Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (22)

5.

„Фитнес студио

ФОРМУЛЯР С ИНФОРМАЦИЯ ЗА КЛИЕНТА

Име: Грейс Макалън Бенет

Адрес: Уидбей, «Интрудър драйв» №820, Вашингтон

Телефон/Факс/Имейл: 360-555-3117 [email protected]

Възраст: 39

Секс: не и през следващите шест месеца поне^[1]

Височина: 167 см

Тегло: 64 кг

Истинско тегло: като че ли бих си признала!

Проблемни части от тялото ви: стомах, бедра, крака, ръце; от шията надолу.

Ограничения: виж приложените подробни обяснения, които са описани на пет страници.

Цели:“

Грейс ядосано се вгледа в светлосиния формуляр, който попълваше. И защо им е да знаят всичките тези глупости? Цели? Кого се опитваха да заблудят?

Погледна крадешком към другите четири жени, които седяха в приемната на фитнес студиото. И четирите енергично попълваха формулярите и вероятно вписваха вътре възвишени и достойни за възхищение цели, като например повишаване на костната си плътност или пък участие в маратон, с цел набиране на средства за финансиране изследванията на рака. И четирите изглеждаха по-слаби и в по-добра кондиция от Грейс. Целият свят беше в по-добра кондиция от Грейс.

През седмиците, последвали отплаването на Стив, тя не бе стигнала до никакви заключения или пък решения по отношение състоянието на брака й. Хрумна й обаче, че имаше едно нещо, което би могла да промени. Собственият си живот. Създаването на собствена компания беше само началото. Сега бе настъпил моментът да създаде отново себе си.

Сигурният й до скоро свят се бе превърнал в опасно за живеене място. И сега единствено от нея зависеше да си създаде свой собствен и напълно безопасен рай. Тази идея изобщо не й се струваше ужасяващо радикална — в края на краищата, много други жени го правеха всеки ден.

За Грейс обаче това се оказа огромна крачка.

Предишния ден бе извършила редовния си медицински преглед при новия си личен лекар в базата. Беше си позволила да се надява, че той само ще я погледне и веднага ще заяви, че е станала някаква грешка и тя по никакъв начин не може да е на толкова години. Или пък да тежи толкова килограми.

Вместо това обаче той безстрастно вписа съответните цифри в определените за целта квадратчета в картона й. На всичкото отгоре го направи в три екземпляра.

Прегледът потвърди грозната истина, която бе зърнала да наднича от огледалото в онази пробна. Съществуваше огромна разлика между реалната действителност и представите, които тя от години имаше за самата себе си. Грейс изведнъж проумя, че вероятно бе заспала някъде по времето, когато се роди Кати, и от тогава насетне я караше на автопилот. И кой знае как, без дори да забележи, в тялото й се бе настанила някаква трътлеста лелка на средна възраст. Лелка, която бе обсебила не само тялото, но и целия й живот.

Паникьосана от подмолната атака на времето и земното притегляне, тя пазеше диета вече седмици наред, но ако можеше да се вярва на кантара на личния й лекар, усилията й очевидно не даваха резултат. Допреди няколко години бе считала сама себе си за късметлийка, притежаваща завиден метаболизъм и приличен външен вид. Само че гравитацията вече си казваше думата и ето че Грейс, за пръв път през живота си, трябваше да признае, че има нужда от помощ.

Графата „цели“ във формуляра продължаваше да стои празна. Тя имаше толкова много — вълнуващ живот, прекрасно семейство — че да иска повече й се струваше като висша форма на егоизъм. Въпреки това искаше още толкова много неща, че чак се плашеше от себе си. Лъжата на Стив я бе наранила дълбоко. Това не подлежеше на съмнение. Същата тази лъжа обаче бе оказала изненадващо въздействие върху нея, подтиквайки я да търси изгубената си свобода. Вместо да стои бездейно и да чака да види какво ще се случи, Грейс възнамеряваше да започне да прави неща заради самата себе си. Решила бе да се включи в курса по фитнес с надеждата да успее да се напъха отново в любимите си дънки. А защо не и в ниско изрязания бански костюм? Не това обаче беше основната й цел. Повече от всичко й се искаше да успее да намери отново пътя към самата себе си, да преоткрие мечтите, от които се бе отказала преди толкова много години, и да разбере дали не би могла да ги сбъдне след всичкото това време.

Наведе се и попълни останалата част от формуляра. Подписа бланката, с която освобождава фитнес студиото от всякаква отговорност, и се намръщи на юридическата формулировка.

— Не виждам формуляр, с който да декларирам, че не желая да бъда реанимирана в случай на злополука — тихо промърмори тя.

Момичето на рецепцията, червенокоса тийнейджърка, взе попълнения формуляр.

— Вие сигурно сте нова — отбеляза тя.

— Точно така.

Момичето сведе поглед към синята бланка.

— Добре дошла при нас, Грейс. — После смръщи вежди. — Вие сте Грейс Бенет, така ли?

— Точно така. — Това момиче може би беше съученичка на някое от децата.

— Започваме след няколко минути.

Грейс влезе в студиото — истински кошмар с огледални стени. Страхотно. Точно от това имаше нужда. Триста и шестдесет градусов поглед към всичките й дефекти. В залата вече имаше няколко жени, които се разхождаха напред-назад, пиеха вода от пластмасови бутилки и изпълняваха упражнения за разтягане. Всичките бяха облечени с прилепнали към телата им къси клинчета и ниско изрязани горнища, които не биха посрамили самата Бранди Частийн. Грейс изведнъж се засрами от избелелия си клин, широката флотска тениска и овехтелите си маратонки „Рийбок“.

Жените подреждаха малки пластмасови подиуми с гумени покрития. Не се държаха грубо, но демонстрираха онова сериозно и малко сковано отношение, което Грейс, основателно или не, винаги бе свързвала с жените от северозападното тихоокеанско крайбрежие.

— Здравейте — поздрави тя. — Казвам се Грейс. Това е първото ми посещение.

— Ще имате нужда от един от тези — информира я една от жените. — По-късно ще изнесем гиричките и силовите пръстени. — Посочи към един шкаф, претъпкан със средновековни на вид уреди, които сигурно биха изглеждали съвсем на мястото си в някоя стая за мъчения.

В този момент се появи една друга жена и Грейс с радост видя познато лице.

— Патриша! Как си?

Патриша я дари с широка усмивка. Изглеждаше много по-спокойна от несигурната и силно стресирана младоженка, която Грейс бе срещнала милата есен.

— Добре съм. Не зная какво щях да правя без теб, Грейс. Благодаря ти, че ми помогна с преместването.

— Аз пък ти благодаря за препоръката. Вече имам двама клиенти. Не са много, на все е някакво начало.

— Сега се опитвам да се науча да живея сама. — Ръката й се плъзна към долната част на корема — жест, значението на който бе ясно за всички жени. — Всъщност, май не съм съвсем сама.

— Наистина ли? Фитнесът не е ли опасен за теб?

— Не, но трябва да не се претоварвам. Всъщност лекарят ми смята, че трябва да продължа с физическите упражнения, тъй като, преди да забременея, спортувах активно.

Новината за бременността на Патриша привлече вниманието на една от останалите жени в залата. Приближи се и се представи като Рада Митали.

— Аз съм баба — обяви тя.

Грейс не беше сигурна какво се очаква от нея — да я поздрави, или да й предложи съчувствие и утеха.

— Каква сте? — попита Патриша.

— Баба. Бабувам при раждане. Оказвам емоционална подкрепа на жените по време на раждане — обясни Рада.

— Наистина ли? — Патриша изглеждаше заинтригувана. — Чудя се дали здравната ми осигуровка покрива тази услуга.

— Освен това водя курс по индийски секс — додаде Рада.

— Питам се дали моята застраховка покрива това — промърмори Грейс.

Още две жени се присъединиха към тях. Едната се стори смътно позната на Грейс.

— Да не би да работите за „Айлънд Риълти“?

— Точно така. Мерилин Оудълман.

— Видях снимката ви на една обява за продажба на къща.

— Надявам се обявата да не се задържи прекалено дълго. Това е Арлийн Кюсак, моята съдружничка.

— Добре дошла в клуба. Мисля, ще се останеш доволна от решението си да се включиш в този курс. Преди да се усетиш и ще имаш ръце като на Деми Мур.

— Какво, да не би да познаваш пластичния хирург?

Мерилин погледна към вратата.

— А, ето те и теб, Стан. Ела да се запознаеш с Грейс и Патриша. — Грейс с изненада видя един оплешивяващ мъж на средна възраст да се приближава към тях. Стори й се твърде срамежлив.

— Опитвам се да вляза във форма, за да мога да танцувам на сватбата на дъщеря си — поясни той.

— Какъв ще е този танц, дето изисква специална физическа подготовка?

Той се засмя.

— Смокингът ми е двадесетгодишен и се надявам да успея отново да се напъхам в него. Всъщност, замислил съм го като изненада за съпругата си.

— Жена ви е голяма късметлийка — отбеляза Грейс. В следващия миг обаче всяка мисъл се изпари от главата й, защото в залата се появи още един мъж. Този имаше златисторуса коса и бе облечен с плътно прилепнали шорти и елегантно горнище.

Грейс премигна и сръчка Патриша.

— Май вече не сме в Канзас, а?

— Това е Данте Романо — представи го Мерилин и му даде знак да се приближи към тях.

Той тръсна дългата си до раменете руса коса и стисна първо ръката на Патриша, а след това и на Грейс.

— За мен е чест да се запозная с вас.

— Данте е планински водач — рече Арлийн.

— Водя туристи, които искат да покорят връх Рение — додаде той.

Този акцент, помисли си Грейс и главата й сякаш изведнъж олекна. А какво тяло имаше само! Беше толкова стегнато, толкова гладко, че й заприлича на опакована в целофан деликатесна шунка.

— Изкачването е много полезно за подобряване на вашата издръжливост — обясни той.

„Издръжливост?“ Грейс не се бе замисляла за това. Та тя изобщо не можеше да се похвали с издръжливост. Може би не трябваше да се записва в този курс. Може би трябва да си тръгне веднага. После отново погледна към Данте и видя мускулите му, потрепващи нетърпеливо под тънката тъкан на екипа му.

„Добре. Този път ще остана за шоуто.“

— Добре, хора, започваме. — Червенокосата тийнейджърка от рецепцията влезе в залата, плесна няколко пъти с ръце и постави един диск в уредбата.

— Аз съм Лорън Стантън и съм тук, за да ви мотивирам! — Затвори вратата на залата и отряза пътя за бягство.

Това е Лорън Стантън? Грейс я изгледа невярващо. С безкрайната си енергия, игрива усмивка и дръзка червена коса тя не изглеждаше и с ден по-голяма от Ема. Стегнатите й гърди очевидно не се плашеха от земното притегляне.

Момичето очевидно си падаше по посредствена музика с ясно изразен ритъм.

— Хайде, дайте всичко от себе си! — прикани ги тя, показвайки им основните стъпки по степаеробика. — Това е вашият ден! — Оказа се безжалостно енергичен инструктор по аеробика, който не спираше да ги окуражава и насърчава.

Грейс се опита да следва стъпките. За свое изумление установи, че не е чак толкова трудно. „Виж ти!“ — мислено възкликна тя, доволна от себе си. Мога да го направя. Крачка вдясно. Крачка вляво. Основно движение. Нагоре, надолу, основно движение. Започна да обмисля какво да приготви за вечеря. След няколко минути остана без дъх, но упорито продължи да играе, защото гордостта не й позволяваше да спре. Едри капки пот се затъркаляха по лицето й. И тогава, за нейно щастие, Лорън намали темпото и започва да показва някакви по-бавни стъпки встрани.

Не беше толкова зле, помисли си Грейс, преизпълнена с гордост. Издръжливост, помисли си тя и крадешком погледна към Данте.

Лорън леко плесна с ръце.

— Добре, това беше загрявката. Време е да се заловим сериозно за работа.

„Загрявка? Това било само загрявка?“ Грейс вече бе останала без дъх.

Никой от другите обаче не го забеляза. Лорън грабна дистанционно и пусна нова, по-бърза музика. Показа новите движения, които й се сториха значително по-сложни. Само след няколко минути последва безкрайна поредица от все по-сложни и изнурителни упражнения — танцова стъпка назад, обръщания, подскоци.

Грейс си помисли, че изгаря два пъти повече калории, опитвайки се да не изостава, и реши, че от аеробиката може и да има полза. След още няколко минути обаче започна да се съмнява в здравия си разум. И какво точно правеше тук? Защо й трябваше да се прави на глупачка пред всичките тези непознати? Та това изобщо не й беше присъщо. Тя беше от хората, които си падат по лесните неща. Обичаше да чете книги, да гледа забавни филми. Да приготвя вечеря от три блюда. Да кара кола с автоматични скорости. Да пазарува по интернет.

Все лесни неща. Но това тук? Това щеше да се окаже трудно. Невъзможно дори. Не се бе занимавала със спорт откакто изгори Харви Линдблум на народна топка в пети клас. Защо, за бога, бе решила да се подложи на това?

Лорън Стантън обаче очевидно не смяташе, че упражненията, които показва, са трудни. Продължаваше да играе и като че ли нямаше никакво намерение да спира.

— Как сте? — викаше от време на време, извисявайки глас над музиката.

Грейс си представи безжизненото си тяло, наобиколено от докторите в спешното отделение. „Ще я изгубим!“

— Хайде да засилим още малко — весело предложи Лорън.

„Електрошок! Веднага!“

Безмилостният ритъм на оглушителната музика отекваше болезнено в главата й. В момента играеха на някаква поп версия на класическо парче на „Дайър Стрейтс“.

— Хайде да засилим още малко темпото, дами и господа. Сега ще включим малко силови движения. — Натисна дистанционното и залата се огласи от песен на „Спайс гърлс“ от албума им „Голдън Олдис“. След това Лорън подскочи високо във въздуха и се приземи с двата си крака върху подиума за степаеробика.

Грейс се огледа, търсейки тунел от бяла светлина. Нали това виждаха хората непосредствено преди смъртта си? Попадаха в тунел от бяла светлина и топлина, обгърнати от чистотата на всеобхватната и всеопрощаваща любов. Само че единственото нещо, което обгръщаше Грейс в този момент, бе собствената й пот. Литри пот. Имаше чувството, че се дави в пот. Кой да й каже, че този невинно изглеждащ малък подиум за степаеробика в комбинация с музиката на „Бекстрийт бойс“ може да се окаже смъртоносен?

И тогава стана чудо. Лорън обяви, че преминават към упражнения за охлаждане и забави темпото до лесни стъпки встрани и ритмични движения с ръце.

Грейс погледна часовника. На нея лично щеше да й трябва много повече време, за да се охлади. Стаята буквално плуваше пред очите й. Вдигна ръка и избърса потта от очите си. Четиридесет и пет минути аеробика, а тя все още се държеше на краката си.

Пациентът щеше да оживее.