Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (29)

12.

Ема не спираше да дразни Кори докато вървяха през паркинга след края на бала.

— И как да те наричам сега? Сир? Или Ваше Височество? — през смях го попита тя. — Или великия крал на гимназиалния бал?

Той се ухили и завъртя на пръста си евтината корона, която бе получил на бала.

— Както искаш.

— Жалко, че не ти позволиха да задържиш кралската мантия и скиптъра.

— Жалко наистина. Щяха да ми свършат работя при някоя от следващите коронации.

Ема не се усъмни нито за миг, че животът на Кори Краудър щеше да му сервира още много подобни коронации — под една или друга форма. Той беше талантлив и обстоятелствата работеха в негова полза. Никой не се изненада, когато именно той бе коронясан за Крал на училищния бал. Напълно заслужено при това — Кори беше красавец, беше абитуриент и, освен това, вчера бе спасил футболния мач.

Ема си помисли, че баща й не изглеждаше особено очарован от съобщението й, че възнамерява да отиде на бала заедно с Кори.

— Налага се да се доверя на преценката ти, Ема, защото просто нямам друг избор — беше й написал в отговор той и тя веднага разбра, че баща й още не е забравил инцидента с бирата.

Край тях минаваха и други ученици, тръгнали си след бала, които им подвикваха и ги поздравяваха. Шиа Хенсън, избрана за кралица на бала, бързо профуча край тях, хванала кавалера си под ръка.

— Лека нощ, Кори — провикна се тя. — Благодаря за танца.

— Няма защо — отвърна той. Изчака Шиа да отмине, след което положи короната си върху главата на Ема. — Ти трябваше да си кралицата тази вечер. Ако не я бе спасила от удавяне през лятото, тя дори нямаше да присъства на бала, камо ли да бъде коронясана.

— Шиа е по-подходяща от мен — изтъкна Ема. Шиа беше симпатична и изключително популярна. И, което бе най-важно в случая, беше местно момиче. Новодошлите красавици не ги избираха за кралици на бала. Дори и онези, които знаеха как да направят изкуствено дишане на удавник. Хората обикновено очакваха избраните от тях кралици да не си тръгнат още на следващия ден.

Настигнаха Кати и Джими Бейтс, които вървяха към спирката на училищния автобус, където ги очакваше майката на Джими. Кати се смееше, но в мига, в който забеляза Кори, го зяпна с преклонението, с което се отнасяше към любимите си рок звезди.

— Здрасти, Бейтс. Кати — поздрави Кори и ги възнагради с широка усмивка. — Забавлявахте ли се тази вечер?

— Да, забавлявахме се — отвърна Кати с блеснали от щастие очи.

— Забавлявахме се — повтори като папагал Джими. — Ами… ние ще вървим.

Ема подаде на Кати една торбичка, в което бе прибрала букетчето и един албум със снимки.

— Ще ги отнесеш ли вкъщи? — попита я тя. — И кажи на мама да не ме чака.

— Добра идея — промърмори Кори и отвори вратата на колата. — Защото аз имам планове за тази вечер.

 

 

Откакто бащата на Дарлийн Купър бе заминал на плаване, апартаментът й се бе превърнал в място за купони на завършващите гимназисти, които искаха да се отскубнат от опеката и контрола на родителите си. Ема и Кори също се отбиха след бала. Осветлението бе приглушено, а музиката гърмеше оглушително. Тясната кухня и трапезарията бяха изпълнени със странна смесица от ученици и млади мъже и жени от флота. Масите бяха отрупани с отворени пакетчета чипс и бутилки вино и бира. На моряците беше абсолютно забранено да общуват с местните ученици, но никой не гледаше на сериозно на тези ограничения и забрани.

Дарлийн не беше най-добрата домакиня на света. Ема изпита известно съжаление към момичето, докато я наблюдаваше как се опитва да накара гостите си да излизат да пушат отвън и непрекъснато тича насам-натам, за да забърсва разлени напитки. Изобщо не изглеждаше като човек, който се забавлява.

— Утре сутринта ще дойда да ти помогна да почистиш — рече й Ема.

— Благодаря ти. Би било страхотно. — Дарлийн като че ли се поотпусна малко.

Ема изведнъж си спомни, че на следващия ден им предстоеше преместване в новата къща. Запита се как ще успее да бъде на две места едновременно. Огледа се за Брайън, но не го видя никъде.

— Предлагам да се потопим в джакузито, преди да е станало твърде пренаселено — рече Кори и, на минаване край масата, грабна една опаковка с шест бири.

— Добра идея.

Запътиха се към вътрешния двор, където имаше плувен басейн, покрит с плътно покривало заради сезона, и три топли вани джакузи, които искряха, осветени от подводни лампи. В единия край на двора имаше малка къщичка с душове и помещения за преобличане. Ема бързо съблече роклята си, като цялата трепереше от студ. Беше си донесла от къщи раница, в която имаше бански костюм, хавлия и дрехи за преобличане. Сложи банския си костюм, внимателно преметна дрехите си върху една от пейките, уви хавлията около тялото си отново излезе отвън.

Шиа й махна с ръка и Ема побърза да се потопи в топлата, разпенена вода.

— Това е Джакс — рече Шиа и й посочи младежа до себе си. — Джакс, това е Ема. И Кори — додаде тя, когато го видя да се присъединява към тях.

Ема не бе срещала Джакс в училище. Съдейки по подстрижката и телосложението му, реши, че сигурно е от флота. Години наред бе наблюдавала подчинените на баща си и се бе научила да ги разпознава от пръв поглед. Нещо се случваше с младите новобранци, попаднали във флотския център за първоначално обучение и прекарали осем седмици там. Всички те до един придобиваха изражението, което в момента се четеше и на лицето на Джакс.

На моряците беше абсолютно забранено да си общуват с местните ученички, но това се случваше непрекъснато. Затова нито Ема, нито Кори споменаха пред Джакс, че бащите им са старши офицери от флота.

Загледаха се в звездите, заслушани в музиката, долитаща от апартамента на Дарлийн. Четиримата побъбриха известно време. Изпиха по бутилка бира и разговорът започна да става по-приятелски и забавен. След известно време Шиа и Джакс решиха да си ходят и бавно се стопиха в заобикалящия ги мрак. Останала насаме с Кори, Ема почувства трепетно вълнение. През пролетта се бе разделила с последния си приятел и от тогава насам се чувстваше самотна и копнееше за близостта, която можеше да й даде само определено момче.

Кори протегна ръка към нея. Подводните светлини проблясваха между преплетените им пръсти. След това Кори неочаквано я дръпна и я привлече до себе си. Целунаха се. Ема бавно се отдръпна и положи глава на рамото му.

— Приятно е — промълви тя.

— Ммм… — Кори плъзна пръсти по гърба й и се заигра за момент със закопчалката на горнището на банския й. — И как, за бога, се разкопчава това нещо? — прошепна той.

Тя се засмя и се плъзна във водата, отдалечавайки се от него. Нямаше намерение да му позволява подобни волности. За момента поне. За в бъдеще още не бе решила. Истината бе, че Ема обичаше да флиртува с момчетата, да ги дразни и възбужда. Проявяваше любопитство към секса и не се срамуваше да си го признае. Все още обаче не се чувстваше готова за полов живот.

— Най-напред трябва аз да кажа, че може.

— И след това сложната закопчалка се разтваря като пещерата на Аладин, така ли?

— Не съвсем.

— Ами какво чакаш тогава?

Ема сви рамене.

— Не съм сигурна.

— И как ще разбереш, че е настъпил моментът?

— Ще разбера. — Разсмя се, забелязала измъченото му изражение. — С теб сме излизали само няколко пъти, Кори. Струва ми се, че трябва да прекараме повече време заедно, за да съм сигурна, че нещата между нас са наред.

— Разбира се, че са наред, Ема. Луд съм по теб. Непрекъснато мисля за теб.

Тя си позволи отново да се приближи до него.

— Наистина ли? И какво точно си мислиш?

— Че си страхотна — отвърна той и я привлече към себе си за още една целувка.

Стори й се, че долавя ерекцията му през мокрия бански. Усещането беше едновременно непривично и… интригуващо. Реши обаче, че ще е най-разумно да смени темата и да продължи да се държи на разстояние.

Отблъсна го леко и се отдръпна.

— Е, напредна ли с кандидатстването в академията? — попита тя. Това бе постоянната тема за разговор между учениците от последния клас на гимназията. Крайните срокове за подаване на документите наближаваха и всички техни приятели обсъждаха възможностите и перспективите си.

— Всичко върви като по ноти — отвърна той. — Даже няколко дни преди рутинния преглед на здравословното ми състояние във военноморската болница изпуших няколко фаса.

— О, Кори! Не мога да повярвам, че си го направил.

— Не е кой знае какво.

— Но ако изследванията ти покажат някакво отклонение, лекарите ще трябва да те дисквалифицират.

Кори облегна глава на бетонния ръб на ваната.

— Няма проблем — увери я той. — Татко ще оправи нещата.

— Моят баща ще ме убие, ако от изследванията ми стане ясно, че съм пушила нещо непозволено. За мой късмет обаче резултатите от изследванията ми са отлични, документите ми са попълнени и изпратени, а сенатор Мърей ми написа необходимата ми препоръка. А на теб?

— Аз вероятно ще получа препоръка от вицепрезидента — съобщи той и отново се облегна назад.

Ема кимна. Вицепрезидентът избираше петдесет кандидати от цялата страна, които се отличаваха с изключителни постижения. Или пък с изключително здрави връзки. Направи й впечатление обаче, че Кори не потвърди със сигурност, че е в списъка на вицепрезидента.

— Не разбирам защо ти е да се подлагаш на всичко това — отбеляза той и си отвори още една бира. — Не смяташ сериозно да учиш в Анаполис, нали?

— Може пък и да смятам. — След като преодоля първия шок от срещата с Джош Ламонт, Ема се видя с него още няколко пъти. При всяка тяхна среща той я окуражаваше все по-убедено да продължи с кандидатстването. В резултат на което почти успя да я убеди, че и тя самата го желае. Брайън знаеше какво е намислила, но тя го бе накарала да се закълне, че няма да каже на никого.

— Осемдесет и пет процента от курсантите в академията са мъже — изтъкна той.

— Осемдесет и три. Пък и аз нямам проблем с мъжете.

— О, така ли? Защо тогава все гледаш да се дръпнеш по-далеч от мен? — Отново я привлече към себе си и я целуна дълго и страстно. С език. — Между другото — подхвърли той — аз дълбоко се съмнявам, че ще успееш.

Забележката му я раздразни и развали очарованието на мига. Тъкмо когато бе започнала да си мисли, че Кори е доста секси.

— Можеш да се съмняваш колкото си искаш — отвърна Ема. — Но аз, все пак, ще опитам.

Кори скръсти ръце зад главата си, излагайки на показ силните си мускули.

— Ще те принудят да подстрижеш красивата си руса коса.

Ема притисна колене към гърдите си.

— Знаеш ли какво си мисля? Все ми се струва, че си пищисан, защото и аз, също като теб, имам реален шанс да вляза в академията.

— Ти си дребна риба.

— Ще видим.

— И все пак, не разбирам защо искаш да постъпиш във флота? Заради момчетата ли?

— Да, позна! — през смях отвърна Ема. — На мен мъжете никога не ми стигат.

Кори отново я привлече към себе си.

— Все си мисля, че и един ти е достатъчен.

Тя веднага се отдръпна. Самоувереността на Кори понякога й идваше в повече.

— Не и преди аз да го реша.

— И какво си мислиш, че ще правиш в академията? Не съм чул там да се предлага курс по домакинство.

Е, сега вече го прекали! Тя плисна шепа вода в лицето му.

— Много смешно, Кори Краудър! Ще видиш, че ще ме приемат. Ти само гледай!

Той се засмя, избърса лицето си и подпря ръце на стената на ваната. Очите му весело затанцуваха, когато плъзна поглед по тялото й.

— Ще гледам и още как!

Ема не можа да сдържи усмивката се. Надигна се и излезе от джакузито.

— Радвам се, че все още имаш чувство за хумор.

— А ти къде тръгна?

— Време е да се прибирам. Стана късно.

— О, Ема…

— Обеща на мама, че ще ме изпратиш до дома преди полунощ.

— Тя сигурно вече спи дълбоко. Майките никога не успяват да издържат будни до полунощ.

Добре де, не можеше да очаква от него да бъде съвършен. Пък и нямаше да е първото момче, нарушило дадената пред майка й дума. Освен това беше напълно прав — майките рядко оставаха будни до полунощ. Ема отдавна бе спряла да брои случаите, в които се бе прибирала на пръсти, закъсняла след някоя среща, само за да завари майка си да спи на канапето с книга в ръка на светната лампа и на пуснат телевизор.

— Въпреки това искам вече да се прибирам — заяви тя. Настроението си беше отишло. Беше я подразнил със забележките си. А и вече бе уморена.

Светлината на подводните лампи танцуваше по лицето му и създаваше мрачни сенки около очите му. Ема се стресна за миг, но веднага след това се усмихна.

— На вашите услуги, мадам — съгласи се той, излезе от ваната и тръгна към мъжката съблекалня. Ема влезе в дамската съблекалня, за да се подсуши и облече дънките и пуловера, които си бе донесла от къщи. Преметна ги на пейката до официалната си рокля и съблече мокрия бански. Тъкмо протягаше ръка към хавлията, когато светлината в помещението изгасна.

— Ей, аз още съм тук — извика тя и обви хавлията около тялото си.

— Зная — отвърна Кори и пристъпи в тъмната стая, осветен единствено от слабата светлина, която идваше от двора. Около голото му тяло се вдигаха облаци пара.

Ема още по-плътно уви хавлията около себе си.

— Изчакай ме отвън, Кори — рече тя. — Само след минутка ще бъда готова.

— Не желая да чакам повече. — Приближи се до нея и я взе в прегръдките си.

В първия момент Ема се стресна от страстната му прегръдка, но веднага след това изпита и приятно вълнение. Позволи му да я целуне, макар да продължаваше да притиска хавлията около себе си. Замисли се дали да не му прости за подигравателните забележки, изречени по отношение на желанието й да учи във военноморската академия.

— Ема… — промърмори той и с все сила я притисна към себе си. — Кълна се в Бог, че не мога да спра да мисля за теб. Толкова си красива! — Целуна я отново и когато устните му срещнаха нейните, умело я принуди да седне на мократа пейка.

— Ей, внимавай с роклята ми — предупреди го тя, доловила шумоленето на мекото кадифе под мокрите им тела. — Ще я съсипеш.

— Кое ще съсипя? — промърмори той и продължи да я целува. Ръката му напипа голото й бедро и се плъзна нагоре под кърпата.

Заля я неизпитвана до сега наслада, която буквално я остави без дъх. Кори бавно я положи върху пейката и тя почувства допира на гладкото кадифе под гърба си. Кори не спираше да я целува. В един момент изпъшка безпомощно и силно дръпна хавлията. Ема бе изцяло завладяна от сладостните усещания. Силният физически копнеж, обхванал тялото й, главозамайващото чувство на нетърпеливо очакване, премесено с немалка доза страх, буквално замъглиха мислите и заглушиха здравия й разум.

Пламналото тяло на Кори и бирата, която бе изпила, объркаха мислите й. При все това една част от съзнанието й си остана нащрек и именно тя й подсказа, че разполага само с няколко секунди, за да реши какво би искала да направи. Дали да се отдаде на насладата на мига, или да сложи край веднага.

Напоследък често се улавяше да си мисли за секс. Каквото и да правеше, не можеше да прогони тези мисли от главата си. Може би бе настъпил моментът да задоволи любопитството си. Винаги обаче бе смятала, че първият път ще бъде нещо далеч по-приятно и по-специално изживяване от спонтанното чукане в студената, вмирисана на мухъл съблекалня.

Кори дръпна хавлията и разкопча ципа на банския си.

— За бога, Кори! — възкликна Ема, опитвайки се да се измъкне изпод него. — Престани веднага.

Опита се да го изблъска, но той я притискаше с всичка сила. Страхът, който само миг по-рано й се бе сторил толкова вълнуващ, изведнъж се засили.

— Господи, Ема… — постоянно мълвеше той. Устните му не спираха да я целуват — по бузите, по устните, по шията. — Толкова си…

— Казах ти да престанеш! — прекъсна го тя. Страхът вече бе сковал душата й, а ударите на сърцето й отекваха оглушително в ушите й. С цялото си същество усещаше, че се намира в сериозна опасност. Господи, как изобщо бе позволила да се стигне до тук?

Наложи си да се успокои. Това все пак беше Кори. Нейният приятел. Опита се да стисне крака, но той я натисна толкова силно, че буквално я остави без дъх.

Ема рязко завъртя глава.

— Кори, недей!

— Да — простена той и обсипа лицето й с целувки. Зарови пръсти в косата й и притисна главата й неподвижно към пейката. — Много си падам по русата ти коса, Ема. По хубавата ти, дълга и руса коса. — Докато говореше, той ловко раздалечи краката й и само с едно силно движение проникна в нея.

Тялото й се вледени от преживения шок. Опита се да се бори, но мускулите му бяха твърди като стомана, а тя лежеше като прикована под тежестта на тялото му. Ръката му с все сила опъваше косата й и тя почувства болезнено пулсиране по слепоочията. А Кори продължаваше да я притиска към пейката, да се движи като обезумял отгоре й, да прониква дълбоко в тялото й и да й причинява болка. Държеше се така, сякаш вече дори не си даваше сметка за съществуването й. Сякаш не чуваше ужасения й плач, предизвикан от шока и преживяното унижение, и отчаяните й молби да престане. Цялото й тяло сякаш гореше, но това чувство нямаше нищо общо със сладостната наслада, изпитана само мигове по-рано. Сега изпитваше единствено болка. Непоносима болка, която разкъсваше вътрешностите й, гърдите й, гърба и раменете й.

Той направи два последни тласъка и от гърлото му се изтръгна примитивно животински стон. Кожата му бе покрита с пот и топла хлорирана вода и блестеше на светлината, проникваща от двора. Тялото му се сгърчи конвулсивно и потрепери няколко пъти. Само миг по-късно сякаш изведнъж омекна и се отпусна отгоре й.

— Господи! — промълви той. — Мили боже, това беше толкова… О, боже!

— Лошо ми е! — заяви Ема и започна да извива тяло под неговото. — Махни се от мен, преди да съм повърнала.

— Какво, по дяволите… — Изправи се незабавно и закопча банския си. Ема някак си успя отново да се загърне с хавлията и да се изправи. Цялото й тяло трепереше неконтролируемо. Зъбите й тракаха. Придържайки хавлията с едната си ръка, тя побърза да навлече дънките и пуловера си.

— Още ли ти е лошо? — попита той и този път гласът му прозвуча като на предишния Кори.

Ема натъпка вещите си в раницата.

Той се наведе над нея, опитвайки се да я целуне.

Тя рязко отскочи встрани, неспособна да понесе близостта му. Усети студения бетонен под под босите си крака.

— Стой далеч от мен — предупреди го тя.

— Хайде де, Ема. Престани вече! Беше страхотно.

— Страхотно? — невярващо повтори тя. Грабна чантата си и тръгна към вратата. — Страхотно значи? Та ти ме нападна!

— Много смешно.

— Не се шегувам. Ти се възползва от мен, Кори. Насили ме. Аз не исках това да се случва. И ти го казах на няколко пъти.

— Напротив, искаше го. Двамата си прекарвахме страхотно в джакузито.

— Защото докато бяхме там, ти се държа добре. После влезе тук и всичко се обърка. Казах ти да спреш, но ти не го направи. Накара ме насила да правя секс с теб. И за това си има специална дума, Кори, но тя не е „страхотно“.

— Така ли? И коя ще да е тая дума?

— „Изнасилване“. — Думата прозвуча зловещо в студената и тъмна стая. Ема пристъпи още по-близо до вратата, готова да побегне и да изкрещи за помощ, ако се наложи.

Той се разсмя на глас.

— Момиче, май нещо си се объркала! Дори не си и помисляй, че би могла да ме обвиниш в изнасилване.

— Ще си помисля как да постъпя. — Обърна се и, както си беше боса, понечи да излезе от съблекалнята.

Той мигновено скочи пред нея и препречи изхода. Заля я нова вълна на страх и ужас, но тя не си позволи да отстъпи.

— Махни се от пътя ми — заяви Ема. — Тръгвам си.

— Да не си посмяла да кажеш на някого за случилото се, Ема. Не искам да чувам нито дума за това.

— Очевидно и сам разбираш, че отиде твърде далеч. Иначе не би се страхувал толкова от онова, което бих могла да разкажа.

— Кой казва, че се страхувам? Ние с теб сме просто две хлапета, които са пийнали малко повечко и са решили да се позабавляват в края на седмицата. Голяма работа! И знаеш ли какво? Току-що ми хрумна, че ти вече си на осемнадесет, а това, от гледна на точка на закона, означава, че си пълнолетна. Но аз не съм. Ще стана на осемнадесет едва след две седмици. — Изсмя се на глас. — Така че, технически погледнато, ти си тази, която е изнасилила бедничкото непълнолетно момченце.

Стомахът на Ема се сви болезнено, започна да й се вие свят. Беше планирала да му купи нещо специално за рождения ден.

— Майтапът настрана, Ема — продължи той. — В случай че решиш да повдигнеш обвинение срещу мен, ще се наложи да кажа истината. Двамата с теб излязохме заедно, пийнахме малко повечко, а след това правихме секс. Всъщност, то точно така си и беше.

Гърлото й пламна от болка.

— Но аз ти казах, че не искам да го правим. Казах ти да спреш.

— Нищо подобно не съм чул. Господи, не мога да проумея защо отдаваш такова голямо значение на случилото се. Съзнаваш ли в каква грозна ситуация ще се озовем и двамата, ако започнеш да разпространяваш лъжите си?

— Не съм аз човекът, който лъже — възрази тя, но гласът й прозвуча едва-едва, задавен от срам.

Кори присви очи.

— Баща ти служи под командването на моя баща. Сигурен съм, че не би искала дори да си представиш какво ще се случи, ако започнеш да разпространяваш клевети по мой адрес. Не би го направила, скъпа. Сигурен съм това. — Нежно докосна лицето й с ръка.

Ема цялата настръхна от допира му. Рязко отскочи назад.

— Казах ти да се махнеш от пътя ми.

Той пристъпи по-близо.

— Ема, толкова си хубава. Съжалявам, че не смяташ, че сексът беше страхотен, но ти обещавам, че следващия път ще ти хареса повече. Ще го направя по-бавно. И ще ти хареса, ще видиш. Този път бях твърде възбуден, за да се сдържам.

Макар че цялата се тресеше от студ, Ема почувства, че тялото й се облива в пот. Отвори уста, за да каже нещо, но ужасът, насъбрал се в душата й, най-после изригна и тя повърна в краката на Кори.

— Е, това е върхът! — измърмори той. Затича се и скочи в най-близката гореща вана.

Ема избърса уста с единия край на хавлията. От апартамента на Дарлийн се разнесе пиянски смях. Ема знаеше, че не може да се върне там. За част от секундата взе решение, грабна багажа си и се затича през тъмния паркинг. Беше боса, но изобщо не чувстваше неравностите и камъчетата по студения асфалт и тичаше, без да спира. Прекоси игрището, заобиколи района с хангарите на базата и хукна нагоре по хълма.

Поколеба се едва когато стигна до целта си. Наложи й се да почака дълго пред общежитието, в което бяха настанени несемейните офицери. Уличните лампи обливаха паркинга с бледата си кехлибарена светлина. От време на време на паркинга спираше някоя кола или пък мотоциклет. Ема се отдръпна навътре в сенките, където остана незабелязана.

Може би все пак трябва да си върви. Може би идеята й не беше чак толкова добра. Фоайето на сградата бе ярко осветено. Светеха и много от прозорците на общежитието. В апартаментите живееха предимно мъже. Млади мъже. Като Кори.

Тъкмо се канеше да поеме по дългия път към къщи, когато видя тъмния миниван да спира на паркинга. Вече бе твърде късно за бягство. Но поне не се страхуваше вече.

— Ема? — Джош Ламонт затръшна вратата на колата и бързо се приближи до нея. — Ей, какво се е случило?

Не можеше да си позволи да се пречупи и да заплаче, макар че много й се искаше да го направи. Не, не искаше. Отчаяно се нуждаеше от това.

— Нищо не се е случило — заяви тя. — Просто… виж, извинявай, че те безпокоя. Зная, че е късно… — Полагаше героични усилия да говори спокойно. Нямаше идея откъде се е взела стоманената твърдост, която я държеше изправена и й даваше сили да издържи. — Може ли да те помоля да ме откараш до вкъщи? Моля те, лейтенант Ламонт.

— Няма проблем. — Погледът му пробяга по нея — забеляза роклята, натъпкана небрежно в раницата, босите й крака, влажната коса. — Ема, сигурна ли си, че си добре?

Тя се паникьоса за миг. Дали не миришеше на повръщано? Дали Джош можеше някак си да разбере какво й бе причинил Кори? Изпита ужас от мисълта, че отвратителната истина може да е изписана като неприличен надпис върху лицето й. Върху тялото и душата й.

Сведе очи към земята. Продължаваше обаче да стои с изправен гръбнак, полагайки неимоверни усилия да овладее треперенето на тялото си.

— Какво става, Ема?

— Имам нужда някой да ме откара до дома. Тази вечер излязох с приятели и сега нямам кола да се прибера.

— Нека позная — рече Джош. — Момчето, което е трябвало да те откара до вкъщи, е пийнало повече от допустимото.

— Нещо такова.

— Да вървим тогава. — Той тръгна към грозния миниван, паркиран сред корветите и джиповете на другите офицери. Ема не можа да сдържи възхищението си, породено от факта, че Джош кара една толкова семпла и обикновена кола.

Качи се и веднага закопча предпазния колан. Болеше я цялото тяло. Което й се стори странно, защото, доколкото си спомняше, Кори не бе проявил физическо насилие. Тя обаче се чувстваше като човек, преживял жесток побой.

— По-рано вечерта те видях в ресторанта — подхвърли Джош и изкара колата от паркинга.

Тя кимна, макар да й се струваше, че това се бе случило много отдавна. Момичето, което беше седяло на застланата с ленена покривка маса с Кори Краудър, момичето, видяло Джош да вечеря с непозната млада жена в другия край на ресторанта, вече не съществуваше.

— Решихме да вечеряме преди бала — обясни тя.

— Надявам се, че си се забавлявала добре тази вечер.

Нямаше представа как да отговори на това. За неин късмет той измина останалата част от пътя в мълчание. Не й зададе обичайните въпроси за училището и за предстоящото кандидатстване. Ема му беше безкрайно благодарна за мълчанието, защото беше почти сигурна, че ако я беше попитал още нещо, тя щеше да излее душата си пред него.

Едва не се разплака от облекчение, когато стигнаха до тяхната улица.

— Можеш ли да спреш ей там, на ъгъла? — попита тя.

Джош се подчини, без да задава въпроси. Ема смотолеви някакви благодарности, след което хукна боса по студения бетонен тротоар и се прибра вкъщи през задната врата. Извади късмет и никой не я видя. Предпазливо заобиколи струпаните в коридора кашони, качи се на пръсти на горния етаж, вмъкна се в банята и пусна душа.

Искаше да забрави случилото се. Не, искаше й се да върне времето назад до момента, в който нещата се объркаха. Искаше й се да можеше просто да си тръгне и да избегне случилото се. Само че не можеше да забрави и инцидентът с Кори — изнасилването — се повтаряше отново и отново в мислите й. Споменът беше като петно, което не можеше да изпере и изличи, колкото и да се опитваше. Тя обаче продължаваше да стои под душа, да търка ожесточено тялото си и да се кълне, че никога няма да спре да опитва.