Линда Хауърд
Онази нощ (20)

Двайсета глава

— Мръсник — все повтаряше Моника с безжизнен глас. — Мръсник!

Фейт седеше с Моника в патрулната кола, като я прегръщаше, когато плачеше, и я изслушваше, когато говореше. Вратата откъм нейната страна беше отворена, докато тази откъм Моника беше затворена — проява на деликатна пестеливост от страна на областните сили на реда. Както се виждаше, Моника въобще не забелязваше, че вратата до нея няма дръжка от вътрешната страна. Беше изпаднала в шок, потреперваше от време на време въпреки горещата нощ и пламъците на пожара, затова шериф Макфейн я уви с одеяло.

Фейт се взираше навън леко зашеметена. Събитията се развиха толкова бързо… Къщата беше унищожена до основи. Алекс беше излял бензин покрай стените, беше драснал клечка кибрит с надеждата, че тя ще бъде хваната в капан без изход навън. Ако все пак успееше някак да се измъкне, той щеше да я чака с насочена пушка. Пожарът и убийството щяха да бъдат приписани на автора на заплахите и той щеше да излезе невредим от цялата история. Но Грей беше прикрил колата си зад бараката и в тъмнината Алекс не го забелязал. Когато Грей се появил от горящата къща, хитрият план на Алекс се осуетил. Бил шокиран от присъствието на Грей… когото обичал като свой син. Сега можеха само да гадаят как би постъпил Алекс, изправен пред тази дилема.

Колата й, паркирана до самата къща, също беше унищожена. Ключовете не бяха у нея, за да я премести, и освен да наблюдава как част от стената рухва върху автомобила и как той се подпалва, друго не й остана. Ягуарът на Грей беше преместен навреме, въпреки че бараката не пламна. „Може там да спя“ — помисли си тя с черен хумор.

Малкият й двор гъмжеше от хора: шерифът и неговите хора, пожарникари доброволци, както и медици, които работеха с тях в екип. Беше дошъл следовател от отдел „Убийства“, тълпяха се и случайни хора. В този час на нощта вероятно са били привлечени от необичайните ярки отблясъци.

Загледа се във високия силует на Грей, открояващ се на светлината на затихващите пламъци. Разговаряше с шериф Макфейн до покрития труп на Алекс Чилит. Беше гол до кръста, дългата му коса се беше разпиляла по раменете му и дори от разстояние го чуваше как се дави.

И нейното гърло беше като посипано с пепел, боляха я множеството изгаряния по ръцете, гърба и краката. Болеше я при всяко изкашляне, но в края на краищата се чувстваше щастлива, че е жива и горе-долу без сериозни наранявания.

— Извинявай — каза внезапно Моника. Взираше се право пред себе си. — Аз оставих бележките… Исках само да те изплаша, за да се махнеш. Никога не бих… Извинявай.

Изумена, Фейт се отпусна назад, но веднага се окопити и започна да я успокоява:

— Всичко е наред, няма нищо — после промени намерението си. Не беше нищо. Беше се изплашила. Знаеше, че наоколо обикаля убиец. Моника не подозираше, но това — не я извиняваше. Така че Фейт не продължи и остави Моника сама да потърси оправдание за себе си.

Фейт наблюдаваше медика, който се приближи до Грей и започна да го увещава да седне, за да му сложи кислородна маска. Той ядосано го отблъсна и посочи към нея.

— Ще им кажа — прошушна Моника все с този безизразен глас. — На Грей и на Майкъл. За заплахите и за котката. Няма да ме арестуват за това, че застрелях Алекс… но не заслужавам да ми се размине безнаказано.

Фейт не успя да отговори. Медикът довлече оборудването си до патрулната кола и приклекна до отворената врата. Премери пулса й, прегледа раните по ръката й, после поднесе кислородната маска. Тя я блъсна.

— Кажете му — посочи тя Грей, — че ще приема да ми я сложите след него.

Медикът я погледна и се подхили.

— Да, мадам — отвърна той и наперено се върна към първия си опърничав пациент.

Фейт следеше как повтори на Грей какво е казала. Той се извърна и я погледна свирепо. Тя сви рамене. Ядосан и безсилен, грабна кислородната маска и неохотно си я сложи. Разкашля се на секундата.

Понеже беше обещала, прие маската, когато дойде нейният ред. Медиците установиха, че белите й дробове функционират нормално, което означаваше, че не се е нагълтала с много дим. Изгарянията й не бяха тежки, с изключение на няколко по гърба. Настояха да бъде прегледана от доктор Богард. Състоянието на Грей беше горе-долу същото. И двамата бяха извадили страхотен късмет.

Той обаче изгуби приятел, а тя остана само с халата на гърба си. Разполагаше все пак с градинска барака, косачка и две гребла, напомни си тя. И къщата, и колата бяха застраховани, но процедурата изискваше време. С уморения си ум започна да систематизира всичко, което й предстоеше да направи: нови кредитни карти, нови чекове, да си купи дрехи, кола, да си намери място за живеене, където да получава пощата си.

Очакваха я куп задачи, а се чувстваше страшно преуморена и неспособна да изпълни нито едно от тях. Поне нищо не беше незаменимо, с изключение на няколко снимки на Кайл. Други особено ценни неща нямаше.

Най-после вдигнаха трупа на Алекс. Моника се беше вторачила в катафалката, която щеше да го откара в моргата. Понеже беше умрял от насилствена смърт, щяха да му направят аутопсия.

— От седем години ме използва — прошепна тя. — Представяше си, че съм майка ми. Как да кажа на Майкъл? — попита тъжно и потрепери.

— Кой е Майкъл?

Моника я погледна озадачена.

— Шерифът. Майкъл Макфейн. Предложи ми да се омъжа за него.

Фейт въздъхна. Възелът се затегна още повече.

— Няма да му казваш — изрече изведнъж и докосна ръката на Моника. — Остави миналото зад гърба си. Не наранявай Майкъл с ненужни признания. Няма да ти стане по-леко, а жертвите на Алекс ще се увеличат с още една. Съвземи се и продължи напред.

Моника не отговори, но тя се надяваше, че ще послуша съвета й. Беше й се налагало да се съвзема много пъти и знаеше цената на умението да продължи да живее.

Най-после отведоха нея и Грей в клиниката на доктор Богард и ги настаниха в отделни кабинети. Пъргавият дребен лекар прегледа първо Грей и Фейт дочуваше гласовете им през тънката стена. После влетя при нея. Почисти и превърза раните й, преслуша дробовете й и я загледа със съчувствие.

— Имате ли къде да преспите?

Тя му се усмихна унило и поклати глава.

— Останете тук. Изглеждате изтощена. Имаме походно легло, което понякога използваме, и то е на ваше разположение. Ще ви дам комплект болнично облекло. Не, не възразявайте, отмъкнал съм го от болницата в Батън Руж — примигна към нея. — Няколко часа сън ще направят чудеса с вас. Моите сестри идват в осем и половина. Тогава ще се обадите на вашия застрахователен агент, ще си купите дрехи и ще оправите нещата. Повярвайте ми, след като поспите, много по-добре ще се справите.

— Благодаря — отвърна тя и прие предложението му. В момента едва ли беше в състояние да се справи с положението, в което се намираше — почти гола, без кола, без пари, без кредитни карти. Утре сутринта щеше да се обади на Марго да й изпрати пари и за пореден път щеше да започне да се съвзема.

Доктор Богард излезе и след минута се появи Грей. Гърдите и лицето му още бяха в чернилка, набраздена от струйки пот, а лекарят беше почистил и превързал отделни места, при което Грей беше заприличал на огромна шарена котка. Като си помисли, че и тя сигурно изглежда по същия начин, му се усмихна.

Измореното му лице грейна.

— Доктор Богард каза, че си добре, но исках сам да се уверя.

— Добре съм, само съм много изморена.

Той кимна, после просто я прегърна, притисна я към себе си и въздъхна дълбоко, опиянен от близостта й. Преживя истински ад, когато не беше сигурен какво се е случило с нея. Не беше осмислил напълно събитията от нощта. Чувстваше се вцепенен и същевременно изпитваше неизразима скръб. Нямаше значение, че баща му беше мъртъв от дванайсет години, той научи сега. Ами ако същото се беше случило и с Фейт…

— Ела с мен вкъщи — предложи той, притисна устни до слепоочието й и вдъхна миризмата на дим. Не му пукаше.

Тя го погледна стреснато.

— Не е възможно.

— Защо?

— Майка ти… Не, в никакъв случай.

— Остави на мен майка ми. Няма да й се понрави…

— Много меко казано! — поклати глава Фейт. — Не можеш да й поднесеш подобна изненада точно в този момент. Всичко, което се случи тази вечер, бездруго ще я извади извън релси. Доктор Богард ми предложи да остана тук и аз приех.

— Остави — измърмори той. Не му беше приятно да признае, че тя има право. — Щом не искаш да дойдеш с мен, ще те отведа в мотела.

— Нямам пари, нито кредитни карти…

Черните му очи проблеснаха ядосано.

— По дяволите, Фейт, нима смяташ, че ще разреша да ми плащаш?

— Съжалявам — извини се тя. — Свикнала съм сама да поемам разноските си, затова не се замислих изобщо. В мотела ще е по-удобно и по-спокойно.

Грей въздъхна и хвана лицето й в шепите си. Ядът му се стопи. Цяло чудо е, когато разцъфтяват цветя в най-прокълнатите места, както от бурените Девлин беше израснало това диво цвете Фейт.

— Хайде — подкани я той. — Да предупредим доктор Богард, че идваш с мен.

След десет минути спря пред рецепцията на мотела и с усилие се измъкна от ягуара. Тази адска нощ сякаш нямаше край. Без да се вълнува как изглежда, влезе и се върна с ключ. Придружи я до стаята й. Отключи, влезе и отстъпи, за да й направи път. Фейт погледна леглото с копнеж. Би се проснала и би заспала на мига, но й беше крайно неприятно, че ще изцапа навсякъде със сажди.

Грей влезе след нея, затвори вратата и я прегърна. Тя отпусна глава на гърдите му, наслаждавайки се на усещането от неговото силно и жизнено излъчване. Само преди час смъртта беше толкова близо…

Хвана нежно китките й, поднесе почернелите й пръсти към устните си и я притисна към себе си.

— Утре започваме да претърсваме езерото — съобщи неочаквано.

Фейт потри страната си в ръката му, жадувайки за него.

— Съчувствам ти — каза нежно тя.

Грей въздъхна дълбоко.

— Ще имам много работа. Нямам представа кога ще намеря пролука.

— Разбирам те. Аз също ще бъда много заета.

Щеше да бъде прекрасно, ако можеха да си помагат, но задълженията им бяха в различни посоки. Езерото щеше да бъде претърсено от полицейски служители и други лица нямаше да бъдат допуснати, но Грей беше длъжен да присъства.

— Не искам да те оставя — прошепна той и нямаше сили да се откъсне от нея.

— Трябва. Моите проблеми са свързани предимно с документи и пазаруване. Ще се оправя лесно. Ти имаш много по-сериозни грижи.

Повдигна главата й и впи очи в нейните.

— Ще говорим, когато всичко това приключи — каза той, но обещанието му прозвуча някак заплашително. Целуна я. — Обади ми се, ако имаш нужда от мен.

— Добре.

Целуна я пак и тя почувства неговото нежелание да я остави. Помилва го, за да го насърчи.

— Не искам да тръгвам — призна й той и допря чело до нейното. — Преди дванайсет години трябваше да съобщя на мама, че татко я е изоставил заради друга жена, а сега — че е убит. По дяволите, зная, че тази новина няма да я разстрои колкото първата.

— Не си отговорен за чувствата й — отговори Фейт, докосвайки леко устната му. — Ти и Моника сте го обичали, няма да остане неоплакан.

— Моника — Грей стисна устни и очите му проблеснаха сурово. — Призна за заплахите и котката. Майкъл беше съсипан. С тези глупави лудории е нарушила редица закони.

— Остави нещата да се уталожат, преди да направиш каквото и да е — посъветва го Фейт. — Семейството си е семейство преди всичко. Нали не искаш да постъпиш необмислено и да се отчуждите. Не забравяй, че и тя е преживяла много.

Нейното семейство се беше разпиляло, животът й беше изпълнен със загуби на скъпи за нея хора, значи знаеше какво говори. Видя в очите на Грей, че осъзна веднага смисъла на думите й.

Прозина се широко и главата й клюмна на рамото му.

— Този беше последният ми съвет за тази вечер — прибави тя и се прозя отново.

Той я целуна по челото и се отдръпна. Трябваше да положи усилия, за да се откъсне от нея, но знаеше, че ако не тръгне веднага, ще рухне на леглото с нея.

— Наспи се, миличка. Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.

* * *

Имаше една приятелка в града, осъзна Фейт през следващите няколко дни. Холи потропа на вратата в десет часа на следващата сутрин и й предложи услугите си. Фейт не я попита как е научила къде е отседнала.

Вече се беше обадила на Марго да й преведе пари, но се чудеше как да отиде до банката, за да ги изтегли. Също така се чудеше дали в магазините ще я приемат, за да си купи поне крайно необходимите неща. Отношенията между нея и Грей се бяха променили, но никой в града не знаеше.

— Преди това ще свършим една друга работа — заяви Холи, когато Фейт й каза, че трябва да отиде до банката. Огледа я с критично око, докато предпазливо се изнизваха към колата на Холи. Раните не бяха толкова болезнени, но Фейт се чувстваше все едно я беше прегазил валяк, вероятно в резултат на двете падания на земята. — Ще те заведа у дома — нареди приятелката й. — Използвай, без да се притесняваш моите гримове, козметика, направи си косата. Кажи ми какъв размер носиш и в това време ще отида да ти купя дрехи. Нещо всекидневно — Фейт отвори уста, за да протестира, но тя я спря: — Само бельо, панталон и риза, за да махнеш най-накрая от гърба си този халат. Ще ми върнеш парите, щом изтеглиш своите от банката.

След като постави въпроса по този начин, Фейт прие.

— Благодаря — усмихна й се. — Не знам дали ще мога да си купя дрехи в града.

— Ще можеш — успокои я Холи — или ще се обадя на Грей Руйяр да оправи тези дивотии. Между другото в целия град се шушука, че баща му не е избягал с майка ти и ти си се досетила, че е убит, и си се върнала да го докажеш. Поразени сме заради господин Чилит. Да вземе да се скара с най-добрия си приятел, да го застреля и да го крие толкова години! Сигурно е мръднал, за да подпали къщата ти. А вярно ли е, че е щял и теб да застреля, но Моника Руйяр е успяла първа да дръпне спусъка?

— Нещо такова — отговори уклончиво Фейт, недоумявайки каква е официалната версия. Не искаше информацията да бъде противоречива. Доколкото й беше известно, само тя, Грей и Моника знаеха за насилствената седемгодишна сексуална връзка на Моника с Алекс.

Холи я остави у тях и Фейт се наслади на още едно дълго къпане под душа. Изми косата си два пъти с шампоан с ягодов аромат и едва тогава миризмата на дим изчезна напълно. Сложи си пестеливо грим — колкото лицето й да придобие малко цвят — и си изсуши косата. В това време Холи се върна с покупките, между които, слава богу, имаше и четка за зъби.

Дрехите бяха семпли — памучно бельо, панталони от тънко трико в комплект с подходяща туника. Да си сложи бельо отново беше прекрасно. Усещаше остро голотата си под халата. Холи имаше око за цветове: туниката беше бледорозова. На рижите този цвят нямаше да отива, но косата на Фейт беше тъмночервена като вино и съзнанието, че изглежда добре в розово, повдигна настроението й.

Холи прекара почти целия ден с нея, возеше я, където беше необходимо, но най-напред отидоха в банката. Хилядата долара в брой направиха чудо за чувството й за сигурност и първо върна дълга си към Холи. Следващото посещение беше в застрахователната компания, която за щастие беше една и съща за къщата и колата. Фейт се беше съвзела достатъчно, за да се развесели от съчувственото и едва ли не почтително отношение към нея. Изглежда, линията между добрата и лошата репутация беше много тънка и сега се радваше на добрата репутация.

Сутринта отминаваше и тя беше благодарна за новото си обществено положение. Тъй като нямаше никакви документи за самоличност, застрахователният агент улесни получаването на кредитни карти и всички други необходими документи, които на другия ден щяха да бъдат готови. Застрахователната компания й осигури също така кола под наем, която щеше да бъде на нейно разположение още следобед.

Следваше пазаруването, а Фейт имаше нужда от толкова много неща, че мозъкът й блокира. Даже когато я изгониха от града, не загуби всичките си вещи. Този път започваше от нулата, но пък имаше финансови възможности.

Експедитивната Холи предложи да направят списък, което помогна на Фейт да систематизира намеренията си. Куфар, дамска чанта, портфейл; шампоан, сапун, дезодорант, паста за зъби, тампони; гримове и парфюм; самобръсначка, четка за коса, сешоар, походна ютия; бельо, обувки, дрехи.

— Боже мой! — въздъхна Фейт, взирайки се в списъка, който ставаше все по-дълъг. — Ще струва цяло състояние.

— Защото купуваш наведнъж. В края на краищата ще ти се наложи да си набавиш всичко от списъка. От какво би се отказала? Защо не от гримовете?

— Я не се занасяй — възмути се тя и двете се разсмяха. За пръв път през този ден се смееше и беше толкова хубаво.

Нападнаха местния универсален магазин и напълниха две колички. Макар и да купуваше само най-необходимото, натрупа куп неща. Но обувки не успя да си избере, което означаваше още един магазин. Холи така се радваше, че зарази и Фейт. Фейт никога не беше участвала в ритуала на американските момичета — пазаруване с приятелки — и това беше ново преживяване за нея.

Холи сякаш четеше мислите й.

— О, страхотно беше! От векове не бях го правила. Някой ден трябва да го повторим… при други обстоятелства, разбира се.

Като тегли чертата, Фейт установи, че парите чувствително са намалели. Бяха свършили всичко необходимо и се почувства изведнъж капнала от умора, а наблюдателната Холи я откара веднага в мотела.

Вечерта й се обади Грей и по гласа му се долавяше, че е ужасно изморен.

— Как си, миличко? — попита той. — Оправи ли си работите?

— Добре съм, поне физически — беше спала два часа, но не се чувстваше особено отпочинала. — Застрахователната компания се зае с досадните подробности. Холи ме заведе на пазар, така че вече имам дрехи.

— Ех, колко жалко!

Престори се, че не обръща внимание на неговия коментар, но на устните й заигра усмивка.

— Как се чувстваш?

— Като че ли ме е прегазил влак.

Поколеба се, преди да зададе следващия въпрос:

— Открихте ли нещо?

— Още не — гласът му беше напрегнат.

— Как е Моника?

Грей въздъхна.

— Не зная. Седи и мълчи. Тя и Майк трябва сами да се оправят с тази история. Не мога да взема нито неговата страна, нито нейната.

— Пази се — изрече тя.

— Ти също — отвърна той ласкаво.

Щом приключиха разговора, Фейт позвъни на майка си. Чувстваше се виновна, че не се беше сетила по-рано за нея, след като знаеше колко разтревожена е Рене.

Обади се баба й. Когато попита за Рене, старата жена каза с плачлив глас:

— Замина. Взе си дрехите и завчера замина. Не ми се е обаждала.

Сърцето на Фейт се сви. Рене навярно се е изплашила, след като призна какво се е случило в лятната вила, и е побягнала отново, този път без причина.

— Ако ти се обади, бабо, искам непременно да й предадеш нещо много важно. Човекът, който е убил Ги Руйяр, е мъртъв. Няма от какво да се страхува вече.

Баба й се умълча за миг.

— Значи затова е толкова нервна — заключи най-накрая. — Добре, тя сигурно ще позвъни. Не си е взела всичко и може да се върне да си прибере останалите неща. Непременно ще й предам, ако дойде.

* * *

На следващия ден следобед колата на господин Плезънт беше извадена от езерото. Трупът му беше в нея.

Навярно по молба на Грей един заместник-шериф дойде в мотела да уведоми Фейт. Младият мъж се държеше притеснено и с уважение, мачкайки шапката си в ръце. Не можел да каже каква е причината за смъртта на господин Плезънт, но трупът бил откаран в градската морга, където щял да бъде положен редом със своя убиец. Фейт сдържа негодуването си, тъй като щеше да бъде безполезно.

След като заместник-шерифът си отиде, поплака доста, после се обади на детектив Амброуз. Горкият господин Плезънт нямал никакви живи роднини, но детективът обеща да разбере какво е разпоредил старият човек за своето погребение. Имаше затруднения, след като смъртта му не беше естествена, но тъй като беше известно кой е убиецът и той е мъртъв, нямаше да се наложи да се събират доказателства за евентуален процес.

На следващата сутрин кадилакът на Ги Руйяр беше открит недалеч от колата на господин Плезънт. Скелетът на задната седалка бяха земните останки на бащата на Грей. Методът на Алекс Чилит за отърваване от доказателствата беше прост: набутва трупа в колата, поставя камък върху педала за газта и включва на скорост. Шериф Макфейн съобрази точно къде да търсят и колите бързо бяха открити в най-дълбоката част на езерото.

Фейт не говори с Грей, но новината обиколи града и тя знаеше, че той ще се възползва безкомпромисно от своето влияние, за да бъдат освободени незабавно останките на Ги за погребение, закъсняло с дванайсет години. Ноел Руйяр се появи в града за пръв път след изчезването на съпруга си, трагично опечалена и невероятно красива с черния си тоалет. Грей с цинична откровеност определи поведението на майка си: ролята на вдовица беше много повече за предпочитане пред тази на изоставена съпруга. След като вече на всички беше известно, че нейният мъж не я е напуснал заради градската курва, можеше отново да ходи с вдигната глава.

Погребаха останките на Ги четири дни след като ги откриха. Макар и да знаеше, че хората ще шушукат, Фейт си купи черна рокля и отиде на заупокойната служба. Седна в църквата на последната пейка до Холи и нейното семейство. Грей не я забеляза по време на службата, но по-късно, докато съпровождаха ковчега на Ги до гроба, тъжният му поглед беше привлечен от нейната пламтяща на слънцето коса.

Той стоеше до Моника и я подкрепяше, а от другата й страна беше шериф Макфейн, от което Фейт заключи, че годежът не е развален. Ноел беше обградена със съчувствието на всичките си стари приятели, с които беше отказвала да се среща цели дванайсет години. Между Фейт и Грей имаше хора, но очите им се срещнаха и тя разбра, че той помни думите й. Ги беше оплакан с обич от децата си, а чувствата на Ноел бяха без значение.

Взираше се в него. Изглеждаше изморен, но спокоен. Косата му беше прибрана на тила. Черният му италиански костюм беше много елегантен и му стоеше добре. На челото му проблясваха капчици пот от обедната жега.

Тя не се приближи до него, пък и той не я повика. Връзката им беше нещо съкровено лично и не желаеха да я демонстрират на погребението на баща му. Той знаеше, че тя е до него, тъй като в нейните прегръдки изплака скръбта си. Присъствието й отдалеч беше достатъчно.

Едва когато си тръгнаха от гроба, Фейт забеляза Йоланда Фостър. Беше сама, Лоуел не се виждаше наоколо. Беше плакала и в момента гледаше гроба с широко отворени очи и разкъсваща сърцето горест. После се съвзе и си тръгна, а Фейт почувства как парченцата от пъзела се нареждаха едно до друго.

Нямаше никаква логика Ги да изоставя своите деца и целия си живот заради Рене, не и след години любовна връзка. Алекс казал, че Ги ще се развежда с Ноел, и това беше вярно, проумя внезапно Фейт, но не за Рене е имал намерение да се ожени. След като години наред беше скитосвал, най-накрая през онова лято се беше влюбил в жената на кмета. Беше предпазил доброто име на Йоланда, като дори с най-близкия си приятел не беше споделил. Беше се понесъл слух или пък Ед Морган е знаел, но във всички случаи любовта им не е била известна на хората. Даже беше възможно Рене да е подшушнала на Ед, че Ги се среща със съпругата на кмета.

Йоланда и Ги са си правели тайни планове. И след толкова години тя беше разбрала, че нейният любовник не я е изоставил. В края на краищата Ги беше оплакан от още един човек, освен от децата си.

* * *

Стана доста късно, преди да си отидат всички, изказали съболезнования, и Грей да остане насаме със семейството си. Наля си чаша уиски, като наблюдаваше съсредоточено Ноел. Тя беше безкрайно по-весела, след като погреба съпруга си, отколкото през дванайсетте години, когато го смяташе за изчезнал. „Искам да бъда с Фейт“ — помисли си той. След като я зърна на гробището, копнежът му по нея стана още по-силен. Копнееше за тялото й, за чувствителната й душа и ясен ум. Желаеше я силно. Спомни си вълнението, което изпита, когато тя му каза, че го обича, спомни си онзи миг на шеметна радост. Като истински глупак още не й беше казал, че също я обича, но щеше да запълни този пропуск още щом останат насаме.

Но в момента трябваше да съобщи една новина на майка си и сестра си.

— Ще се женя — съобщи той спокойно.

Два чифта слисани очи се впериха в него. Забеляза смайването на Моника, после одобрението й, изразено с едва забележим жест.

— Нима? — прошепна Ноел. — Съжалявам, скъпи, но не съм забелязала с коя се срещаш, някоя от Ню Орлиънс ли е?

— Не, Фейт Девлин.

Майка му остави чашата с вино, без да трепне.

— Шегата ти е проява на много лош вкус, Грейсън.

— Не е шега. Ще се оженя за нея, веднага щом бъде уредено.

— Забранявам! — каза строго тя.

— Ти не можеш нищо да забраняваш, мамо.

Въпреки че говореше спокойно, Ноел реагира все едно й беше ударил шамар. Стана и зае изправена стойка като кралица.

— Ще видим. Баща ти може и да общуваше с онази измет, но поне не ме принуждаваше да я приемам в дома си!

— Достатъчно — изрече Грей с характерния си мек и опасен тон.

— Напротив, ако се принизиш дотам, че да се ожениш за тази уличница, ще разбереш, че това е едва началото. Ще превърна живота й в ад и…

— Не, няма да можеш — прекъсна я той, като така тресна чашата си, че уискито се разля. — Нека да ти разясня в какво положение се намираш, мамо. Известно ми е завещанието на татко. Оставил ти е достатъчно средства, за да живееш нашироко, но всичко останало е завещал на мен и Моника. Ако се държиш прилично и се отнасяш към моята съпруга с необходимата учтивост, ще останеш да живееш тук. Но не се заблуждавай, само веднъж да я разстроиш, лично ще те изпроводя от къщата. Ясно ли е?

Ноел се отдръпна, лицето й пребледня, очите й блеснаха разярено, докато гледаше втренчено сина си.

— Моника — промълви тя с внезапно изнемощял глас, — помогни ми да отида в стаята си, скъпа. Мъжете са такива варвари…

— Стига си дрънкала, мамо — прекъсна я отегчено Моника.

— Моля?! — тонът беше вледеняващ.

Моника видимо набираше смелост. Беше бледа, също както Ноел, но не отстъпи.

— Извинявай, не биваше да го казвам. Но Грей заслужава да бъде щастлив. Ако не искаш да присъстваш на неговата сватба, добре, но аз ще бъда там и ще се радвам. И щом засегнахме тази тема, аз също ще се омъжа. За Майкъл Макфейн.

— За кого? — попита безизразно майка й.

— Шерифът.

Ноел сви презрително устни.

— Шерифът ли? Наистина, скъпа, той е…

— Идеален за мен — довърши решително дъщеря й. Изглеждаше хем изплашена, хем развеселена, след като най-после се опълчи на Ноел. — Ако желаеш, заповядай на сватбата ми, ще ми бъде приятно, но няма да ми попречиш да се омъжа за него. И, мамо… мисля си, че ще бъдеш по-щастлива, ако се преместиш да живееш в Ню Орлиънс.

— Чудесна идея — обади се Грей и намигна на сестра си.

* * *

На сутринта Фейт отпътува за погребението на господин Плезънт. Надяваше се Грей да й се обади, но разбираше мълчанието му. Извади душата на шериф Макфейн да освободи трупа на покойния детектив и Майк й каза, че Грей се е заел с легализиране на завещанието на Ги, като използвал цялото си влияние да ускори процеса, фалшивото пълномощно било анулирано, но имало доста проблеми, въпреки че Моника и Грей наследявали всичко.

Марго долетя от Ню Орлиънс, за да бъде с Фейт, тъй като беше доловила от разговора им по телефона, че е доста по-разстроена за господин Плезънт, отколкото показваше. На кратката заупокойна служба присъстваха шепа хора: няколко съседи, дребничката синьокоса дама от адвокатската кантора, тя и Марго. За нейна изненада се появи и детектив Амброуз. Потупа Фейт по ръката, сякаш е роднина на господин Плезънт, а циничните му очи на ченге не се откъсваха от лицето на Марго.

Фейт се почувства много изморена, за да шофира обратно, и нае стая в хотел. Марго реши също да остане през нощта и тук вече нямаше никаква изненада — срещна се с детектив Амброуз.

— Не си лягам с мъжете още на първата среща — бъбреше нервно Марго на сутринта. — Искам да кажа, не спя с тях. Опасно е и показва лош вкус, освен това — докато закусваха в стаята на Фейт, не престана да се върти нервно, постоянно мачкаше салфетката, разместваше сребърните прибори. Въртеше очи, оглеждайки стаята, абсолютно същата като на Фейт, но, изглежда, тази беше пълна с интересни неща. — Може и да съм старомодна, но смятам, че сексът трябва да почака поне до годежа, а пък ако е до сватбата — още по-добре. Жените рискуват много, като спят с мъже, които не са техни съпрузи…

— Е, биваше ли го? — прекъсна я Фейт, докато отпиваше кафе.

Марго се удари в гърдите драматично.

— О, боже мой, дали го е бивало! — скочи на крака и взе да обикаля стаята. — Не се усетих кога стана, аз просто не постъпвам така, но този мъж си го беше наумил и се случи като в онези увеселителни влакчета, от които няма начин да слезеш. Е, не беше точно така. За слизането де, защото аз… — тя млъкна и почервеня като рак, а Фейт така се разсмя, че едва не се задави с кафето. — Той ми предложи да се срещнем довечера, но аз му казах, че се връщам в Далас и че ако иска да ме види, ще трябва да ме потърси вкъщи — Марго изглеждаше неспокойна. — Според теб ще мога ли да го давам по-спокойно?

— Кой знае — отговори Фейт, но беше виждала приятелката си влюбена и се съмняваше, че по-спокойното темпо ще й се удаде.

Прекараха сутринта по магазините, за да попълнят гардероба на Фейт от нюорлианските изискани бутици. Потегли към два часа, като остави на Марго време за още една среща с детектив Амброуз.

Върна се в мотела — нейния временен дом — в четири. Рюбин й помаха с ръка и дойде да й помогне да разтоварят и да внесат покупките. После веднага подкара към центъра на града, за да хапне в ресторанта на Холи.

Побъбри си с нея и си поръча вечеря, която й беше станала любима — сандвич с пилешко и салата. Седеше си кротко с гръб към вратата и тъкмо й сервираха сандвича, когато чу как някой влиза и в заведението, настъпва пълна тишина.

Сепнато вдигна поглед и видя вбесеният Грей Руйяр да стърчи пред нея. „Рюбин сигурно му се е обадил“ — помисли си разсеяно тя. Черната му коса беше пусната и разпиляна по раменете.

— Къде, по дяволите, беше! — изрева той.

— В Ню Орлиънс — отговори тя с мек тон, макар че усещаше как всички ги слушат с притаен дъх.

— Толкова ли ти беше трудно да ми кажеш къде ще бъдеш? — попита безцеремонно той.

— Ходих на погребението на господин Плезънт.

Настани се на стола срещу нея и гневът му се поуталожи. Заклещи краката й между своите под масата и взе двете й ръце.

— Из… изплаших се — запъна се той. — Не си съобщила, че напускаш, а Рюбин те видял, че прибираш в багажника на колата куфар. Даже го накарах да отключи стаята ти, за да проверя дали нещата ти са там.

— Не бих напуснала града, без да ти съобщя — каза тя, тайничко развеселена от идеята, че може изобщо да напусне този град.

— По-добре да не ти и хрумва — измърмори той. — Виж сега — започна, но млъкна. — Ах, да му се не види, тук не е най-подходящото място, но имам още много документи за оправяне и не зная колко време ще мине, преди да ми просветне. Ще се омъжиш ли за мен?

Успя да я втрещи. Даже нещо повече. Отпусна се назад, смаяна и онемяла. Грей искаше да се омъжи за него! Тя не се беше осмелявала дори да си го помисли. С тяхното объркано минало… при деликатната ситуация с майка му и сестра му… е, като че ли не беше невъзможно.

Той очевидно възприе реакцията й като отказ и черните му вежди се сключиха. И тъй като беше Грей, незабавно взе мерки да получи каквото иска.

— Длъжна си да се омъжиш за мен — изрече достатъчно високо, за да го чуе всеки в ресторанта. — Бременна си с моето момиченце. То има нужда от баща, а ти — от съпруг.

Фейт зяпна. Очите й станаха кръгли от ужас.

— Чудовище! — изкрещя тя и скочи.

Не беше бременна и много добре го знаеше, тъй като преди три дни, точно навреме, започна цикълът й. Пред очите й се завъртяха размазани лица, които се бяха вторачили в нея, а Грей я гледаше със злорадо задоволство и й се усмихваше, забавлявайки се с нейното смущение. Може би усети заплаха в очите й, но не реагира достатъчно бързо. Тя грабна чашата чай и я плисна в лицето му.

— Не съм бременна! — изкрещя отново.

Грей се измъкна от мястото си и изтри лицето си със салфетката на Фейт.

— Възможно е, но ако искаш да забременееш, е по-добре да се омъжиш.

— Омъжи се за него — пригласяше Холи, надвесена от бара. Смееше се от сърце. — И му направи живота ад. Изпроси си го след този номер.

— Ами да. Изпросих си го.

Фейт го гледаше внимателно.

— Но… какво ще каже майка ти? — попита тя безпомощно.

Той сви рамене.

— Защо питаш? — Фейт тъкмо отвори уста да изкрещи отново, но той се подсмихна. — Съобщих на нея и на Моника, че ще се оженя за теб. Майка ми изпадна в криза с остри симптоми на неодобрение, но сестра ми й каза буквално да престане да дрънка. По-смешно нещо не бях виждал. Е, освен едно друго — отправи й блеснал поглед, намекващ за тоалетната в Съдебната палата. — Моника ни изпраща своите благопожелания. Сватбата й с Майкъл е другата седмица. Предложи на майка ми най-сериозно да се премести да живее в Ню Орлиънс, който й е харесвал винаги много повече от Прескът. Така че, сладурче, ще обикалям тази грамадна къща съвсем сам и искам моята червенокоса дама да ми прави компания.

Истина беше. Фейт преглътна, като за пореден път изгуби дар слово. Грей я гледаше с наклонена встрани глава и й се усмихваше, а черните му очи бяха изпълнени с желание и нежност.

— Има още нещо, което исках да ти кажа — прошепна той. — Обичам те, мила. Трябваше да ти кажа отдавна, но взеха да стават разни работи.

Прииска й се да го удари или да грабне друга чаша чай и да я плисне в лицето му. Но вместо това каза:

— Да.

Той разтвори ръце и Фейт се озова в прегръдката му, а в това време Холи бурно ръкопляскаше.