Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Above and Beyond, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 85 гласа)

Информация

Сканиране
sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
Дани (2012)

Издание:

Сандра Браун. Над всичко

ИК „Коломбина прес“, София, 1996

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-706-007-4

История

  1. — Добавяне

Осма глава

— Мога ли да седна?

Върху устните му се появи широка усмивка.

— Изненадах те, нали?

Той я поведе към старомодната люлееща се пейка, прикрепена с вериги към напречните греди на верандата, подобна на онази, която държаха на терасата вкъщи. При други обстоятелства тя щеше да забележи това, но сега едва движеше краката си.

Тревър седна до нея, но не я докосна. Останаха безмълвни, заслушани в поскърцването на веригата и в песента на щурците, които започнаха своя вечерен концерт. Кайла не знаеше какво да мисли. Чувстваше се объркана. В главата й напираха отделни думи или фрази, но тя нямаше сила да ги подреди.

— Не зная какво да кажа.

— Кажи „да“.

Тя го погледна в падащия полумрак.

— Тревър, защо си останал с впечатлението, че аз бих искала да се омъжа за теб? Да се омъжа за когото и да било?

— Нямам такова впечатление. Вече няколко пъти ясно ми показа, че не си на лов за съпрузи.

— Защо тогава ми предлагаш да се омъжа за теб?

— Защото те обичам и искам да бъда твой съпруг. Искам да се грижа за теб и Арон, да бъда негов баща.

— Но това е безумие!

— Защо?

— Защото знаеш, че не те обичам.

Той погледна ръцете си, обърна дланите си и се втренчи в тях сякаш ги виждаше за пръв път.

— Да, зная — каза накрая той. — Все още обичаш Ричард.

Прииска й се да го докосне и плахо сложи длан на коляното му.

— Или може би се надяваш, че ще се променя, че след време ще дойде и любовта?

— Невъзможно ли е?

Тя отдръпна ръката си.

— Никога не съм обичала друг мъж така, както обичах Ричард.

— И въпреки това искам теб.

— Как изобщо можеш да си пропиляваш живота по този начин? Как можеш да искаш да се омъжиш за жена, за която знаеш, че не те обича и никога няма да те обикне?

— Защо не оставиш на мен грижата за причините и последствията? Ще се омъжиш ли за мен?

— Ти си много привлекателен мъж, Тревър.

— Благодаря — засия той.

Кайла започна да губи търпение.

— Искам да кажа, че след шест месеца или още след седмица, или дори утре, може би ще срещнеш жена, която ще те обикне.

— Но аз няма да търся такава жена.

— А трябва.

— Виж — търпеливо каза той, — тази въображаема жена може да дойде, да опре нож в гърба ми и това няма да има значение. Вече открих тази, на която бих искал да дам името си.

— Но ти едва ме познаваш.

Не можеш да си представиш колко добре те познавам, помисли си той. Зная, че обичаш люлеещи се пейки на терасата, остъклени тавани, прозорци от цветно стъкло и заобиколени от дървета къщи. Зная, че в десети клас си ходила с някой си Дейвид Тейлър и това копеле ти е разбило сърцето. Имаш лунички под дясната ръка и мислиш, че са ти белег по рождение. И си потисната заради гърдите си, защото ти се струват малки. Но аз ги намирам прекрасни и нямам търпение да ги видя, да ги докосна с върха на пръстите, с езика си, да ги възбудя с устните си.

Тревър прочисти гърлото си и неудобно се раздвижи.

— Аз също не вярвах в любовта от пръв поглед, докато онзи ден не те видях в търговския център. Знаех, че си красива, но ти се оказа не просто хубава жена, която привлече вниманието ми. Хареса ми начинът, по който говореше на Арон. Хареса ми движението на ръцете ти, когато се грижиш за него — той се усмихна накриво. — Ако не си беше наумил да скочи в басейна, щях да намеря начин да се запозная с теб — Тревър се премести към нея. — Омъжи се за мен, Кайла. Заживей с мен в тази къща.

— Тази къща! — меко възкликна тя. — Построил си тази къща с намерението да я превърнеш в наш дом?

Доволен, че е успял да я изненада, той попита:

— А защо мислиш, че обръщах толкова внимание на всяка подробност?

Ако сега се извърнеше и погледнеше през стените от стъкло, Кайла можеше да види добре подредените стаи. Сякаш сама я беше обзавеждала.

— Вкусовете ни странно съвпадат. Къщата е великолепна, Тревър, но това едва ли е повод, достатъчен за един брак.

Точно сега, това е къща. Аз искам да я превърна в дом. За Арон. За теб. За нас.

Тя остана загледана в него за миг, после поклати глава.

— Просто няма смисъл.

— Защо? Искам да бъдем семейство. Искам да се грижа за теб и Арон.

Изведнъж я порази неочаквана мисъл. Той искаше съпруга и дете. Но защо мъж с външността и чара на Тревър, мъж, който можеше да има всяка жена, която пожелае, предлагаше брак на вдовица с дете? Освен ако нямаше друга някаква причина.

Разбира се! Всички негови недъзи бяха скрити. Нима той можеше да бъде привлечен от жена, която не желаеше и не можеше да върне любовта му? Дали не се нуждаеше от жена, която да не предявява изисквания към външността му? За да има дете, трябваше ли да сключи брак с жена с дете? Звучеше старомодно, наистина, но нима това не беше брак по сметка?

— Тревър — колебливо започна тя, — твоите… когато беше ранен…

— Да?

— Ти…

— Какво аз?

— Искам да кажа… Дали ти…

— Дали аз… Какво?

Тя пое дълбоко дъх:

— В състояние ли си да водиш полов живот? — имаше усещането, че ще потъне в земята от срам. Сякаш се задушаваше. Събра всичкия кураж, който й беше останал и вдигна очи към него.

— Ти ме целуна, нали? — попита той и гласът му прозвуча изненадващо развълнувано.

— Да.

— Аз те държах в прегръдките си.

— Да.

— Притисках те към себе си.

— Да.

Тя отмести поглед встрани.

— Тогава какво? — настоя той.

Кайла неспокойно вдигна глава.

— Мислех, че навярно защото съм вдовица с дете и ако… това ти се е случило…

Той обхвана брадичката й с пръсти и повдигна главата й.

— Не само, че мога, но и нямам търпение да спя с теб.

Всяка негова дума събуди в тялото й усещане, което отекна в нея като отглас на мелодия, изтръгната с изкусни пръсти от струните на арфа.

— И за да си спестим евентуални недоразумения по-късно, още сега искам да ти кажа, че очаквам от тази връзка всичко, което един брак предполага. Искам да бъда твой съпруг в пълния смисъл на думата. Искам те в леглото си, Кайла. Искам да се любя с теб. Много! Не разбираш ли?

Тя механично кимна с глава. Чувстваше се като хипнотизирана, сякаш волята й беше парализирана. Никой от тях не си спомни как пръстите му обвиха шията й, но и двамата изведнъж осъзнаха близостта помежду им. Застинаха неподвижни. После Тревър се наклони към нея, без да откъсва погледа на единственото си зелено око от лицето й. Когато почувства докосването на брадата му, тя притвори клепачи.

Колко нелепо, помисли си Кайла, когато Тревър прокара пръсти по косата й. Колко нелепо, че тя, която не го обичаше и не би могла да го обикне, трябваше да бъде целувана по този начин. Жалко беше, че устните му, настойчиви, но и достатъчно нежни, за да я накарат жадно да разтвори своите, не можеха да целуват жена, която би отвърнала на страстта му.

Леко положи ръце на раменете му, сякаш търсеше опора на тази люлееща се пейка, в този люлеещ се свят.

Тревър обгърна кръста й с другата си ръка и я привлече към гърдите си. Когато езикът му проникна между устните й от гърдите му се изтръгна тихо стенание.

Кайла трябваше да положи усилия, за да не застене. Отново си помисли, че на нейно място, влюбена в него жена би се чувствала наистина щастлива. После изведнъж се сети, че се държи така, сякаш самата тя е наистина щастлива. Гърдите й бяха притиснати към него, а пръстите на ръцете й бяха вкопчени в тъканта на ризата му. Езикът й отвръщаше на ласките му.

Рязко се отдръпна и задъхана се изправи. Коленете й застрашително се прегъваха и така трепереха, че едва успя да се задържи права.

— Трябва да тръгвам.

Ако съдеше по острия звук, който излизаше през устните му със свистене, Тревър също дишаше трудно.

— Добре — съгласи се той примирено.

Трябваше му доста време, за да се изправи. Тя хвърли бърз недискретен поглед и прехапа устни, за да не се разсмее. Толкова абсурдни бяха доскорошните й опасения.

Почти побягна назад към къщата и се спря едва пред входната врата. Предпазливо се качи в колата, докато той държеше вратата отворена пред нея. Не беше сигурна, че краката й няма да й изневерят.

По обратния път към къщи, Тревър не направи опит да продължи разговора. Кайла почувства облекчение. Навярно предложението му беше просто лятна лудост. Може би просто се е шегувал. Сигурно сега съжаляваше за предложението си.

Но съмненията й се разсеяха, когато той рязко натисна спирачките пред дома й, извърна се към нея и обхвана с ръка облегалката на седалката й.

— Кайла? — въпросът му звучеше съвсем недвусмислено.

Тя нервно облиза устни и с изненада забеляза, че почувства вкуса му върху тях.

— Излишно е да обсъждаме повече този въпрос. Не мисля, че предложението ти е сериозно.

— Кайла — той изчака, докато тя извърна глава към него и любопитно го изгледа. — Предложението е съвсем сериозно. Мислиш ли, че ако се шегувах, бих могъл да те целуна по този начин?

— Не зная — в гласа й прозвуча отчаяние.

Той тихо се разсмя. Явно се забавляваше.

— Целувал съм много жени, но никога не съм правил предложение на някоя. Или поне никога не съм предлагал брак — вдигна ръката й към устните си и целуна дланта й. — Зная, че те изненадах. Не очаквам отговора ти още тази вечер. Но ми обещай, че ще си помислиш. Помисли какво би означавал този брак за теб и Арон. И за родителите ти.

 

 

Когато за хиляден път тази вечер погледна цифрите на часовника върху нощното шкафче, Кайла си помисли, че Тревър Рул е нечестен играч. Отброяваше дългите часове на нощта. Той беше виновникът за безсънието й.

Тялото й отказваше да се отпусне. Неспокойна беше, реагираше възбудено на всеки физически допир. Нима никога досега краката й не бяха усещали допира на ленените чаршафи? И защо тогава докосването на хладната им тъкан й доставяше такава наслада? И защо старата памучна нощница така притискаше гърдите й? За кой ли път се закле, че това й състояние няма нищо общо с целувката му. Сигурно наближаваше цикълът й. Това би могла да бъде и причината за болезненото напрежение между бедрата й. Дали не е попаднала на отровен бръшлян? Дали заради това чувстваше кожата си болезнена и закопняла за ласки? — Не съм възбудена.

Но тялото й отричаше това. Тялото й говореше друго.

Проклет да е! И той, и подлите му номера. Знаеше какво прави. Намекна й, че ще бъде себично да откаже да се омъжи за него.

Добре, щом трябва и адвокат на дявола ще да стане.

Този брак щеше да бъде добре дошъл за родителите й. Щяха да се успокоят, че двамата с Арон са в сигурни ръце и биха могли да правят свои планове. Всяко малко момче има нужда от баща. Досега Клиф Пауър играеше тази роля в живота на Арон, но докога би могъл той да откликва на нуждите на сина й? Дали след няколко години би бил достатъчно здрав и силен, за да се присъедини към спортните му занимания, да ходи на риба и на лагер с него, да прави всички онези неизброими неща, които обикновено бащите правят за синовете си?

Но Арон имаше баща! Ричард Страут беше неговият баща. Беше се заклела да запази жива паметта му за сина им и сега трябваше да остане вярна на обета си. Едва ли добрите маниери и жарките ласки на Тревър бяха достатъчни, за да я отклонят от решението й.

При това, никоя жена не се съгласява да приеме един брак, само защото това ще бъде от полза за близките й, независимо колко привлекателен беше мъжът, от когото получаваше предложението. Реално погледнато, Тревър Рул беше привлекателен и от него щеше да стане добър съпруг. Съзнаваше успеха му в града. Името му не слизаше от бизнес страниците на местните вестници. Очевидно той беше човек, който умее да създава контакти, почтен беше в деловите сделки и ценен заради новаторските си идеи. Физически…

Не. По-добре да не мисли за физическите му качества. Трябваше да се абстрахира от външността му, от онова, което я караше да губи разсъдъка си и да изневерява на преценките си. Трябваше да погледне прагматично на нещата.

Цялата нощ правеше това, докато накрая взе решение. Щеше да намери дом за Арон и себе си, щеше да се премести от тази къща и родителите й щяха да бъдат свободни да осъществят плановете си.

Бракът с Тревър не беше необходим. Беше финансово независима. Когато пораснеше достатъчно, щеше да се погрижи Арон да има контакт с други момчета на неговата възраст и с бащите им. Нямаше нужда от мъж в живота си.

Все пак, неволно благодари на Тревър за предложението му и за това, че я подтикна да вземе решение, което отлагаше след смъртта на Ричард. Колкото по-скоро направеше това, толкова по-добре.

На следващата сутрин, докато родителите й се обличаха за църква, тя се обади по телефона. Той веднага вдигна слушалката.

— Здравей, Тревър, надявам се не те събудих.

— Не, не.

— Взех решение. Аз…

Той затвори, преди да чуе края на изречението. Кайла раздразнена остави слушалката. Щеше да бъде по-лесно ако се бяха разбрали по телефона и така — спестили неудобствата на една среща очи в очи.

Двамата с Арон вече бяха готови. Тя взе надуваемата топка за плаж и го изведе навън. Ако сега Тревър се появеше на моравата пред къщата, щеше да приключи с въпроса преди родителите й да са разбрали каквото и да е.

Тревър трябва да беше стоял до телефона с ключовете в ръка, защото само след броени минути се озова при нея. Кайла се изненада, като видя, че слиза от колата облечен в тъмен костюм. Слънчевите лъчи хвърляха тъмни отблясъци върху косата му. Ритна голямата плажна топка и Арон тромаво се завтече да я догони.

— Добро утро — каза той.

— Добро утро.

Нервна беше. Щеше да бъде по-трудно, отколкото очакваше. Непрекъснато си повтаряше колко е абсурдна идеята да се омъжи за него, а в същото време не можеше да спре да мисли колко добре изглежда. Спомни си чувството, което изпита при допира на брадата му върху дланта си, начина, по който целуваше врата й и галеше раменете й с пръсти, които сякаш знаеха как да й доставят истинска наслада.

— Тревър — започна тя и притеснено навлажни устните си. Ноктите на пръстите й се впиха в дланите й. — Аз…

Белият пудел сякаш падна от небето. Просто изведнъж се появи, шумно залая и затанцува около Арон. Подскачаше бързо и оживено размахваше опашка, а в очите на едно петнайсетмесечно бебе това навярно беше ужасно. Арон изпищя, но викът му като че ли още повече въодушеви кучето. То закръжи около него като бяла топка, а лаят му зазвуча като картечен откос.

Арон объркано пристъпи напред. Явно се опитваше да избяга. Пуделът се изправи на задните си крака и той падна назад. После бързо, доколкото можеше, отново се изправи и заслепен от сълзи, побягна да търси спасение. Или може би не беше толкова заслепен. Явно почувства от кого може да очаква закрила. Но това не беше майка му. Детето се втурна към огромния, силен мъж, който се наведе и го вдигна миг преди да се вкопчи в панталоните му.

Пълничките малки ръце се обвиха около врата на Тревър и Арон зарови обляното си в сълзи лице в гърдите му. Тревър притисна брада към главата му и успокоително го погали по гърба.

— Спокойно, спокойно, скаут. Всичко е наред. Вече си в безопасност. Аз те държа и няма да допусна каквото и да е да те нарани. Това кученце само искаше да си поиграе с теб. Хайде, всичко е наред.

Надолу по пътеката към тях бързаше собственичката на кучето — внушителна дама на средна възраст. Грабна кучето и го плесна по задницата.

— Непослушно куче. Защо изплаши така детето?

Пъхна пудела под мишница и запъхтяна се приближи към тях.

— Добре ли е синът ви? — обърна се тя към Тревър.

— Добре е. Просто е изплашен — Тревър отново го поглади успокоително по гърба. Арон остана неподвижен. Лицето му беше все така притиснато към него, но вече не плачеше.

— Съжалявам. Свалих му каишката и той излетя като стрела. Не хапе. Искал е само да си поиграе.

— Предполагам Арон просто е бил силно изненадан — Тревър обви главата му със силната си длан.

— Съжалявам — жената продължи по тротоара и отново смъмри кучето.

Тревър потупа Арон по гърба. Погъделичка бузата му с мустак и го целуна по слепоочието.

— Ще се оправи. Мисля, че само…

Думите замряха върху устните му, когато забеляза изражението, изписано върху лицето на Кайла. Тя стоеше безмълвна, вперила поглед в него. Очите й бяха пълни със сълзи. Устните й трепереха. Гледаше го така, сякаш го виждаше за пръв път.

Задълго останаха вперили погледи един в друг, без дори да осъзнават присъствието на Мег и Клиф, които, явно дочули суматохата, бяха изтичали на верандата, за да видят какво става. Мег се запъти надолу по стълбите, но Клиф я хвана за ръката и я задържа.

Все така прегърнал Арон, Тревър протегна лявата си ръка и погали Кайла по брадичката. Плъзна пръст по долната й устна.

— Прекъснаха ни. Какво искаше да ми кажеш?

В този миг тя осъзна какъв ще бъде отговорът й. Арон имаше нужда от баща. Жив баща. Споменът за Ричард щеше да остане съхранен, но той нямаше да го защити от злото в този свят.

Тревър явно се безпокоеше за сина й. Арон инстинктивно потърси закрила от него. Той беше нежен, любещ, мил и щедър. Къде другаде щеше да открие мъж, готов да се нагърби с отговорността да отгледа чуждо дете, мъж, готов да се ожени за нея, въпреки че знаеше, че тя не го обича?

— Исках да ти кажа, че ще бъда щастлива да се омъжа за теб. Ако… ако още ме искаш.

— Ако все още те искам? — повтори той с пресипнал глас. — Господи, да, все още те искам.

Без да пуска Арон, той се приближи и я прегърна. Кайла не знаеше на какво се е надявала. Не би трябвало да очаква ръкостискане, с което да скрепят сделката, нали? Нито пък предбрачен договор за подпис. Но целувката, която получи я завари неподготвена. Неделя сутрин беше. Стояха, облени от яркото слънце пред погледите на съседите или на всеки случаен минувач.

Но явно Тревър нямаше навик се съобразява с хорските представи за благоприличие. Той наклони глава на една страна и жадно задържа устните си върху нейните. Когато най-после се отдръпна, тя леко се олюля. Силната му ръка все така здраво я обгръщаше. Двамата се извърнаха и отправиха към верандата, където родителите й, явно смутени, не откъсваха поглед от тях. Тревър се усмихна широко.

— Госпожо Пауър, господин Пауър, Кайла ме удостои с висока чест. Прие да се омъжи за мен.

Мег изведнъж избухна в радостни сълзи. Клиф забърза надолу по стълбите и сграбчи ръката му.

— Това е чудесно. Много сме щастливи. Много… да, много сме щастливи. Кога? — обърна се той към дъщеря си.

— Кога? — повтори Тревър.

— Аз… не зная — сега, когато вече беше взела решение, имаше чувството, че се носи на гребена на приливна вълна.

— Нямах време да помисля за това.

— Какво ще кажеш за следващата събота? — предложи Тревър. — Облякох се, за да ви придружа до църквата. Можем да се уговорим с пастора след службата.

— Мисля, че това е чудесна идея — Мег беше очарована.

— Разбира се церемонията ще бъде тук, у дома.

— Да, защо да чакаме? — добави Клиф.

Защо, наистина? Запита се Кайла. Защо й се искаше да отложи всичко? Само преди миг прие предложението за брак, а сега осъзна огромното значение на това решение. То вече беше направено. Тя щеше да бъде госпожа Тревър Рул. Какво ли ще си помислят другите?

В това отношение от Бабс не можеха да се очакват изненади. Както обикновено тя присъстваше на неделния обед. Когато позвъни, Тревър отиде да отвори вратата. Клиф беше зает с фризера за домашен сладолед, който Мег настоя да приготвят, за да отпразнуват случая. Кайла хранеше Арон, за да го приспи, преди да седнат на обяд. Мег приготвяше своя прочут зелен фасул. Единствен Тревър не беше зает.

За миг Бабс остана с вперен в него поглед. После го последва мълчаливо. Кайла не й беше казала за срещата си с него. А Бабс не го беше виждала от онзи следобед в града, когато Кайла се държа като последна глупачка. Сега, вместо широкия кожен колан около кръста му беше завързана бяла домакинска престилка. Той настоя да помогне на Мег с обяда. Бабс застана на прага на кухнята и впери очи в Кайла.

— Какво става тук?

Кайла плъзна поглед по изпълнените с очакване лица около себе си, но видя, че никой няма желание да отговори.

— С Тревър решихме да се оженим.

Бабс се извърна към Тревър с разширени от изненада очи. Той се ухили.

— Изненада!

— Ще се ожените! — възкликна Бабс. Той кимна и тя импулсивно сграбчи лицето му в дланите си и го дари със звучна целувка по устата. — След като ще се жениш за най-добрата ми приятелка, имам това право.

Тревър се разсмя, обви кръста й с ръка и сам положи звучна целувка върху устните й.

— И аз съм на същото мнение — каза той и отпусна ръце.

Всички се разсмяха, заедно с Арон, разбира се, който нищо не разбираше, но с удоволствие се присъедини към всеобщото веселие и шумно заудря лъжицата по подноса.

По време на обяда се смяха много. Уговаряха сватбата и сипеха шеги. Кайла не можеше да свикне с мисълта, че след по-малко от седмица ще бъде младоженка. Нито пък с проявите на привързаност от страна на Тревър.

Той седна близо до нея и не пропусна нито една възможност да я докосне. Често обвиваше ръка около раменете й. Обсипваше я с ласки и целувки. Кайла не се притесняваше от тези демонстрации на привързаност. Напротив. Откри, че започва с нетърпение да ги очаква. И нетърпението се превърна в чувство за вина. Все пак, що се отнасяше до нея, това беше брак по сметка.

Тревър прекара следобеда с тях. Разказа им за себе си.

— Израснал съм във Филаделфия. Завърших колеж, после и Харвард.

— Майка ти починала ли е? — попита Мег.

— Да, почина преди няколко години. Ще уведомя баща си за сватбата, но се съмнявам, че ще успее да дойде за толкова кратко време.

— Той е адвокат, нали? — попита Клиф.

— Прочут при това. Остана разочарован, че не наследих професията му и не можа да преименува фирмата „Алекзандър, Рул и Рул“.

— Но разбира се, горд е от успеха ти в твоята област — каза Клиф.

— Надявам се — замислено отвърна Тревър.

Изглежда още същата вечер в града не остана човек, който да не разбере за предстоящия брак.

— Госпожа Бейкър предложи да подготви сватбен прием.

Ужасена, Кайла се извърна от масата в кухнята и подноса със сандвичите, които приготвяше.

— О, не, мамо. Не искам такива неща. Моля те, благодари на всеки, който се обади с подобни предложения и откажи.

— Но Кайла, всички се радват заради теб.

Тя упорито поклати глава.

— Не искам никакви празненства. Нищо. Моля те. Веднъж вече преживях това и тогава беше прекрасно. Този… този брак не е като първия.

Върху лицето на Мег се изписа неприкрито разочарование.

— Както кажеш, скъпа.

Родителите й бяха романтични и никога нямаше да разберат причините, поради които тя прие да се омъжи за Тревър. Кайла не беше сигурна, че и Тревър я разбира.

Вечерта, когато той се сбогува с родителите й, тя го изпрати. В мига, в който излязоха през външната врата и стъпиха на верандата, той обви ръце около нея и я целуна. Устните им се сляха в дълга, възбуждаща целувка. Дланите му погалиха гърба й и се плъзнаха по ханша й. После обвиха гърдите й.

— Не зная как ще издържа до събота — изстена той и отпусна ръце. — Знаеш ли колко много искам да те докосвам? Но сега не мога. Ако го направя, няма да мога да се спра, докато върху ни не останат дрехи и аз не обсипя с целувки устните ти, гърдите, корема, навсякъде. — Последната дума беше прошепната в ухото й. После устните му се плъзнаха по шията й и останаха върху рамото й. Допирът на брадата му й достави неизказано удоволствие, подчини мислите й, накара я да забрави всичко останало и я остави разтреперана. Ако беше по-настоятелен, щеше да отстъпи.

— Лека нощ, скъпа.

Тъмнината го погълна. Кайла изпрати с поглед светлините на колата и остана на терасата, тръпнеща при мисълта за първата им брачна нощ. Опита се да си внуши, че страхът е причина за тръпките, които пробягваха по тялото й. Но не беше много сигурна в това.

През следващата седмица всички бяха в празнично настроение. Родителите й бяха оживени като никога след смъртта на Ричард. Обожаваха Тревър и се надяваха той да направи дъщеря им и внука им щастливи. Ентусиазмът на Бабс беше неудържим.

— Но аз нямам нужда от подобни неща — опита се Кайла да я разубеди, когато Бабс разгърна един много секси пеньоар пред нея.

— Всяка младоженка има нужда от нещо такова. Не че ги носи кой знае колко дълго — лукаво намигна тя.

Намекът накара стомахът й да се свие.

— Имам достатъчно нощници — глухо каза тя.

— Виждала съм ги. Не стават. Не и за медния месец.

— Ние няма да имаме меден месец. Поне не веднага. Ще организираме преместването в къщата на Тревър.

— В твоята къща и ти много добре знаеш какво имам предвид като казвам меден месец. Не е нужно да напускате града, за да изживеете подобно нещо. Нито пък да напускате спалнята — разсмя се тя. — Аз лично съм имала няколко. Така че коя ще бъде — прасковената или синята?

— Все ми е едно — намръщено отвърна Кайла и се отпусна на канапето в пробната на бутика. — Ти си тази, която настояваше, че имам нужда от такава нощница, ти я избери.

— О, Господи — на Бабс явно не й достигаше търпение. — Какво ти става?

— Дори и да й кажеше, Бабс нямаше да й повярва. Безсмислено беше. Когато си си изгубила ума рядко оповестяваш това на всеослушание.

— Нищо.

— Наистина нямаш настроение. Но само няколко дни в прегръдките на Тревър Рул и всичко ще бъде наред — тя се извърна към продавачката, без да обръща повече внимание на изражението, изписало се върху лицето на Кайла.

На Кайла й се искаше да се остави да бъде завладяна от всеобщото въодушевление, но не можеше да си го позволи. Това би означавало да изневери на Ричард. Дни наред никой не споменаваше името му. Изглежда тя единствена не го беше забравила. Ревностно се вкопчваше в спомена за него и странно, но той винаги й се изплъзваше. Забеляза, че тези пропуски в паметта й са най-чести, когато е с Тревър, който пък напълно се беше отдал на ролята на младоженец.

Всяка вечер пазаруваха за вкъщи. Той държеше да вземат всичко необходимо. Сякаш четеше мислите й и нито веднъж не избра нещо, което тя не би харесала. Вкусовете им напълно съвпадаха. Кайла често имаше чувството, че е Пепеляшка, чиито желания се изпълняват мигновено. Тревър не правеше сметка на парите. Когато обзавеждането на къщата вече беше почти завършено, понякога й се приискваше да се ощипе, за да се увери, че не сънува.

Така се чувстваше и вечерта, когато той я поведе към апартамента на домакините, за да й покаже резултата от съвместните им усилия.

— Днес донесоха столовете и леглото — каза той и включи лампиона с форма на лотос. — Мисля, че всичко е съчетано много добре.

Стаята беше прекрасна. Дори и не беше сънувала такава спалня. Бавно плъзна очи по мебелите и накрая спря поглед върху мъжа, който напрегнато я наблюдаваше. Светлината хвърляше отблясъци върху косата й и тялото й прозираше под тънката материя на роклята.

— Какво има? — попита тя притаила дъх.

— Защо не опитаме леглото?

Сърцето й изведнъж се сви, тя пое дълбоко дъх и сведе поглед. Той протегна ръка към нея и само след миг, тя вече лежеше на леглото, притисната под тежестта на тялото му. Без да откъсва поглед от очите й, той плъзна ръка по шията й и притисна гърдите й. Пръстите му разкопчаха първото копче на блузата й, после второто, третото…

Кайла остана неподвижна. Дори и когато той плъзна ръка под корсажа й. Задиша учестено и неволно притвори очи.

Той пъхна пръсти под презрамката на сутиена й и я плъзна по раменете и ръката й. Надолу, надолу, докато дантелата се смъкна.

— Прекрасна си.

Дланите му обвиха гърдите й и нежно ги погалиха, после устните му докоснаха зърната й. Целуваше я, но не страстно и необуздано, както тя очакваше, а сладко, нежно, с много любов. После устните му се плъзнаха към ухото й.

— Искам те, Кайла, искам да проникна в теб, искам да те имам.

Целувките му заглушиха стона, който се изтръгна от устните й. Пръстите му галеха плътта, която сега набъбна.

— Моля те, скъпа, не го прави — изстена той, но пръстите му не спираха да галят гърдите й. — Или няма да мога да спра. А искам, когато те имам, вече да бъда твой съпруг.

Явно му беше нужно неимоверно усилие, за да се отдръпне. Оправи дрехите й и й помогна да се изправи. Останала без сили, тя се отпусна върху гърдите му.

Тревър зарови глава в косите й и леко я залюля.

— Ще те направя щастлива, Кайла, обещавам.

Тя зарови глава във врата му. Беше обзета не от страст, а от отчаяние. Той даряваше тялото й с щастие. Но тя не можеше да му отвърне със същото. Защото това би било възможно единствено, ако престъпеше един обет, даден дълго преди да го срещне.