Ено Рауд
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада (3)

Задръстването

Автомобилът на Маншон се залута безцелно из града, защото смелчаците и без това нямаха никаква друга работа, освен да сгреят вода за чая.

— Засега най-важното е да се избавим от кашлицата на Полуобувка — рече Мъхеста брада. — После ще имаме доста време да обмислим кой път да хванем.

Той държеше нагревателя за дръжката и нетърпеливо го местеше насам-натам из тенджерата. Полуобувка го гледаше умърлушено:

— Може би ще трябва да се отбием в някоя аптека — обади се иззад волана Маншон. — Там имат разни таблетки и сиропи против кашлица.

— А много ли е горчив този чай от еленов мъх? — предпазливо попита Полуобувка.

— Страшно е горчив — кимна Мъхеста брада. — Е, няма друго лекарство с толкова полезни горчила, колкото ги има в отварата от еленов мъх.

— То кашлицата сякаш вече ми попремина — рече Полуобувка, но в същия миг се разкашля, даже по-силно от преди.

Но Мъхеста брада решително възрази:

— Против кашлица най-добре помага отварата от еленов мъх. Оставете ги тия изкуствени таблетки и сиропи. Природата е такава съкровищница! И защо растат лечебните билки в нея? Всичките ни беди идват от това, че сме обърнали гръб на природата и използваме някакви си таблетки. В края на краищата и ние самите сме частица от природата. И даже тази кашлица например, и тя си е природно явление. А естествената кашлица трябва да се лекува с естествена отвара от еленов мъх.

Когато завърши тази тирада, Мъхеста брада се вгледа в тенджерата и забеляза, че от водата се вие лека пара.

— Ей сега ще потопя брадата си — обърна се той към Полуобувка. — Скоро ще се избавиш от своята страшна кашлица.

— Колкото е по-дълбока кашлицата, толкова по-добра ще бъде помощта — засмя се Мъхеста брада, като не изпускаше тенджерата от очи. — Вече се появиха мехурчета, този нагревател ще свърши наистина добра работа.

Но изведнъж спирачките изскърцаха и колата се закова на място.

— Какво стана? — попита стреснато Мъхеста брада.

— Задръстване — отвърна Маншон.

Полуобувка се залепи веднага на прозорчето.

— Ухаа, какво задръстване! — ухили се той. — Никога досега не съм виждал нещо подобно.

— И то тъкмо сега, когато водата вече завираше — затюхка се Мъхеста брада. — Ако постоим още малко, чаят съвсем ще изстине и тогава ще трябва да започваме всичко отначало.

— За съжаление нищо не може да се направи — отвърна Маншон. — Изходът е задръстен.

— Моята кашлица може и от само себе си да премине — заяви Полуобувка. — Така че ви моля да не се безпокоите за това.

Мъхеста брада обаче сякаш нищо не чу.

— Гледай да заобиколим някак си — викна той на Маншон. — Поне за Полуобувка помисли.

— Съчувствам на Полуобувка от цялото си сърце и с болка си мисля за неговата нещастна съдба — отвърна Маншон. — Не е шега работа това да обикаляш сам-саменичък света с една дървена мишница за другар.

— Аз говоря за кашлицата на Полуобувка — сопна му се Мъхеста брада.

— И за кашлицата също — кимна Маншон. — Не стига, че е живял толкова самотен, а сега пък и тази кашлица. Но какво да направя — невъзможно е да заобиколя, няма откъде да се промъкна.

— Обръщай тогава назад — махна с ръка Мъхеста брада.

Маншон хвърли поглед към огледалото.

— И отзад пътят вече е отрязан, виж да се убедиш сам.

Мъхеста брада въздъхна, остави тенджерата и седна до Маншон на първата седалка. Сега и сам той се увери. Докъдето поглед стигаше, цялата улица бе претъпкана с коли. Кола до кола, една до друга, една след друга. И все или цистерни за мляко, или хладилници за риба. Една цистерна за мляко до друга цистерна за мляко. Един хладилник за риба до друг хладилник за риба. Цистерна за мляко и хладилник за риба, хладилник за риба и цистерна за мляко. Бре, мляко и риба, мляко и риба, риба и мляко… Коли отпред, коли отзад. Пълно задръстване. Не може да мръднат нито напред, нито назад.

— Как е станало това наистина — зачуди се Полуобувка.

Маншон сви рамене.

— Водата за чая съвсем изстина — затюхка се Мъхеста брада.

Нямаше как, трябваше да чакат. И проседяха търпеливо близо час, но положението не се промени. Струпването бе все тъй гъсто и автомобилите се бяха придвижили едва на двайсетина крачки.

— Трябва някой от нас да разбере какво се е случило — реши най-после Маншон. — Във всеки случай трябва да има някаква причина за такова голямо задръстване.

— Причината се крие единствено в нашето отдалечаване от природата — каза Мъхеста брада. — Хората обърнаха гръб на природата и все удобства търсят. Мързи ги да ходят пеша и са направили толкова много коли, че по улиците няма къде да стъпиш от тях.

— И ти самият си се наместил удобно в един такъв автомобил — засмя се Полуобувка.

— Какво чудно има в това? — сопна му се Мъхеста брада. — Ти май забрави, че аз седя тук, за да ти сваря чай от еленов мъх. Какво се хилиш такъв! Ще се смееш после, като си сръбнеш от чая.

— Моля те, не се тревожи — примирително рече Маншон. — Тревогите не водят към нищо добро. Аз например щом се развълнувам, обърквам имената на някои неща. Я по-добре да излезем навън като добри приятели и да разберем как се е стигнало до такова задръстване.

Полуобувка и Мъхеста брада не възразиха и излязоха на улицата. До един телеграфен стълб двама шофьори пушеха със скучаещ вид.

— Здравейте, момчета! — свойски се обърна към тях Маншон, сякаш му бяха стари познати. — И вие ли заседнахте тук?

— Така изглежда във всеки случай… — отговори единият.

Върху лакираната му фуражка блестяха няколко рибени люспици, което показваше, че той е шофьор на хладилен камион за риба.

А другият пък, който лъхаше на прясно мляко като сукалче, каза:

— Обикновена история.

— Ах, обикновена история — намеси се в разговора и Полуобувка. — Често ли се случват тук такива неща?

— Непрекъснато — отвърна шофьорът на рибния камион.

Но човекът, който шофираше цистерната за мляко, обясни по-подробно:

— Цялото това зло идва от навика на една смахната старица да храни котките. При нея се събират котките от целия град и тя поръчва за тях риба и мляко с камионите. Обикновена история, както вече ви казах.

— Точно така — заключи шофьорът на камиона за риба.

— За първи път чувам за такава голяма любов към животните — ококори очи Полуобувка.

— И аз обичам животните — рече Мъхеста брада. — Даже твърде много ги обичам. Но мисля, че и най-голямата любов трябва да има някакви граници.

— Може да се обичат една, две, в краен случай даже три котки — добави Маншон. — Но повече, това е вече прекалено.

— Да разбира се — съгласи се шофьорът на камиона за риба. — Само като си помисля колко прясна риба съм стоварил за тях!

— Но защо тази старица е решила да храни цяла глутница котки? — недоумяваше Полуобувка.

Шофьорът на камиона за риба сви рамене.

— Навярно така е свикнала вече — предположи шофьорът на цистерната за мляко. — Можеш ли разбра какво може да хрумне на един стар човек. Всеки търси щастие посвоему.

— Искам да го видя аз това особено щастие със собствените си очи — рече Мъхеста брада. — Яда отидем там. И без това сега нищо не можем да правим.

Интересът към чудната старица и нейните котки завладя смелчаците. Те сърдечно се сбогуваха с двамата шофьори, гарираха колата си до самия тротоар и се запътиха към този невиждан пир на котките.