Сандра Браун
Над всичко (14)

Четиринадесета глава

— Невероятно глупава си, знаеш ли го?

Бабс слушаше, притаила дъх, докато Кайла разказваше цялата отблъскваща история. Пристигна при нея преди час. Меко казано, беше разстроена. Нахраниха Арон със сандвич с печено пиле, изкъпаха го, облякоха го в една от фланелките, които Бабс специално пазеше за посещенията му. Той остана очарован от идеята, че ще бъде много забавно да спи в леглото на Бабс и ето — сега вече беше там.

Бабс седеше с кръстосани крака на пода във всекидневната на малкия апартамент, а Кайла се беше свила в ъгъла на мекия диван. Върху масичката за кафе бяха поставени две чаши бяло вино.

Кайла беше убедена, че Бабс ще сподели негодуванието й по отношение предателството на Тревър и само да решаха, щяха да вдигнат армията на крак и да го изхвърлят от града.

— Глупава? — повтори тя. Мислеше, че не е чула добре.

— Глупава. Дяволски глупава. Истинска… Както й да е — раздразнено продължи Бабс и се изправи на крака. — Отивам да си легна.

— Чакай малко — викна Кайла след нея. — Нима нищо от онова, което ти казах, не стигна до ушите ти?

— Всеки вопъл на самосъжаление.

— И това е всичко, което можеш да кажеш?

— Това е всичко, което възнамерявам да кажа. Ако очакваш да седна тук с теб и да те утешавам заради този мръсник Тревър Рул, ще останеш разочарована.

— Но той е такъв! Нали току-що ти казах…

— Да, да, вече всичко чух. Как се е озовал във военна болница в някаква непозната за него страна, полусляп, полупарализиран, без да знае дали ще оживее или умре, и ако наистина оживее, дали ще е в състояние да пълзи, защото са му казали, че едва ли ще може да ходи, да прави любов или всичко, което един нормален мъж е привилегирован да върши. Дошъл е в съзнание, за да научи, че приятелите му са пратени на оня свят от някакви мизерни фанатици и като по чудо той е оцелял. Но се съмнявам, че това е имало особено значение за нечувствителен мръсник като нашия Тревър.

В гласа й прозвуча присмех.

Ужилена от сарказма на Бабс, Кайла скочи.

— Добре, мога да приема, че е имал трудни моменти. Поне що се отнася до физическото му здраве.

— Хайде да не преувеличаваме, Кайла — продължаваше Бабс в същия дух.

— Добре, добре, съгласна съм, дяволски трудно му е било. Но какво ще кажеш за писмата? Да ги чете? Наизуст да ги научи! Перверзен тип!

— Отрепка! Да извърши такова нещо! Дори и Ван Джонсън не е показвал нещо по-сантиментално във филмите си. А Тревър да вземе да го направи! И да тръгне да си урежда живота така, че да бъде по-близо до жената, написала писмата! Да не повярваш. Той, който може да има всяка жена, само ако си мръдне пръста, да си навлече всички тези неприятности, за да срещне теб, сродната душа! И дори е бил дотам непочтен, че да те чака и аз не знам колко време, а не както си му е редът, първо да те завлече в леглото си. Не, той чака да се ожени за теб! Безобразие!

— Само от съжаление — отново напомни Кайла на приятелката си, която явно продължаваше нищо да не разбира. — Само, за да ми плати за смъртта на Ричард, защото се е чувствал отговорен.

— Добре, хайде да го пишем мъченик. Всеки друг би дошъл да те види, да изкаже съболезнованията си, гузно да се извини, че е жив, когато съпругът ти е мъртъв, да ти предложи помощта си, а може би и малко пари и когато ти откажеш, да си замине с чиста съвест. Но не и Тревър. О, не. Несъмнено е решил да убеди целия свят, че е наивен фантазьор. Той висва наоколо и прави така, че да се запознае с теб, жени се за теб, приема сина ти като свой, строи ти къща, достойна и за Рокфелер — Бабс цъкна с език и тръсна глава. — Каква жалка, долна, отрепка! Мръсен плъх!

— И не намираш, че е подло така да прерайонира собствеността на родителите ми? — гневно избухна Кайла. — Не мислиш, че е непочтено толкова да ускори продажбата на къщата им?

— Каква подлост! — изкрещя Бабс и закри очите си с длани. — Да свърши цялата мръсна работа вместо тях! Издейства най-високата цена за собствеността, приключи сделката и им даде възможност да правят това, за което мечтаят от години. Този човек няма сърце. А от начина, по който се отнася с Арон можеш да се поболееш. Случайно да си чувала, че повечето бащи не се отнасят със собствените си деца по този начин? Ако искаше да бъде истински баща на това дете, можеше да му подхвърли някоя и друга по-остра думичка, да го удостои с малко пренебрежение и повечко нетърпение.

— Стига, Бабс. Още малко и ще започна да мисля, че аз не съм права. — Кайла разтри слепоочията си. — Трябваше да се сетя, че ще започнеш да го защитаваш.

— Да защитавам негодник като него? По никакъв начин. Ако го правех, просто щях да ти кажа каква себична кучка си.

— Себична?

— Няма да видиш доброто, ако ще и да се спънеш в него. Ако бях на страната на Тревър, щях да ти напомня, че някои хора са готови да се жертват за теб, вместо да бъдат щастливи.

— Престани!

— Така е по-лесно, нали? Няма рискове. Когато не обичаш, не рискуваш и да загубиш нищо.

— Когато стане дума за него, започваш да сваляш звезди от небето. За това е цялата тази проповед. Още от самото начало си падна по него.

— Както кажеш. Слабото ми място винаги са били сантиментални скъперници.

— Да, двамата чудесно ще си паснете. И двамата мислите с гениталиите си.

Бабс пое дълбоко дъх и остана като вцепенена. После отново задиша нормално.

— Лягам си. Защото ако остана, ще те ударя, а това е нещо, от което са въздържам цяла вечер. Арон ще остане при мен. Предпочитам компанията му. Той е по-зрял от теб. А ти, скъпа приятелко, се погрижи за себе си.

— Ела тук. Не можеш просто така да се измъкваш.

— Я ме погледни!

— Съжалявам, че го казах. Ужасно беше и нямах точно това пред вид. Бабс, моля те, кажи ми какво да правя.

Бабс се извърна и я притисна към себе си.

— Добре щом ме искаш, ето ме. Не аз, а ти Кайла, се измъкваш. И не на мен се сърдиш. Ти дори не се сърдиш и на Тревър. В собствената си кожа не можеш да се побереш.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайде, сети се сама. А сега, лека нощ.

Бабс излезе от стаята и затвори вратата зад себе си. Очите на Кайла се изпълниха със сълзи. Луташе се безцелно из стаята, объркана, разкъсвана от негодувание и самосъжаление.

Толкова за приятелството. Чувстваше се предадена. Затъваше в тиня и отчаяно махаше към брега, а там Бабс стоеше и й се надсмиваше.

Довери се на верността на Бабс и остана излъгана. Очакваше разбиране от нейна страна и разумен разговор.

— Ето, направи това, кажи му така. Давай напред.

Вместо това, Бабс съчувстваше изцяло на Тревър.

Кайла тежко се отпусна върху дивана и отпи голяма глътка вино. Нищо чудно. Бабс беше жена. И тя беше жертва на чара на „Дон Жуан“. Загубила си е ума, както толкова други преди нея. Това е. Бабс я предаде заради бицепсите му и тъмната му брада. Какво значеше верността към една стара приятелка, когато джинсите на Тревър бяха така изпълнени! Кайла се изсмя горчиво и отпи нова глътка вино. И какво искаше да й каже с това, че се измъква? Нищо. Абсолютно нищо. Бабс си го имаше този навик да изпуска по някоя такава нищо незначеща, безсмислена думичка. Но ако беше така, защо тогава тя не можеше да спре да мисли за това? Защо отново и отново обмисляше как е възможно да не се побере в собствената си кожа? Да се сърди сама на себе си?

Заради това, че се влюби в Тревър?

Рязко остави чашата с вино върху масичката и отиде до прозореца. Дръпна щорите и надникна навън. Не видя нищо друго, освен собственото си отражение върху тъмното стъкло. Трябваше да спори така, изправена лице в лице със себе си.

Вярно, той я очарова. Тя също не беше имунизирана срещу добре оформените му бицепси. А щедростта му? И това, че винаги беше толкова мил? И начинът, по който я любеше?

За да не се разхлипа на глас, притисна юмрук към устните си. Искаше да забрави как се чувстваше в прегръдките му. Чувството за вина й нагарчаше. По някакъв начин животът и любовта на Тревър станаха по-важни за нея от това да пази спомена за Ричард в сърцето си.

Бабс имаше право. Сърдеше се на себе си, че го обича въпреки всичко. Не можеше да го вини, че е бил в леглото на Ричард в сутринта на атентата. Просто каприз на съдбата. Не беше използвал писмата й, за да злоупотреби с нея, а да се докосне до копнежите на сърцето й. Великолепно се грижеше за Арон. Амбициозен беше и печелеше успехи, почтено при това.

Наистина, излъга я като не й каза, че познава Ричард. Но ако от самото начало беше разкрил кой е, тя щеше да побегне и да откаже дори да го погледне. А ако се беше оженил за нея заради чувството за вина, тогава трябва да беше актьор от ранга на Оливие.

Любов като тази, която Тревър й даде, не можеше да бъде фалшива. Такава любов можеше да изникне единствено от сърцето.

И ако любовта му е толкова силна, в какво тогава грешеше?

Тя излетя от апартамента на Бабс. Седна в колата и изведнъж мислите й се объркаха. В главата й се заблъскаха хиляди възможности. Ами ако вече си е тръгнал? Ако отново, за втори път изгубеше любовта? Първият път нямаше вина. Но сега…

Както каза Бабс тя беше невъобразима глупачка.

Въздъхна облекчено, когато видя, че и колата и джипа са паркирани пред къщата. Във фоайето проникваше неясна светлина от спалнята и тя се втурна натам.

Тревър седеше на ръба на леглото, привел глава над измачкан лист хартия с оръфани ръбове. Позна едно от писмата си. Останалите стояха пръснати до него. Светлината, която беше видяла идваше от камината.

Той чу стъпките й и вдигна глава. Изгледа я въпросително, после сведе поглед към измачканото писмо. Тя го взе от ръката му и го прочете. Стигна до реда: „Прилича на мъжете, които ненавиждам“ и очите й се замъглиха от сълзи.

С бързо движение събра писмата, заедно с пликовете, прекоси стаята, дръпна решетката на камината и ги хвърли в огъня.

— Кайла, не!

Пламъците изсъскаха и обхванаха хартията, тя се сгърчи и миг по-късно се превърнаха в пепел. Останаха единствено искрите, които се издигнаха към комина.

Когато се извърна към него, лицето й беше обляно със сълзи.

— Не са ти нужни огризките от други мъже, Тревър. Ако искаш да разбереш какво мисля или чувствам, просто ме попитай. Позволи ми да разкрия сърцето си пред теб. Ричард… — тя замълча и дълбоко пое дъх. Впи нокти в дланите си. Това беше най-болезненото нещо, което някога е изричала, но трябваше да признае истината, която от толкова време се опитваше да забрави. — Ричард е мъртъв. Аз го обичах. И от нашата любов се роди дете. Винаги съм била щастлива, че Арон съществува и е свидетелство за тази любов. Но Ричард е мъртъв. Аз обичам теб.

— Кайла!

Тя се хвърли в прегръдките му. Ръцете му я обвиха и силно притиснаха. Тя зарови глава във врата му.

— Обичам те, Тревър. За да го разбереш, просто ме погледни. Прочети го в очите ми. Не, не ме оставяй — възропта тя. С изненадваща сила обви бедрата му със своите.

 

 

— Не ти ли тежа?

— Харесва ми.

— Побъркана си — той повдигна глава от възглавницата и й се усмихна.

— Побъркана? Ти се влюби в жена от писмата й до друг мъж — тя изви глава назад, за да го вижда по-добре. — Ами ако бях някоя зла вещица?

— Ако беше зла вещица, ако беше нещо друго, различно от това, което си, щях да ти се представя, да изкажа съболезнованията си, да предложа финансова подкрепа и да изчезна.

— Същото каза и Бабс.

— Наистина ли?

— Искам да кажа, когато си говорехме.

— Пропуснах ли нещо?

— Утре ще ти разкажа всичко. В момента съм заета — езикът й изследваше ухото му с неизказано удоволствие.

— Надявам се със синчето ни всичко да е наред — промърмори Тревър, заровил глава между гърдите й.

— Спи с Бабс.

— И си убедена, че това е безопасно?

Двамата се разсмяха и върху лицето на Тревър внезапно се изписа гримаса.

— Боли ли те?

Усмихна се като гладен алигатор.

— Прекалено много се смея.

Отново се целунаха. Тя почувства, че в тялото му отново пламва копнеж, обви главата му с ръце и я привлече към себе си.

— Прости ми. Казах ужасни неща. За белезите.

— Знаех, че не го мислеше.

— И за превръзката над окото — тя нежно погали лицето му. — Зная защо си я предпочел пред протезата.

— Защо?

— Носиш я като предизвикателство към този твой недостатък. Нямаше да е трудно да избереш стъклено око, да прикриеш белезите си. Но ти никога не търсиш леките пътища, нали, Тревър?

— Вече не. А бях свикнал. Преди да се случи всичко това с мен, на нищо не гледах сериозно. Гледах на живота като на безкраен празник, организиран в моя чест. Сега вече знам, че нещата просто не стоят така — замислено прокара пръсти през косата й. — Или може би използвам превръзката като защита. Под нея е най-грозният белег. Може би се страхувах, че ако го погледнеш, ще видиш най-грозното в мен. И така те мамех.

— Помежду ни вече няма да има тайни, Тревър.

— Не. Никога — отново погали косата й и продължи с по-мек глас. — Гневът ти беше оправдан, Кайла. Наистина те измамих, за да се омъжиш за мен. Но след като те видях и ти се оказа по-красива от всичко, което беше писала, аз просто трябваше да те имам. На всяка цена. Никога не съм искал да заема мястото на Ричард в сърцето ти. Исках само малко място за себе си.

— Допускам, че най-голямото ти прегрешение е било нетърпението.

— Как така?

— Ако се беше представил…

— Щеше да ме възневидиш още от първия миг.

— Сигурно, отначало. Но после щях да те опозная. Искам да кажа, че имам чувството, че това е неизбежно.

— Искаш да кажеш, че независимо как биха се стекли нещата, ние пак щяхме да сме женени, да лежим тук, да правим това? — той я привлече към себе си.

— Да — тихо възкликна тя. — Помниш ли когато ми каза, че докато принадлежа на някой друг, за теб няма място?

— Грубо казано, ако не ме лъже паметта — тъжно се усмихна той.

— Грубо, но си прав — тя докосна устните му и задълго остана така. — Аз ти принадлежа изцяло, Тревър. С тялото си, разума и душата си.

После много внимателно, прокара пръсти по косата му и свали превръзката над окото му.