Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (6)

Вечер в гората

Смелчаците огледаха горската полянка. Слънцето клонеше ниско над дърветата и хвърляше дълги сенки, но птиците все още пееха под ясното лятно небе. Ароматът на цветята приятно гъделичкаше ноздрите. Наоколо бе тъй красиво.

— За нас този ден е особено празничен — някак замислен обяви Маншон. — Сега за първи път в живота си сме тримата заедно.

— Точно тъй — оживи се и Полуобувка. — Трябва да ознаменуваме някак това събитие.

— Непременно — съгласи се и Мъхеста брада. — Ти например ще отбележиш този ден, като изпиеш чая от еленов мъх, който съм ти приготвил с толкова грижа и любов.

— Ама целия ли? — почти проплака Полуобувка.

— Целия ами — отвърна Мъхеста брада. — До капчица!

И той изнесе от автомобила тенджерата и решително я вдигна към Полуобувка.

— Това е несправедливо — пак опита да се измъкне Полуобувка. — В града децата стоят без мляко, а тук един стар скитник ме кара да изпия всичкия чай от еленов мъх. Съвестта не ми позволява да сторя това.

— Не увъртай! — сряза го Мъхеста брада. — Първо, ти имаш кашлица, и второ, отварата е толкова горчива, че нито едно нормално дете не би могло дори да близне от нея.

Полуобувка с неописуемо отвращение изви очи към бълващия пара чай.

— Значи толкова е горчив? — промълви той и се закашля.

— Бива ли такова нещо — намеси се и Маншон. — Да не си някакво сополанче. Как може мъж като теб да се плаши от няколко горчиви глътки!

Полуобувка се задави от поредния пристъп на кашлица и разбра, че няма накъде да мърда.

— Мислите, че се боя ли? — наперено изгледа той поред Маншон и Мъхеста брада.

Надигна тенджерата и загълта.

В очите му се мерна отчаяние, но той притвори клепачи и продължи да пие. Мъхеста брада и Маншон смълчани наблюдаваха как адамовата ябълка на гърлото му ритмично подскача нагоре-надолу.

— Готово! — каза Полуобувка. — Ето, вижда се дъното на тенджерата.

— Юнак! — похвали го Мъхеста брада. — Точно тъй трябва да се пие отварата от еленов мъх.

Полуобувка ги изгледа победоносно.

— И сега какво? — бодро запита той. — Как ще празнуваме по-нататък? Може би ще сварим още една тенджера чай, та да го опитате и вие?

— Хмм! — обади се Маншон. — Честно казано, не ми се ще да сядам пак зад волана. Тази гонитба с мишката здравата ме умори.

— Но, скъпи приятели — засмя се Полуобувка. — Та само с каране на автомобил ли може да се стопли вода? Сега може да си запалим огън.

— Правилно! — възкликна Мъхеста брада. — Очевидно отварата от еленов мъх така добре подейства на Полуобувка, че му идват наум такива чудесни мисли. Разбира се, ще накладем огън и ще си устроим около него хубав празник.

— В хладилника имам няколко наденички от дивеч — каза Маншон. — Пазех ги за рождения си ден, но сега, разбира се… Помислете си само как приятно ще зацвърчат на огъня.

— Кога е рожденият ти ден? — запита Мъхеста брада.

Маншон махна с ръка.

— До тогава има почти цяла година — отвърна той. — Последния път празнувах тъкмо преди две седмици.

— Е, дотогава все ще наловуваме за нови наденички, не се тревожи — отсече Полуобувка и с това въпросът беше решен.

На полянката закипя сериозна работа. Маншон и Мъхеста брада събираха за огъня шишарки и сухи клони. После Маншон издялка дълги тънки шишчетата за печене на наденичките, а Мъхеста брада намери в гората хубав, дълговлакнест еленов мъх за чая и набра от него, за да не хаби повече брадата си. Съвсем наблизо имаше и изворче с бистра студена вода. Полуобувка не взе участие в приготовленията, затова пък през цялото време им даваше наставления.

Когато наоколо взе да се смрачава, всичко беше готово. Огънят пламна още с първата клечка кибрит, която драсна Мъхеста брада, и Полуобувка отбеляза, че това е добър знак.

— Докато успея да разпаля огън, аз обикновено похабявам от осемнайсет до двайсет и две клечки — заяви Полуобувка. — Нашият приятел е просто факир.

А Мъхеста брада напълни тенджерата с изворна вода, закачи я на две разклонени колчета над огъня и запита:

— Какъв да бъде чаят? По-слаб или по-силен?

— Нека да е по-слаб — каза Маншон. — Иначе ще бъде страшно горчив. А за Полуобувка после пак ще сварим много силен чай за лекарство.

— Горчивият чай е нещо възхитително — осведоми ги Полуобувка. — Но сега аз също предпочитам по-слаб. Горчивото не подхожда на приятното ни настроение.

Мъхеста брада не възрази и пусна в тенджерата само няколко стръкчета мъх. После всеки набоде на шишче наденичката си и се зае да я пече на огъня.

Полуобувка протегна крака към топлото.

— Никога досега не съм чувствал тъй добре краката си — изрази той своето задоволство.

— Пък аз малко се боя от огъня, току-виж, пламнала ми брадата — сподели Мъхеста брада. — Много не трябва. И една искрица ще направи поразия.

— Ако стане нещо такова, веднага натопи брадата си в тенджерата — посъветва го Полуобувка. — Няма значение, че чаят ще стане малко по-горчив.

И Маншон добави:

— Твоята брада, драги Мъхеста брада, е най-скъпото нещо за нас. Струва си заради нея да пием и по-горчив чай.

Мъхеста брада остана безкрайно трогнат от вниманието на приятелите си.

— Благодаря ви — разчувствано промълви той. — Но по-добре е да се държа далеч от огъня. И нека се надяваме, че всичко ще мине добре.

През това време наденичките бяха опечени, а и чаят — сварен. Смелчаците си хапваха и отпиваха по глътка, грееха се на огъня и бъбреха за какво ли не. Наистина чудесна вечер!

— Горещо ми е — по едно време рече Маншон. — А щом ми стане тъй, избива ме на сън.

— Махни го тоя маншон от гърба си — посъветва го Полуобувка.

Но Маншон поклати глава:

— За съжаление това е невъзможно! Казвам се Маншон. И ако съблека дрехата си, що за Маншон ще бъда тогава.

Щат не щат, трябваше да се съгласят с него.

— Щом е така, да се приготвяме за сън — предложи Мъхеста брада.

— Във всеки случай заслужихме да си подремнем сладко — добави Полуобувка.

Нощта наистина вече настъпваше. Небето изглеждаше потъмняло, а над върхарите на дърветата се носеше огромна златистожълта луна.

Маншон и Полуобувка се настаниха в автомобила, а Мъхеста брада предпочете да нощува под открито небе, както си беше свикнал, откак се помнеше:

— Понякога в съня си шавам с пръстите на краката си — обърна се Полуобувка към Маншон. — Надявам се, че няма да ти пречи.

— Съвсем не — усмихна се Маншон. — По-важното е, че не кашляш вече.

Полуобувка тайничко се зарадва.

— За кашлицата ми нямай грижа. Отварата от еленов мъх я премахна с един замах.

Смелчаците от сърце си пожелаха приятни сънища. Скоро над горската полянка царяха дълбока тишина и спокойствие.