Робърт Лъдлъм
Измамата Прометей (26)

Глава двайсет и пета

— Никълъс — отвърна тя и се приближи.

Сега я виждаше великолепно. Да, беше Елена, все така зашеметяващо красива, макар и променена. Лицето й бе отслабнало, някак си по-ъгловато, а от това очите й ставаха по-големи. Изглеждаше загрижена, дори уплашена за нещо, но гласът й бе съвсем делови и прям.

— Толкова време мина. Остарял си.

Брайсън кимна и успя да изхърхори:

— Да, сигурно е така.

Някой му подаде пластмасова чашка вода. Бе сестрата. Той я пое, глътна съдържанието й наведнъж и я върна. Сестрата я напълни отново и пак му я подаде. Той пи дълго, жадно благодарно. Елена седна до леглото, съвсем близо до него.

— Трябва да говорим — рече тя и в гласа й сякаш прозвуча неотложна нужда.

— Да — отвърна Ник.

Гърлото го болеше, трудно му бе да говори.

— Има за какво… много неща, Елена… не зная откъде да започна…

— Но време няма — каза тя отсечено и напълно делово. „Време няма“ — отекна в съзнанието му. Няма ли време? Цели пет години бе имал прекалено много време да мисли, да страда, да агонизира. Отново и отново.

Тя продължи:

— Трябва да ни кажеш всичко, което си научил, всичко, абсолютно всичко. Всичко по пътя към Прометей. Всичко, което ще послужи да разгадаем криптографските параметри.

Той я изгледа удивено, изумено. Добре ли чуваше? Тя направо го разпитваше, при това със служебен тон, за кодове и криптография, за някой или нещо на име Прометей… А бе изчезнала от живота му без дума обяснение още преди пет години и оттогава я виждаше за първи път. Криптография, за Бога!

— Искам да зная защо ме напусна и къде отиде — дрезгаво настоя той. — Защо?

— Никълъс — продължи тя делово, — казал си на Тед, че си копирал чипа на кодовия телефон на Жак Арно. Къде се намира копието?

— Така ли… това ли съм казал? И кога съм…

— В самолета — обади се самият Уолър. — Забрави ли вече? Каза, че го имаш на диск или на някакво друго копие, или нещо друго подобно. Бил си в кабинета на Арно — не беше много ясен, но каза нещо в този смисъл. И не, недей да ме гледаш така — не си бил под въздействието на химикали или серум. Макар че от време на време бълнуваше и говореше несвързано.

— А сега къде съм?

— В болнична инсталация на Управлението в Дордона, Франция. Системата ти е поставена, защото си обезводнен, а в нея има и антибиотици с цел предотвратяване инфекция на раните ти.

— На Управлението, а?

— Да, сега нашата централа е тук. Трябваше да се преместим от съображения за сигурност. Във Вашингтон имахме провали, наложи се да предприемем някои маневри, да напуснем страната, за да можем да си вършим работата.

— Какво искате от мен?

— Онова, което имаш, и то незабавно — намеси се Елена. — Ако предположенията ни са верни, разполагаме само с няколко дни, може би дори не дни, а часове.

— Преди какво?

— Преди Прометей да овладее положението — отвърна Уолър.

— Кой е Прометей?

— По-точно би било да попиташ какво е Прометей, но за съжаление не можем да ти отговорим. И затова имаме нужда от преснетия чип.

— Аз пък искам да знам какво става! — избухна Брайсън и се задъха, а гърлото остро го заболя. — И за теб, Елена! Къде си била толкова време и защо!

По упоритото й изражение разбра, че тя не възнамерява да му отговори, а настоява да продължи разпита.

— Ник, нека сега не си говорим за лични неща. Друг път… Времето изтича…

— Искам да знам какво съм означавал за теб? — викна той. — Какво е означавал нашият брак, съвместният ни живот, всичките тези години… ако те просто са минало, ако всичко между нас е свършено, пак ми дължиш поне обяснение — какво се случи и защо ме напусна!

— Но, Ник…

— Усещам, че има нещо общо с Букурещ!

Долната й устна трепна, цялата й брадичка затрепери, а очите й плувнаха в сълзи.

— Ето, знаех си… — въздъхна той и продължи с по-мек глас:

— Ако си научила нещо, то би трябвало и да си разбрала, че каквото съм направил, все е било заради теб!

— Ник, моля те — рече тя с отчаян глас. — Моля те! Опитвам се да се събера, а ти ме измъчваш…

— Какво според теб е станало в Букурещ? Какви лъжи са ти изговорили?

— Лъжи ли? — избухна тя изведнъж. — Не смей да ми говориш за лъжи! Ти ме излъга, ти! Гледаше ме в лицето и ми говореше фалшиви думи!

— Моля да ме извините — обади се Уолър. — Това е разговор за четири очи.

Извърна се и побутна пред себе си сестрата; двамата излязоха от стаята.

Брайсън не бе съвсем на себе си — цепеше го главата, гърлото му бе като раздрано, сякаш наранено до кръв. Но събра сили и заговори. Страдаше ужасно и бе готов на всичко, само и само да стигне до истината.

— Вярно, излъгах те — внезапно призна той. — Сигурно и това е най-голямата ми грешка. Когато ме попита за онзи уикенд в Барселона, аз те излъгах. А ти го усети, знам, че го усети. Още тогава си го знаела, нали?

Тя кимна и сълзите потекоха по бузите й.

— Но щом си знаела, че лъжа, би трябвало да разбереш защо! Трябваше да проумееш, че отидох в Букурещ, защото те обичах.

— Но аз не знаех какво си направил, Ник!

Сърцето чак го заболя от жал за нея, а и за себе си. Боже, как бе обичал тази жена! Искаше да стане и да я притисне в обятията си, а в същото време нещо в него крещеше, че е редно да я разтърси за яката и да я принуди да му каже цялата истина.

— Но сега вече знаеш, нали?

— Не знам какво зная вече, Ник! Бях ужасена, така ти бях обидена, чувствах се предадена — да, предадена от теб. Страхувах се за живота си, за родителите си… и просто знаех, че трябва да изчезна, да се скрия. Знаех, че ти си много добър в проследяването на хора и затова се опитах да изчезна безследно.

— Но Уолър е знаел къде си отишла!

Тя погледна в тавана, той проследи погледа й — горе просветваше мъничка червена точка. Да, камера за наблюдение! Без съмнение, щом са в Управлението, има нещо такова. И какво означаваше това — че Уолър продължава да го следи, да го подслушва, какво ли? Ами да прави каквото си иска и да върви по дяволите!

Погледна Елена — тя свиваше пръсти в юмруци и ги разтваряше.

— То се случи само няколко дни след като ти ми каза, че отиваш в Барселона за уикенда. Аз си вършех рутинните задължения и преглеждах докладите, докато попаднах на следното: агент на Управлението се появил неочаквано и не по служебна задача в Букурещ!

— О, Боже!

— Ти разбираш, нали? Аз просто си вършех работата проследих сигнала и разбрах, че става дума за теб самия! Направо бях като ударена от гръм, бях съсипана, знаех, че би трябвало да си на друго място! Служебният доклад едва ли бе прикритие, при това ти толкова рядко използваше почивен уикенд, за да отидеш някъде без мен… а се оказа, че си организирал всичко тайно и потайно — аз да не разбера! Е, знаеш ме — аз съм много емоционална. Приемам нещата много навътре и това ме раздруса направо нечовешки. Отидох при Тед и му казах, че съм разбрала за теб. Разказах му направо цялата работа. И настоях, направо поставих нещата ребром — да ми каже какво става и защо ме лъжеш! Той веднага усети, че насреща си има една обидена и подозрително настроена съпруга — какво ти — направо ревнива… и не се опита да те прикрива. Онова, което ми каза, бе успокоително, но в същото време и не съвсем успокоително. Ако се бе опитал да те скрие, сигурно щях да съм много ядосана, но именно тогава усетих, че твоите действия са изненадващи дори и за самия него. Същата информация бе дошла като изневиделица и за него. И тогава се уплаших и разтревожих още повече. Щом и самият Тед Уолър не знае какво правиш в Букурещ! Само си помисли…

Брайсън затвори очи и се разтрепери. Боже мой — още тогава са го следили! Непрекъснато е бил под наблюдение! Елитен агент, най-доверено лице… А пък в същото време бе взел всички необходими мерки, бе абсолютно сигурен, че подире му нямаше опашки. Как се е случило? И какво би могло да означава?

— Той не разследва ли постъпката ми? Ти не направи ли опит да провериш защо съм отишъл?

— О, и едното, и другото, разбира се. Използвах цялата налична техника, спътниковите връзки, външното наблюдение и те видях черно на бяло на снимка в Букурещ. И ми стана още по-мъчно, още по-болно. Малко по-късно един от независимите източници — с кодово название Титан, потвърди нашата информация и добави нови факти. И именно неговите сведения почти ме довършиха. Титан докладва, че си имал среща с генерал Раду Драган. С шефа на бившето Секуритате, моля ти се! Моят съпруг! С шефа на онези убийци, които търсеха отмъщение… Само се опитай да се поставиш на мое място!

— Боже мой, не! — наведе глава Брайсън. — Ти си помислила, че върша нещо зад гърба ти, тайно и сигурно се опитвам…

— Още повече че от Уолър разбрах: срещал си се с Драган без знанието на Управлението! Значи си търсел някаква сделка — нещо, с което едва ли би се гордял, щом като толкова се криеш… Но аз все пак ти дадох шанс. Попитах те направо в очите — къде беше през онзи уикенд?

— Но преди това никога не си ме разпитвала къде съм ходил и какво съм правил по време на отсъствията ми от дома!

— Ти тогава не може да не си усетил колко важен за мен бе твоят отговор. И продължи да ме лъжеш в очите. Нагло!

— Елена, мила, та аз се опитвах да те предпазя! И не желаех да те плаша, сигурен бях, че ако ти бях казал къде отивам, ти щеше да се възпротивиш. А пък ако ти бях признал впоследствие, ти пак щеше да се безпокоиш и да се сърдиш. Не е ли така?

— Е, сега го зная. Но тогава Титан информира, че е имало сделка с Драган — ти си му разкрил скривалището на моите родители в замяна на голяма услуга от негова страна…

— Но това е безсрамна лъжа!

— А аз откъде да знам по онова време?

— Но как си могла да повярваш, че съм в състояние да те предам — теб или родителите ти? Как си могла да го приемеш?

— Ами именно защото ме излъга, Никълъс! — крясна Елена гневно. — Ти даде ли ми някаква възможност да си помисля нещо друго? Ти излъга…

— Боже мили, Боже… какво ли си мислила за мен тогава…

— Веднага отидох при Тед и настоях незабавно да ме изведат от страната. Да ме скрият, и то на сигурно място! Някъде, където ти никога няма да ме намериш! Настоях да преместят и родителите ми. А това означаваше невероятни разноски, като се има предвид нивото на сигурност. Само помисли! Но Тед се съгласи и каза, че може би така ще бъде най-добре за всички. Аз бях така наранена, така съкрушена от твоето предателство, отчаяно се опитвах да защитя и родителите си. Тогава Уолър ме прехвърли във Франция — мен тук, а майка и татко — на около час разстояние с кола оттук.

— А Уолър повярва, че съм направил подобно нещо?

— Какво Уолър? Той знаеше само, че и него си излъгал. Че действаш по собствено усмотрение и направо в разрез с всички служебни правила.

— Да, но той никога не ми поиска обяснение, дори не ми спомена каквото и да е!

— И това те изненадва, а? Ти не го ли познаваш? Действал е така по свои собствени причини, а и аз го помолих никога да не ти казва нищо, просто да не те предупреждава, че знае… А може би е искал да те предпази или да ти даде възможност…

— Но наистина ли не разбрахте какво точно съм говорил с Драган — сега бе ред на Брайсън да крещи. — Не разбрахте нищо, а? Че наистина съм направил сделка с убийците на онова копеле — но сделка в защита на родителите ти. Аз го заплаших онзи Драган, просто го изнудих по най-убедителния начин и подходът ми хвана дикиш, защото той е професионалист и повярва какво ще се случи на собственото му семейство… ако нещо стане с майка ти и баща ти. За мен тази сделка бе лична! А и знаех, че единственият номер, който ще мине при него, е сицилианският тип заплаха.

Елена обаче вече не го слушаше, а ридаеше сгъната на две.

— … ти не знаеш… нищо не знаеш колко съм мислила за теб и колко съм се питала защо стана така! Колко време мина в страшни мисли… татко почина преди две години, майка — миналата година. Тя просто нямаше волята да живее без него. О, боже, Никълъс! Смятала съм те за истинско чудовище!

 

 

Той протегна ръце да я прегърне, въпреки че нямаше сили да се изправи. Тя залитна напред и сама падна в ръцете му. И без да иска, докосна превързаната рана; изглежда, докосна нерв, защото болката се качи направо в главата му и го подлуди. Но Ник не посмя да я пусне, държеше я здраво в обятията си и я галеше по косата. Струваше му се така крехка и уязвима, красивите й очи пълни със сълзи, зачервени.

— Боже, какво направих — хлипаше тя. — Какво направих, как съм могла да помисля, че ти…

— И аз имам вина — изпъшка Брайсън, — като се има предвид, че не бях честен към теб докрай. Но тук не става дума за случайно неразбирателство, а за нещо много сериозно. Кой е този агент с прозвище Титан? Защо е пуснал тази информация? С каква цел?

— Трябва да е част от Прометей. Те са знаели, че сме по следите им, че вече сме съвсем близо. И са се възползвали от обстоятелствата, за да създадат интрига, несигурност и противопоставяне сред нас. В дадения случай да изправят елитен агент срещу прекия шеф и съпругата му. И така вероятно са се появили фалшифицирани доклади с надежда да ни направят по-уязвими.

— Прометей… с Уолър споменавате това име прекалено често, а пък твърдите, че не знаете кой стои зад него. И все пак сигурно се досещате, имате някаква идея за лице или организация, за целите им…

Елена постави ръка на челото му, погледна го в очите.

— Боже, как само ми липсваше! Милият Ники…

Сетне му стисна ръката и рязко, възбудено се изправи, закрачи из стаята и заговори. Така постъпваше и навремето — винаги когато налице бе объркан и сложен проблем, сякаш самото движение и физическо натоварване стимулират мисловната й дейност.

— За пръв път попаднахме на името Прометей преди около 20 месеца — каза тя бавно, замислена. — И решихме, че става дума за някакъв международен синдикат, централа или картел. Според данните, с които разполагахме, групата Прометей се очертаваше да е нещо като консорциум на технологични компании и държавни доставчици в областта на отбраната… и естествено техните агенти и подставени лица в правителствата на по-големите държави.

Брайсън внимателно слушаше и кимаше.

— Вертикално интегрираните компании на Жак Арно притежаваната от китайската армия организация начело с генерал Дзай, огромните холдинги на Анатолий Пришников по цялата територия на бившия Съветски съюз и в нова Русия. Корпоративни сдружения в глобален мащаб.

Елена извърна лице към него, смръщи вежди и спря за миг.

— Ами, да. В общи линии тези трите. Но, изглежда, има и още много по-дребни участници в глобален заговор, които действат съгласувано.

— Какво значи действат? Как? И в какво се изразява дейността им?

— Най-вече корпоративна дейност — сливания, консолидации, все с цел интегриране и уголемяване. Все по-бързо и по-бързо.

— Консолидация и сливания на базата на смесени фирми в отбранителната промишленост, така ли?

— Да. Но ударението все повече отива към телекомуникациите, спътниците и компютърната сфера. И говорим за нещо далеч по-крупно от просто създаване на корпоративна империя. Като в същото време напоследък се развихря истинска епидемия от терористични инциденти — от Вашингтон до Женева и Лил…

— Пришников и Арно знаеха за Лил предварително — каза Брайсън. — Лично ги чух няколко дни преди атентата да обсъждат нещо замислено да стане в Лил. Говореха, че въпросното събитие ще им разчисти пътя, че негодуванието ще бъде огромно…

— Да, безсъмнено ще им се открият нови възможности замисли се Елена. — В един всеобщ хаос ще нарасне търсенето в областта на оръжейното производство, ще скочат цените. Но не, не в това е нашият проблем с Прометей. Най-прекият път към увеличеното търсене е войната, а не изолираните терористични нападения. Кое доведе до Втората световна война? Именно една от теориите, базирани на идеи за предизвикване на масово и масирано въоръжаване. Силите зад международните оръжейни картели създадоха младата нацистка Германия с надеждата, че глобалната война няма да закъснее. Както и стана.

— Но сега времената са коренно различни, Елена.

— Ник, само помисли: ключови играчи в Русия, Китай и Франция, а сто на сто има и други. Те са в състояние да създадат предпоставки за противопоставяне на държавите една срещу друга, да надуят бойните рогове, да призоват за укрепване на националната отбрана. Това е начинът…

— Има много и най-различни начини да настройваш общественото мнение за въоръжаване и привеждане на националната отбрана във върхова готовност.

— Да, но ако ти държиш лостовете на властта? Изглежда, има някаква причина, която ги възпира. Не, тук не става дума за глобална надпревара във въоръжаването. Не е такъв почеркът. Наблюдатели сме на изолирани инциденти. Индивидуални терористични актове без поемане на отговорност, без позоваване на дадени организации. При една доста сгъстена програма. Защо?

— Тероризмът е друга форма на война — обади се Брайсън. — Война с други средства. Психологическа война, чиято цел е да деморализира и плаши хората.

— Но за война са нужни две страни, Ник.

— Ами да — терористите и тези, които са срещу тях.

Елена упорито завъртя глава.

— Не, нещата не се връзват така. Кои са онези, които са против тях? Доста мъгливо се изразяваш, Никълъс.

— Тероризмът е като театъра. Играе се от актьор или актьори пред публика.

— А търсеният краен резултат не е самото разрушение, а шумът, който ще се вдигне около него, така ли?

— Точно така.

— Сензацията винаги привлича вниманието към нещо си, към някаква кауза, група, личност. Обаче в нашия случай терористичната вълна остава без автори, без кауза, без групировка. Значи трябва да изследваме по-внимателно самата сензация, новините, за да видим какво ги свързва, кое е обединителното звено. Какво е общото във всичките тези отделни инциденти?

— Че бе напълно възможно да бъдат предотвратени — остро рече Брайсън.

Елена го изгледа с любопитство и го попита:

— Защо се сещаш именно за това?

— Нека се върнем към вестникарските материали, към новините — телевизионни и по радиото. След всеки инцидент неизменно се появяваше и коментар — винаги приписан на анонимен правителствен източник: че ако са били взети нужните превантивни мерки, ако е било осигурено адекватно наблюдение във връзка с получени сигнали — трагедията щяла да бъде избегната.

— Наблюдение казваш, а? — замислено повтори тя.

— Да, и договорът. Международният договор за общи мерки за сигурност, превантивна дейност и координирано наблюдение. В него страни ще бъдат повечето държави в света.

— По силата на този договор трябва да бъде създадена международна централа за превантивно наблюдение, нали? Нещо като свръх-ФБР?

— Точно така.

— За което ще отидат милиарди и милиарди долари за нова сателитна техника, полицейско оборудване и какво ли още не. Много изгодно за гигантските компании… като тези на Арно, Пришников, Дзай. Да не би това да е целта? Международен договор, зад който те ще се скрият и ще призовават за нови отбранителни разходи и прочие. За въоръжаване и защита срещу терористите. И какво? Тероризмът се превръща в нова заплаха за мира непосредствено след ликвидирането на студената война. Какво казаха в последните новини? Че всички страни членки на Съвета за сигурност на ООН вече са парафирали и ратифицирали договора?

Всички, с изключение на Великобритания. Предполага се, че тя ще подпише в най-скоро време. Главният агитатор за това е лорд Майлс Пармуър. Той непрекъснато вдига много и силен шум.

Да, именно. Той е един от най-консервативните парламентаристи, но се оказа извънредно активен при организиране подкрепа за договора. Не бива да се подценяват амбициозни люде като него. Да си припомним подпалването на Райхстага през 1933 година.

Брайсън веднага възрази.

— Въпросните Прометеевци не действат по този начин.

Лорд Пармуър може би е изключително добър организатор, но едва ли е достатъчно умен. Не, мозъкът, който контролира голямата игра, е на друго място. Както казваше любимият ми бивш началник: „Върви по лая на кучетата, но търси ловеца.“

— Подмяташ, че в Лондон хора извън кадър дърпат конците на парламентарните дебати, така ли?

— Сто на сто.

— Но кои са те? Ако може да се доберем до някаква следа…

— Ще се наложи да отида лично, да поразпитам Пармуър. Изобщо да надникна максимално надълбоко.

— Но как ще отидеш? Не си добре, Ник.

— Свали ми тази проклета система и ще видиш.

Елена поклати глава и замълча. Сетне каза:

— Никълъс, при нормални обстоятелства бих се направила на загрижената ти съпруга, която ще настоява докрай да си останеш в леглото и да се лекуваш. Но ако наистина… честно твърдиш, че се чувстваш добре, е… какво да ти кажа? Истина е, че време няма никакво.

— Налага се да отида в Лондон. Пък и наистина ми се ходи. Тръгвам веднага щом се намери транспорт.

— Ще се обадя незабавно, ще помоля да подготвят нашия самолет. Дано не е нужен на Тед.

— Добре, давай. Тук наблизо има летище с писта, нали?

— Съвсем наблизо — кимна тя и пак се замисли. — Значи сега нещата около Касиди си идват на място.

— Касиди ли? Сенаторът?

— Същият.

— Какво за него? Него ли изхвърлиха от Сената? Всъщност заради какво беше? Съпругата му се оказа наркоманка, обвиниха я в притежание на наркотици… или нещо такова?

— Е, случаят е доста по-комплициран, но и така може да се каже. Преди много години, след тежка операция, тя се пристрастила към определен вид обезболяващи, а по-късно полицай под прикритие я арестувал, когато купувала наркотици. Раздухаха случая: Касиди успял да й изтрие полицейското досие, но пък сетне я включил в програма за лечение, и то успешна.

— Той какво общо има с договора?

— В Сената той бе главният му опонент. Според него исканите мерки за тотално наблюдение ще означават потъпкване на човешките права на личен живот, персонална тайна и изобщо истинска приватност. Негов бе най-силният глас във Вашингтон против посегателствата върху личността в компютърния век. Много журналисти се заядоха с Касиди заради съдържащата се в оставката му ирония — бе принуден да излезе от властта заради скрити неща от миналото му и писаха, че затова бил толкова страстен привърженик на личната тайна и прочие.

— Е, нищо чудно да е било точно така.

— Ама номерът не е точно там. Интересното е, че през последните няколко месеца той е деветият поред конгресмен, който подава оставка или заявява, че повече няма да се кандидатира.

— Трудно нещо е да бъдеш политик, Елена.

— О, безсъмнено. Но ти ме познаваш — обучена съм да търся последователност, закономерности, еднакви характеристики, един и същи почерк или общ знаменател — там, където хората обикновено не ги търсят. Такава ми е работата. Ето например при конгресмените установих, че от общо девет души пет излизат от играта при неприятни за тях обстоятелства. Опозорени, компрометирани по един или друг начин. А и петимата са били открити противници на въпросния договор. Тук няма нищо случайно и едва ли е необходим аналитик или математик като мен, за да стигне до това заключение. Почти при всички случаи отнякъде изтича нещо много лично, частно и тайно и то е негативно, с тежки последствия. Единият имал старо психическо заболяване, втори навремето си използвал антидепресанти, трети гледал някой и друг порнофилм, на четвърти откриват чек, с който платил за нечий аборт. Такива неща.

— Значи тежко и горко на враговете на договора, а?

— Още по-лошо. Някой рови в най-личната им и частна документация и вади оттам неща, с които ги очерня.

— ФБР? Или някои бивши негови момчета?

— Но ФБР по принцип няма право да събира досиета от подобен характер, знаеш това, Ник. Поне не от времето след Едгар Хувър и до наши дни. Естествено — те проучват в дълбочина всеки с изявена престъпна дейност, но нашият случай е съвсем друг.

— Тогава кой и защо?

— Започнах да търся по-надълбоко общото при тези хора. Кой би могъл да поръча подобни компрометиращи разкрития? Какво е същественото, което се повтаря и потретя при тях? Пуснах в Интернет специална търсеща програма, заредих всички налични данни в нашите компютри, най-вече най-подробни биографии, включително и финансови подробности, до които успях да се добера. Намират се и такива, знаеш, особено ако разполагаш с номерата на социалната осигуровка, а те не са толкова трудни за откриване. Излязоха любопитни факти — първо, че двамина имат вземане-даване с Първа вашингтонска банка. Като проверих и останалите трима — хоп! — до един се оказаха клиенти на същата.

— Значи или самата банка се оказва оръдие за изнудване, или пък някой си има сериозен достъп до нейните архиви.

— Точно така. Банкови досиета, чекове, парични трансфери… оттук стигаме и до здравните застраховки, сетне и до болнична и здравна документация, досиета и т.н.

— Хари Дън… — изтърси Ник.

— Ето ти и още един Прометеевец — заместник-директор на централното американско разузнаване.

— Ама чакай малко, Дън наистина ли…

— Така мислим, но само спекулативно — доказателства черно на бяло няма. Но я кажи ти какво знаеш за него?

— Ами лично той ме измъкна, и то силом, от кроткия ми пенсионерски живот на преподавател и ме принуди да тръгна по следите на Управлението. По онова време вие вече сигурно сте били по следите на Прометей и Дън вероятно е искал да разбере какво сте научили и как. Сигурно са решили да ви неутрализират. А може да си има и официална причина — ЦРУ да е зад договора. Централата отдавна настоява за специални права и засилено разузнавателно наблюдение в цял свят.

— Да, може и да е така. По различни причини и не на най-последно място заради необходимостта ЦРУ да си осигури официална мисия и повод да продължи съществуването си и сега, когато краят на студената война го изхвърли зад борда и го направи почти ненужно. А ние сме си все така по следите на Прометей, но без сериозни успехи по отношение на истинската му същност. Натоварила съм с програми компютрите ни тук, обработваме всички сигнали и данни, които получаваме. Засекли сме доста подозрителни лица, като Арно, Пришников, Дзай и Дън, а между тях има редовна връзка. За съжаление съобщенията им са шифровани, можем да следим трафика и неговия формат, но не и съдържанието. От шифровъчна гледна точка те са нещо като принципа на холограмата, но ми липсват определени елементи и стойности, за да ги разчета, и досега всичките ми усилия са напразни. Но ако имаш кодовете…

Брайсън седна в леглото. Определено се почувства по-добре. Камък му бе паднал от сърцето, краката му вече не бяха изтръпнали и нещо в него сякаш крещеше да стане и да се разкърши. Е, болеше го и гърлото, и раните, но пък…

— Подай, ако обичаш, телефона — ето го там на масичката — помоли я той.

— Никълъс, излишно е — намираме се в подземен бункер и сигналът няма да…

— Дай го, дай го — широко се усмихна той и пое мобилния телефон.

Огледа го внимателно, сетне леко свали капачето над батериите, за да извади нещо продълговато и съвсем плоско.

— Ето, вземи… може би ще ти свърши работа.

Елена го взе, загледа се в него и възкликна:

— Но това е чип, силициев чип…

— По-точно казано, кодиращ чип — копие на онзи, който е в телефона на Жак Арно…