Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Above and Beyond, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране
sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
Дани (2012)

Издание:

Сандра Браун. Над всичко

ИК „Коломбина прес“, София, 1996

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-706-007-4

История

  1. — Добавяне

Единадесета глава

Учеха се да живеят заедно. Кайла откри, че на съпруга й не му е нужен много сън. С удоволствие оставаше до късно вечер, но обикновено рано сутринта вече беше буден и в добро настроение. А за нея ранното ставане винаги е било кошмар, независимо дали е спала три или тринайсет часа. Тревър свикна да не я безпокои сутрин и я оставяше в леглото, поне докато изпиеше първата чаша кафе.

Имаше навика да захвърля дрехите си както дойде, да разпилява вече прочетените вестници и да оставя празните чаши където намереше за добре. Но и съвестно прибираше след себе си и й помагаше в домашната работа, без дори да е молен за това.

През първата седмица от брака им Кайла полагаше неимоверни усилия да накара Арон да бъде тих и да се държи прилично в присъствието на Тревър. Все пак, той не беше привикнал из краката му да се мотае малко дете. Арон не можеше и за миг да застане на едно място и непрекъснато вдигаше шум, а Кайла се страхуваше, че това ще притесни Тревър.

Но Тревър никога не показа, че е раздразнен, нито дори когато Арон беше невъзможен. Отделяше му много време. Играеше с него на верандата, докато Кайла приготвяше храната, четеше му книги, къпеше го, когато тя беше заета. Що се отнасяше до бащинските му задължения, Тревър Рул беше безупречен.

А що се отнасяше до съпружеските — Кайла нямаше от какво да се оплаче. Мил, внимателен и добър. Всяка вечер я оставяше сама в спалнята им, а той спеше в спалнята за гости. Не страдаше от излишна скромност и спокойно се преобличаше пред нея. Понякога се случваше да се изненадат един друг и неволно да отворят някоя врата в неподходящ момент. Подобни инциденти винаги притесняваха Кайла, но Тревър просто не им обръщаше внимание.

Също не пестеше и ласките и целувките. Всеки би помислил, че са щастлива двойка, безумно влюбени един в друг. Той често обвиваше ръце около нея, заравяше глава във врата й и й нашепваше комплименти за косата й, тена й, фигурата й. Никога не молеше разрешение за целувка, приемаше го като свое право. Често целувките, с които й пожелаваше лека нощ бяха така влудяващи, че когато затвореше вратата след себе си, беше готова да се прокълне заради глупостта си.

Той е мой съпруг. Има свои брачни права. И ако близостта ми с него ще ме избави от тази нервност, тогава защо не?

В такива моменти обикновено отваряше чекмеджето на тоалетката си до леглото, където държеше портрета на Ричард. Все пак беше достатъчно деликатна, за да не го остави върху нощното си шкафче. Взираше се в лицето на любимия, за кой ли път го уверяваше, че той все още живее в сърцето й, че никога не би предала паметта му и предпочела друг мъж, и че той завинаги ще остане нейният истински съпруг.

Но трудно можеше да убеди тялото си. Лежеше сама в широкото, празно легло и не лицето на Ричард я преследваше, а образът на Тревър. Виждаше усмивката му, косата, мъжествените, обгорели от слънцето черти. Целувката му. Всичко беше така искрено.

Дните прерастваха в седмици, тя ставаше все по-нервна, докато накрая имаше усещането, че ще експлодира.

 

 

Случи се след един особено тежък ден, през който тя трябваше да се разправя с някакъв търговец на едро от Далас. Получила беше от него сметка за доставка на рози, които никога не бяха пристигали на неин адрес. Не стига това, ами трябваше да спори дълго и с Бабс, която настояваше да задържи Арон при себе си, за да могат двамата с Тревър да прекарат един уикенд в някой усамотен хотел.

— Мисля, че трябва да заминеш за известно време. Приличаш на въжеиграч, който започва да губи уменията си — Бабс изглеждаше обезпокоена. — Очаквам всеки момент да изгубиш равновесие и да паднеш.

— Добре съм.

— Нещо не е наред с теб и се надявам да открия какво е то. Може би трябва да поговоря с Тревър.

— Да не си посмяла! — изкрещя Кайла, извърна се и впи яростен поглед в приятелката си.

В мига, в който думите й се изплъзнаха от устата й, тя съжали за тях и се извини. Но Бабс остана намръщена през целия ден. Тревър предложи да вземе Арон от детската градина, докато тя напазарува. Не можа да открие всичко, от което се нуждаеше, защото рафтовете бяха пренаредени. Опашките бяха неимоверно дълги, а касиерите — отчайващо бавни. На няколко пъти се изкуши да остави пакетите в кошницата и да си тръгне без тях.

Когато накрая се добра до вкъщи, беше на ръба на пълното изтощение. За да си спести повторното завръщане до колата, реши да пренесе всички пликове с покупки наведнъж. Вещо жонглираше, когато се качи на верандата и се насочи към задната врата.

Лошото й настроение ни най-малко не се подобри при вида на гледката, която я посрещна. Тревър се излежаваше във ваната с гореща вода с чаша студена бира до себе си, а Арон…

— Арон! — гневно извика тя. — Какво, по дяволите, е това?

— Това — усмихна се Тревър без още да е разбрал лошото й настроение, — е пудингова живопис. Учителката каза, че му харесва и аз реших да го опитаме в къщи.

Арон седеше на малка маса, купена за него от Тревър и разположена на сенчестата веранда. Изцапан беше от главата до петите с нещо тъмно и лепкаво, което Кайла с облекчение разбра, че е шоколадов пудинг.

Слава Богу, беше само по памперс. Ръцете му с къси топчести пръстчета загребваха пудинга от купата и го размазваха върху плътната хартия, застлана върху масата от Тревър. Старателно я размазваше, после вдигаше ръка към лицето си и облизваше пръстите си. Явно това не беше първия път, когато стомахът му участваше в артистичните му начинания. Лицето му беше покрито с пудинг. Усмихна се широко и промърмори нещо неразбрано.

— Мисля, че каза „птица“ — обясни Тревър. — Или поне предполагам, че това рисува.

— Но той е мръсен! — изкрещя Кайла.

Чувстваше, че в нея се надига гняв, който не можеше да потисне. Знаеше, че е неразумно да се разстройва заради толкова незначителни неща, не можеше да овладее това свое толкова неочаквано избухване.

— Ще се измие — Тревър явно се опитваше да я успокои. Но между веждите му се появи дълбока бръчка. — Според учителката упражнението развива фантазията му.

— Но не тя трябва да чисти цялата тази мръсотия — остро го прекъсна Кайла. — Нито пък ти. Ще се наложи аз да се оправя с всичко. Или може би двамата с учителката сте пропуснали тази малка подробност в непреднамерения задушевен разговор, който несъмнено сте провели?

Тя се запъти към плъзгащата се врата и се опита да вмъкне крака си през пролуката, за да я отвори. Вратата не помръдна, ръцете й бяха пълни с пазарските чанти и тя се чувстваше напълно безпомощна.

Накрая стисна зъби и погледна към съпруга си.

— Неприятно ми е да нарушавам спокойствието ти, Тревър — мило се усмихна тя, — но си мисля, че най-малкото, което можеш да направиш, е да излезеш от горещата вана и да ми помогнеш.

— Разбира се, Кайла, но…

— Добре, няма значение! — изкрещя тя. — Ще се справя сама.

Тогава той скочи от горещата вода гневен и… гол.

Стъпи бос на покритата с червено дърво веранда и всяка негова стъпка оставяше локва по дъските. Кайла остана като закована, неспособна да се движи, дори когато той се доближи до нея и измъкна пазарските пликове от ръцете й. Хвана ги и трите с една ръка и така рязко разтвори вратата, че тя едва не изскочи от релсата. Сякаш без да забелязва нито голотата си, нито водата, която пръскаше около себе си, той се втурна в кухнята и стовари пликовете с покупките върху шкафа. После сложи ръце на кръста си и арогантно се извърна. Изражението му недвусмислено говореше, че сама си го е изпросила.

Кайла не можеше да се побере в кожата си, че допусна такава сцена, че му позволи да отиде толкова далеч. Втурна се в спалнята и когато затръшна вратата след себе си, прозорците в къщата издрънчаха.

 

 

— Още ли съм наказан?

Зад щорите на прозореца се спускаше непрогледен мрак. Кайла лежеше на една страна, с долепени до гърдите колене. Продължителният пристъп на плач вече беше преминал. Сега тя беше изкъпана и облечена с нощница. Чаршафът беше придърпан до кръста й. Ръцете й, със сгънати лакти и събрани длани, бяха подложени под главата й.

Леко се повдигна. Тревър надничаше зад вратата. Сякаш ако прекрачеше прага, очакваше към него да полети някакъв предмет.

— Не, съжалявам.

Той влезе. Не носеше друго, освен късите си панталони и Кайла притвори клепачите си, преди отново да зарови глава във възглавницата. Пред очите й отново изплува голото му тяло, мокро, окъпано от слънчевите лъчи. Обливаше се в горещи, горчиви сълзи на отчаяние. Великолепието на голотата му я отчая, отчая я и собствената й слабост. Въпреки всичките си решения, тя го желаеше и съжаляваше, че от толкова време го отблъсква.

Сега почувства тежестта му върху матрака, когато той легна и сви тялото си до нея. Прокара пръсти по косата й, събра кичурите, разпилени по лицето й и ги подреди върху възглавницата. Ласките му бяха успокояващи.

— Тежък ден ли имаше? — топлият му дъх погали ухото й.

— Отвратителен.

Той се разсмя.

— Затова предполагам не беше готова да видиш сина си, предрешен като за карнавал.

— Не бях готова да видя и теб да излизаш от водата като мъжка версия на Венера.

— Съжалявам, че вдигнах такъв шум. Много неща се събраха на куп.

Той се повдигна на дясната си ръка и се приведе към нея. Показалецът му погали бузата й.

— Сега поне знаеш защо не скочих веднага от горещата вана, за да ти помогна с пазарските чанти.

— Да.

— Не очаквах толкова скоро да се върнеш у дома. Иначе вече щях да съм приключил с банята. Арон също щеше да бъде изкъпан и готов за вечеря.

— Ти не си виновен, Тревър. За нищо. Вината е моя — тя въздъхна. — Не се чувствах добре и…

— Какво има? — гласът му прозвуча тревожно и тялото му се напрегна.

— Нищо.

— Не, не е нищо. Болна ли си? Кажи ми.

Тя се извърна към него и го погледна така, че да разбере.

— А — гласът му прозвуча разочаровано. — Това ли?

— Да — тя отново се обърна.

— Кога?

— Разбрах, когато се прибрах. Трябваше да се сетя. Държах се като пепелянка.

— Простено ти е — той я докосна внимателно и отпусна ръка върху кръста й.

— Сега… боли ли те?

— Малко.

— Вземаш ли нещо?

— Да.

— Помага ли?

— Малко.

— Но не много.

— Не. Просто трябва да мине.

— Да.

Тревър бавно се раздвижи и придърпа чаршафа надолу. Нощницата беше къса с тънки презрамки. Изработена от фина, бяла тъкан, която му напомни за най-скъпите му носни кърпички. Имаше и цветя, също бели, избродирани около подгъва. Под тях прозираха белите бикини. Изглеждаше уязвима, непорочна и това го накара да почувства странна болка в слабините си.

Отново докосна кръста й. Тя остана неподвижна. Бавно плъзна ръка надолу. Очакваше да възроптае, но когато тя не каза нищо, той меко притисна дланта си ниско върху корема й.

— Тук ли?

— Да.

Ръката му описа бавни кръгове.

— По-добре ли е?

Тя кимна.

— Малкото ми бебче — нежно целуна слепоочието й.

Тя въздъхна и сънливо притвори очи.

— Тревър?

— Ъ?

— Живял ли си досега с жена?

Ръката му застина, но за толкова кратко, че колебанието му беше едва доловимо.

— Не, защо?

— Тогава какво знаеш за него?

— Само съм щастлив, че не ми се налага всеки месец да го търпя.

— Типично мъжки отговор — засмя се тя.

— Но поне искрен — Тревър леко ухапа голото й рамо.

Неволно раздвижи краката си. Съвсем несъзнателно. Изпъна се и нощницата й разкри голия й и леко отекъл корем.

— Справихте ли се с вечерята без мен?

— Без проблеми.

— Какво вечеряхте?

— Ами — започна той и плъзна краката си до нейните, — първо хубавичко измих шоколада от него.

Тя се разсмя.

— Между другото, нямам нищо против идеята за пудинговата живопис. Той явно добре се забавляваше. Някой друг път навярно трябва да си сложа бански костюм и да се присъединя към него.

— Имахме повод да се уверим, че това не е по вкуса ти.

— Не биваше да крещя така.

— Хареса ми онова, как беше: „непреднамерения задушевен разговор“. Каза го така, че можех да остана с впечатление, че ревнуваш — сега устните му докоснаха ухото й. Езикът му нежно погали шията й. — Толкова е нежно. Има меко мъхче.

— Не спирай — продължи тя с пресипнал глас.

— Забравих докъде бях стигнал.

— Ти… ти… ъ-ъ — измил си го.

— О, да. После приготвих вечерята.

— Какво яде?

— Каквото най-много обича.

— Хотдог?

— Ъхъ.

— Без кифлата.

— Разбира се — той целуна врата й и тя тихо изстена. — Утре сутринта птичките в нашата гора ще имат три кифлички за закуска. Надявам се, че обичат горчица.

От гърлото й се изтръгна тих смях и тя не знаеше дали заради шегата или заради брадата, която галеше шията й така, сякаш беше направена от фин порцелан.

— Ами…

— Зная какво ще ме попиташ. Да. Наблюдавах Арон докато отхапваше всяка хапка и съм сигурен, че я сдъвкваше добре.

— Благодаря — устните й потърсиха неговите.

— Няма защо — устните му намериха нейните. Целувката им се превърна в искра, която възпламени два много къси фитила. Той жадно се нахвърли върху нея и тя прие езика му. Ръцете му я извърнаха и телата им се сплетоха.

— Кайла, ти…

— Тревър, ти…

— Какво?

— Тревър?

В стаята отекнаха стенания. На задоволство и копнеж. На дихание на търсещи се устни. Откъслечен шепот. Вопъл на удоволствие. Ленените чаршафи изшумяха.

Дланите му се движеха с растяща жажда. Докосваше бедрата й. За миг прасецът й изпълни дланта му. Прокара пръсти по изящното й рамо. Обви гърдите й. Тя се изви и притисна към него, от устните й се изтръгна стон.

— Какво става?

— Там е толкова чувствително.

— О, аз не… или…?

— Да.

— Прости ми.

— Не, няма… всъщност се чувствам добре.

— Наистина ли?

— О, да — изстена тя, когато той отново нежно я погали.

— Така ли?

— Ъ-хм.

— И зърната?

— Да, да.

— Кажи ми, ако…

Но изречението му остана така и незавършено, защото тя прокара пръсти през косата му и привлече главата му, за да получи друга жадна целувка. После той плъзна глава по гърдите й и ги обсипа с целувки. Ръцете му обвиха тялото й. Той се плъзна върху й. Коленете му разтвориха нейните. Нощницата й се вдига до кръста. После обви крака около бедрото му. Тялото й сластно се извиваше, търсеше, копнееше.

— По дяволите!

Лежеше върху й, дъхът му свистеше в ухото й. Тя чувстваше забързаните удари на сърцето му. Той задържа главата й със силните си ръце и зарови трескавото си лице в косите й.

— Не се движи, скъпа.

— Какво има?

— Моля те, не се движи — изстена той. — Остани така само за миг.

Тя се подчини. Секунди по-късно той бавно вдигна глава. Върху лицето му беше изписана нежност и любов. Устните му се извиха в тъжна усмивка.

— Нима не разбираш? Сега ти си такава, каквато те искам, а времето е неподходящо.

Тя объркано сведе поглед. Той леко докосна бузата й и се отдръпна. Изви се към нея и докосна с длан пламналото й лице.

— Добре ли си?

Не я болеше. Като оставим болката ниско долу в корема, но тя не беше заради менструацията й.

— Чувствам се по-добре — разсеяно отвърна Кайла.

Той се протегна и отново се намести. Зарови пръсти в косите над челото си.

— Не си вечеряла. Гладна ли си?

— Не. А ти вечеря ли?

— Хапнах. Добре съм — останаха за миг загледани един в друг. После отместиха очи встрани. Осъзнаваха колко банален е този разговор само мигове след страстта, която изживяха.

— Добре, сега ще те оставя сама. Лека нощ.

Той се извърна към вратата. Под гладката кожа на гърба му се очертаха силните му мускули.

— Тревър?

— Какво? — извърна се той към нея.

— Ти… — не спирай. Вече отиде твърде далеч. Тя преглътна и продължи. — Не е нужно да си тръгваш.

Тревър погледна съпругата си. Лежеше, опряна на лакътя си. Покритият с бродерия подгъв на нощницата й се беше вдигнал и разкриваше бедрата й. Разрошената й коса се разстилаше върху раменете. Целувките му бяха оставили устните й влажни и с цвят на корал. Там, където устните му я бяха докосвали, тъканта на нощницата й беше влажна. Тя прилепваше към гърдите й и зърната й прозираха.

Върху лицето му се изписа неопределено изражение и той потри длани в панталоните си.

— Не, трябва да тръгвам. Ако остана…

Ако отново дори за миг я докоснеше, нямаше сила, която да го спре да консумира брака им и да уталожи разкъсващото го желание. По дяволите! Не беше придирчив. Но не искаше първият път, когато правеха любов тя да се чувства смутена, притеснена или да съжалява поради някаква причина.

— Но ще си запазя правото — дрезгаво прошепна той, преди да излезе.

Когато на следващата сутрин Кайла предпазливо надникна в кухнята, Арон вече се беше разположил на своя висок стол, а Тревър обръщаше тънки парченца бекон в тигана на печката.

— Добро утро, миличък — наведе се тя и целуна сина си.

В изблик на нежна привързаност, той залепи парче бекон върху носа й.

— Трогната съм — промърмори тя.

— Трябваше или да го вдигна, или да го оставя да скача върху леглото си, докато счупи пружината — Тревър свали тигана от котлона и го поднесе към нея.

— Благодаря ти, че си се погрижил за него.

— Удоволствието е мое.

Нежно обгърна кръста й и я привлече към себе си. Кайла почувства върху шията си една от онези утринни целувки, които ухаеха на лосион за след бръснене и на паста за зъби. Не би имала нищо против и ако я беше задържал и по-дълго в прегръдките си, но той само каза:

— Седни. Сигурно си полумъртва от глад.

Тя хвърли тревожен поглед към часовника.

— Трябва да побързам. Закъснявам.

— Спокойно. Позвъних на Бабс и я предупредих, че тази сутрин ще се забавиш. Едва ли очакват преди десет Арон в училище.

Постави пред нея чиния с бекон и домашно приготвени вафли и едва си даде сметка, колко е гладна.

— Умирам от глад.

— И как би могло да бъде другояче? — той се наведе и плъзна ръка по корема й. — Още ли боли?

— Много по-добре е.

— А тук? — дланите му обгърнаха гърдите й пръстите му леко разтриха зърната й.

Тя едва си пое дъх и въздъхна:

— О, великолепно… великолепно… Искам да кажа, много по-добре.

— Тогава всичко е наред — той целуна върха на главата й и седна срещу нея. Докато тя смутено мачкаше кърпата в ръце, Тревър намаза една вафла с масло и я постави върху подноса пред Арон. — Ето, каубой. В атака!

Ужасните маниери на Арон ги разсмяха.

— Трябва да направим нещо по този въпрос — обади се Кайла. После изведнъж осъзна, че неволно е включила и Тревър и вдигна поглед към нея. В погледа му се четеше топлина, която сякаш се разля по цялото й тяло.

— Как спа? — попита той.

Пръстите му бяха толкова дълги и силни, че едва се побираха в дръжката на чашата му. Но когато докосваха тялото й, можеха да бъдат толкова нежни! Гърлото й беше пресъхнало и не беше лесно да преглътне късчето вафла.

— Добре, много добре — успя тя да каже най-после.

Сънува го и се събуди обляна в пот, задъхана и с разтуптяно сърце. Сега поне вече можеше да задоволи любопитството на Бабс и да й каже, че голотата на Тревър е изумителна.

— А аз не спах много добре снощи — каза той.

— Съжалявам. Какво не беше наред? — снощи, когато излезе от ваната гол, раменете му, бедрата… наистина я изумиха.

— Твърдо беше.

Вилицата на Кайла издрънча върху чинията й и когато тя посегна да я вдигне, събори чашата с портокалов сок. Арон протегна ръка и даде израз на възмущението си:

— О-о! О-о!

Тревър стана от стола си и посегна към кърпата. Попи разлетия сок по масата.

— Говорех за леглото в спалнята за гости.

— Какво? — Кайла се извърна към него.

Той беше прехапал мустаците си, за да не се разсмее.

— Леглото беше твърдо.

По страните й се разля гъста червенина. Слава Богу, в този момент телефонът иззвъня и това я избави от неудобството й. Тревър отиде, за да вдигне слушалката.

— Татко? — възкликна той.

Кайла вдигна Арон, който само за секунди успя да избърше маслото от вафлата в дрехите й. Протегна ръка към храната в чинията й и успя да се справи и с нея. Кайла погледна Тревър, който широко се усмихваше на онова, което чуваше от слушалката.

— Разбира се, няма проблеми. В колко часа…? За колко време…? Това ли е всичко…? Е, все пак, по-добре от нищо… Добре. Ще бъда там. Довиждане — той окачи слушалката.

— Баща ти?

— Пристига днес и тази нощ ще остане с нас. Нямаш нищо против, нали?

— Разбира се. Зная, че беше разочарован, че не можа да дойде за сватбата.

— Искам да ви запозная. Може да остане само една вечер. После трябва да замине за Лос Анжелес, заради делото, в което е ангажиран — сложи парче бекон в устата си и бързо задъвка. — Ще го разведа из града. Искам да му покажа някои от обектите си. Знаеш, че… Виж, извинявай. Не исках да се увличам.

Всъщност, ентусиазмът му й достави удоволствие.

— О, не, продължавай — окуражи го тя. Какво щеше да кажеш?

— Двамата с него не се разбирахме много добре. Не и допреди нещастието с мен.

— Искал е да станеш адвокат?

— А моите намерения бяха други. Но, докато бях в болницата, се разбрахме и сега всичко между нас е наред.

— От Далас ли ще го вземеш?

— Ако нямаш нищо против. Даде ми номера на полета.

— Мисля, че можем всички заедно да вечеряме в града.

— И Арон ли? — явно беше разтревожена.

— Разбира се, и Арон. Той е член на това семейство — Тревър взе детето от ръцете й и го вдигна високо над главата си. Арон изпищя от удоволствие. — Баща ми обожава италианската кухня — той спомена един известен ресторант. — Дали да не се обадя и да резервирам места?

Не й беше приятно да охлажда ентусиазма му, но той явно не си даваше сметка за риска да заведе едно петнайсетмесечно бебе в скъп ресторант на вечеря.

— Не зная дали идеята е толкова добра, Тревър. Не мисля, че присъствието на едно дете там ще ги зарадва.

— Ей, ако не искат детето ни там, тогава ще си изберем друго някое място.

 

 

Като се започне от оберкелнера и се стигне до най-низшия мияч на чинии, всички бяха очаровани от тримата мъже — Джордж Рул, Тревър и Арон. Притесненията на Кайла се оказаха излишни, защото Тревър лично говори с оберкелнера и персоналът беше подготвен за пристигането им.

Сред шума и навалицата на летището, първата й среща с бащата на Тревър премина по-леко, отколкото очакваше. Арон свенливо зарови глава във врата й, когато го представиха на високия мъж с прошарена коса и авторитетен глас. Но явно и Джордж се чувстваше неловко в присъствието на детето.

Тревър нарочено ги настани на задната седалка на колата и докато стигнат до центъра на града, където беше ресторантът, двамата вече бяха приятели. И не друг, а Джордж внесе Арон в ресторанта и го представи на всички като свой внук.

— Тревър ми каза, че няма да мога да се запозная с родителите ти — каза Джордж по обратния път към Чандлър.

— Вчера получихме пощенска картичка от тях от Йелоустоун. Изглежда добре се забавляват — разказа на Джордж, че само дни след брака им с Тревър са продали къщата.

Мебелите, които Кайла не пожела да запази, бяха продадени на търг. Тревър помогна на Клиф да избере фургона, който най-добре съответстваше на нуждите им. Мег го обзаведе с въодушевлението на малко момиченце, получило нова къщичка за кукли. Две седмици по-късно, вече бяха на път.

— Тя тъгува за тях — пошегува се Тревър. Протегна ръка и дръпна кока на Кайла. — Ужасно я глезеха.

— Същото правиш и ти.

Тревър извърна глава към нея. Беше изненадан колкото и тя самата да чуе тези думи от устата й. Впи поглед в предното стъкло, за да се увери, че пътят е сигурен и после отново я изгледа.

— Радвам се да го чуя. Това е, което искам да правя — останаха с впити един в друг погледи, докато Джордж високо се закашля и каза:

— Не зная какво ще кажеш ти, Арон, но започвам да се чувствам като петото колело.

Когато стигнаха Чандлър все още беше светло и Тревър разведе Джордж из някои от строителните обекти, върху които работеше. Кайла остана в колата. Наблюдаваше силуетите им на фона на смрачаващото се небе. Тревър беше качил Арон на раменете си. Двамата представляваха трогателна картина.

— Но това трябваше да бъде Ричард — прошепна Кайла и се опита да потисне сълзите, които напираха в очите й.

Плачеше, защото не можеше да приеме истината. Не можеше да проумее защо, след като това не е Ричард, Арон така спокойно седеше върху раменете му, доверчиво вкопчил пръсти в тъмните му коси? Защо я заболя, когато Тревър предпазливо го свали от раменете си и го притисна в прегръдките си? И защо самата тя не можеше да забрави ласките на тези силни ръце върху тялото си?

Джордж остана искрено очарован от къщата и не пестеше похвалите за сина си. Кайла сложи Арон да спи, после остана известно време с Джордж, преди да се извини и да остави бащата и сина сами.

— Върху пищяла ми има синина колкото петдесетцентова монета — каза Джордж. — Имаше ли повод, за да ме ритнеш така под масата, когато споменах уволнението ти във военноморските сили?

Тревър беше щастлив, че точно в този момент Кайла беше прекалено заета да попива соса от спагети от устата на Арон и не чу неволната реплика на баща му.

— Бих предпочел Кайла да не знае за това. Тя не знае за раняването ми.

— Нищо ли не знае?

— Нищо.

— Хмм.

Тревър достатъчно добре познаваше баща си, за да разбере, че дори и „Хмм“ не е случайно казано.

— Явно доста бързо си се влюбил и си се оженил, нали?

— Толкова ли е странно това?

— За теб — да — синът му хвърли остър поглед към него и Джордж се усмихна. — Дочух нещичко за успеха ти сред жените, Тревър. Тази прибързана история е доста странна.

Разговаряха удобно излегнати на шезлонгите на верандата. Джордж палеше една след друга пури, които лекарят го съветваше да остави. Тревър беше благодарен, че тъмнината прикриваше безпокойството му. Не му харесваше насоката, която разговорът взе.

— Обичам я, татко.

— Сега, когато те видях с нея, не се съмнявам в това. Просто е странно, че ти, точно ти, си хлътнал толкова много и така отчаяно.

— Отдавна съм влюбен в нея — каза Тревър сякаш на себе си.

Джордж завъртя пурата между пръстите си, замислено загледан в горящия връх.

— Тя няма нищо общо с онези писма, които изрови тогава и от които не сваляше поглед, докато беше в болницата, нали?

Тревър трябваше да се досети. Нищо, дори и най-незначителната подробност не можеше да се изплъзне от проницателния Джордж Рул. За него нямаше незначителни неща. Тревър стана от шезлонга си и отиде до ръба на верандата. Облегна се на стената и впери поглед в тъмнината, също както преди няколко седмици, когато се чудеше как да разкрие пред Кайла кой е той всъщност.

— Татко, ще ти разкажа нещо, което едва ли ще повярваш.

Когато свърши разказа си, последваха няколко мъчителни мига. Накрая Джордж наруши мълчанието.

— Обещах никога отново да не се бъркам в живота ти, Тревър, но ти си играеш с огъня.

— Зная — призна Тревър и се извърна към баща си.

— Как мислиш, че ще реагира тази млада жена, когато научи истината?

Тревър наведе глава и плъзна ръце в джобовете на панталона си.

— Дори не искам да мисля за това.

— Няма да е зле все пак да помислиш — в гласа на по-възрастния мъж прозвуча тревога, — защото тя ще го научи — той се изправи и загаси пурата си в пепелника до него. После постави ръка върху рамото на Тревър. — Но кой знае? Може пък и да мине. Ако я обичаш много.

— Обичам я.

— А тя теб?

Тревър се поколеба. Извърна очи към тъмните прозорци на спалнята.

— Мисля, че първо трябва да свикне с присъствието ми, не зная.

Джордж се усмихна. После спря поглед върху превръзката над окото му и си припомни колко му е скъп синът му и колко лесно щеше да го изгуби преди време. Внезапно очите му се навлажниха и той привлече Тревър към себе си.

— След всичко, което преживя, сине, заслужаваш да бъдеш щастлив.

— Не, татко — гласът на Тревър прозвуча рязко. — Тя заслужава да бъде щастлива след всичко, което е преживяла.

Скоро след това си казаха лека нощ и Джордж се насочи към спалнята за гости, където Тревър беше оставил куфара му.

А той самият се отправи към вратата на своята спалня с колебливите, несигурни стъпки на ученик, повикан при директора.

Какво, за Бога, му ставаше? Нима се притесняваше от мисълта, че тя няма да го приеме в леглото си? Или се страхуваше, че ще го отхвърли?

Той да се страхува? От жена? Това беше абсурдно.

Защо тогава стоеше тук като малоумен, със свит стомах, разтуптяно сърце, потни длани и слабини, които…

О, господи, не мисли за слабините си.

Наистина ли коленете му трепереха? Защо, за Бога?

Той беше зрял мъж, не ученик. Това беше неговият дом. Построен от него, финансиран от него. Имаше право да спи в която стая поиска.

А тя беше негова съпруга, нали? И през изминалите няколко седмици, той непрекъснато я глезеше. Ходеше така, сякаш стъпваше върху черупки от яйца, вършеше и говореше всичко, което би й доставило удоволствие. Правеше и невъзможното да не я разстрои.

Нима не й достави удоволствие, когато заради Арон постави в задния двор старата й пребоядисана люлка? Не й ли достави удоволствие площадката с пясък. И нима не се смя, когато се бореха върху мекия, прохладен пясък? И нима не го целуна като награда за победата в борбата?

По дяволите, така беше! Той не беше само пияница и женкар!

Но никога не беше отивал по-далеч, отколкото тя би искала. Превърна се в лакей, за да сечели благоволението й. Навърташе се с подвита между краката опашка, докато започна сам себе си да презира. Добре, крайно време беше да я накара да разбере, че той беше мъжът в семейството и по дяволите, имаше някакви права!

Рязко отвори вратата и почти я затръшна. Кайла стреснато се изправи и притисна чаршафа към гърдите си.

— Тревър? Какво стана? Какво се е случило?

— Няма нищо. Всичко е наред, само че… — изръмжа той, когато влезе в стаята. Задушаваше се от негодувание. — Баща ми спи в стаята за гости, така че тази вечер, г-жа Рул, заедно ще споделим това легло.