Кати Райкс
Пепел от кости (8)

7

Хари живее в Тексас, откакто напусна гимназия в годината, когато щеше да завърши. Дълга история. Кратък брак. Ето как преценява дали е удобно да се обади по телефона. Станала съм.

Започваше да се развиделява, когато мобилният ми телефон иззвъня.

— Будна ли си?

Присвих очи и погледнах към часовника. Шест и петнайсет. Също като кит, който води стадото си, Хари има нужда само от пет часа сън на нощ.

— Вече да.

По едно време сестра ми носеше фланелка, на която пишеше: „Никога не се оплаквай, никога не обяснявай“. И макар че е твърде небрежна, що се отнася до първата част на надписа, то по отношение на втората е абсолютно стриктна. Винаги следва прищевките си и не се извинява, каквото и да се случи.

И сега не се извини.

— Отивам в Каньон Ранч.

Хари е руса, дългокрака и полага огромни усилия да изглежда на трийсет. Въпреки че тази граница беше премината преди десет години, при подходяща светлина и с подходящите дрехи усилията й се увенчават с успех.

— Колко пъти ще ходиш на спа курорт тази година?

— Дупето ми виси, циците ми и те започват да провисват. Трябва да мина на зеленчуци и да потренирам. Ела с мен.

— Не мога.

— Ще продавам къщата.

Тази новина ме завари неподготвена.

— Така ли?

— Онзи задник се оказа ужасна грешка.

Предположих, че задникът е съпруг номер пет. Или шест? Опитах се да се сетя за името му. Доналд? Харолд? Не мога, отказвам се.

— Мисля, че ти намекнах, че той далече не е мечтата на всяко момиче.

— Намекна ми, че е глупав. Арнолдо не е глупав. Проблемът е, че не го бива особено в леглото.

Хари обожава секса. И много лесно се отегчава. Никак не ми се слушаше за креватните изпълнения на Арнолдо.

— Защо ще продаваш къщата?

— Прекалено голяма е.

— И когато я купи беше прекалено голяма.

Един от многото й съпрузи беше в петролния бизнес. Така и не разбрах какво точно означава това, но след краткия им брак във финансово отношение сестра ми се оказа доста добре.

— Имам нужда от промяна. Ела и ми помогни да огледам имотите.

— Наистина не мога.

— Върху нещо интересно ли работиш?

Замислих се, но реших да не споменавам скелета от Рамуски. Когато Хари се запали по нещо, става страшно. Освен това нямах никакви доказателства, че има връзка с Еванджелин Ландри.

— Сега е най-натовареният сезон.

— Имаш ли нужда от сестринска подкрепа?

Боже мили!

— Знаеш, че обичам да ми идваш на гости, но точно сега съм затънала в работа и няма да мога да ти отделя никакво време.

Настъпи тишина.

— Това, което ти казах за Арнолдо, не е съвсем вярно — проговори след малко. — Истината е, че хванах копелето в крачка.

— Съжалявам, Хари.

Наистина съжалявах. Въпреки че не бях изненадана.

— Да-а… Аз също.

 

 

Облякох джинси и едно поло, нахраних Бърди и напълних паничките на Чарли с вода и семена. Птицата подсвирна и ми каза да си разтреса дупето. Преместих кафеза му в хола и му пуснах диск с тренировъчни упражнения за какаду.

Когато пристигнах в лабораторията, видях, че в пощенската ми кутия няма нищо. Лампичката на телефона не светеше. На бюрото ми сякаш беше паднала лавина. Но между отломките нямаше розово листче със съобщения.

Обадих се в моргата. Костите от Рамуски не бяха пристигнали.

Добре, нещастнико. Давам ти време до обяд.

На сутрешното ни събрание ми възложиха нов случай.

Човекът, който купил едно погребално бюро, открил балсамиран и напълно облечен труп в ковчег в хладилната камера в мазето. Предишните собственици затворили бюрото преди девет месеца. Патологът Жан Пелетие искаше да погледна рентгеновите снимки и да дам мнението си. На формуляра беше написал: „Облечен официално и няма къде да отиде“.

Върнах се в кабинета и позвъних на моя позната, професор по биология в университета „Макгил“. Тя не се занимаваше с диатоми, но ми препоръча един от колегите си. Можех да изпратя пробите от река Лак де дьо Монтан утре късно следобеда.

След като опаковах чорапа, пробата от костта и подготвих необходимите документи, се заех със случая с изоставения труп, възложен ми от Пелетие.

Когато сравних рентгеновите снимки, направени преди и след смъртта, стана ясно, че починалият е ерген, няма деца и единственият му жив роднина — брат му, се е преместил в Гърция. Сметката за погребението е била платена преди две години с пощенски запис. След като го идентифицирахме, прехвърлихме топката на следователя.

Върнах се обратно в лабораторията. Костите на Женвиев Дьосе най-после бяха извадени от съда за варене. Прекарах остатъка от сутринта и част от следобеда, като ги разглеждах с новия си стереомикроскоп „Лайка“ с дигитално увеличение на образа. След като години наред стоях наведена над една антика и получих херния от вдигането й, сега притежавах истинско произведение на изкуството. Обичам новия си микроскоп.

Въпреки това увеличението не разкри почти нищо. Образувание върху костта и ставната повърхност между двете фаланги на средния пръст на десния крак. Асиметрична подутина в средата на предната част на десния голям пищял.

Като изключим следите от тези незначителни наранявания, по скелета на Женвиев нямаше нищо за отбелязване.

Обадих се на Ламанш.

— Блъснала е пръста на крака си и си е ударила пищяла — така обобщи находките ми.

— Точно така — съгласих се аз.

— Не е умряла от това.

— Не е.

— И това е нещо.

— Съжалявам, че няма какво друго да ти кажа.

— Харесваш ли новия си микроскоп?

— Резолюцията на екрана е впечатляваща.

— Радвам се, че си доволна.

Затварях телефона, когато Лайза влезе и донесе голяма картонена кутия. Беше вързала косата си на опашка и носеше сини хирургични панталони. Добре й стояха. Стегнато дупе, тънка талия и гърди с размера на Скалистите планини. Лайза беше много популярна сред ченгетата. Освен това беше най-добрата лаборантка в залата за аутопсии.

— Кажи ми, че ми носиш скелета от Римуски.

— Нося ти скелета от Римуски.

Лайза често разговаряше с мен на английски, за да упражнява езика. И сега постъпи така.

— Току-що пристигна.

Прелистих приложените документи. От моргата и от лабораторията бяха поставили входящи номера. Погледнах номера от лабораторията. НЛСМ — 57748. Останките са били конфискувани от агент Люк Тике, полицейски участък на Квебек, Римуски. Върху капака на кутията Брадет беше написал: „момиче в юношеска възраст, археологически“.

— Това подлежи на уточняване, всезнайко.

Лайза ме погледна въпросително.

— Онзи нещастник си въобразява, че разбира от антропология. Имаш ли много работа долу?

— Свършихме с аутопсиите за днес.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед?

Знам, че Лайза се интересува от изследванията върху кости.

— Разбира се.

Взех формуляра, в който трябваше да отразя случая, а в това време тя постави кутията върху масата. Отворих капака и двете надникнахме вътре.

Поне за едно нещо Брадет беше прав. Костите не бяха на възрастен човек.

— Изглеждат много стари — отбеляза Лайза.

Добре, може би за две неща.

Скелетът беше жълтеникавокафяв и счупен на много места. Черепът беше деформиран, лицевите кости — силно увредени. Видях паяжини дълбоко в очните ябълки и в останките от носните проходи.

Извадих костите и ги подредих в анатомична позиция. Бяха леки като перце. Когато приключих, на масата се появи юношески скелет, от който липсваха някои части.

Направих инвентаризация. Липсваха шест ребра, повечето от костите на пръстите на ръцете и краката, една ключица, един голям пищял и лакътна кост. Нямаше ги и всичките осем резеца.

— Защо няма предни зъби? — попита Лайза.

— Те имат само по един корен. Когато венецът се разложи, няма какво да ги задържи на място.

— Има много поражения.

— Така е.

— Пре или постмортем? — Лайза питаше дали нараняванията са били получени преди или след смъртта.

— Предполагам, че повечето са след смъртта. Но ще трябва да огледам фрактурите под микроскоп.

— Скелетът е на млад човек, нали?

Пред очите ми проблесна образ. Момиче в бански костюм на плажа в Каролина. Носи малка бяла книга със зелен надпис. Чете стихове на глас със странен френски акцент.

Посочих проксималната дясна раменна кост, дисталната лява лакътна кост, проксималния ляв малък пищял и дисталната дясна бедрена кост.

— Забелязваш ли, че краищата на някои дълги кости изглеждат съвсем нормални, докато тези са нагънати и някак незавършени?

Лайза кимна.

— Това означава, че епифизите все още не са се сраснали с костта. Растежът не е завършил.

Вдигнах черепа и го обърнах.

— Базиларната структура също не е сраснала. Няма мъдреци, а вторите кътници почти не са износени.

Оставих черепа и взех една безименна кост.

— Всяка от двете кости, изграждащи таза, води началото си от три отделни кости — хълбочна, седалищна и срамна. По време на пубертета те срастват една за друга. — Посочих едва забележимо Y, което разделяше бедрената става на три части. — Виждаш ли тази линия? Срастването току-що е приключило, когато е настъпила смъртта. Като се имат предвид зъбите, дългите кости и тазът, спокойно мога да направя извода, че е била тринайсет или четиринайсетгодишна.

Еванджелин Ландри е затворила очи, скръстила ръце, духа свещичките. Четиринайсет свещи върху тортата.

— И тазовите кости показват, че става въпрос за момиче?

— Да.

— Бяла ли е?

— Определянето на расовата принадлежност ще е доста трудно, тъй като лицевите кости са раздробени, а небцето и резците липсват.

Взех черепа в ръце. Почувствах моментно облекчение.

— Носното отверстие е широко и кръгло. Долният ръб е счупен, но носното бодило изглежда малко. Тези белези не са европеидни. Ще узная повече, след като почистя мръсотията.

— Защо главата й изглежда така… — Лайза завъртя ръка, търсеше английската дума. — Странна?

— В пубертета черепните кости са все още широко отворени. — Говорех за извитите отвори между отделните кости на черепа. — След разлагането на мозъка вследствие на натиска костите могат да се свият, да се раздалечат или да се припокрият една друга.

— Натиск като при погребение?

— Да. Въпреки че черепните кости могат да се изкривят и вследствие на други фактори, като например излагане на слънчева светлина или на прекалено високи или ниски температури. Това явление се наблюдава често при черепи на деца.

— Има толкова много мръсотия. Мислиш ли, че е била погребана?

Тъкмо щях да й отговоря, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.

— Би ли проверила дали в кутията не е останало още нещо?

— Разбира се.

— Как вървят нещата, докторе? — Хипо Галант.

Прескочих любезностите.

— Скелетът на твоето приятелче Гастон пристигна от Римуски.

— Така ли?

— Според предварителния преглед става въпрос за момиче в юношеска възраст.

— Индианка ли е?

— Най-вероятно е със смесена расова принадлежност.

— Значи костите не са чак толкова древни?

— Сухи са, по тях няма меки тъкани, не миришат, така че се съмнявам смъртта да е настъпила през последните десет години. Това е всичко, което мога да кажа в момента. Имат нужда от обстойно почистване, а то трябва да се извърши на ръка.

— Има ли останали зъби?

— Има няколко зъба, но не е ходила на зъболекар.

— Ще направиш ли ДНК-анализ?

— Ще отделя проби, но ако няма запазени органични елементи, нищо няма да се получи. Дълбоко в процепите, както и в мозъчната кухина, има навлязла пръст. Това предполага, че по някое време е била погребана. Честно казано, подозирам, че следователят в Римуски може да се окаже прав. Възможно е останките да са изплували при наводнение на някое старо гробище или да са били откраднати по време на археологически разкопки.

— Няма ли да използваш въглерод четиринайсет или някоя друга модерна джаджа?

— Освен в някои много специфични случаи датирането с въглерод четиринайсет се прилага само когато обектите са на стотици години. Освен това, ако докладвам, че момичето е починало преди половин век, останките няма да подлежат на ДНК-анализ, изследване с радиоактивен въглерод или на какъвто и да е друг тест.

— Мислиш ли, че ще успееш да се справиш?

— Ще се постарая.

— Какво ще кажеш да поговоря с оня тип, дето държеше костите? Да се опитам да разбера откъде ги има.

— Би било добре.

Затворих телефона и се обърнах към Лайза.

— Защо тази изглежда различна? — сочеше втората дясна метакарпална кост.

Беше права. Въпреки че беше покрита с мръсотия, една от костите на пръстите сякаш не пасваше.

Почистих я от пръстта, доколкото можах. Внимавах да не я увредя и я поставих под моя прекрасен нов микроскоп. Нагласих увеличението на максимум и фокусирах, докато дисталният край на костта запълни целия екран.

Вдигнах учудено вежди.