бракоразводните дела на Абигейл в момента — Померой с/у Померой. Огъстина започна да защитава Брайън, но Абигейл я стрелна с гневен поглед, изпод една повдигната вежда.

— По-добре от теб познавам похожденията на Брайън, скъпа. Той е от бързите и лъже Карълайн, още откакто се познават.

— Единственото, което иска той…

Абигейл я прекъсна:

— … е да се отърве. Карълайн ми показа писмата му. Категорично й забраних да му отговаря.

Абигейл — непримирим враг на злоупотребяващите с жените мъже — сама бе преживяла два неуспешни брака. Огъстина се страхуваше, че тази самовлюбена дама може да изостри отношенията между Брайън и Карълайн, да налее още масло в огъня.

— Боже мой, човек ще си помисли, че ти си изоставената съпруга!

Абигейл я смрази с усмивка.

— Обичам да влизам в положението на клиентите си. — Даде на Огъстина напарфюмирана целувка и отлетя като пеперудка.

 

 

— Дай да ти помогна — предложи Бровак на Джак Бойнтън, обвинителя на търговците на кокаин. Бойнтън бе влязъл току-що и носеше видеомагнетофон, касети, кабели.

— Сам ще се оправя.

— Ще ти помогна да го включиш — каза Бровак и улови видеомагнетофона.

— Не пипай нищо! — Бойнтън се дръпна рязко назад и изпусна няколко касети на пода. — По дяволите!

— Долавям враждебност. Чиста враждебност. — Бровак се наведе, събра падналите касети и пак улови магнетофона. — Джак, знаеш, че нещата, които казах за теб в съда, бяха само театър за пред публиката. Хайде, професионалисти като нас забравят лошите си чувства в съдебната зала.

Бойнтън отпусна апарата и Бровак го измъкна от ръцете му.

— Приемам го като опит за извинение.

— Това е сбирка на обществото „Дела и грешки“, Джак. Всички тук сме само приятели, които си вадят хляба чрез закона. Ние сме братя и сестри, останалите да вървят по дяволите.

Отидоха заедно до края на залата.

— Съгласен съм, че адвокатите трябва да оставят лошите си чувства в съдебната зала — каза Бойнтън, — но ти премина всякакви граници. Не искай никакви услуги от мен, когато започна да пиша доклада за случилото се.

— Разкажи им фактите, Джак. Голите факти. — Бровак се зае да включи видеомагнетофона в телевизора. — Имам такова нещо вкъщи. Знам как да го свържа. Надявам се Лерой да не се надуе още повече, като види касетите.

— Не се безпокой — отвърна Бойнтън с гордост. — Преровил съм часове записи. Имам го как говори глупости, на едно място дори се оригва пред камерата. И когато веднъж даде интервю пиян, след делото „Шива“. Абсолютни смехории.

— Сигурно ти е отнело часове.

— Три седмици, ако трябва да съм точен.

Бровак поклати глава. Такава всеотдайност…

 

 

— Питах се, дали ще ми позволиш удоволствието да те почерпя едно питие, след като завърши това представление… ако нямаш какво друго да правиш…

Огъстина Сейдж остави поканата на съдия Куентин Ръсел да увисне във въздуха. Той беше привлекателен дълга, прошарена със сребристи кичури коса и очарователен освен това богат и неженен, но тя не можеше да се отърве от чувството, че я смята за лесна.

— Ще се самоубия, ако кажеш „не“.

Опитваше се да я свали вече от петнайсет минути — мек като кадифе, с леко бандитската си усмивка. Някога бе защитавал гангстери и хора с много пари, а след това бе успял да направи добри вложения недвижима собственост, верига луксозни хотели. Някога една нейна приятелка, Олив Климчук, адвокат от Виктория, бе имала връзка с него и твърдеше, че се е отнасял с нея като с кралица.

— Може би проявявам прекалено нетърпение — каза Ръсел с лице като на натъжено малко момченце.

— Мисля — отвърна тя.

— Докато съдът решава, аз ще освежа питиетата в тези чаши. — Той пое чашата от ръката й, разтопи я с усмивката си и се отдалечи.

Бившата й съдружничка, Софи Маркс, едрогърда жена, чиято фигура дамските списания биха описали като „закръглена“, дойде при нея и хвърли предупредителен поглед натам, накъдето изчезна Ръсел.

— Напада като див жребец.

— Дръж краката си кръстосани.

— Толкова ли е страшен?

— Под бляскавата външност се крие прелъстител. Все пак, богат прелъстител.

— Да… Но е интересен.

 

 

Уентуърт протегна ръка, за да вземе една кифличка от масата в дъното, но Бровак го плесна през пръстите.

— Пази ги — предупреди го той. — След малко ще ги хвърляме по Люки. Лерой обича кифлички.

Бровак изглежда беше в удивително добро настроение. Най-малкото — повишено.

Димът от ръчно направената кубинска пура, която пушеше, премина покрай носа на Уентуърт и от него леко му призля. Остана като вкаменен и мълчаливо продължи да поглъща двойния скоч. Трябваше да каже на съдружниците. Шансовете му да се задържи във фирмата, след като изтече стажа му, сега бяха равни на нула. Може би, ако не го лишаха от правото да упражнява професията, щеше да се прибере у дома и да отвори малка кантора в градчето си.

— Този подлизурко Бойнтън — продължи Бровак, — сигурно наред със смешните записи ще пусне и някоя хвалебствена помия. Все пак ще покаже онова интервю, което даде пиян, след като загуби делото „Шива“, когато хълцаше и заекваше. — Млъкна, за да отпие глътка вино. — Пусни се на новата кукла от прокуратурата. Истинско бонбонче. Аз ще съм много лесно завоевание за нея.

 

 

Уентуърт Чанс загуби вялата битка с пилето и го остави почти недокоснато.

Софи Маркс председателстваше на главната маса, а до нея бяха Макс Мак Втори и Лерой Люки, заедно с няколко отбрани висши сановници.

След като всички приключиха с второто, тя стана и призова за тишина.

— Бих искала да почетем с едноминутно мълчание паметта на нашия колега, напуснал редиците ни миналата година. Артър П. Бестърман.

— Да. Артър — чу се нечий пиянски глас.

Някои от адвокатите се спогледаха с недоумение, преди да си спомнят кой беше той.

Всички станаха, а Уентуърт Чанс почувства тежестта на тишината и си спомни паркинга, където бе убит пияният адвокат.

След като спомена имената на още двама колеги, умрели при по-прозаични обстоятелства, Софи призова всички да започнат да се държат несериозно. Имаше дълъг списък от желаещи да изразят почитта си към Люки, както и филм, запечатал по-величествените моменти от славната му кариера.

— Бойнтън, ела и ни покажи филмовия портрет на негово превъзходителство. Надявам се екрана да е достатъчно голям, за да го побере изцяло.

Бойнтън отиде до видеото.

— Всички изказвания трябва да са по-кратки от пет минути — обяви Софи. — Списъкът наистина е дълъг. Това се дължи, предполагам, на голямата ти популярност, Лерой.

Последваха дюдюкания и смях.

— Шегувам се. Зная колко се гордееш с факта, че почти никой не те харесва. — Люки показа, че се смее с останалите. — И още нещо от дневния ред. След тостовете, очакваме публична демонстрация от Джон Бровак.

Тя изчака смехът да стихне.

— Добре. Бойнтън е готов. Ще ви покажем няколко забавни моменти от иначе сивото ежедневие на Лерой.

През време на цялата реч Лерой Люки запази самообладание, смееше се на себе си, когато изискваха обстоятелствата, приемаше отправените към него стрели. Обикновено се забавляваше шумно, но тази вечер бе предпазлив и не пиеше много.

— Осветлението — нареди Бойнтън.

Най-напред пусна запис, на който Люки — доста по-млад и преди да събере допълнителния си житейски багаж — обявяваше кандидатурата си за либералната партия в изборите. Изпълнението беше малко надуто. Последва го интервю, в което го попитаха дали знае как се чувства човек, когато загуби депозита си за изборите.

Бойнтън наистина се бе постарал и въпреки че доста от нещата бяха блудкави, имаше и такива — като кадрите с оригването, — които накараха аудиторията да се смее.

След малко смени касетата.

— А сега ще видите най-големия триумф на негова светлост.

Никой не знаеше какво е намислил да пусне Бойнтън. Екранът за миг остана черен…

След това се появи любовното гнездо на Минет Лефльор. Минет беше на леглото с наведена глава и вдигнат нагоре задник и скимтеше или от престорена радост, или от престорена болка, а зад нея, съвсем гол, ако не се броят чорапите, придържани от жартиери, се трудеше съдия Лерой Люки.

Залата занемя и се чуваха само стоновете и пъшканията от видеото. Бойнтън изглеждаше така, сякаш някой го бе замразил във фризер. Той изгледа, без да мигне, целия акт.

— Осветление! — изкрещя след малко. Беше объркан, не можеше да намери никакво обяснение. Никой не запали лампите.

Когато Люки нададе бойния вик на оргазма си, Бойнтън най-накрая си спомни за копчето за изключване и залата потъна в мрак, който замръзналите пламъци на свещите по масите правеха призрачен.

Застиналостта на този момент бе нарушена от Лерой Люки, който като носорог се втурна между масите към Джон Бровак — безпогрешен в преценката си за виновника.

— Ще те убия, скапан кучи син! — изрева Люки. Към него се протегнаха ръце и забавиха движението му. Бровак седеше невъзмутимо и най-спокойно запали изгасналата си пура.

Някой светна лампите и Лерой промени посоката — втурна се към стълбите навън и към крайслера си. Завари Уентуърт Чанс да повръща върху предния капак. Стажантът бе пропуснал представлението.