Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (33)

Дайте път на котките

Всички котки, достигнали до брега, започнаха дълго и основно да се изтърсват от водата и това спаси Мъхеста брада. Той се измъкна по живо, по здраво.

— Чудесна работа! — похвали го Полуобувка, когато Мъхеста брада седна в автомобила.

— Половината от клетвата ни е изпълнена — заяви Маншон, като подаде кърпа на Мъхеста брада. — Повечето от котките са на брега.

Мъхеста брада набързо се изтри и започна да се облича. И тримата с тревога наблюдаваха спасителната операция.

Една след друга котките изплуваха на брега и първата им работа беше хубаво да изтърсят кожухчетата си. Но тези, които останаха последни и зад които не напираха други, сега ужасени се бяха вкопчили за дървото и се дърпаха назад.

— Е, какво стана? — обади се Полуобувка.

— От водата се боят — поклати глава Мъхеста брада. — Може ли да знаем дали изобщо ще последват другите.

— Гледай ги ти! — ядосваше им се Полуобувка. — Ние се стараем да им спасим живота, а те от водата се уплашили!

Той извади прашката от пазвата си, открехна вратата и предпазливо се измъкна навън. По каменистия бряг имаше колкото си искаш камъчета за прашка. Джобът на Полуобувка скоро натежа от тях и първото камъче вече полетя.

Цап!

Цап-цап-цап!

Полуобувка откри огън. Сръчно изстреляните камъчета падаха във водата около брезовия ствол тъкмо покрай клоните, в които страхливо се гушеха последните котки.

Цап-цап-цап!

Водата вдигаше фонтани и котките, които стояха по-отзад, с пронизително мяукане взеха да напират към първите.

Цап-цап-цап!

Все по-често изстреляните от Полуобувка камъчета цопваха във водата и все по-настойчиво котките отзад напираха към предните.

Цап-цап-цап-цап-цап!

Ето че първата котка скочи във водата, после втората, третата, четвъртата… Върху ствола вече не остана нито една — всички цамбурнаха във водата и се понесоха към брега.

Полуобувка се втурна към автомобила.

— Готово! — разсмя се той. — Пак стана горещо.

— Юнак! — с признание викна Маншон. — Наистина си юначина. А сега как ще отведем котките в града?

На този въпрос отговори самият живот. Котките, поизсъхнали малко или повече, започнаха да се озъртат наоколо. Маншон трябваше само да бръмне с мотора и те се втурнаха след него. Автомобилът им напомняше нещо твърде неприятно.

— Чиста работа! — зарадва се Полуобувка. — Ще минем и без мишлето. Котките ще се спуснат да ни преследват и така ще ги отведем отново в града. Ако не стане тъй, да не се казвам Полуобувка, ами Полуботуш!

— Да опитаме! — запали мотора Маншон.

Автомобилът потегли бавно, после с повишена скорост.

Полуобувка и Мъхеста брада побързаха да се настанят до задното стъкло, за да наблюдават по-добре.

— След нас са, идват! — викна Мъхеста брада. — Полуобувка се оказа прав!

След няколко мига всички котки вече бяха на брега. Онези, които последни изплуваха от водата, нямаха време да се изтърсят както трябва, но само след секунди вече се носеха като вихър към автомобила на Маншон.

Последното, което тримата приятели забелязаха, напускайки тези места, беше ято птици, които с радостни крясъци летяха над тях в обратна посока.

— Завръщат се на острова — усмихна се Маншон. — Сега ще го очистят от гъсениците. Дърветата ще се разлистят и ще зашептят омайно.

Но Полуобувка му напомни:

— Не се отплесвай с поезия! По-добре дай газ!

Този съвет дойде тъкмо навреме. Котките застрашително се приближаваха и Маншон увеличи скоростта.

— Образно казано, спасяваме се като от кавалерийска атака — обади се Мъхеста брада.

— Точно така — кимна Полуобувка. — Сега една котка струва в града колкото един кон.

Но Маншон избоботи иззад волана:

— Цената им ще падне веднага щом ние се появим там!

Той правеше големи усилия, за да спазва дистанцията. Едва когато най-после излязоха на широкия път, Маншон си отдъхна. Не се боеше вече от остри завои, от камъни или от дупки по пътното платно.

— Животът на острова е направил котките много зли — отбеляза Полуобувка.

Така беше. Въпреки голямата скорост разстоянието между котките и автомобила се скъсяваше. Малко преди близкия до града контролен пост Маншон успя да се откъсне напред. И добре, че стана така, защото скоро се появи непредвидено препятствие — бариерата на контролния пост беше спусната.

— Ах, докато се оправим сега, котките ще ни връхлетят — почервеня от яд Полуобувка.

Маншон изсвири продължително, контрольорите изскочиха от будката, но и на ум не им идваше да вдигнат бариерата.

— Глупаци! — изкрещя Полуобувка. — Дайте път на котките! Дайте път!

— Не се чува — поклати глава Мъхеста брада. — Те не разбират за какво става дума.

— Оглушали са! — не мирясваше Полуобувка. — Тъпи същества!

Маншон понамали скоростта, за да не се стоварят върху бариерата.

Какво да правят сега?

Полуобувка скочи и се хвърли към кухненската полица. Грабна една голяма фуния, с която Маншон понякога наливаше плодови сокове в шишета. Отвори стъклото на колата, насочи фунията към контролния пост и изрева:

— Дайте път на котките!

Контрольорите изтичаха до бариерата.

— Чуха! — викна Мъхеста брада. — Този път чуха!

Вдигнаха бързо бариерата и автомобилът с ръмжене профуча през нея.

— Успяхме — радваше се Полуобувка.

Но фунията толкова му хареса, че вече не се раздели с нея. Щом зърнеше някого край пътя, поднасяше я към устата си и викаше:

— Дайте път на котките!

Колкото повече приближаваха града, толкова повече хора срещаха по пътя. Тълпи от бежанци напускаха завладяния от плъховете град. Много от тях бяха с деца на ръце.

Всеки път, когато автомобилът се промъкваше сред тия хора, от фунията се разнасяше мощният глас на Полуобувка.

— Дайте път на котките!

Колко бе приятно да видят как лицата на бегълците мигом засияваха от тези думи. Мало и голямо махаше с ръце след автомобила и котешката потеря. Повечето от бежанците веднага тръгваха обратно за града.

— Колко е приятно да се чувстваш освободител — щастливо се усмихваше Мъхеста брада.

Котките вече бяха на един хвърлей след тях — бариерата при контролния пост им даде възможност да се доближат. Но смелчаците бяха спокойни, защото вече навлизаха в града.

— Дайте път на котките! — провикна се за последен път Полуобувка.

Маншон удари спирачките и колата спря…

И ето ти на…

С дива ярост и страшен вой котките се нахвърлиха върху плъховете — ненавиждани от памтивека. Люшнаха се от двете страни на автомобила и писъците на плъховете огласиха целия град.