Сандра Браун
Над всичко (9)

Девета глава

Бабс напълни къщата с цветя. Мег приготви великолепен бюфет. Пристигна и разкошна торта. Кайла се надяваше, че ще организират малко семейно тържество, само с пастора, но сега вече всичко заприлича на истинска сватба.

— Това е излишно — неспокойно се въртеше в стаята си тя. После протегна ръка към копчетата на гърба на корсажа си.

— Но защо? Нали е сватба, за Бога! — Бабс я извърна, за да закопчае трудно достъпните места.

— Втора сватба.

— Защо се зъбиш? На някои от нас не се е случвало нито веднъж.

Кайла изумена изгледа Бабс.

— Никога не съм мислила, че искаш да се омъжиш.

Бабс изглеждаше смутена, че е казала повече, отколкото й се е искало.

— Не и за който и да е от мъжете, които съм познавала. Но ако в живота ми се появи някой Ричард Страут или Тревър Рул, ще го вържа и ще го завлека пред олтара.

Кайла смутено се отдръпна и стъпи върху роклята си.

— Прости ми, Бабс. Имах късмет.

— По дяволите! Не ми обръщай внимание. Едва ли бих казала, че е голям късмет съпругът ти да бъде убит при терористичен атентат. Сега ревнувам, защото нито един свестен мъж не се е влюбвал в мен, а на теб вече двама ти пълзят в краката.

— Съмнявам се, че Тревър би могъл да пълзи — разсмя се Кайла.

— Казах го просто така — засмя се и Бабс. — Господи, Кайла, наистина си го бива. Само като си помислиш!

Кайла не искаше да мисли за мъжа, който я чакаше долу. Винаги когато се сетеше за него и за нощта, която й предстоеше, започваше да трепери.

— Сигурна ли си, че роклята е подходяща? — попита тя, за да смени темата. — Имам чувството, че трябваше да сложа нещо по-просто.

— Съвършена е.

Бледожълтата искряща коприна едва покриваше раменете й и плътно прилепваше към тялото до колана над широката пола. Единственото бижу бяха перлените обици.

— Не мислиш ли, че трябва да махнеш това?

Кайла проследи погледа на Бабс.

— Венчалната ми халка!

Дори не се сети за нея, защото я чувстваше като част от себе си. Мисълта да я свали напълни очите й със сълзи. Не я беше махала от онзи ден, когато Ричард я постави върху пръста й и тържествено се закле да я обича до смъртта си.

Сега бавно я сне. Замислено я постави върху кадифената подплата на кутията си за бижута и затвори капака.

— Готова ли си?

— Предполагам — отвърна Кайла с разтреперан глас. Раздялата с халката беше мъчителна, сякаш отново изживя спускането на Ричард в гроба. През цялата седмица се опитваше да омаловажи онова, което ставаше около нея. Омъжваше се за друг мъж. Само след минути той, а не Ричард, щеше да бъде неин съпруг. — Татко свали ли вече Арон долу?

— Ти си булка! Престани да се притесняваш за Арон. Разбира се, че ще се справим с него — Бабс посегна към голямата квадратна кутия, която по-рано беше внесла в стаята. — Тревър ме помоли да ти дам това, преди да слезеш долу.

Букет от бели орхидеи. Любимите й! Гарнирани с бели розови пъпки и клончета гипсофила.

— Господи! — притаи дъх Кайла и пое великолепния букет. — Тук трябва да има…

— Дузина орхидеи най-малко. Категоричен беше — сините очи на Бабс блестяха. — Казвам ти, Кайла, този мъж е истинско съкровище и ако оплетеш конците, ще ти го отмъкна, без дори да ми трепне окото или да изпитам и най-малкото угризение на съвестта.

— Ще направя всичко възможно нещата да тръгнат добре — прошепна Кайла и тръгна като зашеметена към вратата.

Слязоха по стълбите и Бабс я въведе във всекидневната. Разговорите притихнаха. Тя пое дълбоко дъх. Погледите на всички бяха приковани върху й. Мег притискаше влажна кърпичка към лицето си, но се усмихваше. Клиф преглътна развълнувано. Върху лицето на Бабс грееше усмивка — нежна и закачлива, като на горска нимфа. Том и Лин Хаскел стояха един до друг необичайно смълчани.

Най-после Кайла се осмели да вдигне поглед към Тревър. Носеше същия тъмносив костюм, който беше облякъл на банкета. Но сега ризата му беше с цвят на слонова кост. Вратовръзката от слонова кост с тънки черни райета съвършено се съчетаваше с копринената кърпичка, която се подаваше от горния джоб на костюма му.

Тревър тръгна към нея. Но Арон, който тичаше по-бързо и от светкавица, когато човек най-малко очакваше това, хукна напред и пръв стигна до нея. Бабс и Мег едновременно се спуснаха към тях. Страхуваха се, че ще разкъса чорапите й или намачка полата. Но Тревър се наведе и го вдигна на ръце.

— Майка ти е красива, нали скаут? — задъхано прошепна той, когато се изправи.

Арон избъбри нещо, което звучеше като „мама“, протегна се напред и положи звуча влажна целувка върху бузата на Кайла. Изглежда нямаше нищо против да остане в ръцете на Тревър. И слава Богу, защото Кайла не знаеше как би могла да държи едновременно и него, и огромния букет.

— Изглежда така, сякаш винаги имам повод да ти благодаря за цветя.

— Харесват ли ти?

— Красиви са. Разбира се, че ми харесват. Толкова си разточителен.

Той поклати глава.

— Това е брачният ми ден. Ти си моята съпруга. Днес нищо не е прекалено скъпо за нас, любима.

Останаха вперили поглед един в друг, докато Арон не започна да се извива в ръцете на Тревър. Той се пробуди от транса, в който сякаш беше изпаднал в присъствието на Кайла и пое ръката й. Двамата тръгнаха към дъното на стаята, където присъстващите се бяха струпали около пастора.

— Кайла, Тревър, в този щастлив ден… — започна той. Макар че беше рано следобед и слънчевите лъчи струяха през блесналите от чистота прозорци на Мег, Бабс настоя да запалят свещи. Сега пламъците им потрепваха във всеки ъгъл и изпълваха стаята с тежкия аромат на ванилия. Бабс навярно беше изчерпала запасите на „Цветни тичинки“, защото вази и кошници цветя изпълваха стаята като разноцветна дъга.

Службата мина неформално. По време на рецитацията на клетвите Арон кихна и изпръска раменете на Тревър. Кайла инстинктивно измъкна кърпичката от ръката на майка си и попи рамото му, а после и носа на Арон. Тревър се усмихна. Когато суетнята приключи, пасторът продължи. Малко по-късно поиска халките. Тревър прехвърли Арон в другата си ръка и бръкна в джоба си. Кайла сведе очи, когато той взе ръката й, за да сложи диамантената халка на пръста й. Тревър забеляза бледата ивица в основата му и вдигна поглед към нея. В меките й очи се четеше молба за прошка. За миг върху лицето му се появи изражение, което тя не знаеше как да изтълкува, но то бързо изчезна. Той сложи пръстена на ръката й и здраво стисна дланта й. Изпълненият със смущение момент отмина и никой не разбра какво се случи помежду им.

Миг по-късно до тях стигна гласът на пастора:

— Тревър, сега можеш да целунеш съпругата си.

Те застанаха с лице един към друг. Кайла впери очи във възела на вратовръзката му и сякаш нямаше сила, да отмести погледа си от там. После свенливо погледна брадата му, устните, съвършената линия на носа. Плахо преглътна. Тревър наведе глава и доближи устни до лицето й. Целуна я нежно, настоятелно, но и собственически. Отдръпна се и й се усмихна. После целуна Арон по бузата.

— Обичам ви и двамата — тихо прошепна той и на нея изведнъж неудържимо й се доплака.

Но не успя, защото миг по-късно се намери в прегръдките на родителите си. Бабс веднага се озова до Тревър и се възползва от възможността да го целуне. Тед и Лин се присъединиха към всеобщата размяна на целувки.

За да увековечи деня, Клиф извади фотоапарата си. Кайла се усмихна пред обектива, но не можеше да спре да мисли за подплатения със сатен албум, който пазеше в шкафа си на горния етаж и който съдържаше снимки от една друга сватба.

Тя пълнеше чинията си с храна от шведската маса, когато Тревър се приближи към нея.

— Ако пръстенът не ти харесва, ще вземем нещо друго.

— Не очаквах да получа такъв подарък — каза тя и погледна към ръката си. — Но много го харесвам.

Наистина беше така. Прост и елегантен беше.

— Диамантите са от сватбения пръстен на майка ми. Миналата седмица го получих от баща си. Обковът беше прекалено пищен и си помислих, че няма да го харесаш. Затова поръчах отново да пренаредят камъните.

— Взел си диамантите на майка си и си поръчал пръстен за мен? — слисана каза тя.

— Преди смъртта си тя ми каза да дам пръстена й на съпругата си.

— Но Тревър, трябваше да го запазиш за… — Млъкна, защото щеше да каже „за жената, която те обича.“

— За кого? — свитите му пръсти допряха брадичката й и повдигнаха главата й. — Ти си моята единствена съпруга, Кайла — той се наведе и леко я целуна, преди да отдръпне ръката си.

— Съжалявам, нямам пръстен за теб — не можеше да признае, че просто не се беше сетила. Всъщност изобщо не беше помислила за брачните пръстени, докато Бабс, Бог да я благослови, че й напомни да махне своя, минути преди церемонията. — Не бях сигурна, че ще ти е приятно да носиш пръстен. На някои мъже това не им харесва.

— Да, мислих за това — той сложи маслина в устата си и бавно задъвка, сякаш обмисляше някакъв въпрос от извънредно значение. — Помислих си, че може би нещо съвсем различно би ми харесало. Нетрадиционно.

— Например?

— Ами златна халка за ухото.

Тя остана с отворена уста и втренчен в него поглед. После разбра, че той се шегува и избухна в смях.

— Какво става — попита Тревър и се престори, че е обиден от смеха й. — Не мислиш ли, че едно пробито ухо ще се връзва добре с превръзката на окото ми?

— Да — искрено се съгласи тя. — Пробитите уши са съвсем в реда на нещата за мъжете и си мисля, че можеш да се накичиш с обици.

— А защо не?

— Просто се чудех какво ли ще кажат момчетата на строителните обекти.

— Права си. Може би трябва отново да премисля нещата.

Двамата се разсмяха. После Тревър я погледна предпазливо и каза:

— Това е началото.

— Кое?

— Най-после успях да изтрия този напрегнат израз от лицето ти и да го заменя с истинска усмивка. Наистина се смееше.

— През цялото време се смях.

— Но не и когато си с мен. Искам да те виждам, че често се смееш — той се наведе и добави шепнешком. — Освен когато си сваля дрехите.

При тази мисъл тя изгуби всякакво желание за смях. Благодарна беше на баща си, че точно в този момент се доближи до тях, за да направи нова снимка. Ядоха, забравиха броя на чашите от пунша на Мег, които пресушиха, сбогуваха се със семейство Хаскел и си обещаха скоро отново да се видят. Бабс имаше среща и също тръгна.

— Бедното момче — обърна се тя към Кайла и Тревър на вратата. — Той не подозира какво го чака тази нощ. Вълненията около сватбата ме настроиха много романтично — намигна сладострастно, махна засмяно и излезе.

— Мамо, ще ти помогна да разчистиш тук.

— Не, не, не — Мег беше категорична и изведе Кайла от кухнята. — Дамата с Тревър трябва да тръгвате.

— Но не всички неща на Арон са опаковани. Мислех да се преоблека и… — Кайла замълча, защото почувства погледите и на тримата върху си. Гледаха я така, сякаш си беше загубила ума. Изглежда само Тревър се забавляваше. — Какво става?

— Всъщност ние с майка ти решихме, че е по-добре да оставиш Арон тук. Поне тази нощ — притеснено се обади Клиф.

Кайла отвори уста, само да открие, че няма какво да каже. Затвори я безмълвно.

— Благодаря ви, Клиф, Мег — опита се Тревър да прекъсне неловкото мълчание. — Благодарим ви за предложението. Ако Арон няма да ви притесни, тази вечер ще го оставим. Утре ще дойдем да го вземем и ще съберем нещата му. Кайла също не е взела всичко, нали скъпа?

— Да — съгласи се тя с прегракнал глас. — Утре вечер ще съм опаковала и изнесла всичко.

След оповестяването на брака й с Тревър, Клиф и Мег официално обявиха къщата за продажба. Кайла знаеше, че колкото по-бързо изнесе нещата си, толкова по-скоро ще приключи и продажбата.

Но точно сега не мислеше за това. Мислеше за нощта, която идваше и през която Арон нямаше да бъде при нея, за да послужи като извинение между нея и съпруга й. Отлагаше тръгването им колкото се можеше по-дълго, без това да бъде подозрително.

— Мег умее да организира страхотни тържества — каза Тревър, когато вече бяха сами и пътуваха към къщата.

— Винаги е била великолепна домакиня.

— Задължен съм й за усилията, които положи.

— За нея това е удоволствие.

— Харесва ми роклята ти.

— Благодаря.

— Коприна?

— Да.

— Харесва ми звукът, който издава, когато се движиш.

— Звукът?

— Този тайнствен шум, който ме кара да мисля за движенията на тялото ти под нея.

Тя смутено извърна очи встрани.

— Не знаех, че издава такъв звук.

— Да. Винаги, когато се движиш. Намирам, че е много секси — той протегна ръка и сложи длан на бедрото й. — И вълнуващо.

Сърцето й лудо заби. Задиша учестено. Опита се да си представи какво усещане би изпитала ако сложеше ръка върху плата на добре скроения му панталон.

Фаровете на колата осветиха фасадата на къщата и той спря колата.

— Имаш ли нужда от чантата тази вечер?

— Да, моля. Там е гримът ми и… други неща.

— О, да. Други неща — върху лицето му се появи недвусмислена усмивка, която отново накара сърцето й бързо да забие. — А не можеш ли да минеш и без тези неща?

Остави куфара на верандата, отключи вратата и я разтвори широко. Преди Кайла да разбере какво става, той я вдигна и притисна към гърдите си.

— Добре дошла у дома, Кайла.

Внесе я вътре. Прекрачи прага, наведе глава и я целуна. После отново я целуна и отново, и отново…

Държеше я в прегръдките си. Кайла би могла да извърне глава и да сложи край на целувките, но волята й сякаш беше парализирана. Устните му бяха топли и опияняващи. Отново почувства езика му между зъбите си. Ненаситен и нежен.

Задържа ръката си между коленете й, но все така силно я притисна към себе си, когато тя се плъзна надолу и стъпи на пода. Устните им останаха слети. Дланите му погалиха гърба й. После се спуснаха надолу, притиснаха ханша й и я привлякоха към плоския му корем. Застинаха за миг, преди да се плъзнат нагоре и да докоснат зърната на гърдите й.

Тя притаи дъх. Тревър отпусна ръце, но не се отдръпна. Миг по-късно отново обви ръце около нея и притисна главата й към гърдите си.

— Не бих казал, че в първата си брачна нощ бих избрал да правя любов прав в коридора — Тревър тихо се засмя и леко се отдръпна. Погледна надолу към нея. — Не преди да съм затворил поне входната врата.

Извърна се и Кайла се отдалечи от него колкото може повече.

— Гладен ли си? — попита тя с надежда. — Бих могла да ти приготвя нещо.

— След пира на Мег? Имам обаче по-добра идея. В хладилника се изстудява шампанско. Не би ли искала първо да се преоблечеш?

Първо. Първо. Той неволно каза тази дума, която значеше толкова много за Кайла. Знаеше какво щеше да последва след това „първо“.

— Шампанско звучи добре — дали той видя, че ъгълчетата на устните й потръпнаха, когато се опита да се усмихне?

Отправи се към кухнята и едновременно свали сакото си и разхлаби възела на вратовръзката. Небрежно ги захвърли върху столовете до масата в трапезарията. После разкопча горните копчета на ризата си, махна и копчетата на маншетите си и нави ръкавите до лактите. Изглежда се чувстваше съвсем спокоен. Кайла му завидя. С удоволствие би събула новите обувки, които вече ужасно й убиваха, но се чувстваше притеснена от това, че са сами.

— А, добре е изстудено — каза той и извади бутилката от огромния хладилник. Кайла забеляза, че рафтовете му вече са запълнени с продукти. Не липсваха и любимите храни на Арон. Дали се случваше Тревър някога да забрави нещо?

— Би ли взела чашите за вино, скъпа? В скрина там са — кимна той с глава. — Аз просто прибрах нещата, но ти можеш да подредиш всичко както би ти харесало.

— Убедена съм, че всичко е чудесно — механично отвърна тя.

Откри чашите за шампанско и взе две. Подскочи, когато тапата шумно излетя от бутилката. Тревър се разсмя и наля виното. Пяната се стече по пръстите на Кайла. Тя също се усмихна. Ледените мехурчета погъделичкаха кожата й. Остави чашите върху плота на бара. Тревър взе ръцете й в дланите си и поднесе пръстите й към устните си. Жадно изпи бисерните капчици от всеки един от тях. Кайла стоеше зашеметена, неспособна да направи каквото и да е, освен да се отдаде на сладостното усещане, което се разля по тялото й. Езикът му галеше единствено връхчетата на пръстите й, но тя имаше усещането, че е докосвана навсякъде, на най-интимните кътчета на тялото си. Ласките му събуждаха у нея чувства, за които тя мислеше, че са погребани заедно с покрития с покров ковчег в Канзас.

Същата слабост в слабините й. Същата болка в гърдите, която я караше да копнее да почувства докосването на езика на Тревър върху тях, а не върху пръстите си. Същото учестено дишане. Същите бързи удари на сърцето.

Тревър обърна ръката й и целуна дланта. Брадата му одраска кожата й и когато вдигна глава, на Кайла й се прииска да скрие ръката си зад гърба. Срамуваше се от тази ръка и искаше да я скрие, сякаш тя беше виновна за еротичните усещания.

— Ето шампанско — подаде й Тревър едната чаша. — За нас — кристалът звънна и двамата отпиха. После той наведе глава и меко я целуна. — Знаеш ли… — попита той, без да отделя устните си от нейните.

— Какво? — Господи, каква ли тоалетна вода използваше, разсеяно се запита тя. Опиваше я като шампанското.

— По-вкусна си и от шампанско — езикът му докосна долната й устна. — По-вкусна си от всичко останало. Струва ми се, че никога няма да ти се наситя. Пак ще искам… отново… да те… вкусвам — нежни целувки се сипеха върху лицето й между думите. После той задържа устни върху нейните и езикът му дълбоко проникна в устата й. Тревър взе чашата от ръката й и разсеяно я остави върху плота на бара. Виното се разля, но той сякаш не забеляза. Все така плътно я притискаше към себе си, устните му все така обсипваха лицето й с жадни целувки.

Бавно повдигна ръцете й към раменете си. Несъзнателно, дланите й се сключиха зад врата му. Плъзна ги надолу и обви кръста й. Пристъпи напред, докато тя остана притисната между бара и тялото му. Ханшът му сластно се раздвижи и се притисна към корема й.

Тя изстена, когато устните му се откъснаха от лицето й и погалиха шията й. Изви глава назад. Очите й останаха широко разтворени и вперени в тавана, докато той обсипваше кожата й с топли, влажни целувки.

Защо Бог правеше това с нея? Защо я подлагаше на такова изпитание? Бракът сам по себе си беше предателство към Ричард. Тя не обичаше този мъж, но го желаеше по един съвсем плътски начин. А това беше грях! Как можеше да устои на тази страст, която я заливаше и да не й се подчини?

— Би ли искала да се оттеглиш за миг в банята, преди да се присъединя към теб? — недвусмислено запита той.

Тя механично кимна с глава и той я остави. Зашеметена се извърна и като хипнотизирана се отправи към спалнята. Тревър я последва и остави куфара й до вратата.

— Ще се върна след малко — вратата тихо се притвори зад гърба й.

Тя отнесе куфара в банята и го отвори. Без да мисли, съвсем механично разопакова козметиката си и наслага нещата върху тоалетната масичка. Извърна се и замръзна, когато погледът й неволно попадна върху отражението й в огледалната стена.

Очите й! Какво се беше случило с очите й? В тях гореше ясен, чист пламък. Не бяха изглеждали така след вечерта, в която откри, че е влюбена в Ричард Страут.

Влюбена! Да, влюбена! Изглеждаше точно като влюбена жена. При тази мисъл погледът й угасна. Така бързо, сякаш никога не е бил там. Сякаш беше светлинна илюзия, плод на въображението й.

Влюбена в Тревър Рул? Невъзможно. Изключено. В сърцето й имаше място само за един мъж.

Дори ако тази вечер позволеше на Тревър да се възползва от тялото й, това нямаше да бъде предателство към Ричард. Все пак, това беше само тялото й, материално и тленно. Тялото й нямаше нищо общо с онова, което беше самата тя, с личността й, със сърцето, душата и разума на Кайла Страут.

Кайла Рул, напомни й едно злобничко гласче в нея.

Кайла Страут, настоя тя.

Щеше да спи с Тревър Рул, защото беше сключила сделка и трябваше да изпълни уговорката до край. Щеше да замени правото да ползва спалнята й срещу грижите, които той щеше да даде на Арон. Той щеше да притежава тялото й, но никога, никога сърцето й. Тя беше обрекла сърцето и любовта си на Ричард. Никога нямаше да допусне Тревър Рул да наруши този завет.

Снощи бяха пренесли дрехите й с Бабс. Целият й гардероб, дрехите й за всички сезони, заемаха само малка част от огромния гардероб, който Тревър беше поставил до спалнята им. Изкъпа се, разреса косите си и облече нощницата, която Бабс беше избрала за нея. Замисли се само за миг и сложи парфюм зад ушите и шията си.

Върна се в спалнята и остави само нощната лампа до леглото. Когато на вратата прозвуча леко почукване, тя за миг застина. После се извърна и каза:

— Влез, Тревър.

Той отвори вратата и застана на прага. Меката светлина от нощната лампа падна върху него и в същия миг Кайла съжали, че не го обича. Панталоните на черната му пижама свободно висяха на него, придържани от черен шнур. Раменете му бяха красиви и силни, гърдите — засенчени от тъмните косми, които се спускаха към корема му. Белегът отляво я заинтригува както преди. Прииска й се да го докосне, някак си да го накара да забрави за него. Краката му бяха боси. Левият беше изпъстрен с плетеница от белези.

Вдигна очи към лицето му. Върху устните му трептеше усмивка.

— Красива си, Кайла — той влезе и направи крачка към нея.

Тя не можеше да се досети колко е привлекателна за него. Това беше жената от писмата, жената, която беше говорила на сърцето му, преди дори да я е срещнал. Сега тя стоеше пред него почти гола, обвита единствено в полупрозрачните ивици коприна и сатен. Най-еротичните му видения скоро щяха да станат реалност. Тя беше до него, чувстваше дъха й, косите й докосваха гърдите му.

Златистата светлина на лампата хвърляше златисти отблясъци върху нея. Косата й доби меден оттенък, а кожата й блестеше като сатен. Искаше му се да се докосне до нея, да бъде обгърнат от същата светлина. Очите й приличаха на тъмно кадифе, тя не снемаше от него погледа на разширените си, блеснали зеници.

Прозрачната нощница обгръщаше тялото й като воал. Панделката, пристегната под гърдите й, ги караше да изглеждат по-пълни. Тъмните зърна изкусително прозираха под тънкия плат. Светлината на нощната лампа хвърляше примамливи сенки върху тялото й. Видът й го накара да пламне от желание. Страстта се разля като огън по него. Талията й беше невероятно елегантна. Трудно можеше да повярва, че е родила дете. Ненаситно пиеше с поглед тъмната сянка между стройните й бедра. Толкова женствена беше! Прииска му се да я докосне, да я погали с устните си.

Невъзможно му беше да се овладее и да не протегне ръка към мекия триъгълник. Повдигна меката тъкан и прошепна:

— Толкова си топла. Сега, когато съм тук с теб, се чувствам по-слаб отколкото бях след инцидента. А тогава дори не можех да се движа — ръката му се плъзна по корема и гърдите й. — Толкова те желая, че ме боли.

Пръстите му погалиха зърното й и когато то набъбна, изстена и силно я прегърна. Устните му се впиха в нейните и той я целуна с всичката страст, която го изгаряше.

Кайла се опита да остане безразлична. Искаше й се да отстъпи встрани и да остане хладен наблюдател на онова, което ставаше. Но й беше трудно да бъде пасивна, когато неговата топлина се разливаше по тялото й, когато кръвта й закипяваше всеки път, щом почувстваше ласките му. Страстта му я обливаше и я караше да се чувства отпаднала и уморена. Слаба, много слаба, за да се подчини на разума си.

Разкъсваше се между разума и чувствата си. Бореше се с усещанията си. Но сякаш губеше контрол над тялото си.

Внезапно Тревър откъсна устните си от лицето й. Движението беше толкова рязко, че Кайла изненадано се отдръпна и вдигна очи към него. Прониза я студен, леден поглед.

Той впи пръсти в раменете й и я отдалечи от себе си.

— Не, Кайла, благодаря.

Тя го погледна изплашена. Явно беше ядосан и смръщил вежди. Ноздрите му нервно потръпваха.

— Не, благодаря? — попита тя. — Не разбирам.

— Нека ти обясня, тогава — заговори той с твърд глас и Кайла разбра, че полага усилия, за да не закрещи. — Не понасям мисълта, че се любя с жертвен агнец.

Кайла бързо сведе поглед и жестът й заприлича на недвусмислено признание.

— Ти си мой съпруг. Можеш да изискваш…

— Не можеш да си представиш колко комично звучи това — сухо се разсмя той. — Не е в стила ми да изисквам, Кайла. Категорично нямам никакво намерение да поставям подобни примитивни изисквания към съпругата си.

Така внезапно отдръпна ръцете си, че тя политна към леглото.

— Успокой се — язвително каза той. — С мен нищо не те застрашава. Тази нощ няма да те измъчвам с моето сластолюбие. Нито когато и да е било.

Тя го погледна изплашено.

— Така е — заговори по-меко той, разбрал изненадата й. — Все още те обичам, това не зависи от желанието ти да спиш с мен или не. Но те предупреждавам — той вдигна пръст към нея, — моята любов ще направи невъзможно да не ме обикнеш и ти.

Той отново се наведе към нея и зарови пръсти в косите й. С другата си ръка я притисна към себе си. Там, където у нея не би останало съмнение, че е готов да я притежава, ако предпочетеше това. Опъна косата й, докато я принуди да го погледне.

— Уверявам те — в тона му нямаше място за съмнение, — никой никога не те е обичал като мен. Мога така да те любя, че когато не съм в теб да чувстваш, че някаква жизнена част от тялото ти липсва — той наведе глава и докосна гърдите й с устни. — Когато прокудиш духовете, които те преследват, ела при мен и аз ще бъда повече от щастлив да ти покажа какво точно имам предвид.

Тревър отпусна ръце, извърна се и се отправи към вратата.

— Приятни сънища — подхвърли той през рамо, миг преди да затвори след себе си.