Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (27)

10.

Грейс загряваше машата за къдриците на момичетата, които непрекъснато тичаха напред-назад и се приготвяха за бала в събота вечер. Брайън и Ема се скараха за това кой пръв да използва банята на горния етаж. Кати мъдро бе решила да се възползва от банята на Грейс и току-що вероятно бе поставила рекорд за най-дългия престой под душа. Днес настроението й беше значително по-добро и тя просто не можеше да си намери място от нетърпение.

Ема се появи в стаята облечена с официалната си рокля, но без обувки. В едната си ръка държеше местния вестник, отгърнат на спортната страница. Водещата статия, естествено, беше посветена на победата на футболния отбор. От голямата снимка ги гледаше светналият от щастие Кори Краудър, понесен на раменете на съотборниците си.

— Е, значи излизаш с футболен герой, а? — подхвърли Грейс.

— Така го наричат напоследък. — Ема подхвърли вестника на леглото. Вдигна косата си нагоре и застана с гръб към Грейс, за да даде възможност на майка си да закопчее ципа на роклята й от тъмносиньо кадифе.

— А ти харесваш ли го? — попита Грейс.

По-голямата й дъщеря не обичаше много да говори за момчетата, с които излизаше. Вероятно го бе наследила от баща си. Макар че Грейс не бе разговаряла със Стив по въпроса, тя предполагаше, че на него не му допада особено идеята, че Ема излиза с Кори. Не беше сигурна каква е причината за това и едва ли щеше скоро да разбере предвид отношенията им в последно време.

— Не зная — отвърна дъщеря й. — Може би.

— Той е просто върховен — намеси се Кати, която се опитваше да сложи спирала на миглите си, без да сваля очилата си.

— Може би ти си тази, която си пада по него — подразни я Ема. — Май ще трябва да предупредя Джими Бейтс.

Последва нов залп от спорове и препирни. Грейс само поклати глава и излезе, за да приготви фотоапарата. След няколко минути сърдитите гласове утихнаха като по чудо и три прекрасно облечени и усмихнати деца се появиха на долния етаж. Сториха й се шокиращо зрели — момичетата бяха красиво гримирани, а Брайън стърчеше с цяла глава над близначката си. Освен това проявиха характерното си търпение и се позабавиха във фоайето, за да й дадат възможност да им се порадва. Брайън бе облякъл единствения си костюм — момчето растеше толкова бързо, че Грейс не можеше да си позволи да му купува повече от един годишно — а обувките му бяха излъскани до блясък. Ема приличаше на модел, слязъл току-що от подиума на изискано модно ревю, а Кати беше истинска сладурана, застинала някъде по средата на пътя между непохватно момиченце и изискана млада дама. Лицето й сияеше от нетърпеливо очакване.

„Виж децата ни, Стив“, помисли си Грейс, преизпълнена с гордост и обич. Толкова са красиви. Отчаяно й се искаше да можеше и той да ги види и си обеща, че ще му изпрати снимките още тази вечер. Каквото и да бе състоянието на брака им в момента, той беше човек, който искрено обича децата си и заслужаваше да ги види в моментите им на щастие. През годините Грейс се бе научила да не недоволства и роптае против постоянните му отсъствия. Той имаше работа, трябваше да служи на страната си… Само че бе пропуснал твърде много от тези мимолетни, изпълнени с красота и очарование мигове.

— О, боже! — възкликна Брайън, приковал поглед върху лицето на Грейс. — Не започвай да плачеш, мамо. Моля те!

— Щом иска, може да плаче — великодушно й разреши Кати. — Искам обаче да побързаш и да свършиш със снимките, преди да се е звъннало на вратата.

Грейс се постара да се овладее и провери настройките на фотоапарата.

Пръв пристигна Джими Бейтс. Изчервен до ушите, също като Кати, той подаде на Грейс потната си от напрежение ръка. Грейс се запозна с майката на Джими, която щеше да ги закара на бала. Не би имала нищо против двете да си побъбрят няколко минути, но Кати изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне от смущение, затова Грейс им пожела приятно прекарване, направи им една последна снимка и им махна с ръка за довиждане. Няколко минути по-късно Брайън потегли, за да отиде да вземе дамата си — едно лекомислено на вид, но иначе много приятно и свястно местно момиче на име Линди Бенкс.

Застанала по средата на входното антре, Ема прегледа за последен път съдържанието на дамската си чанта.

— Какво ще правиш сама тази вечер?

— Ще довърша опаковането на багажа.

Ема веднага се стегна.

— Татко не иска да се преместваме.

— Той ли ти го каза?

— Ако разговаряше с него, сигурно щеше да го каже и на теб.

— Но ние разговаряме.

— Знаеш какво имам предвид. Никога преди не си се държала толкова студено с него.

— Не се държа студено и те уверявам, че няма защо да се притесняваш. Двамата с баща ти ще се разберем — заяви тя, макар че, както често ставаше напоследък, тайничко се зачуди дали това наистина ще се случи.

В този момент иззвъня входният звънец и лицето на Ема светна. Отиде да отвори вратата и се озова лице в лице с Кори Краудър — лъскав и елегантен като младоженец. Той погледна към Ема и се усмихна широко. Нямаше нужда от излишни думи и комплименти — гордата му усмивка казваше всичко.

— Здравейте, госпожо Бенет — поздрави той, когато най-сетне успя да откъсне поглед от Ема. — Здрасти, Ема. Това е за теб. — Подаде й малко украшение за китката на ръката, изработено от бяла розова пъпка и зеленика.

Грейс направи няколко снимки, трогната от щастието, искрящо от сияещите им лица. По вида им личеше, че нямат търпение да тръгнат. Искаше й се да им каже да не бързат толкова много, а да се насладят на магията и очарованието на вечерта, но знаеше, че едва ли ще я разберат.

— Приятно прекарване — пожела им тя. — Не се забърквайте в неприятности. Освен това Ема трябва да си е вкъщи до полунощ.

— Да, мадам. Имате думате ми. — Кори отвори вратата и двамата излязоха навън.

Грейс забеляза покровителствения начин, по който прегърна дъщеря й през кръста и я поведе към колата си. Почувства смътна тревога докато гледаше как дъщеря й се отдалечава с този млад мъж. Футболен герой. Остана на верандата докато потеглиха и им махна с ръка, но те вероятно изобщо не я забелязаха.

Прибра се вътре, за да се подкрепи с чаша чай, преди да се заеме с опаковането на онази част от багажа им, която все още не бе в кашони. Мина покрай кабинета и хвърли поглед към компютъра. Стив, разбира се, би искал да види веднага снимките на децата. Във всеки друг случай тя щеше да му ги изпрати, придружени от обстоятелствени пояснения, опитвайки се да пресъздаде мига, който той бе пропуснал. Беше започнала да го прави от деня, в който за пръв път положиха новородените близнаци в прегръдките й. Нейно задължение беше да описва прилежно всяко важно събитие, случило се в негово отсъствие. И днес, след толкова много години на отразяване на пропуснати от него моменти от живота им, тя се чувстваше изчерпана. Изцедена. Затова тази вечер реши да му изпрати единствено снимките под наслов: „Бал в гимназията“. След като приключи, разкачи кабелите на компютъра и го прибра в приготвените за целта кашони.

— Господи, как мразя това — промърмори тя на път за кухнята.

Наложи си да се концентрира върху предстоящите задачи. Вече бе подписала всички документи по закупуването на къщата. Банковият трансфер също бе направен. Мечтата й да притежава къщата на хълма се бе превърнала в реалност. Сега й оставаше единствено да се премести в новия си дом.

Грейс плъзна поглед по невзрачните помещения на грозната военна къща, задръстена с кашони и панери, в които бе натъпкала вещите им. Грейс беше експерт в преместванията. По дяволите, в последно време дори се занимаваше с тях професионално. Утрешното преместване щеше да бъде фасулска работа в сравнение с всички останали, които бе извършила до момента.

При все това Грейс изпитваше неподправен ужас. Сложи пълна лъжица захар в чая си и отпи, опитвайки се да разкара огромната буца, която сякаш бе заседнала в гърлото й.