Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (31)

14.

Грейс се прибра у дома от занятието по фитнес и се изкъпа, опитвайки се да не обръща внимание на звуковете, които издаваха водопроводните тръби. Тъкмо се обличаше, когато чу гласа на Брайън.

— Прибрах се!

Грейс тръсна няколко пъти глава, за да оправи влажната си коса и слезе на долния етаж. Брайън стоеше, подпрял лакът на вратата на хладилника, и пиеше мляко направо от кутията.

Грейс отвори уста, за да му се скара, както го правеше от години, макар да си даваше сметка, че всичките й приказки отиват нахалост. Този път обаче нещо я възпря. Пред очите й проблесна спомен — толкова отчетлив и въздействащ, че я остави буквално без дъх. Това беше нейният син — голям мъж, който съвсем скоро щеше да напусне дома им — а тя все още си го представяше като малко момченце, което тършува из хладилника, търсейки нещо за ядене. Все още си спомняше любимата му червена каубойска ризка, шапката и големите кобури, в които слагаше не пистолети, а топки за голф. Всеки път, когато го заварваше да тършува из хладилника, той се обръщаше към нея, даряваше я с великолепната си усмивка и заявяваше:

— Аз съм най-гладното момче на света.

Малкото момченце вече го нямаше. На негово място се бе появил висок и строен мъж, устремил се към собственото си бъдеще.

Когато най-накрая я забеляза, Брайън спря да пие и я дари със същата онази усмивка.

— Здрасти, мамо.

— Здрасти и на теб. Защо следващия път не си вземеш чаша за млякото?

Той подхвърли кутията в кошчето за боклук.

— Празна е. Трябва да вървя.

— Къде отиваш?

Той се поколеба и запристъпва нервно от крак на крак.

— Трябва да свърша нещо.

Грейс се намръщи.

— И какво по-точно?

— Трябва да изпратя нещо по пощата. — Пое си дълбоко въздух и здраво стисна зъби. После се приближи до масата в трапезарията и й показа голяма и плоска мукавена кутия с дръжка от горната страна. — Реших да изпратя портфолио с рисунките си в училището по дизайн.

Грейс буквално загуби дар слово, изпълнена с гордост и надежди. Висшето училище по дизайн на Роуд Айлънд. Това беше голямата мечта на сина й. Да учи в колеж по изкуствата.

— Браво, Брайън. Имаш ли нещо против да погледна?

— Не, разбира се. — Отстъпи назад и я остави да разгледа на спокойствие работите му — нежни пастели и невероятно изразителни рисунки с молив и туш, изпълнени с изключително майсторство и усет към детайлите.

— Прекрасни са — промълви тя. — Винаги съм смятала, че произведенията ти са изключителни.

— Татко много ще се ядоса.

Тя се стегна мигновено.

— Решението си е твое. Става дума за твоя живот.

— Ще ми каже, че не можем да си го позволим. В този колеж не предлагат стипендии за добри спортисти.

Брайън прекрасно познаваше баща си. Грейс обаче се почувства задължена да каже:

— Хайде, иди да изпратиш материалите си. Баща ти може пък и да те изненада.

— Мислиш ли, че ще се ядоса заради решението ми да не кандидатствам във военноморската академия?

— Ще се ядоса и още как! — отвърна Кати, която точно в този момент влезе в кухнята и остави прибрания в калъф кларинет върху кухненския плот. — Господи, не бих искала да съм твое място като се върне.

— Ти защо просто…

— Не започвайте отново — предупреди ги Грейс.

— Пък и той вече си има син във флота, нали така? — промърмори Брайън.

— О, Брайън! Той не смята лейтенант Ламонт за… — Грейс рязко замълча. За момент се изкуши да отговори вместо Стив, както го бе правила години наред, опитвайки се да разясни пред децата мненията и становищата на отсъстващия си съпруг. Правеше го от години. Но сега вече — край! От тук насетне на Стив щеше да му се наложи да обяснява и отговаря сам. Той лично трябваше да убеди Брайън, че синът му не е изгубил мястото си в семейството.

— Би трябвало да поговориш с баща си за това.

— Няма начин.

— Аз непрекъснато разговарям с него по този въпрос — обади се Кати. — Той се чувства ужасно, защото изобщо не е подозирал за съществуването на лейтенант Ламонт. Това обаче не може да се промени. Татко се радва, че синът му е станал чудесен млад мъж, но това е всичко. Ние сме неговото семейство. И той ще бъде ужасно разстроен, ако не постъпиш във военноморската академия.

Грейс изпита дълбоко облекчение, че Стив, също като нея самата, не би допуснал противоречията помежду им да се отразят на отношенията му с децата.

Грейс чу, че се затръшна вратата на кола и погледна през предния прозорец. Видя някаква непозната да върви по алеята към къщата. В следващия миг осъзна, че тя изобщо не е непозната.

— По дяволите! — възкликна Брайън и този път Грейс не се и опита да му прави забележка. — Какво е направила?

— Не казвай нищо — предупреди го Грейс, когато чу входната врата да се отваря. — Брайън, да не си…

— По дяволите, Ем, отрязала си косата си — възкликна той в мига, в който тя се появи в стаята.

— Брилянтно заключение, гений такъв! — промърмори тя и стовари раницата си на стълбището.

— Изглеждаш…

— Като мъжкарана — скандализирано възкликна Кати.

— О, Ема…

— Престанете да се държите сякаш е настъпил краят на света! Това е само коса, в края на краищата! — Лицето на Ема пламна от възмущение.

— Може ли… да я докосна? — Кати протегна ръка и прокара пръсти по ниско подстриганата тъмноруса коса на сестра си.

— Махай се от тук, досаднице! — отпъди я Ема. Приближи се до хладилника и извади кофичка кисело мляко.

— Изглеждаш страхотно — най-сетне се обади и Грейс, опитвайки се да прикрие преживяния току-що шок. Ема бе подстригала съвсем късо дългата си и мека като коприна руса коса и в момента приличаше на току-що излюпено пиле.

Грейс умираше да разбере защо дъщеря й бе постъпила така с косата си, но съзнаваше, че трябва да се отнася много внимателно с крехкото й чувство на самоуважение.

— Всъщност, ще ми се и аз да имах смелостта да направя нещо толкова дръзко с прическата си — предпазливо продължи Грейс. Докосна влажната си коса, която от десетилетия подстригваше по един и същ начин и в която вече се забелязваха груби сиви нишки.

— И като заговорихме за промяна, трябва да ти кажа нещо, мамо.

— Какво е то? — попита Грейс. Мили боже, първо Брайън, а сега и Ема.

— Ами иска да се премени с униформа на жокей — обади се Брайън.

— Млъкни, Брайън. Просто млъкни — рязко заяви Ема.

— Брайън, изчезни от тук — разпореди се Грейс. — Отивай да изпратиш материалите си.

Не беше нужно да повтаря два пъти. Брайън само това чакаше. Грабна портфолиото и ключовете за колата и тръгна към входната врата.

— Мамо, искам да ти кажа, че смятам да се откажа от курса по физическо.

— Онзи, който посещаваш заедно с Шиа, Линди и Кори? — попита Кати. — Ама ти какво? Да не си се и побъркала на всичкото отгоре?

— Кати, може би ти също трябва да изчезнеш от тук. — Грейс лекичко я побутна към стълбите.

— Но…

— Изчезвай! — Грейс искаше да разбере какво е намислила Ема и беше наясно, че това няма да стане, ако другите две деца се мотаят наоколо.

— Заради Кори ли е всичко това? — попита тя.

Ема рязко вирна глава.

— Вече не се виждам с него.

— И сама забелязах, че той вече не се обажда. Чаках ти да ми кажеш нещо по въпроса. Защо, миличка? Да не би да се е отнесъл като негодник с теб?

Ема само се изсмя в отговор. Сух и измъчен смях.

— Той си е негодник по принцип.

Ще го убия, помисли си Грейс. Ще го убия още сега.

— Миличка, толкова съжалявам. Какво се случи?

Ема погледна през прозореца.

— Нищо. Разделихме и толкова. Не се е случило кой знае какво. И друг пък съм късала с момчета.

Грейс прегърна дъщеря си. Момичето ухаеше на сапун и на някакъв екзотичен шампоан.

— Мразя да те гледам как страдаш. Той ли е причината да отрежеш косата си?

— Не, разбира се. — Ема отстъпи назад и хапна от киселото мляко. — А ти разбираш ли се с майка му напоследък?

Грейс си помисли за събранията на офицерските съпруги, които бе пропуснала в последно време. Сигурна бе, че едва ли е сред любимките на Алисън Краудър.

— Не особено. Но ти не се тревожи за това. Да не би Кори да те притеснява в часа по физическо? Заради него ли искаш да се откажеш?

— Просто искам да се откажа, ясно?

— Ще ти позволят ли да го направиш? Все пак учебната година започна доста отдавна.

— Вече разговарях по въпроса с моя училищен съветник. Мога да го направя, ако запиша допълнителен курс като частна ученичка.

Грейс се загледа в дългата и елегантна шия на дъщеря си, а след това премести поглед към късо подстриганата й, остра като тръни коса.

— И какво смяташ да запишеш?

Ема дояде последната хапка мляко.

— Още не съм решила.

Грейс не бе свикнала да вижда Ема толкова наранена и объркана и това я потискаше. Искаше й се да хареса новата й подстрижка, но тя изглеждаше толкова… обезобразена.

Когато децата бяха малки Грейс обикновено целуваше раните и ударените места и ги отпращаше да си играят. Сега обаче дъщеря й бе пораснала и Грейс бе изправена пред далеч по-сериозно предизвикателство.

— Плуване?

— Ами аз и без друго буквално живея в плувния басейн.

Грейс хвърли поглед към графика на занятията й в „За да се почувствате като нови“, залепен на хладилника.

— Запиши се в моето фитнес студио. Сигурно ще ти го зачетат. В групата има още едно момиче от вашата гимназия, от което зная, че й го зачитат като кредит.

— В твоята група? — презрително изсумтя Ема. — Хайде, стига, мамо. Със сигурност не би искала да посещавам твоята група по фитнес.

— Разбира се, че искам. Ще ми бъде много приятно дори. Не си мисли, че като приемат и стари жени като мен, в студиото не могат да ти предложат нещо, което да съответства на твоето ниво и възраст.

Ема само сви рамене.

— Ще разговарям с моя училищен съветник.

В този момент иззвъня телефонът в кабинета — служебната линия на Грейс. Тя обаче остана на мястото си. Инстинктивно усещаше, че Ема се нуждае… от нещо. Само дето не можеше да разбере какво е то.

— Иди да се обадиш — подкани я Ема.

— Секретарят ще запише съобщението, каквото и да е.

— Иди и се обади, мамо. И без друго трябва да изпратя един мейл на моя съветник, за да си уговоря среща с него. Аз съм добре. Разбра ли?

Грейс кимна и се спусна към кабинета, за да изпревари секретаря.

— Грейс Бенет.

— Здрасти. Обажда се Рос Камерън.

— Здрасти. — На лицето й се появи усмивка. — Какво мога да направя за теб?

— О, подготвил съм ти цял списък. Преди това обаче искам да ти кажа, че моята счетоводителка е очарована от училището, което й предложи. Благодаря за помощта. Щеше да ми бъде много неприятно да се лиша от услугите й.

— Говориш така, сякаш тя щеше да се откаже от работата си за теб, ако не й беше харесало училището.

— Точно така. Но не мога да я виня. Напротив, дори й се възхищавам за това, че поставя децата си на първо място. А ти как си?

— Всъщност, и аз се занимавам предимно с децата си.

— Обзалагам се, че едва ли е толкова лесно, колкото звучи.

Този човек умееше да долавя и най-леките нюанси на тревога, прокраднали се в гласа й. Грейс се присегна и затвори вратата на кабинета.

— Проблеми винаги има при деца тийнейджъри.

— Какво става този път?

— По-голямата ми дъщеря…

— Ема.

Остана доволна, че е запомнил името.

— Напоследък е доста раздразнителна и своенравна, а аз просто не мога да разбера защо. Днес се прибра и ни сюрпризира с късо остриганата си коса и с новината, че възнамерява да се откаже от курса по физическо в училище.

Грейс се впусна в разговор с него, както често й се случваше напоследък. Рос беше очарователен мъж със заразителен смях и умение да изслушва. Макар никога да не се бяха срещали, Грейс имаше чувството, че двамата се познават добре.

— Но, както и да е — заключи тя. — Истината е, че нямам никаква представа какво всъщност става с нея. Струва ми се толкова… дистанцирана и немотивирана. Все още не е изпратила документите си за кандидатстване в нито един колеж. От време на време й напомням, че срокът накъсява, но тя неизменно отговаря, че ще се погрижи за всичко. — Грейс се поколеба. Разговорът им започваше да става твърде личен. Неговото приятелско отношение обаче, и разбирането, което неизменно демонстрираше, я подтикваха към пълна откровеност. Чувстваше се като на изповед и възприемаше Рос като анонимния свещеник, скрит в изповедалнята. — Възможно е и аз да нося част от вината за това. В края на краищата, през целия й живот аз не съм се занимавала с нищо. Бях просто съпруга и майка.

— Ей, животът продължава най-вече заради майките и съпругите.

— Но аз искам тя да получи добро образование и да си изгради самостоятелен живот.

— Нещо, което и ти самата си направила.

— Ами, да. Може и така да се каже.

— А тя какво иска?

— Не мога да кажа. Не зная. Между мен и нея винаги е съществувала силна връзка. Понякога обаче се питам… — Грейс стисна телефонната слушалка и се загледа в снимките на децата си, окачени на стената отсреща.

— Какво се питаш?

Последва продължителна, изпълнена с напрежение тишина.

— Има моменти, в които се опасявам, че не съм достатъчно добра майка на децата си.

— Разбира се, че ще се опасяваш — възкликна той. — Това само доказва, че си човек като всички останали. Аз никога не съм имал деца, но пък имам майка и зная, че тя се притеснява за мен и брат ми по същия начин, по който ти се тревожиш за децата си.

— Извинявай — изведнъж рече Грейс. — Нямах намерение да те товаря с проблемите си.

— Не си — увери я той. — Аз сам те попитах.