Кати Райкс
Пепел от кости (42)

41

Измина една седмица. Седем дни на възстановяване, празненства, раздели, разкрития, признания и отричания.

След инцидента в къщата на Мало спах дванайсет часа и се събудих освежена и без изобщо да се сърдя на сестра си. Хари беше оцеляла след бягството си в парка. Един сандал на „Джими Чо“ с леопардова каишка обаче не беше. Причината беше гуаното от чайките.

Хари обясни, че е отишла в Торонто да се види с Флан О’Конър. Искала да ме изненада с новини за Обелин и поезията. Голямото й откритие било, че издателска къща „О’Конър“ е работила в периода 1998 — 2003 година. По ирония на съдбата обаче се оказа, че тази информация само допълва това, което ние вече знаехме.

Хари взе самолета и си отиде вкъщи, за да подаде молба за развод и да продаде къщата си в Ривър Оукс. Тъй като й харесваше да живее в центъра, беше решила да си намери апартамент там и така да не й се налага да ползва кола. Подозирах, че планът й нямаше как да проработи в град като Хюстън. Не споделих подозрението си с нея.

Празникът на Свети Йоан Кръстител, националният празник на Квебек, мина и замина. Служители на общината свалиха флаговете с кралската лилия и гражданите на Монреал насочиха вниманието си към ежегодния джазов фестивал.

Научих много неща от разговорите си с Райън и Хипо.

Мъжът, който беше паднал до дървото, беше един от главорезите на Мало — Серж Сарду. Когато Сарду се опитал да спре Бастараш да влезе в къщата, Бастараш стрелял в него. Раната причинила обилно кървене, но мускулът не бил засегнат сериозно. Сарду започнал да се пазари с полицаите веднага щом излязъл от упойка.

Оказа се, че Мълали и Бабен са били силно впечатлени от колата, а не от Хари и мен. Именно Сарду ме беше заплашвал по имейла и по телефона. И любимото ми изпълнение, беше ме хвърлил надолу по стълбите. Мало го беше изпратил да вземе снимките на Еванджелин и да ме подплаши, така че да не си завирам носа в работата му. В студиото на Кормиер Сарду решил да изпълни и двете задачи едновременно.

От „Рустик“ Бастараш и Мало отидоха направо в затвора. Бастараш твърдеше, че е стрелял при самоотбрана и заявяваше, че Сарду го е нападнал с уинчестъра. Адвокатката му уреди още на следващия ден да бъде пуснат под гаранция.

Въз основа на показанията на Сарду и Кели Сикард Мало беше обвинен в три предумишлени убийства и още безброй други престъпления, свързани с деца. За разлика от Бастараш Пиер щеше да си остане в затвора още дълго време.

На 27 юни, сряда, бях в лабораторията си в Уилфред-Дером. На страничната работна маса имаше подредени пет кутии. В тях бяха останките, готови да бъдат предадени на роднините.

Докато четях надписаните от самата мен етикети, изпитах смесено чувство на удовлетворение. Женвиев Дьосе. Ан Жиарден. Клер Бриду. Мод Уотърс. НЛСМ — 57748.

Така и никога нямаше да разберем причината за смъртта на Женвиев Дьосе. Сега това беше без значение. Горкият Теодор не разбираше абсолютно нищо. Не можеше и да бъде обвинен в нищо. Maitre Аселин щеше да прибере кутията с костите на племенницата си.

За малката Ан Жиарден, изчезналото момиче номер три, според Райън така и нямаше да има справедливост. Бащата се беше самоубил, като се беше застрелял в главата. Но Аделаид беше открита и сега можеше да погребе дъщеря си.

Между седемнайсетата и деветнайсетата си година Клер Бриду беше участвала в десетки продукции на Лошия Питър. Пиер Мало! Лошият Питър!

Догадките ни за Кормиер се оказаха правилни. Фотографът беше осигурявал момичета на Мало, срещу което е получавал по някой и друг долар и редовна доставка на педофилски гадости. Кели Сикард беше едно от тези момичета. Клер Бриду също. Повече нямаше да има такива като тях. Мало беше убил Кормиер, защото се страхувал, че може да се разприказва.

Според разказа на Сарду през 1999 година Мало удушил Бриду в пристъп на ярост, като преди това я обвинил, че е откраднала пари от нощното му шкафче в къщата на улица „Рустик“. На Сарду му било наредено да се отърве от трупа и той го изхвърлил от лодката на свой приятел в река Де Мил Ил. Така тя се превърнала в първия неидентифициран труп.

Неидентифицираният труп номер три, този, който беше изваден от река Лак де дьо Монтан, се оказа шестнайсетгодишната Мод Уотърс. Предишната година Мод напуснала дома си в резервата Канауейк Мохоук с надеждата, че ще пробие в Холивуд и ще мине като звезда по Алеята на славата. Вместо това се озовала при Мало и се снимала в порнофилми.

Мало твърдеше, че Мод е приела свръхдоза, докато е живяла в къщата му. Според версията на Сарду обаче, Мало я е удушил, защото е заплашвала, че ще си тръгне. Също както и при случая с Бриду преди осем години, Сарду получил заповед да изхвърли трупа й. Тъй като се чувствал недосегаем, верният служител просто изминал няколко преки и изхвърлил Мод от пристана за лодки при Боа дьо Л’ил Бизар.

НСЛМ — 57748. Момичето на Хипо. Засега скелетът от остров Шелдрейк ще бъде погребан в гробището на прокажените в Тракади под железен кръст, на който няма да бъде изписано никакво име. Но работя с един специалист по история на Акадия. Надяваме се, че ако имаме късмет и се постараем, ще разберем коя е тя. В лабораторията във Вирджиния успяха да изолират ДНК от костите й. Може би един ден ще успеем дори да намерим неин роднина.

Вратата на лабораторията се отвори и прекъсна мислите ми. Хипо влезе. Носеше кафе и книжна кесия с гевреци. Докато мажехме сиренето с пластмасовите ножове, му разказах всичко, което бях научила за историята на Еванджелин.

Оказа се, че съм била права. Лорет Ландри беше работила в лазарета и беше загубила работата си при затварянето му през 1965 година. Няколко години по-късно се разболяла от проказа. Семейството до такава степен нямало доверие на държавните институции, че скрило Лорет при дядо Ландри. На четиринайсетгодишна възраст Еванджелин трябвало да издържа семейството и едновременно с това да се грижи за майка си.

Докато Лорет била жива, Еванджелин живеела в дома си и през деня работела в къщата на бащата на Дейвид — Хилари Бастараш. Когато майка й починала, тя отишла да живее в къщата, в която работела.

По това време Пиер Мало, незаконният син на Хилари, също живеел там. Мало принудил Еванджелин да му позира, като я заплашил, че ще си изгуби работата. Дейвид Бастараш вече бил влюбен в Еванджелин. Възмутен от действията на брат си, той се заклел, че ще го уволни и изхвърли веднага щом поеме контрол над семейния бизнес, както му бил обещал баща му.

Въпреки че научих доста неща за Бастараш, този човек така си и остана загадка за мен.

— Обясни ми, Хипо. Как може съвременен човек да разсъждава по този начин?

Хипо продължи да дъвче, докато обмисляше отговора на въпроса ми.

— Всяко дете в Акадия израства с разкази за това как предците му са били гонени и депортирани от страната. Мисълта за Le Grand Derangement все още ни преследва като народ. И това не е просто отминала история. Акадците смятат, че културата им е под непрекъсната заплаха от страна на враждебния англоезичен свят.

Оставих го да продължи.

— Как можеш да поддържаш живи обичаите си и езика си, когато децата ти гледат американски сериали и слушат „Ролинг Стоунс“? Когато братовчедите им, които живеят в града, едва могат да изрекат няколко думи на френски?

Приех, че това е реторичен въпрос, и не отговорих.

— Ние акадците сме научени да пазим идентичността си, независимо какво ни поднася животът. Как успяваме ли? Отчасти с изключителния си инат. Отчасти — като придаваме изключително значение на всичко наше. Нашата музика. Нашата храна. Нашите празници. Дори нашите страхове.

— Но сега не сме в началото на деветнайсети век — казах аз. — Дори не сме в шейсетте години на миналия век. Как е възможно Бастараш до такава степен да няма доверие на болниците и държавните институции?

— Бастараш е истински акадец. Освен това бизнесът му е на ръба на закона. На всичко отгоре е и фамилно обременен. Отвратителен баща. Перверзен брат. Застреляна майка. Получил е образованието си вкъщи. — Хипо сви рамене. — Изглежда, истински е обичал приятелката ти. Не е искал да бъде наранена. Направил е това, което е смятал, че е най-добре, за да я предпази.

За едно нещо Мало беше прав. Що се отнася до отношението към болестта на Еванджелин, Обелин и Бастараш наистина живееха в средновековието. Също като монахините отпреди век, Обелин се беше принесла в жертва на проказата, беше се съгласила на брак без любов, само за да може да се грижи за сестра си. Заедно с Бастараш бяха укривали Еванджелин.

— Обелин излъга, че е присъствала на убийството на сестра си само за да се отърве от мен — заявих аз. — Освен това е накарала всички да повярват, че Бастараш е виновен за счупената й ръка и за пожара.

— А той не е ли бил? — Хипо чоплеше нещо с нокът по зъбите си.

Поклатих глава.

— Поради проказата Еванджелин почти напълно е загубила чувствителността в ръцете и краката си. Обелин е счупила лакътната си кост, когато се опитвала да спре сестра си да не падне по стълбите. Освен това Еванджелин е подпалила къщата, без да иска. Излъга ни и за стихосбирката. Обелин е дала да я публикуват като подарък за рождения ден на Еванджелин. Анонимно, тъй като не искала някой да разбере, че сестра й е жива.

След като постигна успех в чопленето, Хипо започна да си маже втори геврек. Продължих да му разказвам.

— Най-голямата трагедия е, че Еванджелин можеше да живее относително нормално. Съществува лечение с няколко вида лекарства и подобрението в състоянието на пациентите настъпва след два-три месеца. По-малко от една-десета само не се поддават на лечение.

— Проказата все още ли е така разпространена?

Бях направила известно проучване по въпроса.

— В началото на 2006 година по целия свят има около двеста и двайсет хиляди случая на проказа. И те не са само в Африка и Югоизточна Азия. Има трийсет и два хиляди случая тук, в Северна и Южна Америка. Над шест хиляди са болните само в САЩ. Нови двеста-двеста и петдесет случая се откриват всяка година.

— По дяволите!

— Бастараш и Обелин са постъпили с Еванджелин по същия начин, по който навремето роднините им са постъпили с майка й. Никога не са разбрали каква огромна грешка допускат.

— Едно нещо не можех да разбера. Бастараш мрази Мало. Защо я е оставил при него?

— Еванджелин е била в къщата на Мало съвсем отскоро. Когато ние с Хари се отбихме при Обелин, Бастараш направо е откачил. Решил е, че след като сме успели да открием къщата в Тракади, има голяма вероятност да намерим и къщата на Ил д’Орлеан. Когато двамата с Райън наистина се появихме там, той се е паникьосал и се е втурнал да я мести отново.

Погледът ми се насочи към кутиите с етикетите върху тях. Женвиев Дьосе, оставена да се мумифицира в леглото си от нещастния побъркан Теодор. Ан Жиарден, убита от баща си.

Спомних си и за другите. Изчезналото момиче номер две, Клодин Клоке, продадено на Мало от баща си. Еванджелин, изолирана от света от любимия и сестра си, макар че несъмнено е била съгласна с това положение.

— Знаеш ли, Хипо, чудовището невинаги се навърта в училищния двор или около спирката на автобуса. Може да е човекът в хола на къщата ти, който държи в ръка дистанционното.

Той ме изгледа така, все едно говорех на суахили.

— Някой, който е член на семейството ти. Много често опасността е именно там.

— Да-а… — промълви тихо Хипо.

Погледът ми се спря върху името на момичето от река Лак де дьо Монтан. Мод Уотърс. Мод също беше мечтала да стане филмова звезда. И на шестнайсет години вече беше мъртва.

Мислите ми се отклониха към Мало. Твърдеше, че не знае нищо за Фийби Куинси. Служителят му обаче и този път разказа съвсем друга история. Сарду заяви, че е виждал Фийби в къщата на улица „Рустик“. Но съвсем за кратко.

Все още не бяхме открили Фийби.

Неидентифицираният труп номер две, момичето, открито на брега на Дорвал, също остана неразпознато.

Помислих си, че това е съвсем символично. Колко много деца биват убити всяка година и колко много изчезват и никога повече не се появяват!

— Отивам обратно на улицата да си върша работата — каза Хипо и се изправи.

Аз също се изправих.

— Свърши чудесна работа по тези случаи, Хипо.

— Има още два за решаване.

— Смяташ ли, че Фийби Куинси е била въвлечена в нелегалното производство на порнофилми?

— Предпочитам да си мисля, че е жива, но каквото и да е станало с нея, няма да спра да я търся, докато не намеря отговор. Всеки ден ще идвам на работа и всеки ден ще продължавам да издирвам тези хлапета.

Успях едва-едва да се усмихна.

— Знам, че ще го правиш, Хипо. Сигурна съм.

Той ме погледна в очите.

— Рано или късно ще открия отговора.

 

 

Петък сутрин. Качих се на самолета за Монктон, наех кола и отидох до Тракади. Този път Бастараш отвори вратата.

— Как е тя? — попитах аз.

Бастараш завъртя ръка, сякаш искаше да каже „горе-долу“.

— Взема ли си лекарствата?

— Обелин не я оставя на мира, докато не ги вземе.

Заведе ме в една стая в задната част на къщата, извини се и излезе. Мислех си за него, докато го гледах как се отдалечава. Барове за стриптийз, бардаци, изневери, но категорично беше отказал да се занимава с детска порнография. И е обичал Еванджелин. Иди, че разбери човешката природа.

Еванджелин седеше в едно дълбоко кресло, вперила поглед във водата.

Прекосих стаята, отидох при нея, прегърнах я и я притиснах до себе си. В началото тя се съпротивляваше, след това се отпусна.

Дълго я държах в прегръдките си. След това я пуснах и я погледнах в очите.

— Еванджелин, аз…

— Не говори, Темпи. Няма нужда. Срещнахме се. Докоснахме се. Ти си прочела стиховете ми. Това е достатъчно. Не тъжи за мен. Ние всички сме чеда на Бога и аз съм в мир със себе си. Ти ме дари с огромен дар, мила моя приятелко. Отново ми върна детството. Поседни за малко при мен и после се върни към живота си. Винаги ще бъдеш в сърцето ми.

Усмихнах се, извадих от чантата си пълнозърнести бисквитки, фъстъчено масло и един пластмасов нож и ги сложих на масата. Добавих и две коли в стъклени бутилки. След това придърпах стола си по-близо.

— Не можеш наистина да отидеш в „Грийн Гейбълс“ — започнах аз.