Сандра Браун
Над всичко (3)

Трета глава

Извини се заради закрития джип.

— Нямах представа, че днес следобед ще ви возя. Иначе щях да оставя джипа в къщи и да взема колата.

Отключи вратата с дясната ръка, а с лявата все така държеше Арон. Кайла се настани на предната седалка и Тревър го сложи в скута й. Ръката му докосна гърдите й, но тя се престори, че не забелязва. Както и той. После побърза да затвори вратата. Сякаш нищо не се беше случило, но тя знаеше, че навярно Тревър също мисли за неволно породилата се помежду им близост.

— Топло е тук — забеляза той, след като се плъзна зад волана и запали мотора. — Слънцето пече силно.

— Добре ми е така. Дрехите ни още са влажни — отбеляза Кайла и едва не си прехапа езика.

Той сякаш неволно сведе поглед към гърдите й и върху лицето му се изписа вина. Добре че Арон отново я прикриваше.

Помежду им се възцари неловко мълчание. Тревър се опитваше да се справи със задръстването на паркинга. Закъсняваха и той й се усмихна извинително. Тя му отвърна и се зачуди дали върху лицето й не е изписана неловкостта, която сега я измъчваше. Защо не можеше да измисли какво да каже?

Когато най-после се добраха до бариерата на изхода, той се извърна към нея. Почувства погледа му върху себе си, но продължи да приглажда меката кафява коса на Арон. Защо я гледаше по този начин? Дали да не го помоли да включи климатика? Горещината в джипа ставаше нетърпима. Или може би на нея й беше топло?

— Искам да те попитам нещо — чу тя мекия му глас.

Сърцето й подскочи.

Готова ли си? Какво ще правим с детето? Вземаш ли хапчета? На твоята седалка или на моята? През ума й минаха различни възможности. Страхуваше се да чуе която и да е от тях. До този момент той се държа така мило. Но тя трябваше да се сети, че нямаше да е толкова просто. Нито един мъж не качва жена в колата си и не й прави услуга, без да очаква нещо в замяна. С поглед впит във влажните кичури върху главата на Арон, тя запита:

— Какво?

— В коя посока сме?

От устните й се отрони нервен смях.

— О, извинявай. Надясно.

Той изви кормилото и се усмихна обезоръжаващо. Навярно си мисли, че съм пълна глупачка. А той е просто един любезен човек, който играе ролята на добрата самарянка за една вдовица с бебе. Нищо повече. Навярно, ако не беше толкова привлекателен, толкова… мъжествен, тази роля щеше да му се отдава повече. Ето, ръцете му например. Големи, силни, загорели. Когато посегна, за да включи радиото, тя забеляза, че ноктите му са късо подрязани. Щом премести крака си от педала за газта към спирачката, върху дългото му бедро се очертаха силни мускули. Погледът й неволно падна върху скута му.

— Горещо ли е?

— Какво?

— Топло ли ти е?

Лицето й пламна. Цялата гореше. Дали е уловил погледа й.

— Да… малко.

Той включи климатика и кабината се изпълни с хладен въздух. Кайла отклони погледа си встрани.

 

 

Клиф и Мег Пауър живееха в тази къща от раждането на Кайла. Когато я купиха, кварталът беше модерен. Но индустриалното развитие на града и нарасналото му значение като алтернатива на Далас за онези, които всеки ден пътуваха с карта, промениха съседите им. Кварталът вече не беше моден. Къщите, някога привлекателни и добре поддържани, сега принадлежаха на собственици, които не се гордееха особено с тях. Приличаха на старомодни, занемарени матрони на средна възраст — запуснати и непривлекателни. Домът на семейство Пауър беше единственото изключение в квартала. Просторната веранда с колони отпред беше оградена с парапет от ковано желязо, който Клиф усърдно боядиса миналото лято. Храстите бяха подрязани, в добре оформените бразди грееха ярки цветя.

Когато Тревър сви с джипа по улицата, пръскачката заливаше градината с потоци вода. Върху тревата от другата страна на пътеката, която водеше към предната веранда, огрени от залязващото слънце, блестяха капчици вода.

— Ето тук — каза Кайла и посочи къщата.

Тревър вече беше преместил крака си върху спирачката. Знаеше къде живее тя. През изминалия месец идваше тук доста често и знаеше дори дните, в които събираха отпадъците. Това че околността му е така добре позната остана незабелязано за Кайла. Вътрешно тя ридаеше. Пред алеята стоеше позната кола. Бабс. Сякаш необходимостта да обяснява всичко на родителите си не й стигаше, а трябваше да задоволи и живото въображение на Бабс. Може би просто можеше да изскочи от колата, да благодари на Тревър и да си спести всички останали главоболия. Навярно той щеше да си тръгне, преди някой да го види? Но къде ти такъв късмет! Тревър едва беше спрял до тротоара, когато предната врата се отвори и баща й излезе. Любопитно огледа джипа, преди да се наведе, за да спре пръскачката. Любопитството му се засили, щом видя, че Кайла и Арон са вътре.

— Това е баща ми — каза Кайла, когато Клиф Пауър бавно се запъти към тях. Поради някаква необяснима за нея причина, изведнъж я обзе странна нервност и стеснителност.

Тревър отвори вратата.

— Здравейте — поздрави той и слезе от джипа. — Водя пътници, които твърдят, че живеят тук.

Клиф Пауър не успя да скрие изненадата си. Кайла вече беше отворила вратата, когато Тревър заобиколи колата и застана пред нея.

— По-добре ми подай Арон. Стъпалото е високо.

Кайла неохотно го остави да вдигне Арон от скута й.

Сякаш го беше правил години наред, той умело го вдигна и го притисна към гърдите си. После със свободната си ръка й помогна. Ръката му все така обвиваше лакътя й, когато заобиколиха джипа и застанаха пред озадачения Клиф Пауър.

— Здравей, тате.

— Къде е колата ти? Нещо не е наред ли?

— Не, всичко е наред, но днес в търговския център какво не ми се случи — унило каза тя. Чудеше се как да вземе сина си от ръцете на Тревър, без отново да изпадне в неудобно положение. Не искаше да рискува и пак да го докосне. А това беше смешно, защото той беше толкова внимателен.

— Какво става? Клиф? Кайла?

На вратата на верандата се показа Мег Пауър. Върху приятното й лице се изписа загриженост. Следваше я Бабс. На Кайла дори и не й се искаше да мисли какво означаваше многозначителния израз върху лицето й. Мег се спусна по стълбите и забърза по алеята към тях. Неспокойно местеше поглед от Кайла на високия, тъмнокос непознат, който държеше внука й.

— Мамо, татко, това е господин Рул. Тревър Рул.

— Господине, госпожо — любезно се поклони Тревър и прехвърли Арон в лявата си ръка, за да се здрависа с Клиф Пауър.

— А това е Бабс Логан — моя приятелка и бизнес партньор — добави Кайла.

— Здравейте, госпожо Логан.

Бабс изгледа Тревър с преценяващ поглед.

— Здрасти. Къде те намери тя?

Бабс не можеше да се похвали с особена тактичност. Липсваше й всякаква мярка. Изтърси точно това, което семейство Пауър мислеха, но бяха достатъчно добре възпитани и съобразителни, за да не го изрекат на глас.

— По-скоро той ни намери — каза Кайла.

— Къде е колата ти? — повтори Клиф.

— Оставих я при търговския център.

— Мисля, че акумулаторът е изтощен, господине — любезно уточни Тревър.

— Господин Рул предложи да ни докара до тук.

— Колко мило — каза Бабс, без да откъсва поглед от Тревър. — Какво ще каже госпожа Рул?

На Кайла й идеше да я убие! В първия миг, в който й се удадеше възможност, щеше да я удуши с голи ръце!

Тревър само се усмихна. После се наведе и сложи Арон на земята. Обикновено в такива ситуации Арон се втурваше да бяга. Но сега, в момента, в който краката му докоснаха земята, той нададе оглушителен писък. Топчестите му пръстчета се вкопчиха във влажните крачоли на Тревър. Мъжът се наведе, вдигна го и го потупа по задничето. Доволен Арон се притисна към него.

— Съжалявам — промърмори Кайла, смутена, че синът й толкова бързо се е привързал. — Сега ще го взема.

— Няма нищо — опита се да я успокои Тревър и леко се усмихна.

Погледите им се срещнаха и за миг на Кайла й се стори, че са сами. Сякаш забравиха, че в тях са вперени жадните погледи на трима души.

— О, дрехите му са влажни — плахо се осмели най-накрая да изрече Мег.

— Да — трепна Кайла сякаш излезе от дълбок транс. — Падна във фонтана.

Семейство Пауър за миг само бяха обзети от паника. Любопитството на Бабс още повече се изостри.

— Кога се случи това — преди или след като акумулаторът се изтощи? — ситуацията явно я забавляваше.

— Преди това. Тревър отиде до него и го извади. Не се тревожи, мамо. Арон е добре. Само е мокър.

— Как стана това?

— Купих му сладолед — Кайла им разказа накратко за случилото се. — Когато се огледах Арон беше изчезнал, а около фонтана се бяха струпали хора. Господин Рул също беше там и държеше Арон. Целият се беше измокрил.

— Скочил си във фонтана и си извадил Арон от там? — попита Бабс и кимна към мокрия му панталон.

— Да.

— Хм — многозначително отбеляза тя и на Кайла й се прииска да й удари плесница.

Клиф и Мег благодаряха на Тревър за помощта и вниманието му към Кайла и Арон. Никой не чу репликите, които двете приятелки полугласно си разменяха.

— Страхотен е.

— Млъкни.

— Блузата ти е мокра.

Кайла стреснато сведе глава и видя, че наистина влажната материя е прилепнала към гърдите й и дантелата на сутиена прозира под нея. После се извърна. Тревър не сваляше очи от нея. Беше проследил погледа й. Сега отново се взря в лицето й. Това се случи точно когато Мег, която се беше разпростряла върху това колко бързо едно бебе като Арон може да се изплъзне от погледа на човек и да направи някоя пакост, завърши със:

— Защо не влезете и не изпиете чаша кафе с нас, господин Рул?

— Не! — лицето на Кайла се обля в червенина, когато осъзна, че е произнесла на глас единствената дума, която прониза съзнанието й. Навлажни устните си. — Искам да кажа, че и така отнехме прекалено много от времето на господин Рул — тя посегна и почти изтръгна Арон от ръцете на Тревър. — Благодаря ви още веднъж. Много ни помогнахте и съм ви задължена, че ни доведохте и у дома. — Сега, моля те, си тръгвай! — довърши тя мислено.

— За мен беше удоволствие — той погъделичка Арон под брадичката. — Довиждане, каубой. Радвам се, че се запознахме — кимна той с глава към останалите. Извърна се и с едва забележимо накуцване отиде до предната врата на джипа. Седна зад кормилото, махна за последен път и отпътува.

Вече възвърнала самообладанието си, Кайла тръгна към родителите си и Бабс, които я гледаха въпросително.

— Трябва да преоблека Арон — тя премина покрай тях, но те я последваха и я заобиколиха, когато влезе в просторния коридор.

 

 

— Кажи нещо повече — настоя Бабс.

Тя беше най-добрата приятелка на Кайла още от началното училище. Майка й почина, когато бяха в прогимназията. Оттогава баща й често работеше на две смени в една фабрика в Далас. Докато учеха в гимназията, Бабс прекарваше много време в дома на семейство Пауър. Чувстваше го като свой, а тях — като второ семейство.

— Какво да ви кажа?

— За него! Какво стана?

— Нищо — Кайла тръгна към кухнята. Сякаш в момента най-важното нещо беше да даде сок на Арон. Остави го на високия стол и отвори хладилника. Родителите й и Бабс се струпаха около нея.

— Наистина ли скочи във фонтана, за да извади Арон? — попита Мег и се отдръпна, едва когато Кайла протегна ръка, за да вземе чаша.

— Не е извършил кой знае какво геройство, мамо. Не се хвърлил във води, които гъмжат от акули. Фонтанът беше съвсем плитък и Арон едва ли щеше да остане в него повече от няколко секунди.

Не можеше да повярва, че сега се опитва да омаловажи случилото се. Само преди около час беше убедена, че Арон щеше да се удави ако не бяха бързите реакции на Тревър Рул.

— Ами колата? — попита баща й. — Откъде той разбра за колата?

— Е, той… всъщност ние излязохме заедно.

— Изпратил те е до колата?

— Да. Защото Арон плачеше, а аз бях все още разстроена.

— Сам ли предложи? — попита Бабс.

— Да — нервно отвърна Кайла.

— Хм.

— Ще спреш ли с твоето „Хм“? Не поставяш диагноза. И бих искала и тримата да спрете да ме гледате така, сякаш съм извършила престъпление. Той е просто мъж като всички останали, ясно ли е? Един мъж, който беше достатъчно любезен, за да предложи помощта си. Съвсем искрено — раздразнено отвърна тя. — Държите се като гладни котки, които са уловили последната мишка в града.

— Не беше нужно да те докара чак до тук — каза Мег.

— Просто беше любезен.

— Куца. Чудя се какво ли му се е случило — замислено се обади Клиф.

— Това не ни влиза в работата. Повече няма да го видим. И татко, по-добре се обади в гаража и се погрижи за колата. Искаш ли да ти помогна с вечерята, мамо?

Познаваха я добре. С този напрегнат, рязък тон започна да говори преди няколко месеца, когато искаше да покаже, че вече е превъзмогнала скръбта си след загубата на Ричард. Опитваше се да им внуши, че е излишно да ходят на пръсти около нея или пък да говорят с приглушени гласове, сякаш са на погребение. Явно демонстрираше, че няма да търпи да бъде глезена. По този тон разбираха, че трябва да я оставят на мира.

— Не, скъпа, благодаря ти — каза Мег. — Вървете с Арон горе и смени дрехите му. Ще вечеряме сандвичи и мога да се справя сама. Ще останеш ли Бабс?

— Не тази вечер, благодаря. Имам среща.

Кайла излезе от кухнята и понесе Арон нагоре по стълбите. Бабс я последва.

— Мислех, че имаш среща — подхвърли Кайла и влезе в спалнята, която сега беше превърната в стая за Арон.

— Имам време.

— Някого, когото познавам? Или някой нов?

— Няма да мине, Кай — Бабс се отпусна в люлеещия се стол и кръстоса крака.

— Кое няма да мине? — Кайла припряно разкопча тирантите на Арон и му свали панталоните.

— Опитът ти да избегнеш темата за това твое високо, мургаво и привлекателно парче.

— Не е мое…

— Мислиш ли, че е женен?

— Откъде да знам? И какво значение има?

— Искаш да кажеш, че ще се забъркаш с женен мъж?

— Бабс! — извика Кайла и се извърна към нея. — Нямам намерение да се „забърквам“ с когото и да било. За Бога, той просто ми предложи да ме докара вкъщи. Как мина денят в магазина?

— Долу-горе добре. Не мисля, че е женен — додаде Бабс замислено. — Не носеше венчална халка.

— Това не значи нищо.

— Така е. Но и не приличаше на женен, знаеш ли?

— Не, не зная. Не съм го оглеждала толкова внимателно.

— Е, аз пък го направих. Всеки сантиметър от неговите метър и осемдесет и аз не знам колко още. А като заговорихме за сантиметри, забеляза ли как са изпълнени панталоните му отпред?

— Престани! — Бабс засегна болно място и Кайла продължаваше да стои все така с гръб към нея. Криеше порозовялото си лице. — Ужасна си!

— Какво мислиш за превръзката над окото му?

— Нищо не мисля.

Бабс потръпна.

— Пък аз си мисля, че е див и секси. Тази брада го прави да изглежда толкова порочен!

— Див и порочен? Четеш прекалено много исторически романи.

— И това единствено синьо око.

— Зелено е — неволно се отрони от устните й и тя почувства, че е казала повече, отколкото би искала. Надяваше се, че Бабс няма да долови неволната й грешка и хвърли предпазлив поглед през рамо. Усмивката на Бабс беше ангелска, но в очите й проблясваха дяволити пламъчета.

— Мисля спомена, че не си го оглеждала толкова внимателно — подразни я тя.

— Ще си тръгнеш ли? — Кайла вдигна Арон, вече съвсем разсъблечен. — Искам да го изкъпя, защото ще го сложа да си легне, веднага след като му дам вечерята. Имаш среща. Пък и… — тя пое дълбоко дъх — нямам желание повече да разговарям за господин Рул. Дори и не искам да мисля за него.

— Но той мисли за теб — каза Бабс и се изправи. Раздразнителността на Кайла не й направи ни най-малко впечатление.

— Не ставай смешна. От къде на къде ще мисли за мен?

— По дяволите, защото изобщо не му се искаше да тръгне. Ако не беше реагирала така, сякаш седна върху габърче, когато майка ти го покани на кафе, обзалагам се, щеше да приеме поканата й като извинение да остане. При това и той забеляза влажната ти блуза.

— Не е вярно! — Кайла не можеше да се побере в кожата си от възмущение.

— О, да, забеляза я. Чао — преди Кайла да успее отново да възнегодува, Бабс вече слизаше по стълбите.

 

 

По време на вечерята родителите й бяха също толкова любопитни за мъжа, който беше „спасил“ — както Мег предпочиташе да говори за случилото се — Кайла и Арон. Въпросите им не бяха толкова прозрачни, нито пък със сексуален подтекст, но целяха същото.

Когато повече не можеше да понася недомлъвките им, Кайла стана от масата.

— Бих предпочела да бях извикала такси. Не знаех, че един мъж е в състояние да ви развълнува толкова. Повече никога няма да го видим. А сега, лека нощ!

Отнесе Арон горе и го сложи в леглото. После, когато се прибра в спалнята си, почувства се прекалено изморена, за да чете, но продължаваше да мисли за Тревър Рул.

— Не е чудно, че през цялата вечер всички говорят за него — промърмори тя и шумно затвори книгата си. — И каквото и да казва Бабс, той не гледаше мократа ми блуза — опита се сама да се убеди. — Не гледаше! — промърмори отново и свали сутиена си — но мисълта, че би могъл да го направи, дълго не й позволи да заспи.

 

 

— Не мога да повярвам — извика Бабс и рязко се изправи.

— Какво не можеш да повярваш — прозя се Кайла. Лежеше на един от шезлонгите на верандата с отпусната назад глава и притворени очи. Неделният следобед беше слънчев и топлината я изпълваше със сладостна нега.

— Той е.

Кайла отвори едното си око и когато видя за кого говори Бабс, стреснато отвори и другото. Тревър Рул паркираше една кола пред къщата.

— Какво ти казах? Отново ще дойде.

— Ако кажеш нещо, с което да ме поставиш в неудобно положение — ще те убия — заплаши я Кайла и изнурено се усмихна на Тревър, който вървеше към тях по пътеката.

— Здравейте.

— Здрасти.

Погледът му се плъзна покрай Бабс и се спря върху Кайла.

Тя с неудобство си помисли, че краката й са боси. Сандалите й бяха захвърлени встрани, но ако сега се опиташе да стигне до тях, щеше още повече да привлече вниманието му върху небрежното си облекло.

— Притеснявах се за колата ти, но виждам, че си я прибрала — посочи той към паркирания в алеята фургон.

— Да. Баща ми се обади в гаража, който посещава. Срещнаха се с механика на паркинга и заредиха акумулатора. Колата запали, но вероятно трябва да взема нов.

— Няма да е лошо. Е, радвам се, че вече всичко е наред.

— И аз.

Кайла нервно прибра кичур коса зад ухото си и си помисли, че навярно изглежда така сякаш е фризирана с тел за разбиване на яйца.

Явно Тревър също се почувства неловко заради настъпилото мълчание, защото нервно плъзна ръце в задните джобове на джинсите и дланите му изпънаха плата върху ханша му. Кайла би предпочела да не си припомня онова, което Бабс каза за телосложението му. Споменът я наведе на неподобаващи за една благовъзпитана дама мисли.

А на Бабс й идваше да удуши Кайла, че се държеше като пълна глупачка. Затова взе нещата в свои ръце.

— Защо не седнеш, Тревър? Искаш ли нещо за пиене?

— А, не — измъкна той ръце от джобовете си. — Всъщност дойдох, защото се надявах, че ще мога да поканя Кайла и Арон да отидем заедно на сладолед. Зная, че той обича сладолед.

Кайла понечи да отклони поканата, но Бабс я изпревари.

— Колко жалко! Точно сега Арон спи — после широко разтвори очи, сякаш внезапно я осени нова мисъл. — Но ти би могла да отидеш, Кайла.

— Аз не… — замлъкна Кайла объркана.

— Да не ви попречих? — Тревър погледна Бабс въпросително.

— Не се тревожи за мен — разсмя се тя. — Не живея тук, но и не се нуждая, от някого, който да ме забавлява. С Кайла сме стари приятелки. Всъщност родителите й ме отгледаха. Днес следобед работихме върху тена си. Виждаш ли покрива там, до спалнята й. Пекохме се в пълно уединение — намигна Бабс, — ако разбираш какво имам пред вид.

Разбираше. Ако ставаше дума за подобни игри на думи, можеше да накара дори и вечно готовата да флиртува Бабс да изглежда като пълна аматьорка. По дяволите, и той знаеше някои игри. Можеше да се наклони към тях, да се ухили безочливо и като нищо да изтърси куп остроумни, неприкрити намеци по повод слънчевите бани без бански костюм. Но усмивката върху лицето на Кайла беше толкова напрегната, че предпочете да замълчи.

— Обаче стана прекалено горещо — продължи Бабс, — затова влязохме да вземем един душ и сега просто си почиваме тук на сянка. Аз тъкмо се готвех да поспя малко, така че няма причина Кайла да не излезе.

Тревър премести погледа си върху нея и се усмихна.

— Какво ще кажеш?

— Аз всъщност…

— Кайла, кой… о, господин Рул — баща й приближи вратата към верандата. Отвори я и излезе по чорапи и пусната над панталоните старомодна долна риза.

— Здравейте, сър — любезно се поклони Тревър и пое ръката му. — Надявам се не съм ви събудил.

— Не, не — излъга Клиф. — Още не съм дочел неделния вестник. Мислех да изляза на верандата.

— Тревър е дошъл да покани Кайла на сладолед. Много е мил, нали? — оповести Бабс с широка усмивка, сякаш току-що бяха достигнали и скрепили с подпис паметно решение.

— Да, наистина — съгласи се Клиф.

— Но мисля, че е по-добре да не отивам, защото Арон…

— Всичко е наред. Той още спи. Току-що проверих. Върви. Няма да е зле да се разсееш малко.

Кайла вече не си спомняше кога за последен път й беше позволено да довърши изречението. С удоволствие би удушила и тримата. Баща си заради това, че е толкова сговорчив, дрънкалото Бабс и най-вече Тревър Рул, задето я поставя в деликатно положение.

— Добре. Само ще вляза да се преоблека — скочи тя от стола и се насочи към вратата.

— Не е необходимо — заговори Бабс с авторитета на старшина. Знаеше какво щеше да направи Кайла. Щеше да се качи, да събуди Арон и да го използва като извинение да не излезе. Но това нямаше да мине. Официално беше вдовица, но беше млада и жизнена и Бабс не искаше повече да я гледа как се затваря в черупката си. Тревър Рул беше първият мъж, който си позволи да бъде по-настоятелен, въпреки студенината й. Независимо дали Кайла искаше или не, Бабс щеше да се погрижи, за да не бъде обезсърчен и отблъснат и в крайна сметка да си тръгне. — Нужно ли е да се преоблича, Тревър? Няма да ходите на някое място, за което трябва специално да се приготвя, нали?

— Едва ли. Кайла?

Тонът, с който той произнесе името й беше толкова подкупващ, че Кайла нямаше сила да се противопостави.

— Ами добре — усмихна се тя и нервно придърпа ръба на шортите си, — ако няма да се забавим много — извърна се към стола и обу сандалите си. Хвърли към Бабс унищожителен поглед и отново се изправи. — Мисля, че съм готова.

Тревър обви лакътя й с длан и я поведе към колата.

— Не се притеснявай. Забавлявай се — подвикна Клиф след тях. — Ние ще се погрижим за Арон.

— Приятно прекарване — махна Бабс с ръка.

Полумъртва от притеснение, Кайла се сви върху предната седалка. Потисна желанието си да захлупи лицето си в длани, когато Тревър се качи и запали мотора. Но щом свиха зад ъгъла, той най-изненадващо спря до тротоара. Превключи автоматичните спирачки, обви с ръка гърба на седалката й и се извърна към нея.

— Виж, знам, че те ужасно те притесниха, а аз не искам да се чувстваш неудобно — върху устните му затрептя лека усмивка.

Кайла сведе глава и се разсмя.

— Притесниха ме.

— Разбрах. Съжалявам.

— Не си виновен. Държаха се така, сякаш искаха да вържат краката и ръцете ти, за да не побегнеш.

— Предполагам след смъртта на съпруга си, не излизаш често.

— Изобщо не съм излизала. И не бих искала.

За Тревър думите й бяха като неочакван удар под пояса. Извърна глава и впери поглед през стъклото в капака на колата. От една страна, приятно беше изненадан, че тя не се среща с други мъже. От друга, поставяше условия, които изглежда не бързаше да променя. Но беше в колата му, нали? Това поне вече постигна.

Кайла си мислеше, че навярно искреността й е оскърбителна и тъкмо се готвеше да се извини, когато той отново я погледна и каза:

— Дори и за сладолед ли не искаш да отидеш? — тя изведнъж се разсмя и той прие това като съгласие. Отново запали мотора на колата. — Между другото, сладоледът е като пиенето.

— Как така?

— Ако си сам не е забавно.

Тръгнаха по Чандлър Стрийт, с която тя естествено беше свикнала, но която като че ли той познаваше по-добре и от нея.

— Купих това парче земя тук.

— Преди да направят новия търговски център, тук беше пощата.

— И аз така чух. Както и да е, мисля да построя малък комплекс от офиси. Много приятен. С двор с растения и фонтани в средата. Надявам се да привлека лекари, адвокати — хора професионалисти — после, когато отминаха по-надолу, той продължи: — Хвърлил съм око и на този терен, но не зная дали ще го получа. — Тук ще има нов супермаркет.

— Но това е пасбище.

— Е, след около година — разсмя се той — смятам, че ще има и киносалон.

Изглежда той разполагаше с вътрешна информация за града, в който тя беше живяла цял живот. При това, сякаш беше един от онези, от които зависеше осъществяването на всичко.

— Може би с Бабс трябва да помислим за ново място за магазина.

— Не, на добро място сте.

Тя хвърли бърз поглед към него.

— От къде знаеш на кое място сме.

— Минах покрай магазина, преди да дойда да те взема — спокойно каза той след кратка пауза. — Бях любопитен да видя магазин, наречен „Цветни тичинки“. Откога сте в бизнеса?

— Вече почти година. Шест месеца след смъртта на Ричард… на съпруга ми — тя разсеяно прокара ръка по подгъва на панталоните си. — Както и да е, когато бяхме малки, с Бабс много харесвахме „Моята прекрасна лейди“ и като Елиза Дулитъл винаги мечтаехме да работим в цветарски магазин. Така че когато нямаше какво да правя, Бабс не ме оставяше на мира. По онова време тя работеше, но не беше доволна. Родителите ми решиха, че идеята си струва. Трябваше ми нещо, с което да запълня живота си, пък и да осигуря бъдещето на Арон. Ето защо… — тя млъкна за момент — изтеглихме спестяванията си и преди да разбера, вече бях съсобственик на цветарски магазин.

— Добре ли се чувстваш сега?

— Засега добре. Другият цветар в града предлага отживели идеи и никакво въображение. Почти го съсипахме — дяволито се усмихна тя, а Тревър почувства, че би дал целия свят, ако можеше да докосне устните й. Гънките на късите панталони, набрани върху гладките й, намазани с лосион с дъх на цветя бедра, го привличаха неудържимо. С огромно нежелание премести поглед върху шосето. Излезе от магистралата и сви по една още непавирана алея. Пътят беше неравен.

— Отиваме към някой павилион за сладолед, който аз не зная ли? — попита Кайла.

— А може би те отвличам вдън горите? — усмихна се широко той и намигна. Усмивката й стана неуверена и това го разсмя. Протегна ръка и потупа коляното й. — Спокойно — докосвам коляното й! Чувствам кожата й под дланта си. Господи! Само да не насилвам нещата! Трябва да си отдръпна ръката. Спокойно, Рул, спокойно. — Рискувах и започнах строежа на тази къща. Дърводелците работят днес за извънредни надници и искам да се уверя, че няма да си хвърля парите на вятъра. Имаш ли нещо против, ако спрем за няколко минути?

Не, нямаше нищо против. Но й беше невъзможно да остане „спокойна“. Не и когато все още чувстваше допира на ръката му върху голото си коляно.