Сандра Браун
Над всичко (12)

Дванадесета глава

— Добре.

Мекотата в гласа й бързо го обезоръжи. Гневът му се стопи само за миг. Той раздвижи рамене, за да се съвземе.

— Ами, хубаво — гласът му все пак прозвуча напрегнато. — Радвам се, че гледаш по този начин на нещата.

Поради някаква странна причина отстъпчивостта й просто го подлудяваше. Не понасяше да бъде покровителстван. Не, госпожо!

С резки, гневни движения съблече дрехите си и небрежно ги разхвърли около себе си. Когато остана само по слипове, отметна завивките и се пъхна между чаршафите. Удари възглавницата няколко пъти с юмрук, за да я намести и зарови глава в нея.

— Лека нощ.

— Лека нощ, Тревър.

Обърна се с гръб към нея. Леглото изскърца и се разтресе, докато се намести удобно.

Това е! Да види! Показах й го!

Хубаво, но защо тогава тялото му беше напрегнато и гореше от страст?

Кайла се събуди и видя, че той не сваля поглед от нея. Лежеше на една страна, обърнат към нея с опряна на лакът глава. Мълчалив и неподвижен и единствено зеленото му око се плъзгаше по лицето и косата й, сякаш искаше да запомни всяка нейна черта.

Тя несъзнателно вдигна ръка и докосна черната превръзка на окото му.

— Никога не я сваляш.

— Не искам да го виждаш.

— Защо?

— Грозно е.

— Това няма значение за мен.

— Любопитна ли си?

— Не, тъжно ми е. Мислех си колко е красиво окото ти и колко е жалко, че си загубил другото.

— Благодарен съм, че поне едното ми остана.

— Не говори такива неща.

— Ако не за друго, то поне за моменти като този. Бих дал всичко на света да те гледам ето сега, в този миг — гласът му изведнъж стана дрезгав.

Кайла почувства, че гърлото й се свива и изведнъж й се прииска да се разплаче. Леко прокара ръка по лицето му и докосна брадата му. После погали горната му устна.

Тревър задиша учестено. Изведнъж почувства, че е възбуден. Никога не беше докосвала лицето му. Скулите му бяха изпъкнали, веждите му гъсти и с изящна линия. Не можеше да откъсне пръсти от брадата му и тя й се стори странно мека. Прокара ръка по долната му устна.

— Внимавай, Кайла.

Тя се отдръпна.

— Защо?

— Защото вече седем часа лежа тук до теб и те желая. Разбираш ли? — тя кимна. — Мисля, че е доста непредпазливо от твоя страна да ме докосваш, освен ако…

Той остави изречението недоизказано, но и двамата знаеха за какво става дума.

Навън, ярката слънчева светлина вече проникваше през листата на клоните и хвърляше причудливи сенки върху притворените щори. Птиците шумно цвърчаха. Катерици се гонеха из дърветата. Пеперуди прелитаха от цвят на цвят.

В спалнята не беше толкова шумно, но там кипяха огнени страсти. Копнежът беше така силен, че можеше да бъде докоснат, а желанието — така неудържимо, че насищаше въздуха като тежък парфюм. Сякаш атмосферата около тях трептеше като нажежена жарава.

Копнежът на тялото й не беше така явен, както неговия, но тя също страдаше. В този момент Кайла не мислеше за нищо друго, освен да бъде милвана, галена, обладана, задоволена.

Отново докосна долната му уста.

Той направи неуловимо движение, обхвана я в прегръдките си и обсипа устните й с горещи, гладни целувки.

— Господи, желая те — той впи пръсти в подгъва на нощницата й като обезумял. Дланите й се плъзнаха под еластичните му слипове. После проследиха извивката на ханша му.

Той изстена, когато устните му намериха зърното й и го обхванаха. Наслаждаваха се на допира на коприната на бикините й и очертанията, които те оставяха върху кожата й. Тя прошепна името му и повдигна колене. Пръстите му се плъзнаха под колана й.

Изведнъж вратата на стаята се отвори и Арон влетя вътре като малък циклон. Явно беше разгневен, защото яростно бърбореше и вдигаше повече шум от сойките и катериците навън.

От гърлото на Тревър се изтръгна мъчителна въздишка. Сякаш искаше да облекчи напрежението в гърдите си. Притисна чело към слепоочието на Кайла и му се прииска също така лесно да можеше да се освободи от напрежението в слабините си. В гърлото му се надигна смях.

— По-късно ми напомни да го удуша.

Кайла също се опитваше да потисне агонията на страстта, която я измъчваше. Въздъхна и притисна лице към топлата шия на Тревър.

— Ако аз не го направя преди теб.

Тревър се извърна, но ръцете му оставаха все така сключени около нея. Сега вече и двамата погледнаха Арон.

— Трябва да е убедил прекалено снизходителният си дядо да го пусне от детското легло.

Очарован от всепоглъщащото внимание на публиката си, Арон с важен вид реши да демонстрира един от любимите си номера. Смехът им го окуражи. Ухили се доволно и започна да обикаля в широки кръгове. Остана глух за предупрежденията им, че ще му се завие свят. Въртеше се все по-бързо и бързо, докато накрая, явно съвсем зашеметен, политна. Инстинктивно се залови за декоративната халка на чекмеджето на масичката до леглото и когато падна, го повлече заедно със себе си.

Не се удари, но Кайла и Тревър едновременно скочиха, когато видяха, че неизбежното се е случило. Арон ги изгледа слисан, после сведе очи към чекмеджето в скута си.

Единственият предмет в него беше обрамчената снимка на офицер от военноморските сили. Арон удари с длани стъклото и каза:

— Та. Тататата.

После отново се усмихна към зрителите си и явно очакваше аплодисменти за брилянтното си изпълнение.

Ръцете, които обгръщаха Кайла бяха като от стомана. Бавно се отдръпнаха. Тя вече не чувстваше топлината им около себе си. После, Тревър изведнъж скочи от леглото и навлече панталоните, които лежаха захвърлени на пода от предната вечер. Вдигна ципа и с рязко движение и се запъти към вратата.

— Тревър, моля те.

Извърна се. С голи гърди, голи крака и блеснал от гняв поглед. Челюстите му бяха ядно стиснати и когато се обърна към леглото, където Кайла седеше с разбъркани коси, пребледняло лице и потръпващи устни, от единственото му око сякаш хвърчаха яростни искри.

— Нямам нужда от огризки — изръмжа той. — Докато в мислите ти има друг мъж, за какво изобщо може да става дума? — ядно се извърна, тръсна брада, сякаш в потвърждение на казаното и излетя навън.

 

 

— Лин Хаскел — Кайла прикри с длан телефонната слушалка. — Кани ни на пикник за празника на труда. Искаш ли да отидем?

От посещението на Джордж Рул беше минала седмица. Най-мъчителната седмица в живота на Кайла. Напрежението в къщи беше тежко. Сякаш всеки миг щеше да избухне непоносим скандал. Неизвестността от онова, което би предизвикало неизбежния конфликт беше непоносима.

Тревър нито за миг не се поддаде на лошото си настроение. Никога не повиши глас. Ако това се беше случило, Кайла щеше да го приеме с огромно облекчение. Приличаше на тъмен буреносен облак, от който обаче, не се изсипваше дъжд. Вървеше в къщата мрачен, зловещ и заплашителен.

Отнасяше се все така любезно към нея, но вече липсваха онези прояви на привързаност, с които Кайла беше привикнала. Рядко я докосваше, и то само когато това беше наложително. С Арон се отнасяше все така мило, но в отношението му към нея прозираше дистанция и безразличие.

Преди исках точно това, напомняше си тя, когато закопнееше за усмивката му, за погледите, които казваха толкова много, за ласките и целувките му.

Сега, в отговор на въпроса й той безразлично вдигна рамене.

— Ти реши, Кайла. Прави каквото искаш.

Погледът й беше смразяващ. Той го пренебрегна и се приведе над дървената мозайка с прекалено големи фигури, която търпеливо подреждаше с Арон поне за десети път тази вечер.

Не можеше да кара Лин да стои на телефона до безкрайност. Трябваше да й каже нещо. Но какво? Семейство Хаскел бяха приятели на Тревър. Независимо какво казваше сега, тя беше убедена, че иска да отидат. Лин беше прекалено проницателна, за да й поднесе някое лошо скроено извинение. Да излязат навън и да прекарат един ден на езерото, навярно щеше да бъде добре дошло за всички. А може би щеше да облекчи напрежението помежду им.

— Лин, с удоволствие ще се присъединим към вас — с ъгъла на окото си видя, че Тревър я поглежда за миг и отново пренесе вниманието си към Арон. — Какво да взема? Не, не, настоявам.

 

 

Неизменно първият понеделник от септември в Тексас беше безоблачен и непоносимо горещ. Празникът на труда не се различаваше кой знае колко от предшестващите го.

— Кайла, пристигнаха — извика Тревър.

С Арон бяха изнесли нещата за пикника и чакаха на верандата пред къщата. Семейство Хаскел предложиха да отидат до езерото с тяхната кола, защото тя щеше да побере и двете семейства, а и всичко необходимо за пикника.

— Идвам — обиколи за последен път къщата Кайла, за да се убеди, че вратите са заключени и не е забравила нещо. Когато излезе, Тревър и Тед товареха багажника, а Лин, сложила Арон на коленете си, играеше на „конче“.

— Здрасти. Качвай се, докато все още има място — явно беше във великолепно настроение.

Потеглиха към езерото, а Тед не спираше да се смее.

— Ако знаех, че ще понесеш толкова неща, щях да взема едно ремарке.

Кайла се безпокоеше, че с Лин ще забележат, че макар да се шегуваха и смееха, двамата с Тревър едва разменяха по някоя дума помежду си. Той беше облякъл избелели къси панталони, спортни обувки, които отчайващо се нуждаеха от поправка и сив потник, който не прикриваше тъмния белег върху гърдите му.

Кайла привърза косата си високо на тила. Над бикините на банския си костюм беше сложила къси панталони, а краищата на ризата й бяха привързани на възел около кръста. Под нея се виждаше сутиена на банския й костюм. Добре стана, че беше толкова небрежно облечена. Докато стигнаха езерото, Арон изпомачка дрехите й, заразен от шумното настроение на двете деца на Хаскел.

Откриха място на брега, за което единодушно решиха, че е чудесно и започнаха да разтоварват фургона. Когато свършиха, Тревър ознаменува случая с кутия бира от хладилната чанта, която изпразни на три глътки. После изпи втора, за да задуши желанието, което запълзя по корема му, когато Кайла последва Лин и съблече късите панталони. Нагазиха в плитката вода с децата. Арон пляскаше с длани и не се успокои, докато не измокри майка си. Когато зърната й се втвърдиха от студената вода, Тревър промърмори някакво извинение и отиде за нова бира.

Върна се при езерото и я предложи на Кайла. Тя я прие и неволно докосна ръката му. И когато наведе глава назад, за да отпие, той не искаше нищо друго, освен да долепи устни до шията й.

Двамата с Тед останаха с децата, а те с Линда заплуваха към дока, доста отдалечен от брега. Тревър не откъсваше поглед от изящната извивка на движенията, с които загребваше водата. Гледаше я и когато се изкачи по стълбата. Изви се и махна към Арон, а тялото й се очерта на фона на лятното небе. По елегантните й бедра и плоския й корем се стичаше вода.

— Сега ще се върна — промърмори Тревър.

— Накъде тръгна пак — Тед заслони очите си срещу слънцето и вдигна поглед към него.

— Аз, ъ-ъ, мисля, че Арон иска бисквита.

Вдигна Арон, който с щастлива усмивка трупаше купчини кал върху коленете си и го отнесе към колата. Арон получи своята бисквита, а Тревър изпи поредната бира.

След обяда, който би стигнал и за цяла каравана цигани, децата легнаха да поспят на сянка. После се отправиха към игрището за бейзбол. Играта беше много популярна сред месните бизнесмени. Сега всички, които като тях прекарваха уикенда на брега на езерото и искаха да участват взеха екипировката си, разделиха се на отбори и се отправиха към игрището.

Тревър беше само с едно око и куцаше, но месеците физиотерапия и програмата за всекидневни упражнения, която ревностно спазваше, го поддържаха във великолепна форма.

Кайла прехапа кокалчетата на пръстите си, когато дойде неговият ред. Двамата с Тед играеха в един отбор и губеха с три. Предстоеше базов удар. Вече имаха два аута. Всичко зависеше от Тревър. Той се справи блестящо и топката се изви в съвършена дъга.

Привържениците на неговия отбор шумно аплодираха. Кайла полудя от радост. Тревър получаваше сърдечни поздрави от съотборниците си. После с Тед се върнаха при двете с Лин.

— Страхотен беше! — ентусиазирано поздрави Лин Тревър.

— Ей, ами аз? — ревниво попита Тед.

— И ти беше страхотен — Лин обви ръце около врата на съпруга си и звучно го целуна.

— Просто дъхът ми спря — Кайла се разсмя развълнувано. Усмихна се на Тревър. Слънчевите лъчи къпеха лицето й и тя стоеше присвила очи срещу силната светлина. Под тъмните ресници погледът й блестеше. Притисна ръце към гърдите си, сякаш се опитваше да овладее радостта, която я изпълваше.

— Просто имах късмет.

Колебливо се приближиха един към друг. Спряха. После Кайла се хвърли към него, вдигна се на пръсти и притисна устните си към неговите. Отдаваше чест на героя на деня.

Тревър инстинктивно обви кръста й с ръце. За пръв път от една седмица вкусваше устните й и върху тялото му се разля топлина, която експлодира като мълния в корема му. Обезумя от уханието й и дълбоко впи езика си между устните й. Безразличен към дневната светлина, към тълпата, към всичко около себе си, той обхвана бедрата й и я притисна към слабините си. Тя го почувства възбуден и твърд.

После навярно се случи нещо. Може би Тед го потупа с бейзболната ръкавица, но той изведнъж осъзна къде са. Вдигна глава, без да откъсва поглед от Кайла и смутено се разсмя. Кайла го погледна объркана. Погледът й беше премрежен. Гърдите й развълнувано се повдигаха. Устните й бяха червени, влажни и наранени от мустаците му. Вдигна пръсти към тях и колебливо ги докосна, сякаш бяха обгорени.

— Връщаме ли се? — Тед и Лин стояха зад тях. Държаха по едно дете в ръцете си, а Арон тероризираше някакъв бръмбар в краката им. — Какво ще кажеш за студена бира, Тревър?

— А, да, бира.

Изпразни кутията на две глътки и после се гмурна във водата, за да отмие потта и прахта от себе си.

Вечеряха с онова, което остана след обяда. Чувстваха се уморени и се отправиха към къщи. Движението беше оживено и Тревър беше благодарен на Тед, че сам предложи да шофира. Чувстваше се странно спокоен и безразличен. Прииска му се да сложи глава върху рамото на Кайла. Тежко се наведе към нея, отпусна ръката си и плъзна длан между бедрата й. Погали гладката й кожа с върха на пръстите си. Извърна глава и докосна шията й с устни, но после сякаш не беше сигурен дали наистина го е направил или толкова силно го е пожелал, че е сънувал с отворени очи.

Стигнаха вкъщи и той положи невероятни усилия да не изглежда пиян, защото подозираше, че се е случило точно това. Сдържано благодари на семейство Хаскел за приятния ден и им пожела лека нощ.

Осъзна колко несигурни са ръцете и краката му едва когато се опита да качи нещата от пикника на верандата. На няколко пъти се препъна, изпусна кошницата и промърмори:

— Мисля, че е по-добре утре да прибера всичко това.

— Добре — Кайла стисна устни, за да не се разсмее. — Но нали ще отключиш вратата? — Арон беше заспал в ръцете й и вече й натежаваше.

— Разбира се, разбира се.

Въпреки това, обаче, стоеше вперил в нея безизразен поглед. Явно в момента не се сещаше какво точно трябва да направи.

— Ключът е в теб, Тревър.

— О! Да, разбира се — непохватно затършува в джобовете си, докато накрая изрови ключа. Вдигна го с ликуващ поглед към нея и пропя:

— Тара-та! Виждаш ли, в мен е, казвам ти.

Тя потисна нова усмивка, но той изглежда нищо не забеляза, защото отчаяно се бореше с ключалката.

— Някой е сменил бравата!

Навярно преди време, когато е изобретил първата електрическа крушка, Едисон е възкликнал със същия тон:

— Работи!

— Обърни ключа със зъбците нагоре.

Той я послуша. Когато бравата изщрака и вратата се разтвори широко, той се опита да задържи погледа си върху й.

— Великолепна си. Знаеш ли го? Великолепна!

Върху лицето й се изписа болезнен израз. Мина покрай него и без да го погледне тръгна направо към стаята на Арон. Бързо го оправи и зави с одеяло. Минути по-късно, когато се върна във всекидневната, Тревър се беше разположил върху дивана. Ръката му и единият му крак висяха на пода. Тя се увери, че външната врата е заключена, после се приближи към кушетката и се приведе над него.

Спеше. Повдигна кичура коса, паднал над челото му.

— Кайла? — промърмори той.

— Хм?

— Много си сладка.

— Благодаря.

— Много сладка и красива.

— О, да, зная.

Тъгата в гласа й остана незабелязана за него. Забелязваше само, че бледите лунни лъчи, които се промъкваха през стъклените врати правеха лицето на жената, която обичаше красиво. Обхвана врата й с длан и я приведе към лицето си. Кайла не очакваше това, нито пък страстта, с която я целуна. Затова загуби равновесие и се отпусна върху му. Тревър се опита да оправи нещата, но единственото, което постигна, е, че миг по-късно и двамата бяха на пода. В първия момент той не разбра, че меката възглавница, върху която е положил главата си, са гърдите на Кайла. Не и докато не вдигна глава и не впи поглед в нея. После се наведе и повдигна ризата, която тя отново завърза около кръста си, преди да тръгнат към къщи. Докосна я с устни.

— Миришеш на слънце — зарови нос между гърдите й. — Обичам миризмата на слънце.

Плъзна се върху й и намести бедрата си между нейните. Може би забеляза, че ръцете й лежат неподвижно отпуснати, с извърнати в жест на защита длани, но не каза нищо. Само ги вдигна над главата й и прокара пръсти по вътрешната страна на ръката й от китката до мишницата й, сякаш проследяваше пътя на вените й.

— Ако слънчевите лъчи имаха вкус, това щеше да бъде твоят вкус — устните му галеха гърдите й, зъбите му жадно се впиваха в плътта, а ръцете му отчаяно се опитваха да развържат възела на ризата й. Когато най-после успяха, той я захвърли встрани и се зае с колана на бикините й. Когато тя най-после остана гола, той дрезгаво прошепна:

— Боже всемогъщи, красива си!

Докосваше я с благоговение. Пръстите му леко се плъзгаха по меката й кожа. Не бързаше. Не говореше. Защото беше убеден, че това е само сън. Отново сънуваше Кайла. Но Господи, този път беше някак по-различно!

Дланите му обхванаха гърдите й, пръстите му нежно масажираха плътта й, после погалиха зърната й. Впи устни в тях.

Смътно започна да осъзнава сластните движения под себе си, които говореха на тялото му по-красноречиво от думите.

Надигна се и разкопча колана на панталоните си. Плъзна ръка и обхвана влажния триъгълник между бедрата й, който изпълни дланта му. Притисна го, потърка го, пръстите му потънаха в мекия мъх, който го покриваше. После проникнаха в най-интимните кътчета на тялото й.

От гърлото му се изтръгна стон:

— Ти ме желаеш.

Обсипа с целувки шията й, устните й, които нашепваха неразбрани слова и пръстите му проникнаха още по-дълбоко в извора на изкусителната влажна топлина.

Дъхът остро свистеше през зъбите му. Или може би Кайла дишаше така тежко? Не беше сигурен. Впи устните си в нейните и двамата застинаха в дълга, дълга целувка, докато накрая никой от тях не можеше да си поеме дъх.

Господи, кожата й беше хладна.

А неговата гореше.

Тялото й го прие. Беше щастлив като никога. Устните му докоснаха ухото й.

— Толкова дълго го чаках. Исках… Но е по-хубаво, отколкото си представях… Ти си… Скъпа…

Ръцете му обхванаха бедрата й и ги повдигнаха високо към себе си. Тласъците бяха бързи, сигурни, самоуверени. Тялото й бързо се извиваше около неговото. Гърдите под устните му потръпваха, а зърната й бяха като твърди перли.

И когато почувства сладостното изтичане, което го обгърна като топла струя, с един последен тласък той свърши.

 

 

Хантсвил, Алабама

— Никога вече няма да помисля за преместване. Оставаме тук до края на дните си.

— Нямам нищо против — уморено се съгласи мъжът. — Ако и това беше празник! Ден на труда!

— Но вече прибрахме всичко. Най-после. Всичко, освен тази кутия, с боклуците, които си запазил от дните във флотата.

— За теб може да са боклуци, но някои от тях значат много за мен.

— Зная — потупа тя ръката му. — Просто се шегувах.

Той съсредоточено се взираше в купчина фотографии.

— Какво е това, скъпи?

— Някои снимки, които направих в Кайро.

Тя потръпна и се приближи към него. Обви раменете му, наклони се и надникна зад гърба му.

— Всеки път, като си помисля колко близо си бил до смъртта, колко лесно съм могла да те загубя, тръпки ме побиват. Колко дни оставаха до уволнението ти след атентата?

— Три — мрачно каза той.

— Кои са тези тук с теб? — посочи тя снимката, която той държеше в момента.

— Този вляво беше Ричард Страут.

— Беше?

— Той загина.

— А другият?

Съпругът й се усмихна.

— Този красив дявол тук е Тревър Рул. Завършил е Харвард. От знатен филаделфийски род е. Биваше си го. И султанът можеше да завиди на харема му.

— Той оцеля ли?

— Извадиха го от развалините, но беше тежко ранен. Не зная дали е жив.

— Ще запазиш ли снимката?

— И аз не зная.

— Беше ли женен Страут?

— Да, защо?

— Ако тази снимка не е толкова важна за теб, защо не я изпратиш на вдовицата му? Тя сигурно ще се радва да я задържи. На нея всички изглеждате толкова щастливи! Явно добре сте си поживели.

— Тревър тъкмо ни беше разказал един от мръсните си вицове — той се наведе към нея и я целуна. — Идеята не е лоша. Ще я изпратя на вдовицата на Страут. Ако изобщо успея да я открия.

— Защо не я пратиш до управлението на военноморските сили? Убедена съм, че те ще се справят.

— Идеята е добра — той се изправи и протегна ръка към нея. — Хайде да си лягаме. Уморен съм до смърт. Но утре непременно ми напомни да пусна писмото. — Той се прозя и изключи светлината.