Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Above and Beyond, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране
sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
Дани (2012)

Издание:

Сандра Браун. Над всичко

ИК „Коломбина прес“, София, 1996

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-706-007-4

История

  1. — Добавяне

Десета глава

— Добро утро.

Не очакваше да чуе този глас, нито пък, както сама призна пред себе си, го заслужаваше.

Груб, враждебен, неискрен, брутален. Нямаше да се изненада, ако го видеше такъв, но той се усмихваше и като че ли беше в добро настроение.

— Добро утро.

Тя заобиколи масата, на която Тревър седеше с разгърнат пред себе си вестник и се насочи към машината за кафе върху плота на бара. Там стоеше празна чаша, явно оставена за нея. Наля ухаещото, димящо кафе от каната.

— Надявам се, че няма да е много силно за теб.

Тя отпи.

— Чудесно е. Обичам го силно.

— И аз.

Едва когато дъхът му разбърка косите й, разбра, че е застанал зад нея. Бързо се извърна и го погледна. Ръцете му се плъзнаха по кръста й и я привлякоха към себе си. Наведе глава и я целуна. Нежно, едва доловимо докосна устните й.

— Как спа? — загрижено попита той.

Нощта беше тежка за нея. След като Тревър напусна спалнята, която с толкова грижи и внимание беше създал за съпругата си, Кайла се хвърли на широкото легло и плака, както й се стори, часове наред. Тежко й беше в тази чужда къща, тъжеше за собствената си стая, за Арон, за успокояващото присъствие на родителите си. Копнееше за часовника, който навиваше всяка вечер. Копнееше за Ричард. И за Тревър.

Това я накара да заплаче още по-силно.

Накрая заспа малко преди разсъмване и се събуди с тежко главоболие и подпухнали очи. Когато излезе от спалнята, загърната в стар халат, който успя тайничко да прибере в куфара си, без Бабс да забележи, не знаеше какво да очаква от своя съпруг, с когото я свързваше брак, по-кратък от двайсет и четири часа и комуто тя отказа брачна нощ, ако не с думи, то поне с поведението си. Навярно в най-добрия случай — гневно мълчание.

Сега тази прегръдка, толкова нежна, изпълнена с толкова обич, я завари неподготвена. Също както и нежните целувки, с които той обсипа косите й. Също както и движенията на дланите му, с които разтри гърба й и като че ли намали напрежението.

Сякаш безпокойството бавно я напусна. Опря чело на мускулите на гърдите му и почувства топлината им под бялата фланела, която беше навлякъл върху чифт стари къси панталони.

— Можеш ли да готвиш?

— Какво? — сънливо промърмори тя.

— Попитах те можеш ли да готвиш.

Тя вдигна глава и отстъпи назад.

— Разбира се — гласът й прозвуча доста рязко.

Под тъмната брада блесна ослепителна усмивка.

— Какво ще кажеш тогава за една закуска?

— Какво предпочиташ?

— Какво можеш да приготвиш?

— Всичко — отсече тя и тръсна червеникавата си коса. — Ако ме оставиш ще ти докажа какъв добър готвач съм.

Той се поклони ниско и описа широк кръг с ръка.

— Кухнята е ваша, миледи. Аз просто ще се върна към моя вестник, ако не възразявате, разбира се.

Минути по-късно тя постави чаша студен портокалов сок пред него. Той надникна над ръба на вестника.

— Благодаря.

— Няма нищо — усмихна се тя.

— Мирише хубаво.

— Почти е готово.

Той сгъна разпилените вестници и ги остави настрана, за да може тя да подреди масата. Явно беше открила нужното й сред продуктите, с които той зареди хладилника. Сега тя сложи две покривки за студено сервиране и сребърните прибори. Той не откъсваше поглед от ръцете й, които сръчно сгънаха ленените салфетки, пъхнаха ги в сребърни халки и ги сложиха в средата на чиниите върху покривките. Преди да се извърне, взе ръката й и я поднесе към устните си. Докосна китката й.

— Не ми трябва много време, за да се разглезя. Вече си мисля, че свикнах да живея със съпруга, която се грижи по този начин за мен.

Погледът му я накара да почувства приятна топлина във вените си. По шията й се разля червенина. Смутена, Кайла дръпна ръката си.

— Не искам да изгори — каза тя и се извърна към печката. Миг по-късно донесе поднос, от който се издигаше ароматна пара. Постави го на масата и нервно зачака реакцията му.

— Яйца по бенедиктински! — възкликна той възторжено. Блюдото беше апетитно подредено и гарнирано с резени портокал и стръкчета магданоз.

— Харесват ли ти така приготвени? Не бях сигурна.

— Мога да ям всичко, стига само да не избяга от чинията. Даже и ряпа. Само моля те, не ме храни с ряпа.

— Мисля, че това е единственото, което липсваше в хладилника — разсмя се тя.

После донесе каната с кафе и отново напълни чашите. Постави я върху триножника и преди да седне, Тревър се изправи и поднесе стол към нея. Изгледа го изненадано и той леко я целуна по носа.

— Благодаря за закуската.

Тя потъна в стола си. Ръцете й леко трепереха, докато напълни чинията му, а после и своята.

— Вкусно е! — произнесе се той, след като преглътна необичайно голямата хапка. — Къде си се учила да готвиш така?

— Майка ми показа някои неща. И посещавах курс по готварство, докато… — тя внезапно млъкна. Тревър вдигна глава и я изгледа въпросително.

— Докато? — настоя той.

— Докато съпр… Ричард беше в чужбина.

Не беше споменавала курса по готварство в писмата си. Сега той се зачуди защо.

— Какво мислеше Ричард за твоите кулинарни способности?

Дали беше пропуснал някои писма? Изведнъж го обзе неочаквана ревност и гняв заради онова, което тя би могла да напише на съпруга си, и което той навярно е пропуснал да прочете.

— Не съм му казвала.

— Защо? — вилицата на Тревър застина във въздуха.

Тя отпи сок и попи устните си.

— Исках, когато се върне вкъщи да го изненадам с най-различни екзотични рецепти — отвърна тя и отряза парче бекон. — Посещавахме курсовете с Бабс. Много беше забавно. Бабс беше най-слабата от нас. Разваляше всичко, което опитваше да направи, но не си загуби съвсем времето, защото накрая свали главния готвач.

Нервна беше и говореше, без да спре. Тревър знаеше това, защото погледът й отбягваше лицето му и винаги беше отправен някъде над раменете му. Дори още не бяха стигнали до момента, когато можеха да споменат името на Ричард без тя да се обърка.

— Обзалагам се, че ти си била най-добрата, защото това тук е великолепно.

Тя вдигна глава и го дари със свенлива усмивка, която разтопи сърцето му и го накара да забрави за дяволската нощ, прекарана в гостната. Или почти да я забрави.

— Винаги съм се смял на старите приятели от отбора по джогинг, които щом се оженеха, надебеляваха — намигна й той.

— Тренирал си джогинг?

— В училище.

— И какво друго?

— Чакай, да помисля — той отпи от кафето си. — Бягане. Баскетбол. Гребане.

— Гребане?

— Не мисля, че тук в Тексас практикуват подобно нещо.

— Навярно затова раменете и бедрата ти са толкова силни.

Тя погледна дългите му крака и забеляза белезите. Грозни розови ивици върху кожата, които покриваха целия му крак.

Тревър беше оставил вилицата си върху чинията и не откъсваше поглед от нея. С опрени на масата лакти и подпряна върху юмруците си брада, той очакваше върху лицето й да се появи погнуса. Но това не се случи. Когато вдигна поглед към него, в очите й се четеше единствено състрадание.

— Казах ти, че гледката не е приятна — в гласа му се прокрадна лека раздразнителност.

— Не е толкова страшно, Тревър.

— Но не е и приятно.

Тя отново погледна крака му.

— Навярно е било ужасно болезнено.

— Да.

— Никога не си ми казвал как се е случило.

Той смутено се раздвижи на мястото си, и тя изтълкува това като неудобство.

— Няма значение.

— Веднъж ми каза, че не се чувстваш удобно с къси панталони. А не би трябвало.

Върху лицето му се изписа уморена усмивка.

— Сигурна ли си, че дамите на плажа няма да закрият очи и да избягат ужасени?

— Ни най-малко. Привлекателен си.

Изведнъж лицето му стана сериозно.

— Мислиш ли?

— Да.

Той остана впил напрегнат поглед в нея. Кайла сведе очи и рязко се изправи. Толкова рязко, че чашите върху масата иззвъняха.

— Ако си свършил, ще прибера.

Извърна се, но Тревър пъхна пръсти под колана на халата й и я спря. Привлече я към себе си и я задържа с разтворените си бедра, така че коремът й опря гърдите му, а той зарови лице в плата на дрехата.

— Благодаря за закуската — думите бяха изречени с нисък, сподавен шепот.

— Това беше най-малкото, което можех да направя.

Тя сведе поглед към тъмните къдрици върху главата му. Трудно овладя импулса да прокара пръсти през смолистите кичури. Той потърка лице в гърдите й тя против волята си притвори очи. От нея се изтръгна стенание.

— Къпала си се тази сутрин — това не беше въпрос.

— Да.

— Миришеш хубаво. На сапун. И пудра. И жена.

Устните му потърсиха и накрая намериха зърното на гърдите й. Не я целуваше. Само галеше кожата й с устни, докато плътта й откликна, после я докосна с език.

— Закуската беше великолепна — прошепна той. Дъхът му проникваше през тъканта на халата и навлажняваше кожата й. — Има ли десерт? — зарови още по-дълбоко лице в меката й плът. Но почти веднага се отдръпна и вдигна поглед към нея. Видя вълнението, изписано върху лицето й, разсмя се, стана и я отблъсна от себе си.

— Няма значение. Хайде да се облечем и да отидем да вземем онова наше детенце, преди родителите ти съвсем да са го разглезили — погледна часовника на фурната. — Докато стигнем там, те ще са се прибрали вкъщи от църквата. Искам да ви поканя всички заедно на обяд. „Петролиъм Клъб“ предлага специално меню в неделя.

— Ние не членуваме там — едва намери сили да каже Кайла. Още не можеше да се съвземе след вълнението, предизвикано от близостта на Тревър.

— Но аз членувам — щипна той носа й. — Ще прибера тук. Ти се приготви. Искам да се изфукам с теб — той я целуна и потупа със собственически жест.

Двайсет минути по-късно Кайла излезе от банята гримирана и с фризирана коса. Тогава осъзна, че макар и да не споделяха общо легло, двамата с Тревър имаха общ гардероб. В момента той обуваше панталоните си. Видя светлосините му гащета и бързо се извърна.

— Извинявай — почти беше стигнала банята, когато студеният му глас я накара да застине.

— Кайла.

— Какво?

— Обърни се.

— Защо?

— Искам да говоря с теб.

Тя бавно се извърна, вперила поглед в пространството над главата му. Той небрежно вдигна ципа на панталона си и все още без риза и с боси крака, прекоси стаята и се изправи пред нея.

— Взех душ в банята за гости, за да не те безпокоя, но дрехите ми са сложени в шкафовете и чекмеджетата тук. Ще ми бъде много неудобно да ги местя.

Тя бързо навлажни устни.

— Всичко е наред, наред е. Просто ще се опитаме… пътищата ни да не се засичат.

— Нямам такова намерение — разсмя се той, но когато видя бръчката между веждите й, продължи: — Добре, ще направим такава уговорка. Ти можеш по всяко време да влизаш и излизаш, а аз ще се държа на разстояние от теб. Става ли?

Стори й се прекалено сложно да мисли сега за това, особено, когато пред нея бяха голите му гърди. Затова само промълви.

— Става.

— Добре — той се извърна. Под смуглата, почерняла от слънцето кожа, се очертаваха добре оформени мускули. Извади от гардероба една риза и я облече небрежно, сякаш беше сам.

Кайла се застави да отиде до своето крило. Застана неподвижна, без да може да събере кураж да свали халата си.

Държиш се като дете, сърдито си каза тя. Нощницата й снощи беше хиляди пъти по-недискретна от сутиена и бикините под халата й. Свали го бързо, преди да е размислила.

— Мислех си…

При звука от гласа на Тревър, тя подскочи, сякаш улучена с куршум в гърба.

— За какво?

Наложи на треперещите си ръце да окачат халата в гардероба. Усилието беше неимоверно, защото знаеше, че навярно той не откъсва поглед от гърба й и тънките сатенени презрамки на сутиена й.

— За Арон.

Тя хвърли през рамо поглед. Изобщо не я гледаше. Пробваше една вратовръзка пред огледалото, окачено над тоалетката му. Ризата му вече беше закопчана, но още не я беше напъхал в панталона си. Твърдата яка беше вдигната към брадата му.

— Какво за него? — посегна тя към роклята, която беше избрала да облече.

— Може би трябва да намерим някоя детска градина.

— Мислиш ли, че е достатъчно голям?

— Това ти ще кажеш. Просто се чудех какво да правим с него през деня, ако Мег и Клиф си купят този фургон и заминат нанякъде.

Кайла също беше загрижена.

— Предполагам, трябва да расте с други деца на неговата възраст. При това там усвояват различни неща.

— Несъмнено. Откъде другаде ще научи всички онези мръсни думички?

Кайла се разсмя.

— Ще проверя репутацията на училището.

— Разбира се. Трябва да е нещо солидно. Трябва да сме сигурни в удобствата и програмата, преди да го запишем. Мога ли да ти помогна?

Преди да успее да каже каквото и да е, ръцете му я отместиха встрани. Отново бяха върху кръста й и се справяха с най-долните копчета на роклята й. Как беше възможно мъж с неговите размери да се движи толкова безшумно? Тя остана неподвижна и изправена, докато пръстите му закопчаха копчетата й. Когато приключи и с последното, ръцете му се плъзнаха по гърба й и обвиха бедрата й.

— Никой не би предположил, че си раждала дете. Тежка ли беше бременността ти?

— Не.

— Толкова си елегантна — леко погали той бедрата й, преди да се отдръпне. — Можеш ли да ми помогнеш?

— Да ти помогна? Как?

— Виж дали яката ми е обърната. Понякога не го правя добре и вратовръзката ми се подава отдолу.

Тя внимателно го огледа.

— Наистина не е много добре.

— Би ли я оправила? Трудно ми е да стигна сам.

— Разбира се — произнесе предпазливо думите тя. Всъщност се чудеше как ще откъсне ръцете си от черната коса, която покриваше яката му.

В момента, в който протегна ръце и вдигна яката му, той прихвана краищата на ризата си и разтвори ципа на панталоните си. Ръцете й замръзнаха. Вдигна очи нагоре. Лицето му беше безизразно, докато натъпкваше ризата си в панталоните. От време на време, доста често, наистина, кокалчетата му докосваха корема й.

— Нещо не е наред ли?

— Не, не, нищо — въздъхна тя и бързо обърна яката му. Оправи и възела на вратовръзката, когато шумът от затварянето на ципа, достигна до ушите й. Плъзна ръце по раменете му. Той закопчаваше колана на панталоните си.

После останаха така напрегнато вперили поглед един в друг.

— Благодаря — каза той след дълго мълчание.

— И аз ти благодаря.

Той вдигна вежди в недоумение.

— Затова, че ми закопча роклята — бързо отвърна тя.

— О, няма нищо.

Отново замълчаха, без да откъсват поглед един от друг. Кайла първа се отдръпна. Отвори гардероба, за да намери обувките си.

 

 

Докато усмиряваше Арон, успя да възвърне самообладанието си. Но дори и тогава не можеше да се отърси от спомена за сините гащета, обтегнати върху стройните бедра.

Семейство Пауър бяха очаровани, че толкова много хора поздравяваха новия им зет по време на обяда в клуба. Дори и Арон сякаш беше впечатлен от обстановката. Държа се безупречно.

След обяда Тревър откара семейство Пауър до дома, построен за Кайла и Арон. Огледаха къщата, която ги остави безмълвни и после Тревър ги изпрати до дома им с джипа. През останалата част от следобеда Кайла разопаковаше и подреждаше нещата, които донесе.

— Тази вечер малкият разбойник е изморен — каза Тревър след вечеря. Потупа го по гърба. Очите на Арон се затваряха. Плюшените му животинчета бяха подредени около леглото.

— Сигурно така е по-добре — забеляза Кайла и покри сина си с леко одеяло. — Първата вечер на непознато място можеше да бъде травмираща, ако не му се спеше толкова много.

— Мислиш, че стаята няма да му хареса?

Тонът на Тревър прозвуча тревожно и когато вдигна глава към него, тя видя загриженост изписана на лицето му.

— Нима е възможно едно малко момче да не хареса такава стая?

Огледа детската спалня, украсена с влакчета. Върху тапета на стената пуфтеше малък локомотив и се катереше нагоре по хълма. До другата стена стоеше огромен сандък, натъпкан с играчки. Окачен на тавана летеше малък модел на влак. При завъртането на един ключ, товарен влак се втурваше из стаята сред облаци пара и оглушителния писък на свирката. Отначало Арон радостно запляска с ръце, после смръщи вежди, ядосан, че не може да го догони.

Кайла отново извърна глава към Тревър.

— Искам да кажа, че понякога, когато детето спи на непознато място, това го разстройва. Но явно Арон не е обезпокоен — той вече тихичко похъркваше.

Когато излязоха от стаята, Кайла се опита да сподави една прозявка.

— Ти също си изморена — потупа Тревър раменете й и леко започна да масажира врата й. Сякаш пръстите му притежаваха магическа сила, защото напрежението в основата на врата й сякаш изчезна. Приближи се и допря лицето си до нейното. — Искаш ли да прекараме няколко минути в горещата вана. Звучи добре, нали?

Звучеше божествено. Не можеше да си представи нещо по-хубаво от това, да се потопи в гореща сапунена вана.

— Ще те почакам тук.

Но не можеше да си представи и нещо по-застрашително от подобно чувствено изживяване с Тревър.

Тя се освободи от ръцете му, които не спираха да я масажират.

— Ако не възразяваш, Тревър, предпочитам просто да си легна. Този уикенд беше прекалено изтощителен. Вече съм останала без сила.

— Добре.

Би могла да каже, че се опитва да прикрие разочарованието си. Приел я беше като своя съпруга, макар да знаеше, че тя обича друг мъж. Нима това не беше лоша шега?

— Разбира се, ако ти не настояваш — добави тя.

— Не — нетърпеливо поклати той глава. — Не. Зная, че си изморена. Лека нощ.

Обви врата й с ръце и наведе главата й назад. Впи устните си в нейните, раздели ги, застина така за миг и погали с език зъбите й. Това беше огнена целувка, израз на страстта, която тлееше в него. В Кайла избухна желание. Можеше да се закълне, че хиляди малки пламъчета обгаряха тялото й.

Когато той най-после отпусна ръце, единственото, което беше в състояние да направи, е да се отпусне върху гърдите му. Толкова изтощена я оставиха целувките му.

— Лека нощ — каза тя с пресипнал глас и се отправи към спалнята с, както се надяваше, сигурна крачка.

Тревър седеше в тъмното и лениво се люлееше на пейката на верандата. Всъщност беше напрегнат. Изля на земята остатъка от уискито, което си беше налял. Нямаше нужда от алкохол. Не се нуждаеше от нещо, което да го сгрее, нито да увеличи топлината, която сгряваше слабините му.

Искаше я. Гола. Под себе си. Приела онази негова част, която беше обзета от болка за нея.

Отново изруга и блъсна главата си във веригата, която крепеше люлката. Повтори го отново и отново, докато изпита болка, по-силна от онази, другата.

Дали някога щеше да го обикне? Дали някога щеше да го пожелае както той я желаеше? Досега винаги е постигал онова, което иска. Тя и Арон живееха под покрива му, споделяха живота му, разчитаха на закрилата му. Но все още тя не беше в леглото му. Дали някога щеше да отвърне на любовта му? Навярно.

Но не и ако знаеше кой е.

Имаше най-доброто желание, преди да се оженят да й каже, че е онзи прословут приятел на Робърт, но непрекъснато отлагаше. Предпочете да бъдат законно обвързани, преди да й съобщи неприятната новина. После реши, че ще й каже на сутринта след първата им брачна нощ, когато вече са се любили и връзката помежду им е не само законна, но и физическа. Само че добрите му намерения свършваха дотук. По дяволите! Не негова беше вината, че брачната им нощ се провали, нали?

Но досега трябваше да й кажеш, нашепваше съвестта му.

— Да, зная — високо произнесе той.

Но как? Кога? Кога щеше да настъпи момент, подходящ, за да каже: Не се срещнахме случайно. Режисирах всичко, защото още преди да съм те видял, знаех, че ще се омъжа за теб и ще създам дом за теб и семейството ти. Защо? Ами защото съм отговорен за смъртта на съпруга ти и се чувствах така, сякаш го дължах и на него и на теб. Обаче те обичам.

Отново изруга и отблъсна люлката.

Дали Кайла ще повярва, че я обича, след като й каже кой е? Не, по дяволите. Нямаше да го обикне.

Опря се с рамо на стената и застана на ръба на верандата. Впери невиждащ поглед пред себе си.

— Какво да правя? — попита той нощта.

Знаеше, че само с малко повече хитрост, тя щеше да се поддаде на сексуалните му домогвания. Достатъчно добре познаваше жените, за да разбере, че го желае, но не иска да го признае пред себе си. Това беше ключът. Трябваше да го признае. Когато ще са заедно — Господи, не отлагай нещата прекалено — тя щеше да се убеди в това. И тогава няма да го обвинява, че се е възползвал от слабостта й.

Трябва да й кажеш, отново му припомни това негово неуморно съзнание. Но първо трябва да я спечеля.

Не е нужно да й го казва довечера. Или утре. Или дори следващата седмица. Някой ден, все щеше да се случи. Ще й каже, когато тя се убеди в любовта му. Когато дойде подходящото време, ще й каже.

А ако никога не дойде това време? — не спираше да го мъчи съвестта. Но той вече не слушаше. Замисли се за жената, която сега спеше в леглото му. Представи си разпилените й коси.

 

 

— Съжалявам, закъснях — останала без дъх Кайла се втурна през задната врата на „Цветни тичинки“. Едва удържаше фишовете с поръчки, счетоводните книги и каталозите, които изпълваха ръцете й. Сега всичко това се изплъзна и разпиля по пода. Косата й беше разрошена от вятъра. Впил длани в блузата й, Арон хленчеше.

— Какво те задържа? — попита Бабс и се усмихна. — Да не би тази сутрин да се е случило нещо?

Кайла се престори, че не долавя намека й.

— Не можеш да си представиш какъв цирк е тримата да се облечем, нахраним и приготвим за деня — Кайла се отпусна върху стола до бюрото и дълбоко пое дъх.

— Меден месец? — разсмя се Бабс.

— Какво? — Кайла се намръщи, когато Бабс приседна на ъгъла на бюрото и се наведе към нея с изписано върху лицето си нетърпение.

— Зная причината за закъснението ти тази сутрин. Толкова добър ли е, колкото и изглежда?

Кайла стана от стола и се престори, че събира разпилените хартии.

— Кой?

— Кой? За Бога, Кайла, за кого си се омъжила? Тревър, разбира се.

— О, Тревър — разсеяно отвърна Кайла и нарочно остана с гръб. Искаше да се скрие от проницателната си приятелка. — В какъв смисъл добър?

— Няма да ми разкажеш, нали?

Кайла се извърна към нея.

— За сексуалния си живот ли? Не.

— Защо?

— Първо, защото не е твоя работа. Второ, не разбирам защо искаш да знаеш.

— А защо не? — Бабс скочи от бюрото и избута Кайла в магазина. — С най-малките подробности.

— Имаме ли поръчки за днес?

— Как е той? Невъздържан и буен?

— Може би тази седмица трябва да сменим украсата на витрината?

— Или може би от другия тип — бавен, сладострастен, ленив?

— Не слушам.

— Шумен ли е?

— Пристигна ли пощата?

— Говори ли ти? Сигурна съм в това. Какво ти казва?

— Бабс! — извика Кайла, за да сложи край на канонадата въпроси. — От осми клас насам не сме водили толкова абсурден разговор.

— Но тогава ти ми казваше всичко.

— Вече пораснах. Защо не пробваш и ти?

— Дори ми разказваше за първата целувка на Ричард. И това ли не можеш да ми кажеш? Как се целува Тревър?

— Невероятно — тонът на Кайла прозвуча искрено. — А сега, моля те, можем ли да сменим темата?

— Само още нещо.

Кайла въздъхна примирено и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Какво?

— Сигурно е страхотен, когато е гол.

Кайла преглътна. После, понеже дори не можеше да си представи каква ще бъде реакцията на Бабс, ако й каже, че не знае, отвърна на въпроса с въпрос:

— А ти как мислиш?

И това беше всичко, от което Бабс трябваше да направи съответните изводи.