Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (45)

10.

Грейс се опита да сключи сделка с господ. Ако Стив оцелее, тя ще се откаже завинаги от новия живот, който бе създала за себе си. Ще закрие „Грейс под пара“, ще продаде новата къща и ще си върне всеки килограм, който бе свалила през последните месеци. Ще стане най-добрата съпруга във флота… нека само да звънне телефонът и тя да чуе гласа му. Въпреки това си даваше сметка, че онова, което предлага в замяна на живота на Стив, бе твърде дребно, нищожно, незначително… Знаеше, че в момент като този се нуждае от много по-голямо чудо.

Часовете се нижеха един по един, а за Стив все още не се знаеше нищо. Клетъчният телефон се бе превърнал в неин придатък. Държеше го в джоба си и го носеше навсякъде със себе си — в градината, за да откъсне една красива разцъфнала роза, в банята, в колата. Изпра огромен куп дрехи, изпече курабийки за Патриша, а малко преди залез-слънце изми предната веранда. Реши, че улуците може би се нуждаят от почистване. С колата щеше да се занимае по-късно.

Но макар и запълнила до крайност всяка секунда от времето си, Грейс така и не успяваше да се пребори с ужаса, сграбчил душата й, и с горчивото разкаяние. Стив бе отплавал в момент, в който бракът им куцаше. А ето че можеше и да не го види никога повече.

— Мамо! — От кабинета долетя гласът на Брайън. — Мамо, ела да видиш какво дават по телевизията! — Стоеше там от часове, превключваше телевизионните канали и се ровеше в интернет, опитвайки се отчаяно да открие някакви новини за баща си.

В същото време звънна и телефонът. Сърцето на Грейс сякаш изведнъж се качи в гърлото й, но тя остави на момичетата да вдигнат. Само че и това обаждане не беше онова, на което Грейс се надяваше и за което се молеше с цялото си сърце и душа.

Ема каза няколко думи, след което хукна с телефон в ръка към кабинета. Кати тичаше по петите й.

— Дарлийн се обади и ми каза да пусна Си Ен Ен.

Брайън вече бе превключил на този канал. Малкият телевизор в кухнята беше на „Фокс нюз“.

— Предстои да излъчат репортаж за злополуката на „Доминиън“ — съобщи Брайън. — Ексклузивен материал.

Водещият съобщи, че материалът е дело на екип журналисти от „Нюзуик“ и че гласът зад кадър е на журналистката Франсин Атуотър. Филмът започна и Грейс изведнъж се пренесе там — на палубата, около която цареше непрогледна тъмнина.

— През нощта, в която се провеждаха учебни нощни полети на борда на „Доминиън“, офицерите, матросите и пилотите свършиха всичко както трябва — заяви жената, след което направи драматична пауза. — Само че нещо се обърка. Обърка се ужасно.

Мили боже! Грейс протегна ръка към дистанционното. Децата не трябваше да гледат това. Брайън обаче я изпревари.

— Остави го, мамо.

Не възрази, защото изведнъж, подобно на милиони други телевизионни зрители, тя бе хипнотизирана от образите на екрана. Един матрос в червена риза жестикулираше оживено. Шлемът и предпазните очила не можеха да скрият широката му и красива усмивка.

— … Майкъл Ривера, който пръв забеляза горящите сигнални ракети — говореше репортерката.

Нещо сигурно бе блъснало оператора, защото камерата изведнъж се килна и на екрана се заредиха криви и размазани образи. После операторът коригира ъгъла и те видяха Ривера, който тичаше, стиснал голям метален цилиндър, от горния край на който се виеше дим. Последва експлозия и още дим, който сякаш погълна Ривера. Камерата се завъртя, чу се вой на сирена, който удави коментара на оператора. В следващия миг в обсега на камерата се появи мъж с бяла риза.

— Това е татко — възкликна Брайън. — Това е татко!

— Татко — промълви Кати и притисна ръце към устата си.

Беше толкова истински, силен и жизнен… Затича се към Ривера и потуши пламъците с предпазната си жилетка. Гласът зад кадър бе замълчал. Нямаше нужда да обяснява нещо, което всички виждаха с очите си. Чуваше се обаче оглушителният шум, съпътстващ летателните упражнения на палубата. Сирените продължаваха да вият. Стив се извърна и грабна големия метален цилиндър.

Камерата го бе заснела как тича към тъмнината. След това операторът изглежда бе отпуснал ръка, защото известно време бе снимал единствено мрак.

— Капитан Бенет прояви безпримерен героизъм и себеотрицание и успя да изхвърли горящите сигнални ракети…

Телефонът иззвъня и сърцето на Грейс подскочи. Кати се спусна към телефона и го вдигна на секундата.

— Домът на семейство Бенет.

Беше с гръб към тях, но всички забелязаха как изведнъж се скова и изпъна рамене. О, не, помисли си Грейс. Брайън и Ема застанаха от двете страни на сестра си и се притиснаха към нея.

По телевизията вече излъчваха кадри, заснети през деня.

— Само преди няколко минути…

Грейс затвори очи. Не. Моля те, не!

Кати ахна високо, а след това изпищя:

— Татко-о-о-о!