Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (21)

Крадливата сврака

Мъхеста брада крачеше бодро през полето, защото му бе олекнало на душата. В едната си ръка размахваше котлето със сметана, а с другата от време на време внимателно потупваше джоба си, където кротуваше Рудолф. Мъхеста брада се любуваше на пейзажа, чиято скромна красота го изпълваше с нежност и очарование. Тих ветрец люлееше нивите, засети с ръж. А там на хълма в слънчева позлата сияеха развалините на замъка. Гората се тъмнееше и съвсем скоро Мъхеста брада различи червения автомобил на Маншон. Не след дълго дочу и похъркването на своите приятели. Но когато застана до тях, Мъхеста брада се замисли обезпокоен.

— Хм, тук нещо не е в ред — колебливо се огледа той.

Вниманието му се насочи преди всичко към Полуобувка. Струваше му се, че Полуобувка някак се е променил. Но в какво точно, не можеше да проумее. Навярно сънуваше кошмари и това му влияеше в момента. О, не, лицето му изглеждаше съвсем спокойно, а и промяната не идваше от съня.

Мъхеста брада недоумяваше. За всеки случай реши да разбуди приятелите си. Три глави — три разума, при това едната глава на самия Полуобувка. Нека той сам обясни какво се беше случило с него.

— Ставайте! Ставайте! — развика се Мъхеста брада. — Нещо не е наред с Полуобувка.

Полуобувка и Маншон едвам отвориха сънени очи и неохотно седнаха.

— Ти гледай да не ти шибна един по врата! — грозно изръмжа Полуобувка, все още сънен. — Тогава и с тебе нещо няма да е в ред.

Мъхеста брада не обърна внимание на лошото им настроение и отново настоя:

— Не мисли, че се шегувам! — обърна се към Полуобувка той. — Наистина нещо в теб се е променило.

— И с тебе нещо не е тъй, както беше преди — прекъсна го Полуобувка раздразнено. — Не носеше например отровни змии по джобовете си!

Мъхеста брада замислено поглади брадата си.

— Това е съвсем друго — отвърна той. — Рудолф, тъй да се рече, се е прибавил към мен, а при теб нещо липсва.

— Знам добре аз на кого какво липсва — засмя се Полуобувка и многозначително се почука с пръст по челото. — Този, който е с всичкия си, не развъжда отровни змии по джобовете си.

В това време Маншон внимателно се вгледа в Полуобувка и след малко се намеси в разговора:

— Остави сега змийчето на мира. Мъхеста брада има право. Ти наистина си се променил, но не намирам точната дума, за да определя промяната.

— Има ви нещо! И на двамата! — тросна им се Полуобувка.

Маншон пръв прозря промяната.

— Правилно! — провикна се той. — Нещо липсва при теб, Полуобувка, повярвай ми!

Този път Полуобувка нищо не отвърна, само озадачен местеше очи ту към Маншон, ту към Мъхеста брада.

Изведнъж Мъхеста брада прошепна:

— Медалът! Къде е медалът ти, Полуобувка?

Най-после всичко се изясни. Медала го нямаше върху гърдите на Полуобувка, просто липсваше, както беше забелязал Маншон. Онзи медал, който лично началникът на пожарната команда беше закачил на гърдите му за проявената храброст в борбата с котките.

Тримата се умълчаха, като си мислеха за едно и също: кой беше този нагъл крадец, който смъкна медала от гърдите на спящия Полуобувка и го задигна?

Като в отговор на тежките им размисли в същия миг от клоните на близкото орехово дърво се разнесе крясъкът на сврака. И тримата едновременно отправиха очи натам.

— Свраката! — грозно изкрещя Полуобувка. — Повярвайте ми, това е само нейна работа!

Мъхеста брада не откъсваше очи от птицата. Още от юношеските му години го занимаваше пернатия свят, той с интерес го изучаваше и знаеше немалко неща за свраките. Мъхеста брада умееше по полета на лястовичките да предсказва времето на другия ден. А по това как грачи враната, отгатваше дали в гората се е появил ловец или лисица. Много добре познаваше крадливата природа на свраките и как налитат на всякакви лъскави джунджурии.

— Като че ни се подиграва — подхвърли Маншон, когато свраката пак заграчи от върха на стария орех.

Но Мъхеста брада съвсем не беше съгласен с него.

— По-скоро е сърдита — обясни той. — Отнесла е медала на Полуобувка в гнездото си и се е върнала за медала на Маншон. Но тук я очаква неприятна изненада — вие вече сте будни.

— Ако ти не беше се запилял да търсиш мляко за храненичето си, ние нямаше да заспим — ядосваше се на Мъхеста брада горкият Полуобувка. — Заради това змийче пропадна медала ми. И сега…

— Сега свраката отлетя — прекъсна го Мъхеста брада. — Вижте я! Вероятно се отправя към гнездото си да се порадва на лъскавия метал.

Свраката наистина се отдели от ореховото дърво и плавно се понесе напред.

— Давай след нея — ревна Полуобувка. — Да не изпускаме от очи крадлата!

Скочиха в автомобила. Маншон даде газ и преследването започна.

Свраката летеше над широкия път, който Маншон спокойно следваше, без да се отклонява. Над нивя и ливади трудно биха я проследили, а преследването би било дори невъзможно. Маншон увеличи скоростта и автомобилът постепенно настигаше птицата.

— Не карай много близо — посъветва го Мъхеста брада. — Ако свраката разбере, че я преследваме, лесно ще ни измами и ще полети далеч от гнездото си.

— Ти какво си се загрижил толкова — сопна му се Полуобувка. — Имаш си медал на гърдите и усойниче в джоба. А аз искам да си върна медала на всяка цена. Давай газ, Маншон!

Маншон се колебаеше, раздвоен между Мъхеста брада и Полуобувка.

Свраката сама разреши спора им — с остра дъга тя смени посоката и се отправи към развалините на замъка. Маншон спря колата, защото преследването беше невъзможно направо през полето с избуялата ръж. Не им оставаше нищо, освен да проследят с поглед как свраката се отдалечава. Тя ставаше все по-мъничка и по-мъничка, повъртя се над развалините, направи последен, много предпазлив кръг и внезапно се устреми като камък надолу.

— Гнездото й е някъде там — каза Мъхеста брада. — Дори не се и съмнявам.

Лицето на Маншон помръкна.

— Ами плъховете — промълви той. — Там са плъховете…

Това напомняне не зарадва нито Мъхеста брада, нито Полуобувка. Но трябваше да си възвърнат медала на Полуобувка, а по този въпрос смелчаците нямаха две мнения. Затова Маншон отново даде газ и потърси път към развалините.