Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Naksitrallid, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Ено Рауд. Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

ИК „Дамян Яков“, София, 1996

ISBN: 954-527-057-8

История

  1. — Добавяне

Птичето гнездо

Тримата приятели спаха дълбоко и непробудно през цялата нощ. Сънят им не бе смутен нито от лунната светлина, нито от гласовете на горските обитатели. Палавите слънчеви лъчи вече огряваха полянката, когато Мъхеста брада пръв отвори очи. Той не се събуди от слънчевия блясък, а от чувството, че с брадата му става нещо. Естествено, трябваше веднага да се среши. Тъкмо вдигна ръка, но веднага стреснат я отпусна, разтреперен от уплаха. От брадата му изхвръкна птичка. Мъничка, със светла окраска. Тя не отлетя надалече, а кацна в шумака на един клон. Застоя се и тъжно се загледа в Мъхеста брада.

Той не разбра каква е тая работа. Остана да лежи неподвижно на мястото си, за да не изплаши птичето и обмисляше случилото се. В същия миг отново усети, че в брадата му нещо не е както трябва. Макар че птичката беше отлетяла, шумоленето се чу пак.

Мъхеста брада предпазливо вдигна глава и се втренчи в брадата си. Картината, която се откри пред очите му, неволно предизвика усмивка — тъкмо в средата на мъха приятно се виеше птиче гнездо с пет пъстри яйчица. Мъхеста брада отпусна глава назад и се опита да остане съвсем неподвижен, за да не изплаши майката. Това помогна. След малко птичката се върна в гнездото и спокойно се настани да мъти.

За съжаление не се свърши само с това. Вратата на автомобила се отвори и като си бъбреха весело, оттам изскочиха Полуобувка и Маншон.

— Алберт не се е хванал в капана — високо каза Маншон, докато гледаше разочарован към капана.

Но Полуобувка изглеждаше зарадван:

— Мъхеста брада беше прав — котките не налитат на неподвижна стръв! Когато влачехме мишлето след автомобила, работата беше друга. А така сред клоните никой няма да го забележи.

— Предполагам, че си прав — отвърна Маншон. — Очевидно тази играчка привлича вниманието с това, че се движи. Нали за това са й сложили и колелцата.

Мъхеста брада напразно правеше знаци с очи на приятелите си да престанат с тия приказки, за да не изплашат птичето в брадата му. Но никаква полза — Полуобувка и Маншон просто не разбираха защо Мъхеста брада се мръщи насреща им.

— Преди всичко играчката ми не мирише на мишка — поде отново Полуобувка. — В света на животните миризмата играе важна роля.

— Изобщо не ми е идвало наум — призна си Маншон.

Разтревожен, Мъхеста брада не се сдържа и гневно изхриптя:

— А да ти е идвало наум, че не се вдига врява край птиче, което мъти? Колко сте безчувствени и двамата.

Едва сега Маншон и Полуобувка зърнаха гнездото в брадата му и се заковаха като гръмнати.

— Олеле, майчице! — ахна Маншон, но този път съвсем тихичко. — Какво означава това?

— Няма нищо за чудене — промърмори Мъхеста брада. — Птичето се бои от котките и заедно с гнездото си сега се крие в моята брада.

— Отвратителни котки! — с ярост каза Полуобувка. — Трябва да ги открием и да им дадем да се разберат.

Маншон кимна и отсече:

— Налага се да действаме. За съжаление това гнездо ще обърка работата. Къде ще го дяваме сега?

Мъхеста брада отново ги изуми:

— Гнездото ще си остане там, където е. Засега ще я карате без мен, не мога да се помръдна оттук. Преди всичко трябва пиленцата да се излюпят по живо по здраво, а после ще му мислим.

— Тъй, тъй — поклати глава Полуобувка. — Може би смяташ, че докато ти се излежаваш да мътиш пиленца, ние с Маншон ще оправим целия свят. По-добре да измайсторим носилка и да те вземем със себе си.

— Ще й сложим колелца — разпали се Маншон. — Като я закачим зад автомобила, ще стане истинско ремарке. Колелцата ще вземем от мишлето.

Увлечен в мислите си, Маншон неволно повиши глас. Птичето пак се изплаши и литна в шумака.

— Виждате ли — каза Мъхеста брада. — Птичето се бои дори от по-висок глас, за каква носилка да говорим. Когато птичето мъти, не понася никакъв транспорт. Мътенето изисква тишина и спокойствие, защото майката трябва да се съсредоточи.

На Полуобувка не му хареса идеята за колелцата на неговото мишле. Затова набързо се предаде:

— Чудесно! В края на краищата нека Мъхеста брада остане тук, щом мътенето на яйца толкова го радва. Но ние с Маншон незабавно трябва да се отправим на път.

Маншон кимна:

— Несъмнено — поде той. — Трябва да открием къде се намират котките и то преди да са подивели съвсем.

И без да губи време, Маншон се отправи към автомобила.

Полуобувка го последва, но изведнъж свърна назад и грабна мишлето си от клоните върху капана.

— Нима ще оставиш клопката без примамка? — изплаши се Мъхеста брада. — И целият ни вчерашен труд и старание да отидат на вятъра?

Той щеше да попречи на Полуобувка да злосторничи дори със сила, но заради птичето гнездо това сега беше невъзможно. Полуобувка прекрасно разбираше положението и се ухили напук.

— Не се безпокой — рече той, докато пъхаше мишлето в пазвата си. — Не се знае за какво още може да ни потрябва този капан.

И само след миг той вече беше до Маншон в колата. Моторът заработи и фургонът напусна полянката. Откъм гората известно време се дочуваше боботене, после всичко затихна и наоколо настъпи пълна тишина.

Птичката безстрашно се завърна в гнездото си и се сгуши неподвижно в него. Също тъй неподвижно лежеше и Мъхеста брада. Той гледаше как самотни сребристи облаци бавно се носят по широкия небосвод и постепенно променят очертанията си. И какво друго му оставаше, освен да наблюдава небето. В това положение мислите му бяха от странни, по-странни. Ако в брадата ти има птиче гнездо, не е толкова лесно да си намериш развлечение. Просто лежиш и се взираш в небето над теб. И това е всичко, което можеш да сториш — щеш не щеш, ще трябва да се примириш.

Колкото повече Мъхеста брада следеше движението на облаците, толкова повече кой знае защо те му напомняха за котките. Накрая всички облаци му заприличаха на бели котки — някои свити, други позадрямали, трети — извити на дъга. А един облак съвсем като котка влачеше дълга рошава опашка.

Мъхеста брада въздъхна и притвори очи. Никак не му се щеше тъкмо сега да мисли за котките. Грижите му и без друго бяха предостатъчни. Наболяваше го кръстът например.

А струпаните по небето котки не плашеха птичето в брадата му. Всъщност то изобщо не им обръщаше внимание, заето с мътенето на яйцата. Беше майката, както вече се увери Мъхеста брада. По-късно се появи и бащата, който носеше храна.

За Мъхеста брада всичко това беше добре дошло. В последно време доста се беше отдалечил от природата и затова сега следеше живота на двете птички с истинско удоволствие. Бащата идваше и отлиташе. Ще дойде насам и после веднага ще изчезне — кога с муха, кога с буболечка или червейче в клюна. Скоро свикна с Мъхеста брада и вече не се плашеше от него.

Но ето ти нова беда. Когато птичката отново долетя с нещо в човчицата си, Мъхеста брада неволно зяпна с уста. Гладът се обаждаше и от време на време му се струваше нетърпим. А и как иначе, щом от сутринта не беше сложил троха в устата си. Лекомислено остави приятелите си да отпътуват, без да ги помоли да му оставят нещо за ядене. Миналогодишните плодове из брадата му бяха изядени и Мъхеста брада загрижено мислеше, че до узряването на новите има още няколко седмици.

Бащата обаче разбра положението му. Следващия път, когато се върна с червейче, той протегна човчица към устата на Мъхеста брада.

Но Мъхеста брада бързо стисна устни и трогнато промълви:

— Благодаря ти. Разбирам, че ми желаеш доброто, но за съжаление не ям нито червеи, нито буболечки. Не искам да те обидя и за твоето добро настроение бих изял даже майски бръмбар. Но виждаш ли, все пак не мога! По-добре нахрани другарката си, за да бъде спокойна в брадата ми. Тогава и пиленцата ще се измътят по-скоро.

Трудно е да се отгатне дали птичето разбра нещо от приказките на Мъхеста брада, но във всеки случай подаде червейчето на майката и отново се втурна за храна.

Мъхеста брада въздъхна, откъсна една тревичка и се опита да утоли глада си. Ползата не беше кой знае колко голяма.

Отново въздъхна и си помисли, че сам се улови на това хоро.

manshon_poluobuvka_i_myhesta_brada_chervei.png