Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Naksitrallid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Ено Рауд. Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

ИК „Дамян Яков“, София, 1996

ISBN: 954-527-057-8

История

  1. — Добавяне

Медалите

Когато смелчаците заедно с котарака влязоха в кичестия двор на старата жена, бяха смаяни от реда и чистотата, които завариха там. Алеите бяха старателно изравнени, столовете и масичката в градината изглеждаха чудесно, боядисани съвсем наскоро с червена блажна боя. Нийде ни капчица мляко, ни рибена люспица. Жената забърза насреща им, а престилката й светеше от чистота.

— Най-после се завърнахте, мили мои — зарадва им се тя и пое котарака на ръце. — Какаото е вече почти готово, а пирожките ви чакат от сутринта.

Тримата приятели се спогледаха озадачени.

— Откъде узнахте, че идваме насам? — запита Маншон.

— Как тъй да не зная? — на свой ред се зачуди старата жена. — Радиото през цялото време предаваше за вас. От хеликоптера следяха всичките ви действия. Извършили сте подвиг, съобщиха го по радиото. Мисля, че можем да подредим масата тук, на чист въздух в градината.

И без да дочака отговор, тя се върна вкъщи, откъдето скоро излезе с чиста покривка и поднос, разшета се, а котаракът през цялото време я следваше по петите. Нареди масата. Какаото пускаше пара от кана с нарисувани цветя, голяма кръгла баница дъхаше аромат, тъй че Полуобувка вместо пръстите на краката си, вече нетърпеливо движеше ноздрите си.

Естествено, смелчаците не дочакаха втора покана, когато жената ги помоли да заемат местата си. Мълчаливо, но с неизразим възторг те похапваха от печивото и на едри глътки отпиваха от какаото.

— Надявам се, че и този котарак ще ви радва — обади се по едно време Маншон, когато позасити глада си.

— И още как! — засмя се старата жена. — Обичам си го моя Алберт още от времето, когато пристъпи прага на моя дом като мъничко, безпомощно котенце.

Маншон пребледня:

— Вие мислите, че…

— Точно тъй — пак го прекъсна тя. — Никога не е сторвал нищо лошо. Винаги е бил мил и скромен.

Полуобувка правеше знаци на Маншон да си мълчи, но той не се остави да му пречат.

— Поетът трябва да държи на истината — напомни той. — И в името на истината…

Този път го прекъсна не друг, а воят на пожарната команда, която приближаваше улицата, на която живееше старата жена. Изскърцаха спирачки, автомобилът спря и през портичката влезе началникът на пожарната команда от съседния град. Със сериозно и тържествено лице той пристъпи към смелчаците.

— Разрешете да ви наградя с медали за проявената храброст и изобретателност в борбата с котките — каза той. — Медалите изкова нашият най-добър златар, а върху тях е изобразена котка, за да се помни за какво ви е връчен. Желая ви по-нататъшни успехи и крепко здраве.

При тези думи той стисна здраво ръка на всеки от тях и им закачи по един медал на гърдите.

Смелчаците мълчаливо се поклониха.

— С това тържествената част завърши — свойски към тях се обърна началникът на пожарната команда. — Може би ще ви бъда полезен с още нещо?

— Имам една молба — веднага се обади старата жена. — Да окъпете моя Алберт със струя от маркуча. Така се е овъргалял из прахта в гората, че изглежда по-скоро сив, отколкото беличък.

— Най-лесната работа — засмя се началникът.

Отиде при автомобила и нареди нещо на пожарникарите. Веднага изтичаха двама от тях и развиха маркуча в градината. Отправиха струя вода към котарака и само след няколко мига козината му се белна чиста и пухкава.

— Чудесно! — провикна се Полуобувка.

— Наистина е Алберт! — смая се Маншон.

— Може би ще пийнете с приятелите си по чаша какао? — обърна се старата жена към началника на пожарната команда. — Днес е особен ден за мене!

— С най-голямо удоволствие — отвърна той и пожарникарите се настаниха на масата.

Кой знае защо Мъхеста брада стана неспокоен. Накрая се наведе към ухото на Маншон и прошепна:

— Да бяхме казали и ние нещо от своя страна!

Маншон кимна. После стана и чукна с лъжичката по чашата с какао за тишина. Утихнаха.

Но Маншон беше твърде развълнуван и се побоя да не обърка нещо, затова каза само няколко простички и сърдечни думи:

— Всичко е хубаво, защото свърши добре!

manshon_poluobuvka_i_myhesta_brada_kotka.png